Решение по дело №10050/2018 на Софийски градски съд

       

                     РЕШЕНИЕ

 

                                       гр. София, 27.04.2020 г.

 

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН Д.

при секретаря Вероника Димитрова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 10050 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе пред вид:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ .

Ищецът Т.Д.К., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Ц.В. е предявил осъдителен иск против „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени в резултат от ПТП на 11.07.2017 г. в размер на сумата от 30 000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на изтичане на 15-дневния срок от представяне на всички документи – 18.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 лв. – обезщетение за имуществени вреди - представляващи направени разходи за установяване на травмите, получени в резултат от процесното ПТП, ведно със законна лихва тази сума от датата на извършване на разхода до окончателното й изплащане.

В исковата молба се излага, че на 11.07.2017 г. в гр. Бургас е настъпило ПТП, вина за което носи водачът на лек автомобил ”БМВ 318“ с per. № *******К.Г.Н., който движейки по ”24-ти Пехотен Черноморски, полк”  е нарушил правилата за движение по пътищата, предприемайки маневра „ляв завой”, без да пропусне попътно движещия се и изпреварващ мотоциклет „Сузуки GSXR75G“, с per. № *******управляван от Т.Д.К., в следствие  на което е последвал сблъсък между тях и са причинени травматични увреждания на ищеца по делото - счупване на дясната ключица.

 В исковата молба се посочва също така, че за увреждащото МПС  е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество валидна към момента на процесното ПТП.

С оглед на горното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочения размер и претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът „Б.В.И.Г.“ АД, гр. София оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва настъпването на застрахователно събитие, което да обективира отговорност на дружеството за заплащане на обезщетение. Оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение. Оспорва съдържанието на представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП и механизмът на настъпване на процесното ПТП. Оспорва и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. „БМВ“ - К.Н., като счита, че процесното ПТП е настъпило по вина на ищеца като водач на мотоциклет „Сузуки“.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради това, че е предприел изпреварване на забранено място, а именно в район на кръстовище, при липса на видимост, на място, където не е разрешено извършване на маневра „изпреварване“ като по този начин сам се е поставил в опасност. На следващо място счита, че ищецът е управлявал мотоциклета с по-висока от разрешената скорост, като излага, че в случай, че е управлявал мотоциклета си с разрешената от закона скорост е нямало да настъпи процесното ПТП, а също така и че уврежданията на ищеца биха били много по-малко, поради което същият е допринесъл за настъпването на вредите. Претендира направените разноски по делото.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото Двустранен констативен Протокол за ПТП № 1013219/11.07.2017 г. и материали по ДП 765/2017 год. по описа на Пето РУ на МВР гр.Бургас,пр.пр. № 2812/2017 год на Районна прокуратура гр.Бургас се установява, че на 11.07.2017 г. около 00.30-01.00 ч. в гр.Бургас на на бул. ”24 Черноморски пехотен полк“ /път с по една лента за движение във всяка посока/ в района на кръстовище с бл. 9 е настъпило ПТП между лек автомобил ”БМВ 318 “ с рег. № *******с водач К.Г.Н. и „Сузуки GSXR75G“, с per. № *******управляван от Т.Д.К.. Лекия автомобил се е движел в посока ж.к. "Лазур и при опит за извършване на маневра ляв завой реализира ПТП с попътно движещия се зад него мотоциклет ,който в този момент е бил предприел маневра по изпреварването му. В следствие на катастрофата К. получил счупване на дясната ключица.

Установено е, че за процесния лек автомобил е имало застрахователна полица № BG/03/116002396806, валидна от 12.09.2016г. до 11.09.2017 г. по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество валидна към датата на процесното ПТП- застрахователна полица на л.67 от делото.

От приетата автотехническа експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и професионално, се потвърждава описания механизъм на произшествието. Според вещото лице при маневрата на лекия автомобил се е движил с около 15 км.ч.,а мотоциклета с около 30 км.ч.,като ударът е настъпил изцяло в насрещната лента за движение,по-близо до осевата линия.Според експерта отстоянието на мотоциклета до мястото на удара, при скоростите на двете МПС, от момента, в който автомобилът е навлязъл в лентата за насрещно движение е 8-9 м.,а опасната зона за спиране е била около 14 м.,т.е. за мотоциклетиста удара е бил непредотвратим. Последния е бил видим за водача на автомобила в огледалото за обратно виждане поне от 21 м.,а същата е предприела маневрата по завиване при разстояние между тях около 18 м.,т.е. след като е могла да го забележи.

 

По делото е изслушана и приета съдебно – медицинска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и професионално. От същото се установява, че ищецът е получил счупване на дясната ключица.Пострадалият е прегледан в спешното отделение на МБАЛ  - Бургас,поставена е диагноза счупване на ключицата, поставена е обездвижваща превръзка за 30 дни и е приложено домашно - амбулаторно лечение. Ищецът претърпял болки и страдания с по-голям интензитет за около 15 дни, болки е малък интензитет до сваляне на обездвижващата превръзка. След това е имал болки е малък интензитет и непостоянен характер за около 2 месеца. Според вещото лице при липса на данни за обратното възстановяването би следвало да е пълно.

От показанията на разпитания свидетел К.Т./приятел на ищеца, който е управлявал автомобил след процесния такъв управляван от К.Н.,на около 5-6 метра дистанция/ се установява, че в момента на инцидента мотоциклетиста е бил предприел изпреварване както на автомобила на свидетеля и без да се прибира в неговата лента за движение и този на Н./т.н. двойно изпреварване/. Скоростта му била малко над 30 км.ч. Няма спомен автомобила пред него да е бил подал сигнал-мигач за ляв завой.Мотоциклета се ударил в задната лява врата на автомобила.

Свидетелят К.Н. /делинквент/установява, че преди на предприеме маневрата за левия завой,която на мястото била разрешена видял,че няма МПС-та зад него,подала мигач и започнала маневрата,като в този момент усетила удар в лявата част на автомобила. В огледалото за обратно виждане видяла,че зад нея има автомобил ,но не и мотоциклет.Установява,че е дописала,че е виновна в двустранния протокол по молба на ищеца, за да си получи застраховката, но смята,че няма вина за инцидента.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи следва да бъдат налице при условията на кумулативност– противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина/презумира се/.

С оглед приложените по делото писмени доказателства и заключението на АТЕ съдът приема за установено, че при извършване на маневра ляв завой водачът на автомобила е действал в нарушение на чл.25,ал.1 ЗДвП според който водач на пътно превозно средство, който ще завие наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.Това задължение е налице независимо от това дали е подаден сигнала за завой .

В подкрепа на този извод са и показанията на св.Т.,които съдът преценява при отчитане на отношенията му с ищеца,но счита за обективни и непротиворечащи на останалите доказателства.

Самата К.Н. е заявила в двустранния протокол,че е виновна,т.е. това е нейната субективна оценка за ситуацията.Няма доказателства за движение на мотоциклета с по-висока скорост,което косвено се потвърждава и от показанията на последната,че при отворен прозорец не е чула шум от приближаването на мотора.

Съдът възприема категоричното становище на автоексперта, че при започване на левия завой,мотоциклета бил е видим и водачът на лекия автомобил,поради което водачът му е следвало да се съобрази с него и да го пропусне.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното, а по делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция за вина на водача на лек автомобил „БМВ".

Съдът намира за установени по делото и останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - вреда за ищеца по делото, която е пряка и непосредствена последица от противоправното деяние. От представените листове за преглед-първоначален и допълнителен,се установява,че няколко часа след инцидента ищецът е бил прегледан в спешна помощ и е констатирана фрактурата на ключицата.

Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че от правна страна са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.

Установено е  и наличието на договорно правоотношение с ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил. Следователно, съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

Доколкото при подаване на претенцията пред ответното дружество ищецът е представил констативен протокол за ПТП отказа на застрахователя да се произнесе по претенцията не е бил правомерен и не е пречка за подаване на исковата молба-чл.496,ал.3 КЗ.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.

Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.

Съдът възприема за частично основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,единствено поради това, че не е имал достатъчно видимост.Катастрофата е настъпила в тъмната част на денонощието и при намалената видимост водача на мотоциклета е предприел в района на кръстовище /не е забранено,щом единия път е с предимство пред другия/ рисковано изпреварване на повече от един автомобили-чл.41,ал.1,т.2 ЗДвП. На второ място не се доказа твърдението,че автомобилът не е бил подал мигач за ляв завой,а тъй като тежестта за това е на ищеца,съдът приема, че делинкветна е бил подал такъв сигнал и въпреки него ищеца е започнал изпреварването-нарушение на чл.41,ал.1,т.1 ЗДвП.

При това разбиране на ситуацията съобразно доказателствата и разпределената тежест на доказване съдът приема 40 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на увреждането – счупване на дясната ключица. Факт е,че около месец-два пострадалият е изпитвал болки и неудобства,по-силни през първите две седмици след нараняването,а също че става въпрос за сравнително леко увреждание, без остатъчни последици.

Като взе всички тези факти пред вид, съдът намира, че справедливия размер на обезщетението е 8000 лв.,като след приспадане приетия процент съпричиняване искът за неимуществените вреди е основателен и следва да се уважи за сумата от 4800 лв., като намира този размер за справедлив и обоснован с оглед продължителността и интензитета на търпените от ищеца болки и неудобства и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.

Над уважения размер до претендирания такъв от 30 000 лв. искът за неимуществени вреди като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Претенцията за обезщетяването на имуществените вреди е установена и след приспадане на съпричиняването следва да се уважи в размер на 30 лв. и до 50 лв. да се отхвърли.

Законната лихва следва да се начисли така както е поискана от ищеца –от 18.06.2018 год. съобразно разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ до изплащане на вземането.

По разноските в производството:

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на адв. Явор Д. адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 730 лв.

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца разноски за държавна такса от 193 лв. и за експертизи от 48 лв. Не следва да се присъжда адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА,тъй като няма договор за правна помощ и съдът не може да прецени,дали е основателно оказването на безплатна помощ.

На основание чл. 78, ал. 8 ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 250 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Други разноски не са претендирани.

Водим от горното, съдът

                                      Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, гр. София, пл. „*******да заплати на Т.Д.К., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Ц.В., с адрес ***, офис № 5 на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 4800 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 30 лв. за имуществени такива от непозволено увреждане настъпило при ПТП на 11.07.2017 г., ведно със законната лихва върху тези суми от 18.06.2018 год. до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 4800 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. и имуществените над уважения размер от 30 лв. до претендирания от 50 лв.  като неоснователен.

ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Т.Д.К., ЕГН ********** разноски по делото в общ размер от 240 лв.

ОСЪЖДА Т.Д.К., ЕГН **********  да заплати на „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******* сумата от 250лв. – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: