№ 100
гр. С. , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Мария А. Славчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500138 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ *83/20.04.2021г., изпратена по пощата на 19.04.2021г.
от Е. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.С., бул. „К.М.Л.“ № *, ет. 1, ап. 2 и М. Г. Р., с ЕГН ***, с
адрес: гр.С., ж.к.“С.Т.“ № *, вх.В, ет.5, ап.61 срещу Постановление за разноски от 07.04.2021г. по
изп.д.№ № 227/2019г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева, с рег.№ *16 и район на действие Окръжен
съд-С..В жалбата се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното
постановление, с което ЧСИ е възложил на жалбоподателите разноските за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на съделителя В.И. З., съобразно квотите в съсобствеността.
Излагат се доводи, че изпълнителното производство е образувано въз основа на влязло в сила
съдебно решение, с което съсобственият им недвижим имот е изнесен на публична продан.
Твърди се, че обстоятелството, че това производството се развива по правилата на принудителното
изпълнение, не го прави по-различно от исковото делбено производство що се отнася до статута
на страни по делото, поради което и практиката е възприела, че в такова изпълнително дело
страните имат едновременно качеството и на взискатели и на длъжници. Самото делбено
производство е въпрос на правото на упражняване на едно потестативно право от всеки от
съсобствениците, което го прави различно от обикновеното исково производство, поради което
съдебната практика е приела, че страните по такова особено исково производство притежават
едновременно качеството и на ищец и на ответник, което прави недопустимо присъждането на
разноски, направени от едната страна в тежест на другата. Провеждането на публична продан на
съсобствен недвижим имот е начин за ликвидиране на съсобствеността при вече реализирано
потестативно право от някой от съделителите, обективирано в едно конститутивно решение,
каквото е решението по иск за делба на съсобствен имот. Самото решение поражда своите правни
1
последици чрез пряка намеса в патримониума на всеки от съсобствениците.Именно в това
качество всеки от съделителите поема разноските за ползваната от него адвокатска защита лично,
както и лично определя дали има нужда от ползването на адвокат и прави своя субективен избор
на такъв, който да представлява и защитава неговите права. Твърди се, че неправилно ЧСИ е
възложил в тежест на жалбоподателите заплащането на адвокатския хонорар на пълномощника на
съделителката В. З., който тя е избрала и решила да наеме за защита на нейните интереси.
Съгласно чл. 355 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК и чл. 79 ГПК, които са намират продължение и в
разпоредите на чл. 83 ЗЧСИ и т. 24 от ТТРЗЧСИ, изрично се посочва, че таксите при публична
продан на делбен недвижим имот се поемат от съделителите съобразно дяловото им участие в
съсобствеността, по това не важи за разноските за ползвана адвокатска помощ, които се поемат от
страните, така както са ги направили. Молят да се отмени обжалваното постановление като
незаконосъобразно.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от В.И. З., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Д." № *, ет. 2, ап. 3 чрез пълномощника й адв. Л.К. със съдебен
адрес:гр. П., ул. „М.Б." № *, в които оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че
изпълнителното производство е образувано по нейна молба, въз основа на изпълнителен лист по
влязло в сила решение за изнасяне на публична продан на съсобствен недвижим имот. Твърди, че
за провеждане на публичната продан е заплатила авансови такси за съдебния изпълнител,
адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице, предстои заплащане на такси за
публична продан. В резултат именно на това се извършват действия, ползващи и останалите
съделители и настоящи жалбоподатели. В случая приложение намира разпоредбата на чл.355 от
ГПК, според която, страните в делбеното производство заплащат разноските, съобразно
стойността на дяловете им. Безспорно е, че в производство по съдебна делба всеки съделител има
двойно качество - на ищец относно своето право на делба и на ответник относно правото на делба
на другите съделители, съответно не може да се приеме, чe в настоящия изпълнителен процес
съделителите имат типичните качества на взискател и длъжник. Именно с оглед на това
обстоятелство съдебният изпълнител е разпределил разноските според дяловете, като не е
натоварил съделителите Е.Б. и М.Р. с всички разноски, както би било, ако те бяха длъжници.
Направените от съделителя В. З. разноски ползват всички съделители, поради което както
законът, така и справедливостта изисква да бъде компенсирана за авансово заплатените от нея
суми. От разноските при проданта на недвижим имот не може да бъде освободен никой от
съделителите, както този, по чиято молба е образувано изпълнителното производство, така и тези,
които не са инициатори на процеса. Правилно ЧСИ е приел, чe съделителката В. З., по чиято молба
е образувано изпълнителното производство следва да понесе разноски по правилото на чл. 355 от
ГПК, според дела й, включително и за адвокатския хонорар. Трайната практика на ВКС приема,че
специалната норма на чл.355 от ГПК се отнася до заплатено от съделителя адвокатско
възнаграждение само в първата фаза на делбата: тя касае разноските, направени в
първоинстанционното производство по допускане и извършване на делбата, но не и разноските,
направени при въззивно и касационно обжалване, по аналогия и изпълнителното производство,
при което за направените разноски важат общите разпоредби на чл. 81 и чл. 78 ГПК. Продажбата
на делбения имот на публична продан е своеобразно продължение на съдебната делба и затова
всеки от съделителите следва да поеме направените от другите разноски според квотата си в
съсобствеността, тъй като тези разноски са направени за ликвидиране на съсобствеността и не
следва да се допуска неоснователно обогатяване на някоя от страните за сметка на другата. Моли
2
да бъде отхвърлена жалбата.Претендира за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
В представените от ЧСИ Здравка Тонева мотиви по чл. 436, ал.3 ГПК се излага
становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че изпълнителното производство по изп.д.№
227/2019г. е образувано по молба на В.И. З. въз основа на изпълнителен от 12.06.2019 г., издаден
по гр.дело № 2290/1996 г. по описа на Софийски районен съд, за изнасяне на публична продан на
описания недвижим имот: ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор 49014.501.653 по КККР
на с. М., общ. С., с площ 1216 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
49014.501.653.1.1 ,при описаните граници. С молба вх. № 833/01.04.2021г. В. З.,чрез адв.Л.К. е
представила пълномощно и договор за правна помощ с договорено възнаграждение в размер на
2000 лв.С постановление от 07.04.2021г. ЧСИ е приел за събиране адвокатския хонорар в размер на
2000 лв., който ще бъде събран съобразно посочените в изпълнителния лист квоти на
съделителите.Производството за ликвидиране на съсобствеността между съделители /съдебна
делба/ е особено исково производство, тъй като се развива в две фази. Втората фаза се явява
фактическото й извършване, като същото може да се извърши в исковото производство или чрез
изнасяне на неподеляемия недвижим имот на публична продан от съдебен изпълнител.В случая
делбата се намира във втора фаза на делбеното производство чрез изнасянето на недвижимия
имот, предмет на делба на публична продан. Страните във всяка една фаза на това производство
имат правото да претендират, направените от тях разноски по делото.Общият принцип в
изпълнителния процес , съгласно чл. 79 от ГПК е, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника. Тъй като това е особено производство и страните имат качеството на взискатели и
длъжници едновеременно, в случая се прилага специалната норма чл. 355 от ГПК, съгласно която
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им.Разноските по делбеното
производство са освен приетия за събиране адвокатски хонорар, предмет на настоящата жалба, а и
направените такси по делото, съгласно ТТР ЗЧСИ, както и хонорар за вещо лице. Всички тези
разноски ще бъдат поделени между страните съобразно паричната равностойност на техните
дялове при осребряване на процесното имущество.Съгласно чл. 7, ал. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г . за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер за
адвокатско възнаграждение по дела за делба е 600 лв. за всяка една от фазите. В случая, следва да
се вземе под внимание и образуването на изпълнителното дело, което както е посочено по-горе
има за цел ликвидиране на съсобствеността на съделителите, като минималното адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е определено в чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, писмените възражения
и мотивите на ЧСИ счита, че жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК на
19.04.2021г. по пощата ,видно от пощенското клеймо, а обжалвания акт е съобщен на
жалбоподателите на 07.04.2021г., поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 227/2019г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег.№ *16 и район
на действие Окръжен съд –С. е образувано по молба вх.№ 4205/16.12.2019г., подадена от В.И. З.
чрез пълномощника й адв.Л.К., въз основа на изпълнителен лист от 12.06.2019г., издаден на
основание влязло в сила Решение № 471171/15.08.2018г. по гр.д.№ 2290/1996г. по описа на РС-С.,
с което е изнесен на публична продан следния недвижим имот: първи етаж от двуетажна жилищна
сграда със самостоятелен вход от изток, находящ се в дворно място от 600 кв.м., съставлаващо
3
УПИ V-707 в кв.30 в махала „П.“ по плана на с.М. при описаните граници, допуснат до делба
между съделителите В.И. З., Е. Г. Б. и М. Г. Р. при посочените квоти. На Е. Г. Б. и М. Г. Р. са
изпратени покани за доброволно изпълнение. Имотът, предмет на публичната продан е описан с
протокол за опис от 18.03.2021г. и е оценен от вещо лице на стойност 65 920 лева.
С молба вх.№ 833/01.04.2021г. съделителят-взискател В. З. чрез пълномощника й
адв.Л.К. е представила пълномощно и договор за правна помощ, като е поискала направените по
делото разноски и заплатения от нея адвокатски хонорар да й бъдат възстановени съобразно
квотата й. От представения с молбата договор за правна помощ е видно, че е договорен и платен в
брой адвокатски хонорар в размер на 2000 лева за процесуално представителство по изп.д.№
227/2019г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева.
С обжалваното постановление от 07.04.2021г. ЧСИ е приел за събиране адвокатски
хонорар в размер на 2000 лева по представения договор за правна помощ, сключен между В.И. З. и
адв.Л.К.. Посочено е че същият ще бъде събран от останалите съделители и възстановен на
съделителя В. З. съобразно квотите им от правото на собственост при разпределението.
При така установеното въззивният съд счита, че обжалваното постановление за
разноски е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:
В настоящия случай изпълнителното производство е образувано по молба на съделител
въз основа на изпълнителен лист, с който допуснатия до делба недвижими имоти е изнесен на
публична продан. Насрещна страна по молбата за образуване на изпълнително дело са останалите
съделители,-настоящи жалбоподатели, между които заедно със съделителя, образувал
изпълнителното производство В. З. е допусната съдебната делба на индивидуализирания в
изпълнителния лист недвижими имоти. Съделителите в образуваното изпълнително производство
имат качеството едновременно на взискатели и длъжници, което следва от характера на делбеното
исково производство, което се характеризира с редица особености, в това число процесуалното
положение на страните в него – едновременно на ищец и ответник. Всяка от страните по
изпълнителното дело има качеството на "съделител по изпълнителното дело", като независимо по
почин на кого от съделителите е образувано изпълнителното дело, то последният не се явява
взискател по отношение на останалите, съответно останалите съделители не се явяват длъжници на
съделителя, инициирал изпълнителното производство, тъй като тяхното процесуално качество е
еднакво – съделители по изпълнителното дело. В този смисъл останалите съделители не са
"длъжници" по смисъла на чл. 79 от ГПК и не отговарят на общо основание за разноските в
изпълнителното производство съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК.
При разпределяне на разноските в изпълнителното производство, образувано по молба
на съделител, за извършване на публична продан на недвижим имот, изнесен на публична продан
като неподеляем на основание чл. 348 ГПК, не е приложима разпоредбата на чл. 79 от ГПК. И в
изпълнителното производство е приложима разпоредбата на чл. 355 от ГПК, съгласно която
страните заплащат разноски, съобразно стойността на дяловете им. Следователно в
изпълнителното производство, образувано за реализиране на определения от съда способ за
извършване на делбата на делбения недвижим имот – чрез изнасяне на публична продан,
разноските по изпълнението се дължат от всеки от съделителите – както от този, по чиято молба е
образувано изпълнителното производство, така и от останалите съделители, съобразно размера на
4
притежавания от всеки от тях дял от изнесения на публична продан недвижим имот. В практиката
на ВКС непротиворечиво се приема, че по смисъла на чл. 355 ГПК съделителите заплащат
съобразно дяловете си онези разноски, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на съделителите и при
липса на спор за способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство за адвокат (Определение № 167/ 14.06.2016 г., ч. гр. д.
№ 1727/ 2016 г., I г. о. на ВКС). Разноските по смисъла на чл. 355 ГПК в изпълнителното
производство включват заплатените такси за образуване на делото, за опис на имота, за вещо лице
за оценката му и за други действия по ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане
на разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират
приложение в делбеното производство само във връзка с предявените претенции по сметки. В
останалите случаи този разход за адвокатско възнаграждение следва да се понесе от всеки
съделител, както е направен. ( Определение № *35/ 01.07.2015 г., ч. гр. д. № 2020/ 2015 г., I г. о. на
ВКС, Определение № 193/26.11.2020г. по ч.гр.д.№ 2700/2020г. на ІІ г.о. на ВКС; Решение от
08.04.2016г. по В.гр.д.№ 461/2016г. на ОС-Варна и др.).
Следователно от изложеното по-горе следва, че заплатеното адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по изпълнителното дело от съделителя, по чиято молба е
образувано производството следва да се понесе от него, така както е направено, тъй като в
изпълнителното производство нито правата на страните в съсобствеността, нито способа за
извършване на делбата са спорни въпроси – същите са решени със сила на присъдено нещо в
рамките на приключилото исково производство. Предмет на изпълнителното производство е
извършване на публична продан на делбения имот като способ за извършване на делбата.
С оглед изложеното жалбата е основателна, а обжалваното Постановление за разноски
от 07.04.2021г. по изп.д.№ 227/2019г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева следва да бъде отменено и
бъде отхвърлено искането на съделителя В.И. З. чрез пълновощника й адв.Л.К., направено с молба
вх..№ 833/01.04.2021г. за събиране като разноски по делото направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева.
Мотивиран от горното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за разноски от 07.04.2021г. по изпълнително дело №
227/2019г. по описа на ЧСИ Здравка Тонева с рег.№ *16 и район на действие Окръжен съд-С. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на съделителя В.И. З., с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д." №
*, ет. 2, ап. 3 чрез пълномощника й адв.Л.К., направено с молба вх..№ 833/01.04.2021г. за събиране
като разноски по делото направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
2000 лева по изп.д.№ 227/2019г.
РЕШЕНИЕТО неподлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6