Решение по дело №1028/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба на Д. Г. А., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Заповед № Л-765/23.08.2024 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че не е извършил нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Моли съда да отмени оспорената заповед.

Ответникът по жалбата, редовно призован се представлява от юрк. Р., който оспорва жалбата. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна

Административен съд Пазарджик, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.111, ал.1 ЗИНЗС, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 19.08.24 г., служители на Затвора Пазарджик извършили обиск и претърсване в килия № 908, в която по това време се намирали лосв. Г. С. А. и жалбоподателя А.. Под завивките в леглото на А. бил намерен мобилен телефон, в който надзирателите установили наличие на снимки на А. и майка му. Телефонът бил иззет с протокол № 010/19.08.24г. и бил прегледан обстойно от св. В. Т.. В съдържанието му, свидетелят възприел инсталирани приложения за социални мрежи, като при активирането на съответното приложение, свидетелят установил, че последно активен е профил на името на Д. А., като съответно имало и негови профилни снимки. Имало профили и снимки и на други лишени и нелишени от свобода граждани. В дадените обяснения, А. отрекъл телефона да е негов и да го е използвал. Другият лишен от свобода Г. А. заявил, че телефонът е негов и именно той го е използвал.

От показанията на св. Т. Т. се установява, че въпросния телефон е собственост на Г. А., както и че е виждал да провежда от него разговори.

От показанията на св. В. Т. се установяват възприятията на свидетеля досежно съдържанието на мобилния телефон.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, като ясни точни и последователни.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, Заповед № Л-765/23.08.2024 г. на Началника на Затвора – Пазарджик е издадена от компетентен орган- Д. Д., който е оправомощен да изпълнява функциите на началника на Затвора Пазарджик в производствата по налагане на дисциплинарни наказания, съгласно заповед № Л-642/23.07.24 г., издадена на основание чл. 15 ал.2 от ЗИНЗС.

Наказанието „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“ е наложено на А. за това, че на неустановена дата през месец август 2024 г. е нарушил установения ред като е държал и ползвал неразрешена вещ- процесния мобилен телефон с посочена марка и модел. Това нарушение, съдът намира за недоказано.

Настоящият съд намира за доказано по делото единствено твърдението, че мобилния телефон е намерен скрит в леглото на А. под неговите завивки. По това време, в килията на А. обаче е имало и друг лишен от свобода, който е заявил, че телефона е негов и той го ползва- т.е. фактът на ползването на забранена вещ следва да се свърже именно с този лишен от свобода. От съдържанието в мобилното устройство не може да се докаже несъмнено ползването на вещта от А., още по- малко в инкриминирания в заповедта период. Напълно възможно е друго лице да е влизало в профили, създадени на името на А. и да е осъществявало кореспонденция от негово име. Дори и телефона да е ползван от А., не може да се докаже категорично, кога е станало това. Св. Т. заяви пред съда, че последно активните профили са били на името на А., но не уточни кога са били активни. Не може да се изключи възможността в съответния профил да не е влизано през определен период от време, който да не съвпада с вменения със заповедта такъв.

Само за пълнота ще се отбележи, че на устройството са установени още „активни“ профили и на други лица- на Г. А. и лицата А. и В. С., което е индиция, че телефонът е използван и от други потребители.

Като краен се налага изводът, че с висока степен на вероятност може да се твърди, че мобилното устройство е използвано от Д. А., но ангажираните по делото доказателства не могат да ангажират несъмнен и категоричен извод в тази насока, каквито са доказателствените изисквания към ответника.

Освен това, съобразно нормата на чл.102, ал.1 ЗИНЗС, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние. В случая административният орган не е извършил такава преценка. Наложено е най- тежкото дисциплинарно наказание с максимална продължителност, което не съответства на тежестта на нарушението. Дори и да се приеме, че телефонът е използван от А., не се установяват каквито и да било вредни последици от това ползване, а и е безспорно по делото, че вещта е била използвана и от други лица. Липсват мотиви за продължителността на срока на наказанието, в разрез с изискванията на чл. 6 от АПК. Не налага различен извод обстоятелството, че А. е наказван многократно за различни нарушения, включително и с „изолиране в наказателна килия“, тъй като наказанието се налага за конкретно извършено нарушение.

Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона, което е изискване за неговата законосъобразност -чл.146, т.5 АПК.

По тези съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № Л-765/23.08.2024 г. на За Началника на Затвора – Пазарджик, за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия едноличен състав пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото решение.