О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
към АКТ № 502/29.11.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, в закрито съдебно
заседание на 17 декември 2021 г.
в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 373 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 143 от АПК във връзка с чл. 248 от ГПК.
Образувано
е по подадена от процесуалния представител на ответната страна адв. М.М.,***
молба за изменение на решението, в частта за разноските, която мотивира с
фактическата и правна сложност на делото, както и материята свързана с
медицинските дейности, така и с неприсъждане на платен данък добавена стойност.
Моли за увеличение на разноските.
Ответната
страна възразява против подадената молба. Счита, че възнаграждението следва да
е определено към минималния размер по Наредба № 1 за минималните възнаграждения
на адвокатските възнаграждения, поради което моли молбата да бъде оставена без
уважение.
Съгласно
чл. 248, ал. 1 от АПК - В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо -
в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Молбата
е допустима, подадена в срока и по реда на чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 143 от АПК.
Решението е получено на 30 11 2021 г., а молбата е входирана на 14 12 2021 г.
Съгласно
пар. 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. - За нерегистрираните по Закона за данъка
върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба
е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за
данъка върху добавената стойност.
Съдът
не е съобразил, че възнаграждението на процесуалния представител на оспорващата
страна включва и заплатеното от доверителя му ДДС, с оглед надлежната
регистрация на адвокатското дружество, което надлежно е представлявано от
адвокат М. в настоящото производство, поради което ДДС се явява неразделна част
от това адвокатско възнаграждение и следва да бъде включено при присъждане на разноските
по делото.
Предвид
това, че съдът е уважил възражението на процесуалния представител на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за което е изложил
съображения в мотивите на постановеното решение, в това число и по отношение на
фактическата и правната сложност на делото, то и размерът на ДДС следва да бъде
съответен на уважения размер от 930 лв. адвокатско възнаграждение. В случая
размерът на ДДС върху сумата от 930 лв адвокатско възнаграждение е в размер на
186 лева или дължимото адвокатско възнаграждение, ведно с включения ДДС е в
размер общо на 1116 лв. /930 лв. и 186 лв. ДДС/.
Съдът
служебно констатира, че вторият диспозитив, с който е осъдил административния
орган да заплати на оспорващото дружество направените в производството
разноски, погрешно е записал РЗАОК, вместо РЗОК, поради което следва да
отстрани и тази печатна неточност при изписване на съответната абревиатура.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 248
от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 502 / 29 11 2021 г. по адм.д. № 373/2021 г. по описа на
Административен съд Монтана, В ЧАСТТА за разноските, както следва:
Вторият
диспозитив на Решение № 502 / 29 11 2021 г. по адм.д. № 373/2021 г. по описа на
Административен съд Монтана, който гласи:
„ОСЪЖДА РЗАОК гр. Монтана ДА ЗАПЛАТИ на М. „С.К.– С.Г.”
ЕООД, *** направените в производството разноски в размер общо 1280 лв., в т.ч.
50 лева държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 930 лв. адвокатско
възнаграждение, представляващи разноски в производството. “
ДА СЕ
ЧЕТЕ:
„ОСЪЖДА
РЗОК гр. Монтана ДА ЗАПЛАТИ на М. „С.К.– С.Г.” ЕООД, *** направените в
производството разноски в размер общо 1466 лв., в т.ч. 50 лева държавна такса,
300 лева депозит за вещо лице и 1116 лв. адвокатско възнаграждение с включено
ДДС, представляващи разноски в производството.”
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14 дн. срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :