№ 412
гр. Кюстендил, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора А. В. Б.
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Частно наказателно дело
№ 20221500200599 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК. Образувано е
по МОЛБА за УПО с вх. № 3719/12.10.2022 г. на лишения от свобода К. И.
М., ЕГН **********. Приложени са по делото: Становище на началника на
затвора по молбата за УПО, Доклад от ИСДВР относно молбата за УПО,
План на присъдата, затворническото досие на осъдения. В о.с.з. осъденото
лице представи Трудова характеристика от Девичи манастир “Покров на
Пресвета Богородица“ от 9.11.2022 г., а представителят на затвора представи
справка за актуалния остатък от наказанието.
Представителят на пенитенциарното заведение ю.к. Г. изрази становище
за неоснователност на молбата по изложените в становището и развити в
о.с.з. съображения за липса на доказателства за поправяне на осъденото
лице.
Прокурорът изрази становище за неуважаване на молбата за УПО по
същите съображения.
Осъденото лице поиска да се уважи молбата му за УПО, тъй като вече
доста дълго време е в затвора и че след 10 години престой в затвора трябвало
да излезе на свобода, както и че иска да бъде при родителите си, които са в
напреднала възраст.
В последната си дума поиска да се уважи молбата му за УПО.
Изпълнено е изискването на чл.437 ал.2 и 3 НПК/ изм. и доп. ред.ДВ
бр.13/2017 г./ за окомплектоване на молбата с исканите документи, тя
1
изхожда от надлежно легитимирано за подаването й лице и ще се разгледа по
същество.
След обсъждане на всички налични доказателства по делото в
съответствие с разпоредбата на чл. 439 а НПК и след преценяване на
доводите на страните, съдът намери молбата за неоснователна, като прие
следното от фактическа и правна страна:
Л.св. К. И. М. е постъпил в Затвора гр. София на 16.10.2015г.
(задържан на 07.01.2011г.), преведен в затвора гр. Бобов дол на 1 4.02.2017г.
Понастоящем изтърпява наказание, наложено с Протоколно
определение № 2110 от 22.06.2016г. по НЧД № 4369/2015г. на Софийски
градски съд, с което е приета на осн. чл. 457, ал. 3 от НПК за изпълнение
Присъда № Т20100395 от 07.01.2011г. на Кралския съд на Кентърбъри,
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, осъден на 20
/двадесет/ години лишаване от свобода, за престъпление по чл. 170, ал. 2, б.
„б“ от Закона за управление на митата и акцизите от 1979г. и чл. 3, ал.1 от
Закона за употреба на наркотични вещества от 1971 г. на Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия, за деяние извършено около
06.05.20Юг., съответстващо на престъпление по чл. 242, ал.2, предл. 1, алт. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК на Р България, като на осн. чл. 457, ал. 4, изр.
I от НПК се намалява наказанието на 15 /петнадесет/ години лишаване от
свобода, при първоначален „строг“ режим.
На осн. чл. 457, ал. 5 от НПК се приспада времето през което е търпял
наказанието „лишаване от свобода“, считано от 07.01.2011г. до влизане в сила
на определението, както и предварителното му задържане за период от 245
дни, считано от 07.05.20 Юг.
На осн. чл. 41, ал.З от НК се зачита времето, през което е л. св. М. е
полагал труд и се е обучавал при изпълнение на наложеното му наказание
“лишаване от свобода“, считано от 10.03.2014г. до 21.03.2014г. и от
24.03.2014г. до 12.10.2015г.
С Решение № 539 от 21.12.2016г. по ВЧНД № 1129/2016г. на Софийски
апелативен съд е изменено Протоколно определение № 2110 от 22.06.2016г.
по НЧД № 4369/2015г. на Софийски градски съд, като е преквалифицирано
извършеното от него престъпление като такова по чл. 242, ал.4, вр. ал.2, пр.1,
алт.1, вр. чл.20, ал.2 от българския НК, а наложеното от Кралския съд на
Кентърбъри, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия в
размер на 20 години лишаване от свобода следва да се изтърпи изцяло.
Влязло в законна сила на 21.12.2016г.; получено и изпълнено в затвора
София на 28.12.2016г.
2
Началото на наказанието е от 07.01.2011 г.
Със Заповед № 549/15.08.2019г. на Началника на затвора режимът му е
заменен от първоначален „строг“ на „общ“ режим.
Със Заповед № 655/24.09.2021 на Началника на затвора е преместен в
ЗООТ „Самораново“.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е в ниските стойности - 21
точки, с дефицитна зона „отношение към правонарушението“ - отрича
отговорността за собственото си криминално поведение, не разпознава
факторите, допринесли за извършването на правонарушението, не признава
причинените вреди, смята съдебния процес и наложеното му наказание за
несправедливи. Вследствие извършваната с л.св. М. корекционна дейност в
затвора Бобов дол, рискът от рецидив е намален поетапно до 19 точки.
Колебливото и непостоянно поведение на л.св. М. в затворническото
общежитие от открит тип с. Самораново е наложило коригиране на оценката
на риска от рецидив в зоните „умения за мислене“ и „междуличностни
проблеми“, а именно: налице е дефицит в целеполагнето и постигането на
заложеното, наличие на импулсивност, нивото на междуличностни умения не
е добро и е видно от поведението му спрямо администрацията и НОС в ЗООТ
„Самораново“. Регресът в поведението на осъдения е довел до завишаване на
оценката на риска от рецидив до 23 точки. След кратък период на стабилно
поведение, на 07.07.2022г. е констатирано нарушение на дисциплината от
страна на осъдения М., по време на изпълнение на трудовите му задължения
на външен работен обект на фирма „Р.М.“, за което е наказан дисциплинарно
и освободен от работа. Това е довело до завишаване на риска от рецидив до
26 точки и отчетени отрицателни промени в зоните: начин на живот и
обкръжение - налице е загуба на позиция на доверие, има действащо
дисциплинарно наказание, част от дейностите са предпоставка за нарушаване
на законовите ограничения; умения за мислене - в известна степен разпознава
проблемите, но при разрешаването им действа импулсивно и не се замисля за
отрицателните последици, игнорира неблагоприятния ефект от поведението
си, декларира целеполагане, но не умее да следва стъпките за постигането на
целите. Независимо, че оценката на риска от рецидив е в ниските стойности, е
видно че са налице дефицити в уменията да дефинира проблемите и да търси
адекватни и законосъобразни форми и алтернативи за тяхното разрешаване.
3
Рискът от вреди е определен като среден, предвид безкритичното
отношение към извършеното правонарушение, неговата тежест и настъпилите
вредни последици. Относно правонарушението за което е осъден - отчита, но
настъпилите за него негативни последици от осъждането си. Смята присъдата
си за прекалено „строга”.
В затвора Бобов дол л.св. М. е упражнявал трудова дейност като
„отговорник вещеви склад“, считано от 16.06.2017г. до 26.10.2021г., като се е
справял добре с трудовите си задължения. След преместването в ЗООТ
Самораново са използвани трудовите навици и умения на л.св. М. и имайки
предвид значителния престой в изолация и размера на постановената
присъда, му е даден шанс да работи, за да осмисли престоя си в изолация и да
го съкрати чрез участие в трудова дейност. В ЗООТ „Самораново“ е
назначаван като пазач на КПП със Заповед № 138/16.11.2021 г„ но поради
отказ от негова страна да изпълнява трудовите си задължения е освободен със
Заповед № 5/14.01.2022 г. - едва 2 месеца след назначаването му. Отново му е
даден шанс да работи и е назначен като общ работник на външен работен
обект на фирма „Р.М.“ съгласно Заповед № 11/18.01.2022 г. Заради
констатирано дисциплинарно нарушение на по време на работа е освободен
със Заповед № 139/08.07.2022г. Въпреки това, отчитайки размера на
постановената присъда, отново е назначен на работа като общ работник във
фирма „Девически манастир“ съгласно Заповед № 182/30.08.2022 г. с
изпитателен срок от три месеца, като се проследява трудовата му дисциплина
в момента.Представената трудова характеристика от игуменката на този
обект е положителна.
В ЗООТ „Самораново" лишеният от свобода К. И. М. не е награждаван.
Наказван дисциплинарно със Заповед № 30-541/15.08.2022 г. с извънредно
дежурство по чистота и хигиена за срок от три дни затова, че на 07.07.2022 г.
е ползвал мобилен телефон на работното си място - външен работен обект на
фирма Рила-мел". Това поведение показва, че е налице нисък контрол върху
постъпките и е доказателство за загуба на позиция на гласувано доверие от
страна на администрацията, както и че са налице трудности осъденият да
спазва ограниченията и задълженията, на които е носител в пенитенциарното
заведение. Склонността към злоупотреба с доверие от осъдения и
недостатъчно добре изградените умения да предвижда последствията от
4
действията си, както и неприемането на отговорността по отношение на
правонарушението, биха могли да бъдат провокативен фактор за бъдещо
криминално поведение, независимо от определения нисък риск от рецидив,
който е завишен до 26 т. в сравнение с първоначално определените 21 т.
Прави впечатление, че по време на престоя си в затвора л.св.М. е
подавал 3 пъти молби за помилване в периода през 2017 -2019 г., които не са
уважени. Освен това през 2020 г. и през 2021 г. е подавал на два пъти молби
за УПО, които не са уважавани от съда. Настоящата молба за УПО е подадена
на 12.10.2022 г., което е само няколко дни след изтичане на 6-месечния срок
от влизане в сила на предходното отхвърлително определение на КнОС на
молбата му за УПО – то е влязло в сила на 6.04.2022 г. и 6-месечният
забранителен срок за подаване на нова молба срок по чл.441 НПК е изтекъл
на 6.10.2022 г.
Остатъкът от наказанието на л.св. М. към днешна дата е 5 години 8
дни.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи: За да се допусне УПО съгласно разп.на чл.70 ал.1 НК, е
необходимо кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е
изтърпял фактически в настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието
си и да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне по см.на чл.439 а
НПК.
По отношение на л.св. М. времевата предпоставка за УПО е налице.
Той е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание ЛС за срок
от 20 години, като към днешна дата остатъкът от него е 5 години 8 дни.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл.70 ал.1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл.439 а
НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./ доказателства за
поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна промяна на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от
поведението му по време на престоя в пенитенциарното заведение въз основа
на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба,
без съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото и фактите,
5
които са описани в горното изложение, счита, че няма как да се приеме
наличие на достатъчно доказателства за поправянето му по см. на чл.70 ал.1
НК, по следните съображения:
Както е посочено и в Становището на началника на затвора, и в
доклада на ИСДВР, след преместването на М. в ЗООТ е настъпил един регрес
в поведението му. В затвора Бобов дол л.св. М. е упражнявал трудова дейност
като „отговорник вещеви склад“ в периода от 16.06.2017г. до 26.10.2021г. и се
е справял добре с трудовите си задължения. След преместването в ЗООТ
Самораново са използвани трудовите навици и умения на л.св. М. и имайки
предвид значителния престой в изолация и размера на постановената
присъда, му е даден шанс от затворническата администрация да работи, като
е бил назначен като пазач на КПП със Заповед № 138/16.11.2021 . Но поради
отказ от негова страна да изпълнява трудовите си задължения е освободен със
Заповед № 5/14.01.2022 г. - едва 2 месеца след назначаването му.
По време на престоя му в ЗООТ два пъти рискът от рецидив е бил
увеличаван. Поради наличие на дефицит в целеполагнето и постигането на
заложеното, наличие на импулсивност, недобро ниво на междуличностни
умения, установено от поведението му спрямо администрацията и НОС в
ЗООТ „Самораново оценката на риска от рецидив е завишена до 23 точки.
Въпреки това отново му е даден шанс да работи и е назначен като общ
работник на външен работен обект на фирма „Р.М.“ със Заповед №
11/18.01.2022 г.
Последвал е кратък период на стабилно поведение от М., но на 7.07.2022
г. е констатирано нарушение на дисциплината от него по време на изпълнение
на трудовите му задължения на външен работен обект на фирма “Р.М.“ –
ползване на мобилен телефон - смартфон на работното място.
За това нарушение е наказан със Заповед № ЗО-541/15.08.2022 г. на началник
сектор ЗООТ с „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и
хигиената“ за срок от 3 дни. Това е довело до освобождаването му от работа
със Заповед № 139/08.07.2022г. и до завишаване на риска от рецидив до 26
точки, като са отчетени отрицателни промени в зоните: начин на живот и
обкръжение - налице е загуба на позиция на доверие.
Въпреки това, отчитайки размера на постановената присъда, отново е
назначен на работа като общ работник във фирма „Девически манастир“
6
съгласно Заповед № 182/30.08.2022 г. с изпитателен срок от три месеца, като
се проследява трудовата му дисциплина в момента. Представената в тази
връзка от осъдения положителна характеристика от игуменката на манастира
е индиция за стремеж към законосъобразно негово поведение, но тя не може
да дерогира негативното му предходно поведение, довело до увеличаване на
риска от рецидив.
Само по себе си само наложеното дисциплинарно наказание по време на
изтърпяването на наказанието и то след значителен период на престой в
пенитенциарното заведение, при условията на смекчен режим в ЗООТ, води
на извода, че липсват доказателства за настъпило поправяне на осъденото
лице.
Отделно от това, негативното поведение и колебливото отношение към
труда в затворническото общежитие от открит тип доказват невъзможност за
адекватно на ситуацията мислене и липса на готовност за реинтеграция в
обществото на осъденото лице. Изложеното сочи, че при л.св.М. е налице
едно непоследователно и конюнктурно поведение, насочено към пресметнато
спазване на определени правила с цел по-скорошно излизане от
пенитенциарното заведение. В подкрепа на този извод на съда са трите
налични молби за помилване, подадени през 2017-2019 г., след като реално
престоят му в гр. Бобов дол е започнал от 2015 г. В подкрепа на този извод е и
времето на подаване на настоящата молба за УПО само 6 дни след изтичане
на 6-месечния срок по чл.441 НПК, без осъденият ад отчита наличието на
действащото дисциплинарно наказание и непоследователното си поведение за
трудова реализация в ЗООТ.
Всичко това обосновава извода, че целите на наказанието по чл.36 НК
към настоящия момент не са изпълнени по отношение на лишения от свобода
М. и липсват основания за формиране на аргумент, че са налице
доказателства за поправянето му по см.на чл.70 НК. Положителната трудова
характеристика от последния му работен обект е индиция в насока поправяне,
но тя е за твърде кратък период от време и е недостатъчна за формиране на
необходимия правен извод за УПО.
Доброто поведение и спазването на реда в пенитенциарните заведения
според закона е задължение, а не привилегия за осъдените, даваща основание
за УПО и трябва да свидетелства за съзнателно им поправяне а не да цели
7
привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.
Заради доброто поведение на л.св. М. в затвора Бобов дол режимът му е бил
заменен от „строг" на „общ“ и впоследствие е преместен в затворническо
общежитие от открит тип. Но така констатираните към онзи момент
положителни промени в личността на л.св. М. не са достатъчно основание за
неговото УПО, тъй като са последвани от посоченото колебливо и
непоследователно поведение в ЗООТ Самораново.
По тези съображения съдът счита, че социално-възпитателната работа с
осъдения трябва да продължи съгласно изготвения план на присъдата, като се
затвърди и финализира процеса, насочен към утвърждаването на социално
приемливи и законосъобразни форми на поведение. Налице е реална
възможност за неговото превъзпитание в целяната положителна посока през
немалкия остатък от наказанието му, който е 5 години 8 дни, като се приложи
прогресивната пенитенциарна система – замяна на режима му от общ в лек
режим и проследяване поведението на л.св. М. извън общежитието по време
на ползване на домашен отпуск с оглед на необходимостта от плавен преход и
адаптация към живота на свобода.
По всички тези съображения съдът намира за неоснователна към
настоящия момент молбата на л.св.М. за УПО и ще я остави без уважение .
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ на основание чл.440, ал.1 и 2
НПК/изм. ДВ бр.13/2017 г., в сила от 7.02.2017 г./, във връзка с чл. 70, ал. 1
НК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода К. И. М.,
ЕГН ********** за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложеното наказание ”лишаване от свобода” за срок от 20
години с Протоколно определение № 2110/22.06.2016 г. по ЧНД № 4369/2015
г. на Софийски градски съд, изменено с решение на САС и влязло в сила на
21.12.2016 г., с което е приета за изпълнение Присъда № Т20100395 от
07.01.2011г. на Кралския съд на Кентърбъри, Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, с размер на неизтърпения остатък
към днешна дата от 5 години 8 дни.
8
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на глава
ХХІІ НПК в 7 - дневен срок, считано от днес, пред САС.
ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на администрацията на
затвора, както и лично на осъденото лице К. И. М..
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
9