РЕШЕНИЕ
№ 3596
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110158992 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Н. И. И. против [**********],
с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 15 000 лева, произтичаща
от договор за банков кредит от 27.03.2007 г., сключен със [**********], поради
настъпила погасителна давност.
В исковата молба ищцата твърди, че с влязло в законна сила решение по в.гр.д.
№ 1916/2017 г. по описа на СГС, било частично отменено решение по гр.д.№
17371/2016 г. по описа на СРС, като е признато за установено, че Н. И. не дължи на
[**********] сумата от 3621,80 лева, представляваща главница по договор за кредит от
27.03.2007г. за периода от 27.02.2009г. до 27.03.2012г., поради изтичане на погасителна
давност. Решението е постановено при участието на настоящия ответник, като трето
лице-помагач на банката, тъй като с договор от 2012 г. вземането е прехвърлено с
договор за цесия. Ищцата поддържа, че при направена справка в Централен кредитен
регистър установила, че ответното дружество все още подава информация за
задължението й към горепосочената банка и по процесния договор, като с писмо от
22.11.2021 г. я уведомило, че корекция е невъзможна. Според ищцата, от
постановяване на решението на въззивния съд, влязло в сила на същата - 07.06.2017 г.,
е изтекла предвидената в чл.110 ЗЗД петгодишна давност, поради което и не дължи на
ответното дружество суми по договора за банков кредит от 27.03.2007 г. По
1
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си
интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът изразява становище за
допустимост и основателност на предявения иск, като признава, че процесната сума е
погасена по давност. Сочи, че вземането произтича от договор за банков кредит,
сключен между ищцата и [**********] на 27.03.2007 г., което е цедирано на ответното
дружество. Моли в тежест на дружеството да не бъдат възлагани разноски, тъй като с
поведението си не е дало повод за завеждане на делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложена справка за кредитна задлъжнялост, издадена на
21.10.2022 г. от БНБ, Централен кредитен регистър, от която се установява, че по
името на ищцата в графа „Текущо състояние на кредитите“ фигурират задължения към
ответното дружество по два договора за кредит, придобити по силата на договор за
цесия от 28.09.2012 г. и от 06.12.2013 г.
По делото е приложено писмо от 22.11.2021 г. от ответното дружество до
ищцата, с което е уведомена, че заличаване на подаваната информация по повод
задължение, произтичащо от договор за кредит, сключен между ищцата и СиБанк ЕАД
на 27.03.2007 г., придобито от ответника на основание договор за цесия от 28.09.2012 г.
По делото са приложени разпечатки от телефонни съобщения, с които ответното
дружество уведомява за неплатени в срок задължения, но от същите не става ясно дали
ищцата е техен адресат, както и дали касаят процесния договор.
По делото са приложени съдебни решения, от които се установява, че с решение
от 07.06.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 1916/2017 г. по описа на СГС, влязло в сила
на 07.06.2017 г., състав на съда е отменил частично решение на СРС от 31.10.2016 г. по
гр.д.№ 23731/2016 г., с което е признато за установено по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Н. И. И. не дължи на
[**********] главница по договор за кредит от 27.03.2007 г. в частта за сумата над
3621,80 лева. Със същото решение така предявения иск е отхвърлен за сумата над
3621,80 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева. Мотивите на съда са, че
погасени по давност са били само част от дължимите вноски по кредита. Видно от
решението е, че същото е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответната банка, а именно – [**********]
По делото е приложен и договор за прехвърляне на парични вземания от
28.09.2012 г., по силата на който ответното дружество се легитимира като цесионер на
вземането по процесния договор за кредит.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приложените по делото
съдебни решения се установява, че на 27.03.2007 г. между [**********] и ищцата е
бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е
предоставила на ищцата сума в размер на 15 000 лева – главница, която последната се
е задължила да върне за срок от 120 месеца.
Спорът се концентрира върху обстоятелството дали процесното вземане е
погасено по давност.
Следва да се има предвид, че по отношение на сумата от 3621,80 лева,
представляваща 37 вноски за главница по договора за кредит от 27.03.2007 г., чиито
падеж е настъпил за периода от 07.02.2009 г. до 27.03.2012 г., вече е налице решение от
07.06.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 1916/2017 г. по описа на СГС, влязло в сила на
07.06.2017 г. Ето защо и съгласно разпоредбата на 299 ГПК по отношение на
горепосочените сума и период, спорът не може да бъде пререшаван.
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, съдът е обявил на основание чл.146, ал.1, т.3 ГПК, че ответникът
признава обстоятелството, че по отношение на вземането по сключен между ищцата и
[**********] договор за банков кредит от 27.03.2007 г., е настъпила погасителна
давност.
С оглед предходното и при приложението на визираната в чл.110 ЗЗД обща
петгодишна давност, към датата на подаване на исковата молба в съда – 31.10.2022 г.
погасени по давност за всички останали вноски по главница по процесния договор за
кредит, т.е. за сумата над 3621,80 лева до сумата от 15 000 лева.
С оглед предходното предявеният иск следва да бъде уважен за остатъка над
3621,80 лева до 15 000 лева или за сумата от 11 378,20 лева. В останалата част искът
следва да бъде отхвърлен.
Искането не ищцата „за указване на ответника да отпише от дължимост сумите
при ЦКР на БНБ е недопустимо. Актуализирането на информацията в Централния
кредитен регистър е изцяло задължение на институцията, която я е подала към
регистъра. Това задължение е административно, а не облигационно задължения спрямо
кредитополучателя по договора за кредит и изпълнението му не може да бъде предмет
на исковото производство. В случай, че ответникът не съдейства за точното
оповестяване на данните за дълга, на разположение на ищеца е иска за отричане със
3
сила на присъдено нещо на дълга, което е сторено в настоящото производство или иск
за вреди, евентуално претърпени от него, в резултат на невярно оповестена
информация.
С оглед предходното производството по делото следва да бъде прекратено в тази
му част.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, съразмерно на уважената
част от иска. Възражението на ответника за недължимост на разноските по делото,
съдът намира за неоснователно. За да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК
следва да са налице кумулативно и двете предпоставки - ответникът да не е дал повод
за предявяване на иска и да го е признал. В конкретния случай, с извънсъдебното си
поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска, доколкото с писмо от
22.11.2021 г. е отказал заличаване на подаваната към ЦКР информация по отношение
на процесния договор за кредит.
В хода на устните състезания процесуалния представител на ищцата е поискал
присъжда на разноски, които съгласно доказателствата по делото възлизат на сумата от
общо 2600 лева /2000,00 лева адвокатско възнаграждение и 600,00 лева държавна
такса/. В случая не е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК,
поради което съразмерно на уважената част от иска ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 1972,22 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, но по делото не е направено искане за присъждане на
разноски, нито са представени доказателства за направени такива. Ето защо съдът не
дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. И. И., ЕГН **********
срещу [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че Н. И. И., ЕГН **********
срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 11 378,20 лева,
представляваща главница по договор за банков кредит от 27.03.2007 г., сключен със
[**********], поради изтичане на погасителна давност, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата над 11 378,20 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ищцата Н. И. И., ЕГН **********
за указване на ответника [**********], със седалище и адрес на управление:
4
[**********] да отпише дължимостта на сумите по договор за банков кредит от
27.03.2007 г. от Централен кредитен регистър при БНБ, като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 58992/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК[**********], със седалище и адрес на
управление: [**********] да заплати на Н. И. И., ЕГН ********** сумата от 1 972,22
лева, представляваща направени разноски по производството, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, в която производството по делото е прекратено, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5