Решение по дело №2707/2024 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 765/20.09.2024г. по НАХД № 2707/2024г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия С. И. (*), роден на **********г. в
*, ***********************, за това, че на 23.06.2024г., в гр.Бургас на главен път I-99, в
района на КПП „Пода“, управлявал моторно превозно средство - л.а. „БМВ“ с рама № *, без
регистрационни табели, което не е регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл.
345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По делото не се явява представител на БРП.
Обвиняемият се явява лично и моли за минимална глоба.
Защитникът на обвиняемия- адв. Т. Д. от АК-Бургас, моли за наказание в минимален
размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият С. И. (*), е роден на **********г. *****************************
На 15.06.2024г., обв.С. И., съпругата му А. И. и синът им на 2г. и 9м., пристигнали в
Р.България с л.а. „БМВ“ с рег.№ ************** с рама № *, регистриран на името на А. И.,
с цел почивка на море. За времето на престоя си в страната семейство И.и отседнали в къща,
находяща се на адрес: ******************** собственост на молдовската гражданка Л. Иа -
леля на обв.И.
На 18.06.2024г., по молба на свой познат - Р К, също молдовски гражданин, А И. му
предоставила за ползване собственият си л.а. „БМВ“ с рег.№ *********** с рама № *.
На 18.06.2024г., .И.П. младши автоконтрольор при РУМВР-Средец, съставил и
връчил срещу подпис на молдовския гражданин Р. К. АУАН с бл.№ 0587762, Серия АД, за
това, че на същата дата, около 15,35 часа, на път II-79, на около 1км. от разклона за с.Факия,
в посока от гр.Средец към гр.Елхово, управлява л.а. „БМВ“ с рег.№ ********собственост на
А. И., без да притежава СУМПС /неправоспособен/, квалифицирано от актосъставителя като
нарушение по чл.150 от ЗДвП. При съставяне на посоченият АУАН били иззети
регистрационните табели на автомобила с рег.№ ********* и свидетелството за регистрация
на автомобила с № ********* издадено в Р.Румъния.
На 19.06.2024г., П.А.П. - полицейски инспектор при РУМВР-Средец, съставил и
връчил срещу подпис на А И. с ЛНЧ ***********, ЗППАМ № 24-0269-000069 по чл.171,
т.2А, б.Б от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на л.а. „БМВ“ с рег.№ I*****, с рама № *,
за срок от шест месеца, считано от 18.06.2024г. При връчването на посочената ЗППАМ, А.
И. била запозната с разпоредбата на чл.172, ал.7 от ЗДвП, съгласно която при отнемане на
табелите с регистрационен номер в случаите по чл. 171, т. 2а, моторното превозно средство
може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-
близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението. Предвид това,
на същата дата - 19.06.2024г., обв.И. и съпругата му, в срока по чл.172, ал.7 от ЗДвП,
транспортирали л.а. „БМВ“ с рама № *, без регистрационни табели, от гр.Средец до
гр.Бургас, кв.“Крайморие“, където го оставили на съхранение при познат на обв.И. с малко
име И. - неустановен в хода на разследването, за срока посочен в ЗППАМ.
1

На 23.06.2024г., сутринта, обв.И. приел обаждане по телефон от своя познат И.
Последният го помолил да си вземе обратно л.а. „БМВ“ с рама № *, без регистрационни
табели, като му обяснил, че се притеснява от отговорността да съхранява и пази автомобила
за толкова дълъг срок. Предвид това, на същата дата, след като приключил разговорът с И.,
обв.И. се придвижил с такси от адреса на който бил отседнал в кв.“Акациите“ до адреса на
своя познат И. в кв.“Крайморие“, след което потеглил с л.а. „БМВ“ с рама № *, без
регистрационни табели, от кв.“Крайморие“ за кв.“Акациите“, където възнамерявал да остави
автомобила на съхранение в дома на леля си.
На 23.06.2024г., свидетелите П. П. П. и П. И. И. - полицейски инспектори при
04РУМВР-Бургас, били на работа дневна смяна, считано от 07.00ч. до 19.00ч., съвместно
като Автопатрул „Бреза 4“ за територията 04РУМВР-Бургас.
Около 08.30 часа на 23.06.2024г., в гр.Бургас на главен път I-99, КПП „Пода“,
полицейските служители спрели за проверка по ЗДвП, движещият се в посока от
кв.“Крайморие“ към кв.“Акациите“, л.а. „БМВ“ с рама № *, без регистрационни табели,
управляван от обв.И.. При извършена справка чрез ОДЧ-25, полицейските служители
установили, че управляваният от обв.И. автомобил е с прекратена регистрация по чл.171,
т.2А, б.Б от ЗДвП от 18.06.2024г. на основание ЗППАМ № 24-0269- 000069/19.06.2024г. на
РУМВР-Средец. За констатираното при проверката нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, св.И.
съставил и връчил на обв.И. срещу подпис, АУАН серия АД, бл.№ 0621658/23.06.2024г.,
който последния подписал на „нарушител” без възражения.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – П. П. (л. 22 от
ДП); П. И. (л. 23 от ДП); Е.Д. (л. 35 от ДП), обясненията на обвиняемия (л. 17 от ДП).
От писмените доказателства: копие на АУАН (л. 34 и л. 38 от ДП); справка за
съдимост; ЗППАМ (л. 33 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л. 24 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от защитата, поради което и
настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените
материали.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за
виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 345, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по привеждане
на лек автомобил л.а. „БМВ“ с рама № * в движение и придвижването му в пространството
2

в в гр.Бургас на главен път I-99, КПП „Пода“, представлява „управление” на МПС по
смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в
т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление", включва всички действия
или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил л.а. „БМВ“ с
рама № *, който обвиняемият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на §
6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за
придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на обвиняемия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че същото не е регистрирано по
надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна, като съдържанието й следва
да се запълни чрез анализиране на относимите правни норми към регистрирането на МПС на
територията на страната. Правната регламентация на въпросните правоотношения е
намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
съгласно която - по отворените за обществено ползване пътища се допускат единствено
регистрирани моторни превозни средства с поставени на определените места табели с
регистрационен номер.
Регистрацията на автомобила е била прекратена по чл.171, т.2А, б.Б от ЗДвП, считано
от 18.06.2024г. на основание ЗППАМ № 24-0269- 000069/19.06.2024г. на РУМВР-Средец.
Заповедта е била с предварително изпълнение, била е връчена на А. И., като табелите на
автомобила са били свалени от органите на реда.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. В частност - интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
обвиняемия, че с действията си същият привежда в движение автомобила и го придвижва в
пространството, че пътят, по който се движи е отворен за обществено ползване, както и че
автомобилът е „МПС” по смисъла на закона и не е регистриран по надлежния ред, като от
волева страна обвиняемият е искал да управлява МПС-то въпреки липсата на регистрация.
Субективната страна се извлича от обясненията на самия обвиняем, който заявява, че
е бил наясно с това обстоятелство, както и от обстоятелството, че табелите на автомобила са
били свалени.
Деянието не е „малозначително”, респективно дали не следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК. В тази връзка настоящият състав намира следното:
Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно право (чл.9, ал.2 НК), не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Законът предвижда малозначителност на
деянието, извеждаща липса на престъпление, в два варианта-отсъствие (липса) на
обществената опасност поради негова малозначителност, или наличие на обществена
опасност на деянието, но с нейна явна незначителност. При разискване на признаците на
нормата на чл. 9, ал. 2 НК в отделните случи, се изследват деянието и обществената
опасност като елементи на всяко престъпление. Както е известно, конкретиката на всеки
процесен случай е тази, която оБ.ва позицията за наличие или не на условията, заложени в
обсъждания законов текст. Прегледът на ценимите компоненти по настоящото дело не дава
възможност за осмисляне на предпоставки на нито една от двете алтернативи на чл. 9, ал. 2
НК. Това е така, доколкото тук следва да се отчете както личността на обвиняемия, като част
от преценката за самата обществена опасност на престъплението, така и конкретиката на
самото деяние.
3

В случая не са доказани никакви наистина важни/непредвидени обстоятелства, които
да са налагали управлението на нерегистрирания автомобил, като обвиняемият да не е имал
друга възможност, освен да го използва (например спешно предвижване до болнично
заведение и т.н.). Следва да се отбележи, че нежеланието на посоченото от обвиняемия
лице- И., да съхранява автомобила при себе си, не представлява някакво извънредно
обстоятелство. Автомобилът е можел съвсем спокойно да бъде преместен и със
съдействието на специализиран автомобил.
В случая не се касае и до административно нарушение.
При анализ на нормите на ЗДвП и НК се установява, че административна отговорност
за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е
предвидена в разпоредбата на чл. 140,ал.1 вр. с чл.175 ЗДвП още в редакцията към 1999 г. и
е възпроизведена в измененията от 2002, 2016 и 2017 г. Същевременно с изменение на
наказателния закон от 29.11.2016 г. е предвидена втора алинея на чл. 345 НК, съгласно която
е криминализирано и управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред
Безспорно е, че от м.март 2018 г. едно и също деяние /управлението на моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред/ е както административно
нарушение, така и престъпление, като в практиката за разграничителен критерий между
двете се приема степента на обществена опасност на деянието.
В случая съдът намира, че тази степен обуславя приложението на НК към процесното
деяние, тъй като не се установяват някакви уважителни причини, поради които на 23.06.2024
г. И. е управлявал автомобила, въпреки че е знаел, че същият е с прекратена регистрация.
Иначе казано, същият просто е неглижирал законовите си задължения. Освен това се касае за
придвижване на автомобила на сравнително голямо разстояние.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до една година или глоба от петстотин до хиляда
лева. В същото време по отношение на обвиняемия И. са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито са налице
множество престъпления.
Доколкото практиката на съдилищата е константна, че винаги, когато са налице,
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи
този ред, то и настоящата инстанция намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и на същия да се наложи административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
други криминални прояви, както и изразеното съжаление. На следващо място обвиняемият
не е осъждан (действително, предпоставка за прилагането на привилегирования институт на
4

чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е визирано осъждане за
престъпление от общ характер). Поради тези съображения, съдът счита, че спрямо същия
следва да се определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства в минималния размер, а именно – глоба в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери
обвиняемия/подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В
настоящия случай, обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-Бургас 5,00 лева за
служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
По отношение сторените в досъдебното и съдебното производство разноски за
преводи в размер на 45,00 лева, следва да се отбележи, че по аргумент от чл. 189, ал. 2 от
НПК, същите остават за сметка на органа, който ги е направил, независимо от
постановяването на осъдителна присъда, респ. решение. Разпоредбата не прави разлика дали
се касае за писмен или устен превод, както и дали става дума за преводач на подсъдимите
или на свидетелите. В този смисъл следва да се тълкува и чл. 4 от Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство, която гласи, че държавите-членки поемат разходите за
устен и писмен превод, произтичащи от прилагането на членове 2 и 3, независимо от изхода
на производството. Именно поради това съдът счита, че сторените разноски за преводач в
предварителната фаза при всички положения следва да останат за сметка на органите на
досъдебното производство.

По тези съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	765
Дата:	20 септември 2024 г. (в сила от 8 октомври 2024 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20242120202707
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	3 юли 2024 г.

Решение по дело №2707/2024 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите