№ 59
гр. Благоевград, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500840 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.
№10121/23.06.2022 г. е подадена от „фирма“ ООД, ЕИК **********, против
Решение № 321/09.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 2920/2021 г. по описа на
РС – гр. Благоевград, в частта му, с която е отменена Заповед №
130/28.09.2021г. , издадена от Вл.Р.В., като управител на „фирма“ ООД, с
която на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие, е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца В. Й. И., ЕГН ********** и тя е
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „шивач на обувки“,
както и в частта за присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на
2 990лв. за периода от 28.09.2021г. до 14.02.2022г.,ведно със законната лихва
върху сумата и присъдените разноски пред първата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и
против обжалваем съдебен акт. Отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261
ГПК. Осъществена е процедурата по чл.263, ал.1 ГПК. Постъпил е отговор, с
който ВЖ се оспорва като неоснователна, а решението на съда, в атакуваните
му части е правилно такова, постановено съобразно закона и актуалната
съдебна практика.
1
Въззивна жалба с вх.№13043/12.08.2022 г. е подадена от В. Й. И., чрез адв. К.
П., против Решение №321/09.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 2920/2021 г.
по описа на РС – гр. Благоевград, в частта му, с която е отхвърлен предявения
иск по чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над уважения размер от 2 990лв до
поискания от 3 946,80 лв. Подадена е в срок, от процесуално легитимирана
страна и против обжалваем съдебен акт. Отговаря на изискванията по чл.260 и
чл.261 ГПК. Осъществена е процедурата по чл.263, ал.1 ГПК. Постъпил е
отговор, с който тази ВЖ се оспорва като неоснователна, а решението на съда,
в атакуваната му част се сочи, че е правилно, доколкото ищцата не е доказала
всички предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 225 КТ за периода и
сумата в отхвърлителната част.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Въззивните жалби са
подадени от лица, за които съществува интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, подадена са в срока по чл. 259 ГПК, съдържа
всички необходими реквизити, следователно са редовни и допустими.
Благоевградският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, извършена на осн. чл. 269 ГПК не се установи съществуването на
пороци, водещи до нищожност или недопустимост. Следователно решението
е валидно и допустимо. След като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Не се спори, че по силата на трудов договор трудов договор №
088/01.04.2019г., страните са били в трудово правоотношение (ТПО), по
силата на което ищецът е заемал длъжността „шивач, обувки“ в дружество
„фирма“ ООД. Не се спори, че със заповед № 130/28.09.21 г., ТПО е
прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. Основание за
прекратяването е молба до работодателя за прекратяване на ТПО, считано от
28.09.21 г., с дата 28.09.21 г., отправена от ищеца до ответника.
Ищцата оспорва съществуването на посоченото основание. Твърди, че липсва
писмено нейно волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение,
на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие на страните.
За установяване на твърдението си ангажира еднолична и тройна съдебно –
2
графологична и ССЕ експертизи и са приети заключения на вещи лица, от
чиито заключения се установява, че датата на молбата – 28.09.21 г. и датата
считана за прекратяване на правоотношението – 28.09.21 г., а както датата на
връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор – 28.09.2021г., са
написани от друго лице. Подписите обаче - в молбата от 28.09.2021г. до
управителя на ответното дружество и в заповед № 130/28.09.2021г. са
положени от ищцата. Тоест, само датите върху тези два документа са
положени категорично от друго лице. Това обстоятелство се потвърждава и
от разпитаната пред РС св. В.Г., която изрично потвърждава, че лично тя
/свидетелката/ е поставила датата, както върху молбата за прекратяване на
правоотношението, така и върху оспорваната заповед. Прави впечатление и
обстоятелството, че водената от ответника свидетелката В.Г. не е служител
при ответника, нито пък е е била упълномощена от името и за сметка на
работодателя да приема молби, да ги попълва, входира и администрира по
някакъв начин, което е друга причина опорочаваща процедурата по
прекратяване на договора по взаимно съгласие.
Така, конкретно по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, БлОС
намира следното:
Разпоредбата на чл. 325 КТ регламентира случаите, когато трудовото
правоотношение може да се прекрати без предизвестие. В нормата на т. 1 е
уредена хипотезата "по взаимно съгласие". За да се прекрати
правоотношението по този начин, е необходимо страната – инициатор за
прекратяването да отправи писмено предложение до другата страна.
Последната е длъжна също писмено да вземе отношение по предложението и
да го адресира до предложителя в 7-дневен срок от получаване на
предложението.
В настоящия случай ищцата оспорва да е направила волеизявление за
прекратяване на трудовото правоотношение на посочената дата и считано от
посочената дата. Макар да се установява, че именно ищцата е подписала
молбата за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие и издадената в тази
връзка заповед за прекратява на ТПО, датите са добавени неуточнено кога и
от друго лице.
Съобразно разпоредбата на чл. 180 ГПК, частни документи, подписани от
лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които
3
се съдържат в тях, са направени от тези лица. Но истинността на текста може
да бъде оспорена по реда на чл. 193 ГПК от автора, с твърдение за поправки,
добавки или друг вид вмешателство, нанесени във вече подписания документ.
В настоящия случай ищцата заявява оспорване съдържанието на подписана
от нея молба и заповед, с твърдение за дописвания на дата и подпис от друго
лице. Същата и доказва твърдението, досежно изписването на датите, с
помощта на експертизи.
Въззивната инстанция намира, че обстоятелството, че изписването на датата
на молбата и датата от която да се счита прекратено ТПО от друго лице,
опорочава цялото волеизявление за прекратяване на ТПО и прави молбата
неистински – неавтентичен документ, макар да носи подписа на издателя си.
Съобразно нормата на чл. 178, ал. 2 ГПК, съдът оценява доказателствената
сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между
редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по
делото. В настоящия случай, обстоятелството, че името и подписът са
положени от работника, но датите са попълнени от друго лице, въззивната
инстанция квалифицира като "друг външен недостатък" на документа. Ако
волята на работника е била да направи на 28.09.21 г. волеизявление за
прекратяване на ТПО, считано от 28.09.21 г., не е била налице пречка
изписвайки имената си, да изпише и посочените дати. За съда звучи
неубедително тезата, че ищецът е попълнил на посочената дата именната и се
е подписал, но е възникнала необходимост датите да се добавят в същия
момент от друго лице. И то от лице, което не е служител на дружеството-
работодател и не е упълномощено да приема молби или да ги попълва.
Напротив – обстоятелството, че подписът са изпълнени от ищеца, но датите –
от друго лице, обслужват твърдението му, че в документа е извършена
добавка на текст в момент, различен от този, в който е бил съставен.
Поради изложените съображения, въззивната инстанция намира, че ищецът не
е отправил към ответника на 28.09.21 г. волеизявление за прекратяване на
ТПО, считано от 28.09.21 г. Не е налице основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за
прекратяване на правоотношението. Заповед № 130/28.09.2021 г. е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Първоинстанционното решение, постановено в този смисъл като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, поради основателност на
4
исковата претенция.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Поради основателност на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, основателна е
и тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ чието уважаване е поставено в зависимост от
уважаването на първия иск. Ищцата следва да бъде възстановена на заеманата
от нея длъжност "шивач обувки" в ответното дружество. Решението на
районен съд Благоевград, постановено в този смисъл като правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Поиска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.
Съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, когато уволнението бъде
признато за незаконно, работникът или служителят има право да получи
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението,
но за не повече от 6 месеца. В настоящия случай заповедта, с която е
прекратено ТПО на ищеца е незаконосъобразна. Претендира се сумата от
3946,80 лв. за периода от 28.09.2021г. до 28.03.2022г., ведно със законната
лихва от подаване на иска до изплащането. От ССЕ се установява, че за
месеца, предхождащ прекратяването на правоотношението - м. юли 2021г.
ищцата е получила БТВ в размер от 657,80 лв.
Тежест да докаже оставането си без работа носи ищеца. Поради това
претенцията за присъждане на обезщетение за оставане без работа следва да
бъде уважена за сумата от 2990,00 лв. /за периода от 28.09.2021г. до
14.02.2022г. ищецът е бил без работа общо 4 месеца /х 657,80 лв. и 12 работни
дни/х29,90 лв. на ден /, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното й плащане. Над този
размер и период искът е неоснователен, като недоказан по основание и
размер. И това е така, че само за периода от 28.09.2021г. до 14.02.2022г. има
доказателства, че ищцата е била без работа и не е вписано възникване на ново
трудово правоотношение след спорното. за срок от два месеца съобразно
заявената с исковата молба и молба – уточнение от 18.04.22 г., следва да бъде
уважена, в размер на 1300 лева.
Решението на Благоевградския районен съд, постановено в този смисъл като
правилно и законосъобразно също следва да бъде потвърдено.
В контекста на изложеното атакуваният акт се явява правилен и
5
законосъобразен, поради което и на осн.чл.271, ал.1 ГПК ще следва да се
потвърди, като на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на РС.
Поради неоснователност и на двете въззивни жалби БлОС не присъжда
разноски на страните в процеса.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 321/09.06.2022 г., постановено по гр.д.№
2920/2021 г. по описа на РС – гр. Благоевград.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок, считано от връчване на препис от него на всяка от
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6