№ 16039
гр. София, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110152974 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Т. В. С. срещу „Микро
Кредит“ АД, с която са предявени установителни искове, както следва: главен иск с правно
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността
/недействителността/ на Договор за заем Microcredit № 8052-00171828/20.07.2023 г., сключен
между страните и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността /недействителността/ на Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Microcredit № 8052-00171828/20.07.2023 г., сключен между страните.
В исковата молба се твърди, че на 20.07.2023 г. между страните е сключен Договор за
заем Microcredit № 8052-00171828 за сумата от 1 000 лв. при срок на погасяване 12 месеца,
ГЛП 40,47 %, брой на погасителните вноски – 12, всяка в размер на 102,71 лв. Сочи се, че
към договора е сключен Договор за допълнителни услуги съгласно който ответното
Дружество предоставя на ищцата пакет от допълнителни услуги „Разглеждане до минути“,
както следва: Безплатно внасяне на вноска директно в офис на Микро Кредит АД; Безплатно
усвояване на сумата в офис на Микро Кредит АД или чрез клоновете на Изипей; Безплатно
плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; Безплатно плащане на вноски
чрез Електронен портфейл и/или QR код; Предоговаряне и разсрочване на заема;
Разглеждане до минути; Преференциално обслужване; Право за участие в специални
промоции. Твърди, че цената на пакета допълнителни услуги е 1 061,40 лв., а срокът за
връщане 12 месеца, при вноска 88,45 лева. Аргументира, че двата договора са свързани,
както и че общият размер на задълженията възлиза на 2 293,92 лв. Оспорва договора за заем
като недействителен поради това, че в същия изобщо не бил посочен размер на ГПР.
Аргументира, че таксите за допълнителни услуги са също разход по кредита и следва да се
1
включат в размера на ГПР. Сочи също така, че посочването на ГПР, който не е реално
прилаганият между страните представлява заблуждаваща търговска практика. Досежно
евентуалния иск излага, че съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
каквито именно счита, че са таксите, претендирани по допълнителния договор. Подробно
аргументира, че таксите представляват скрита възнаградителна лихва, уговорена в
противоречие с добрите нрави, както и че същите е следвало да бъдат включени в размера
на ГПР. Невключване на таксите за допълните услуги в ГПР сочи, че води до заобикаляне на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Със становище от 18.06.2024г. ответникът е посочил, че оспорва предявените искове,
няма възражения по проекта за доклад и няма доказателствени искания. Сочи, че дори съдът
да приемел за недействителен договорът за допълнителни услуги, това не водело
автоматично до недействителност и на договора за заем, тъй като последният отговарял на
всички изисквания на ЗПК и ЗЗП. В случай, че максималният размер на ГПР бил нарушен,
то би бил нищожен единствено договорът за допълнителни услуги, тъй като чрез него се
надвишавал размерът от 50%. Дори съдът да приеме, че допълнителните услуги били
свързани с усвояване и управление на кредита, нищожни били само допълнителните услуги,
а не и договорът за заем. Моли съдът да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове е да докаже сключването на
процесните договори с посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от
съдържанието на договора за допълнителни услуги е клауза, предвиждаща заплащане на
такси за предоставяне на допълнителни услуги.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузата в договора за
допълнителна услуга, предвиждаща заплащане на такса, е валидна, респ. че е индивидуално
уговорена.
Страните не спорят и с обявения за окончателен проект за доклад съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните
обстоятелства: че между страните са сключени сключен Договор за заем Microcredit № 8052-
00171828 от 20.07.2023г. и Договор за допълнителни услуги с посоченото в исковата молба
съдържание.
От приетия Договор за заем Microcredit Online № 8052-00171828 от 20.07.2023г. се
установява, че ответникът „Микро Кредит“ АД като заемодател е отпуснал на ищеца Т. В. С.
като заемополучател, заем в размер на 1000 лева, платим на 12 месечни погасителни вноски
с краен срок на плащане 20.07.2024г. Уговорената възнаградителна лихва е в размер на
40,47%, общата сума за погасяване е 1232,52 лева, а размерът на погасителната вноска е
2
102,71 лева.
От приетия Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online №
8052-00171828 от 20.07.2023г. се установява, че на ищеца като клиент е предоставен пакет от
допълнителни услуги „Разглеждане до минути“, включващ следните допълнителни услуги:
1. Безплатно внасяне на вноска директнов офис на „Микро Кредит“ АД; 2. Безплатно
усвояване на сумата в офис на „Микро Кредит“ АД или чрез клоновете на Изипей; 3.
Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 4. Безплатно плащане
на вноски чрез Електронен портфейл и/или QR код; 5. Предоговаряне и разсрочване на
заема; 6. Разглеждане до минути; 7. „Преференциално обслужване; 8. Право за участие в
специални промоции. Уговорено е, че за услугите се дължи възнаграждение в размер на
1061,40 лева, вносими на 12 месечни вноски по 88,45 лева.
Съгласно императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. В настоящата хипотеза, в процесния договор за кредит се съдържа единствено
посочване на лихвения процент по възнаградителната лихва и общата сума, дължима от
потребителя, но не е посочен годишният процент на разходите, нито са посочени
допусканията, използвани при неговото изчисляване. Годишният процент на разходите
представлява различна величина от годишния лихвен процент /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/ и при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, неговият размер е
различен от този на лихвения процент, дори когато последният е фиксиран. Затова
посочването на годишния лихвен процент, както и на размера на лихвата в парично
изражение, не удовлетворяват изискването за посочване в договора на ГПР и метода за
неговото определяне. В случая, обаче, видно от съдържанието на договора и погасителния
план към него, единствената посочена величина е тази на годишния лихвен процент, а
годишен процент на разходите изобщо липсва.
Нарушаването на императивното изискване за посочване на годишния процент на
разходите, установено в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е основание за недействителност на договора
за потребителски кредит съгласно чл. 22 ЗПК.
Отделно от това, основателни са доводите на ищеца, че възнаграждението по договора
за предоставяне на допълнителни услуги следва да бъде включено в ГПР като общ разход по
кредита. Видно от съдържанието на договора за предоставяне на допълнителни услуги,
всички услуги, включени в съдържанието на пакета „разглеждане до минути“, представляват
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита – възнаграждения за
„безплатно“ усвояване и изплащане на вноските, по-бързо отпускане на кредита и
„преференциално обслужване“ с неизяснено съдържание. "Общ разход по кредита за
потребителя", според дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, представлява всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
3
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. В разглеждания случай е несъмнено,
че получаването на кредита е обусловено от заплащането на допълнителното
възнаграждение, тъй като то не е свързано с предоставяне на допълнителни услуги по
смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а със самото отпускане, усвояване и управление на кредит,
поради което разходите за него представляват част от възнаграждението на ответника като
заемодател за предоставянето на заетия ресурс. Следователно възнаграждението
представлява общ разход по кредита за потребителя по смисъла на цитираното определение
и следва да бъде включено в състава на ГПР.
В настоящата хипотеза, липсата на посочен годишен процент на разходите в договора
възпрепятства възможността да се определи, дали ответникът е включил тези разходи в него
/и именно това е първото и основно основание за нищожност на договора за потребителски
кредит/, но видно от подаденото от ответника становище, те не са включени в ГПР. От своя
страна включването на разходи в размер, надхвърлящ този на главницата по кредита, при
всички положения ще доведе до надхвърляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК пределен
размер на ГПР. С оглед на това, уреждането на допълнителното вземане под формата
възнаграждение за допълнителни услуги, каквито реално не съществуват, цели единствено
то да не бъде включено в годишния процент на разходите, респективно той да бъде
привидно запазен в рамките на законоустановения размер. Подобно поведение представлява
заобикаляне на закона, което обосновава нищожност както на договора за предоставяне на
допълнителни услуги, така и на договора за потребителски кредит, представляващи в случая
едно единно правоотношение.
Ето защо предявеният главен установителен иск за прогласяване нищожността на
Договор за заем Microcredit № 8052-00171828/20.07.2023 г. е основателен и следва да бъде
уважен. С оглед на това, предявеният евентуален установителен иск не следва да бъде
разглеждан.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата, обаче, не е
сторила разноски, поради което такива не й се дължат. В настоящото производство ищцата е
била представлявана безплатно от адв. А. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно от
представения договор за правна защита и съдействие и доказателство за регистрация по
ЗДДС. С оглед на това и съобразно материалния интерес по делото, както и извършените по
него съдопроизводствени действия, в полза на адв. Д. следва да бъде присъдено
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 635,26 лева. На следващо място,
тъй като ищцата е била освободена от внасяне на държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6
4
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата такса по уважения иск в
размер на 91,76 лева в полза и по сметка на съда.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Т. В. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„Фредерик Жолио Кюри“, бл. 87, ет. 3, ап. 8, срещу „Микро Кредит“ АД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3,
установителен иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД нищожността
на сключения между страните Договор за заем Microcredit № 8052-00171828/20.07.2023 г.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, да заплати на адв. А. З. Д., САК, с адрес: гр.
София, ул. „Хан Омуртаг“ № 74, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 635,26
лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на Т. В. С..
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, да заплати в полза и по сметка на Софийски
районен на основание чл. 78, ал. 6 ГПК съд сумата от 91,76 лева, представляваща
дължимата държавна такса по уважения иск.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5