Решение по дело №901/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 37
Дата: 1 февруари 2022 г.
Съдия: Снежина Мойнова Иванова
Дело: 20217170700901
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 37

град Плевен, 01.02.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ДАНИЕЛА ДИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. СНЕЖИНА ИВАНОВА

2. ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Нанка Рачева изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 901/2021 г.

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД гр. София със седалище и адрес на управление ***, срещу решение № 502/21.10.2021 г. постановено по а.н.д. № 20214430201461/2021 г. на Районен съд – Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение съдържа неправилни правни констатации, които не обхващат всички аспекти на правния спор за законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Счита се, че решението е издадено в противоречие с материалния закон, с процесуалния закон, без съблюдаване целта на закона и е необосновано, както и че същото не съдържа никакви обосновани изводи и не почива на проверени факти и събрани доказателства. Сочи се, че предоставените в хода на съдебното следствие доказателства не са кредитирани по никакъв начин, а напълно голословно и при липса на категорична доказаност е заявено наличие на нарушение от страна на БТК. Твърди се, че приетото за установено от наказващия орган не съответства на фактите, поради което се счита, че деянието, за което БТК е санкционирано е несъставомерно на посоченото основание. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е взел под внимание доводите на БТК за съществено неотстранимо нарушение на административно-производствените правила. Счита се, че са нарушени задълженията на АНО по чл. 52, ал. 4 и по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като за нарушението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП не е посочена дата на извършване, което представлява съществено процесуално нарушение. Твърди се, че не е посочено мястото на извършване на нарушението, а то е задължителен реквизит на АУАН и на последвалото го процесно наказателно постановление, същото следва да бъде ясно и категорично посочено от административно-наказващия орган. Навеждат се доводи, че в издаденото наказателно постановление освен, че липсват доказателства за извършване на каквото и да е нарушение, не е посочено и поради какво е наложената санкция е за повторност. Сочи се, че нито в наказателното постановление, нито в хода на проверката, са установени повече случаи на твърдяното нарушение, както и че липсват както писмени доказателства за такива, така и каквито и да било доводи за налагане на подобна санкция. Счита се, че наказателното постановление е недоказано, неправилно и е издадено в нарушение на материални разпоредби. Твърди се, че в наказателното постановление няма данни, нито са посочени доказателства, относно твърдението, че БТК не е привела стоката в съответствие с договора за продажба. Посочва се, че от страна на БТК са предприети действия за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. Сочи се, че дружеството БТК в качеството си на търговец е представило безспорни доказателства за това, че оторизиран сервиз не намира да е налице несъответствие, както и че до момента не е доказано обратното. Излагат се доводи, че при издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган не е изложил обстоятелства, които да доказват извършено нарушение на чл. 113, ал, 1 от ЗЗП. Счита се, че наказателното постановление е необосновано и недоказано, издадено при неправилно прилагане на материалния закон. Моли се съдът да отмени първоинстанционното решене.

В съдебно заседание касаторът - „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София със седалище и адрес на управление *** , не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – „Комисия за защита на потребителите“ РД – Русе, не се представлява. Представено е писмено становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно е прието, че НП не страда от пороци. Намират, че има дата  и място на извършване на нарушението и правилно е наложена санкция в хипотезата на повторност. Молят за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен , дава заключение, че решението е законосъобразно и не са допуснати процесуални нарушения и правилно е потвърдено наказателното постановление.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № Р-0048946 от 13.07.2021г. издадено от директор на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя „Балгарска Телекомуникационна Компания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление - гр. София, гр. София със седалище и адрес на управление ***, за това, че при 18.05.2021г. извършена проверка в магазин „Виваком“ 4801 в гр. Плевен, на пл. „Свобода“ 25 МОЛ, стопанисван от търговеца във връзка с постъпила потребителска жалба вх. № Р-03-479/17.05.2021г. относно закупен на 13.02.2020г. мобилен телефон „Samsung Galaxi А51“е установено, че за стоката е предявена рекламация на 30.04.2021г., като потребителят е уведомен няколко дни по-късно, че стоката е със счупен дисплей. Отказал е да получи апарата, тъй като при предявяване на рекламацията го е оставил със здрав дисплей. При предявяване на рекламацията, търговецът е издал сервизна карта № **********/30.04.2021 г., в която е описано, че „няма следи от употреба“. Апаратът е бил в перфектно състояние и не е приет със счупен дисплей. При проверката в обекта, от която е съставен КП № К- 2695187/18.05.2021г. е установено, че апаратът е в търговския обект със сервизна карта № **********/30.04.2021 г., в която е отразено, че „няма следи от употреба“. Представен е протокол за отказано гаранционно обслужване №  OGS009052869/11.05.2021 г., поради „счупен дисплей, стъклото на дисплея“. С констативния протокол е дадено задължително предписание на търговеца да приведе стоката в съответствие с договора за продажба в срок до 30.05.2021г. и е наредено на 07.06.2021г. в 14.00 часа да представи в КЗП- Плевен становище по потребителската жалба и акт за удовлетворяване на рекламация. До 07.06.2021г. търговецът „БТК“ ЕАД отказва да приведе в съответствие с договора за продажба мобилен телефон „Samsung Galaxi А51“, считано от предявяването на рекламацията на 30.04.2021г., при наличие на дефект проявил се в рамките на двугодишната законоустановена гаранция и нарушен чл.113, ал.1, вр. чл.105, ал.2 от Закона за защита на потребителите и на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.233, ал.2 от ЗЗП и чл.222а, вр. с чл.231 от ЗЗП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 5000 /пет хиляди/ лева, тъй като нарушението е извършено в хипотезата на повторност.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо  и постановено при правилно прилагане на материалния закон.  В случая е налице налагане на наказание за нарушение на чл. 113, ал. 1 вр.  чл. 105, ал. 2 от ЗЗП, които са в глава пета, раздел II на ЗЗП  и са отменени от 01.01.2022 година, но съгласно Преходни и заключителни разпоредби към Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (ДВ, бр. 23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.) § 9. Висящите съдебни производства по дела, образувани по реда на глава пета, раздел II "Гаранция на потребителската стока" и раздел ІІІ "Рекламации" на Закона за защита на потребителите, се довършват по реда на този закони следва висящото производство да се довърши именно по реда на ЗЗП, като съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на НП последван различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, като в случая не е налице такава.

Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП (отм. ), когато потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба, като привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя.

След изменението и приемането на Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки рекламацията на стоки е регламентиране в чл.26 вр. чл. 34 от ЗПЦСЦУПС. Съгласно чл. 26  от закона Чл. 26, ал. 1 продавачът е длъжен да предостави на потребителя стоки, които отговарят на индивидуалните изисквания за съответствие с договора, на обективните изисквания за съответствие и на изискванията относно липсата на съответствие, дължащо се на неправилно монтиране или инсталиране на стоките, доколкото са приложими, а съгласно чл. 34 -ремонтът или замяната на стоките се извършва безплатно в рамките на разумен срок, считано от уведомяването на продавача от потребителя за несъответствието и без значително неудобство за потребителя, като се вземат предвид естеството на стоките и целта, за която са били необходими на потребителя. Санкционната норма за нарушение на разпоредбата на чл. 34 е чл. 70 от закона - на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до 2500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв, като при повторност съгласно чл. 75 от закона наказанието е имуществена санкция в двоен размер т.е. в случая не е налице по-благоприятен закон, тъй като и преди изменението санкцията по чл. 222а от ЗЗПЗ за нарушение на чл. 113 едноличните търговци и юридическите лица -имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай, а съгласно чл. 231 при повторност – имуществена санкция в двоен  размер. Със ЗПЦСЦУПС се въвежда нов по-висок размер на санкцията и не е налице по-благоприятен закон, който да се приложи спрямо нарушителя .

Първоинстанционният съд е обсъдили събраните доказателства, свидетелските показания и е изложил мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2, изр второ от АПК се споделят изцяло.

Съдът намира, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения при съставяне на НП, които да го правят незаконосъобразно. Настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано. Налице  е предявена рекламация на 30.04.2021 година, проверка на КЗП на 18.05.2021 година и предоставяне на срок за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба – до 07.06.2021 година и  бездействие от страна на касатора след 30.05.2021 година за привеждане на стоката т.е. датата на извършване на нарушението е посочена -30.05.2021 година, като е посочено и мястото на нарушението в НП- гр. Плевен , пл. „Свобода“ 25, МОЛ и не са допуснати процесуални нарушения при съставяне на НП.

Неоснователни са доводите на касатора за липса на мотиви относно определяне на размера на наказанието. Съгласно чл.  231 от ЗЗП при повторно нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция, в двоен размер. Съгласно §13, т. 21 от ДР на ЗЗП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение, а в НП са описани две нарушения, извършени от касатора, приложени са съдебни решения , от които се установява, че са за нарушения от същия вид в рамките на една година.

Предвид горепосоченото, решението следва да бъде оставено в сила, а на ответник по касация, с оглед изход на делото и искане за присъждане на разноски, следва на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД гр. София със седалище и адрес на управление *** да заплати на Комисия за защита на потребителите гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 502/21.10.2021 г. постановено по а.н.д. № 20214430201461/2021 г. на Районен съд – Плевен.

Осъжда „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД гр. София със седалище и адрес на управление *** да заплати на Комисия за защита на потребителите гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                      2.