РЕШЕНИЕ
№ 1517
гр. Плевен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430101951 по описа за 2022 година
Пред РС Плевен е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя ***, чрез адв.С. С. от САК, против С. К. Т., ***, с настоящ
адрес в с.***, ***, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата
от 1992,90 лева, представляващи неизплатени задължения по Договор за наем на движима
вещ *** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК – 16,12,2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№7844/2021 г. на ПлРС. Твърди се, че по силата на сключен
на 02,02,2021 г. Договор за наем на движима вещ на ответника е предадена движима вещ –
мобилен телефон ***, черен на цвят, за срок от 18 месеца, с месечна наемна вноска в размер
на 94,90 лева с ДДС, като стойността за придобиване на вещта е стойността на месечните
вноски плюс фиксирана сума в размер на 664,30 лева с ДДС. Твърди се, че след заплащане
на първата вноска, вещта е предадена на наемателя. Посочва се, че след получаване на
вещта, наемателят е преустановил плащането на вноските, като не е заплатил шест наемни
вноски за периода юни-ноември 2021 г., поради което наемодателят е упражнил правото си
да прекрати едностранно договора, като изявлението е изпратено на посочения от наемателя
имейл. Твърди се, че съгласно условията на договора, при прекратяването му и в случай, че
наемателят не върне наетата вещ, същият дължи плащане на всички непогасени вноски и
фиксираната сума за придобиване. Сочи се, че в случая неплатени са 14 бр.вноски по 94,90
лева, както и фиксираната сума от 664,30 лева. Посочва се, че за тази сума е издадена
заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Претендират се
1
разноски от заповедното и исковото производство. В с.з. проц.представител на ищеца моли
съда да уважи претенцията, тъй като по делото е безспорно установено предаването на
вещта на ответника, неплащането на наемните вноски и съответно – липсата на връщане на
наетата вещ. Моли съда да постанови неприсъствено решение, тъй като са налице
процесуалните предпоставки за това.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен за подадената ИМ, не депозира
писмен депозира писмен отговор. Същият не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание, за което е редовно призован.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите
на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422, ал.1,
вр.чл.124 от ГПК вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д№7844/2021 г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим,
тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от
ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на
ответника С. К. Т., ***, РЕДОВНО е връчен препис от исковата молба ведно с
доказателствата към нея /разпореждане на л.39 от делото/, редовно уведомен е за първото
съдебно заседание по делото /разпореждане на л.47 – л.51 от делото/. Ответникът не е подал
в срок отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по
определението на съда от 15,08,2022 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за
което е редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства
/Договор за наем на движима вещ №******г. и ОУ към него, покана-уведомление за
прекратяване на договора, разписка от куриерска фирма Спиди за доставена вещ/.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в
размер 39,86 лева за платена държавна такса и 370,00 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на
спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство в размер на 39,86 лева за държавна такса и 300,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.124 от ГПК вр.чл.232,
ал.2 от ЗЗД, че С. К. Т., ***, с настоящ адрес в с.***, ***, ДЪЛЖИ на *****, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, сумата от 1992,90 лева,
представляващи неизплатени задължения по Договор за наем на движима вещ *** г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 16,12,2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№7844/2021 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от С. К. Т. , ***, с настоящ адрес в с.***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя ***, направените разноски в исковото производство в размер на 39,86 лева за
платена държавна такса и 370,00 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. К. Т., ***, с настоящ адрес в с.***, ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя ***, направените разноски в заповедното производство в размер на 39,86 лева за
държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3