Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, ….06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на първи октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 13604 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 181379 от 31.07.2019г.,
постановено по гр. д. № 36090/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 157
състав, са уважени предявените установителни
искове с правно основание по чл.422 ГПК, вр. чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, вр.
чл.6, ал.1, т.2 ЗУЕС, за признаване на установено, че Ц.И.Д. дължи на Етажна
собственост с административен адрес в гр.София, бул.“********, сумата от 5 000
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреда
на асансьор, замърсяване на стените и пода на стълбището и останалите общи
части, които вреди са в резултат от извършени от ответника ремонтни работи в
собствения му апартамент № 17, находящ се на ет.6 в сградата в режим на етажна
собственост, находяща се в гр.София, бул.“********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.11.2017г. до окончателното й изплащане, за които
суми в производството по ч. гр. д. № 82635/2017 г. по описа на СРС, 157 състав,
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник Ц.И.Д.,
посредством надлежно упълномощен процесуален представител, обжалва решението в
цялост, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния закон. Конкретно
поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, като е обосновал извода си единствено въз основа на приетото по
делото експертно заключение, същото установяващо евентуалните размери на претендираните
с исковата молба суми, но не и основателността на исковете, както и въз основа
на показанията на свидетел Р., без да е съобразено обстоятелството, че същите
се намират в противоречие с останалите събрани в производството гласни
доказателствени материали от една страна, а от друга – без преценка за
евентуалната им заинтересованост предвид обстоятелството, че същата към датата
на констативния протокол от 22.06.2016г. е касиер, към датата на депозираната
искова молба е председател, а в удостоверение за регистрация на сдружение на
собствениците по чл.46а от ЗУЕС е председател на УС на СС. Сочи, че в
производството не са събрани годни доказателства, от които могат да се
установят вреди по общите части на етажната собственост, нито вина на въззивника
или нейно противоправно поведение, както и причинно – следствена връзка между
тези факти и обстоятелства. По изложените съображения, моли въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови друго, с което
да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират
се разноски в производството по представен по реда на чл.80 ГПК списък.
Въззиваемият – ищец Етажна собственост
на сграда с адрес в гр.София, бул.“********, е депозирал отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, с който същата се оспорва по подробно
изложени съображения и
моли съда да я остави без уважение, респективно да потвърди като правилно и
законосъобразно постановеното от СРС, ГО, 157 състав решение. Конкретно
поддържа, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, като
първоинстанционният съд е направил анализ на събрания доказателствен материал,
поотделно и в съвкупност, като в резултат на това е постановен правилен съдебен
акт. Претендират
се разноски в производството по представен по реда на чл.80 ГПК списък. Релевира се
възражение за прекомерност по отношение размера на разноските, претендирани в
производството от насрещната страна.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
По отношение на
неговата правилност и по направените във въззивната жалба оплаквания, съдът
намира следното:
По отношение на
фактическата обстановка:
В разглеждания случай
е безспорно по делото, че въззивникът – ответник Ц.И.Д. е собственик на
самостоятелен обект в процесната сграда, а именно – апартамент № 17, находящ се
на адрес в гр.София, бул.“********.
От приложения по
делото констативен протокол от 22.06.2016г., съставен от комисия в състав – А.В.(живущ
във и управител на ЕС),П.Р. Р. (живуща във и касиер на ЕС), Г.Д.Г.(живуща в
процесната сграда в режим на ЕС) и Б.К.Ш.(живущ в процесната сграда в режим на
ЕС), се установява, че на посочената дата след направен оглед на място,
комисията е установила, че наетите работници от Ц.Д. са замърсили стените на
стълбищната клетка, пода на безистена на сградата, асансьорната кабина от
стоварени чували, пълни със строителни материали и отпадъци, ожулили са на
места парапети, както следва: 1).Безистен: под – силно замързен, клинкерът е
побелял от прах и мръсотия, 2). Стълбище – стените на много места са замързени,
най – вече в партера на сградата.На отделни места парапетите са ожулени и
изцапани, 3). Асансьор – стените и пода му са замърсени. В изпълнение на изискванията на ЗУЕС, протоколът е залепен
на входната врата на ЕС на 22.06.2016г., видно от приложения констативен
протокол.
По делото е
представено удостоверение изх.№ 6300 – 5/1/18.12.2014г. за регистрация на
сдружение на собствениците по чл.46а ЗУЕС с наименование Сдружение на собствениците
на самостоятелни обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост –
„София, бул.“********, р – н Средец“, с адрес на управление гр.София, община
Средец, бул,“********, ап.4, с председател на управителния съвет на СС –П.Р. Р.,
членове на управителния съвет – Б.К.Ш.и А.Н.В. и контрольор на СС – Г.Д.Г..
Приложен е по
делото Протокол от проведено заседание на управителния съвет на Сдружение на
собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда в режим на етажна
собственост – „София, бул.“********, р-н Средец“ от 05.04.2017г., видно от
който е взето решение на основание чл.33, ал.4 ЗУЕС за свикване на общо
събрание на собствениците, при следния дневен ред – взимане на решение за
предявяване по законоустановения ред на претенции на ЕС за нанесени от Ц.Д.
щети на общите части на сградата в режим на ЕС. Протоколът е залепен на входната врата на ЕС на 07.04.2017г., видно от
приложения констативен протокол.
Представен и приет
в производството е Протокол от 19.04.2017г. от проведено общо събрание на собствениците
на самостоятелни обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост – гр.София,
бул.“********, р-н Средец, видно от който е взето решение за предприемане на
необходимите действия за завеждане на заповедно производство по реда на чл.410 ГПК, а ако е необходимо и гражданско производство по реда на чл.422 ГПК, за
предявяване на претенция срещу Ц.И.Д., за което и Общото събрание упълномощава Сдружение
на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда в режим на етажна
собственост – „София, бул.“********, р-н Средец“ чрез Б. Ш. иП.Р.. Протоколът е залепен на входната врата на ЕС на 24.04.2017г.,
видно от приложения констативен протокол.
Представени и
неоспорени от страните в производството са Оферта от м.02.2016г. на Асансьорна
фирма „Е.“ – София до ЕС, с адрес в гр.София, бул.“******** за извършване на
ремонт на асансьор, с конкретно посочени материали и операции, както и фактура
№ **********/29.12.2016г. за извършени СМР – ремонт на общи части на етажна
собственост бул.“********, на обща стойност от 28 583,14 с ДДС.
Видно от приетия
по делото Протокол от 27.01.2017г. от
проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в жилищна
сграда в режим на етажна собственост – гр.София, бул.“********, р-н Средец е,
че Общото събрание на ЕС е упълномощило председателя на управителния съвет на
ЕС – А.Н.В. да представлява етажните собственици пред съда във връзка с
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК срещу Ц.И.Д. за нанесени щети на общите части
в сграда на ЕС, находяща се на адрес в гр.София, бул.“********.
От заключението на
вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно
– техническа експертиза, се установява, че: 1). Съгласно представените отчетни
документи за реализирани разходи, описаните в исковата молба дейности са
извършени; 2). Извършените ремонтни дейности са както следва – ремонт на
асаньор на стойност 3 353,00 лева, периодично почистване на стълбищната
клетка и асансьор на стойност 795,50 лева; освежително пребоядисване на стените
на стълбищната клетка на обща стойност от 1 000,00 лева; 3). На база
параметрите на стълбищната клетка в конкретната сграда, средната пазарна цена
за почистване на стълбище и асаньор възлиза на 86,00 лева при разчет на база
оферирани от фирми единични стойности с допустима грешка в рамките до +/- 10 %.
В съдебно заседание вещото лице е посочило, че данните за това, какво е сменено
при извършения ремонт на асансьора, са взети от офертата на фирмата, като
използваните части сочат, че причината за повредата е основно претоварване, при
което се износват въжетата и контакторите, които регулират движението (спиране
и тръгване).
По делото са
ангажирани и гласни доказателствени материали посредством разпит в съответното
процесуално качество наП.Р. Р., Х.К.П.и С.Д.С..
Видно от
показанията на св.Р. е, че същата живее в процесната сграда от 1961 година и
познава всички собственици. Излага, че след закупуване на ап.№ 17 от ответника
в производството – Ц.Д., същата е започнала извършването на ремонтни дейности в
апартамента, които не били козметични, а цялостни, включително и чрез
премахване на стени в обекта, като е посочила, че не знае дали ремонтът е
приключил и към настоящия момент. Свидетелства, че при ремонта е замърсявано
стълбището, като навсякъде по стълбището е имало боклуци и строителни
материали, както и силно замърсяване на стените, особено на ет.6, където се
намира процесният апартамент и на партера, където е асансьорът. Сочи, че
асаньорът на сградата е малък, като същият е бил полван от ответника за
товарене на чували и пренасяне на строителни материали. Излага, че входът
винаги е бил почистван от чистачка, като последната е била викана около 5 – 6
пъти извънредно, за да почиства.
От свидетелските
показания на Х.К.П.и С.Д.С. се установява, че същите са посещавали процесния
апартамент № 17, в който след закупуването му от ответната страна, е бил извършен
освежителен ремонт, чиято продължителност била около една година. Свидетелят С.
е изложил, че при посещенията
си не е видял на площадката на апартамента строителни материали, както и че
стените са били винаги чисти и боядисани в бяло. Посочил е, че асансьорът в
етажната собственост е стар и малък, като последният не е бил замърсен повече
от обичайното. Тези показания се потвърждават и кореспондират изцяло с
изнесеното пред съда от страна на свидетеля П., който допълва, че не е виждал
строителни отпадъци във входа.
Други, рЕ.нтни за спора
доказателства, не са ангажирани.
Предявени са за
разглеждане установителни искове с правно основание по чл.422, вр. чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, вр.
чл.6, ал.1, т.2 ЗУЕС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Следователно, отговорността по чл. 49 от ЗЗД е отговорност за чужди
виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с
извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата. В
този смисъл съдът приема, че отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна
и обективна – той отговаря за действието или бездействието на своите работници
или служители, на които е възложил работа. Предвид това съдът приема, че за
фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД е необходимо вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа.
Основание за възникването на отговорността по
чл.49 ЗЗД е кумулативното осъществяване на следните предпоставки: вреди за
пострадалия ищец; причинени виновно (при неполагане на дължимата грижа), при
или по повод изпълнението на работа, възложена от ответника; наличие на
причинно – следствена връзка между противоправното действие или бездействие на извършителя
на работата и настъпването на вредите. Установяването на посочения фактически
състав при условията на пълно и главно доказване, ведно с установяване на
действителния размер на вредите, е поставено в тежест на ищеца.
Спорният
между страните въпрос, единствено по отношение на който настоящата съдебна
инстанция следва да се произнесе, по аргумент от разпоредбата на чл.269 ГПК, се
съсредоточава върху обстоятелството, дали
при извършването на ремонтни дейности в имота от ответника са причинени вреди
върху общи части на сградата в режим на етажна собственост, както и наличието
на причинна връзка между претендираните от ищцовата страна вреди с предприетите
ремонтни дейности.
От
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че в хода на съдебното
производство при доказателства тежест за ищеца, не са ангажирани доказателства,
установяващи по несъмнен начин, че претендираните от ищцовата страна претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в ремонт на асаньор, почистване на стълбищната
клетка и асансьора и освежително пребоядисване на стените на стълбищната
клетка, са причинени от противоправно действие на лица по повод или изпълнение
на възложената им от ответника работа. В тази връзка съдът кредитира изцяло
депозираните в производството от страна на Х.К.П.и С.Д.С. свидетелски показания,
като постави същите в основата на доказателствените си изводи. Прецизният анализ на тези гласни
доказателствени материали, вътрешната им непротиворечивост и съпоставката им с
оставалите доказателства, обуслови крайния извод за тяхната достоверност.
Следва да се отбележи, че
показанията на свидетелите не се намират в противоречие с останалия събран по
делото доказателствен материал, в това число и с изготвената по делото съдебно
– техническа експертиза, доколкото последните установяват действително извършени
разходи за ремонт и поддържане на общите части на сградата, но не обосновават
извършването им с оглед конкретно противоправно поведение, в случая на лица
при или по повод изпълнение на възложената им от ответника работа.
Същите са относими към настъпването на конкретни щети и тяхната
стойност, но не обосновават противоправно поведение на конкретно лице, на което
ответникът – въззивник да е възложил работа и което поведение да е в причинно –
следствена връзка с настъпването им. В тази връзка следва да бъде отбелязано,
че свидетелите П. и С.
категорично са посочили, че ремонтните дейности в процесния апартамент,
собственост на ответната страна, са се осъществили в период около година.
Последното, ведно с обстоятелството, по отношение на което липсват
противоречиви данни в производството, а именно – началната дата на ремонтните
дейности – непосредствено след закупуването на апартамента в края на 2013г. –
началото на 2014г., навежда на извода, че ремонтните дейности в апартамент №
17, находящ се на адрес в гр.София, бул.“******** са били преустановени, респективно
ремонтът е приключил към края на 2014г./началото на 2015г., поради което и не
би могло да се релевира извод за наличие на причинно – следствена връзка между поведението
на конкретно лице, на което ответникът – въззивник да е възложил извършването
на ремонтни дейности и настъпилите конкретни щети по общите части на сградата,
за които ищцовата страна е ангажирала писмени доказателствени средства относими
за период, значително следващ процесния ремонт, а именно от 2016г.
По
отношение доказателствената стойност на депозираните от страна на свидетеляП.Р.
Р. показания, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че
същите имат характера на обяснения на страна в процеса, доколкото липсва спор в
производството, че същата е живуща в процесната сграда в режим на етажна
собственост и е председател на УС на СС, съгласно удостоверение за регистрация
на сдружение на собствениците по чл.46а от ЗУЕС. В тази връзка следва да бъде
отбелязано, че между обясненията на страните и показанията на свидетелите
съществува съществена разлика, а именно обстоятелството, че обясненията на
страните са твърдения на лица, заинтересувани от претендираните факти. Поради
посоченото, законът въздига свидетелските показания в доказателствено средство,
а отрича това качество на твърденията на страната, с които тя претендира
изгодни или отрича неизгодни за себе си факти. Твърденията на страната са
предмет на доказване в производството и не представляват сами по себе си
доказване, поради което и съдът не постави същите в основата на
доказателствените си изводи.
Последното от своя
страна и при липсата на ангажирани други доказателства за установяване на
противоправното поведение на лица, осъществено при или по повод на възложената
им от ответника работа, наличието на единствено такова, по характера си
представляващо твърдение
на страна в процеса, изрично оспорено в производството, не е в състояние да установи по несъмнен начин
противоправно поведение, във връзка с което да са причинени конкретни щети, с
оглед което да бъде ангажирана отговорността на ответника. Останалите писмени
доказателства, представени по делото, както беше посочено, са относими към настъпването
на конкретни щети по общите части на сградата – етажна собственост и тяхната
стойност, но не обосновават противоправно поведение на конкретно лице, по повод или при изпълнение на възложена от ответника
работа, което поведение да е в причинно – следствена връзка с настъпването им.
Доколкото фактът
на извършване на противоправно деяние е изрично оспорен, въззивният съд намира,
че той не е пълно и главно установен от въззиваемия - ищец, чиято в случая е
била тежестта на доказване.
Последицата от
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е,
че за съда е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да
приеме за безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства.
По силата чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе пълно главно
доказване относно обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на
гражданския процес, главното доказване (онова, за което страната носи
доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна
достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на
съответното фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи
да бъде непълно. В конкретният случай и при липса на ангажирани доказателства
от страна на въззиваемия – ищец за факта на извършване на противоправно деяние,
на основание на което се претендира сумата от ответника, както и с оглед
изричното оспорване на това обстоятелство от страна на въззиваемата страна,
въззивният състав на съда намира предявените искове за неоснователни,
респективно като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като крайният
извод на настоящата инстанция - за неоснователност на предявената искова
претенция не съвпада с този на първата такава, обжалваният съдебен акт следва
да бъде отменен.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски има въззивникът ответник.
Ответникът е
сторил разноски в първата инстанция в размер на 630,00 лв. – адвокатско възнаграждение,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 02.08.2018г.,
който служи и за разписка за получаване на
договорената в него сума в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, която сума следва да бъде присъдена.
Във въззивното
производство въззивникът – ответник е претендирал разноски в размер на 580,00
лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по реда на чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 14.10.2019г., който служи и за
разписка за получаване на договорената в него сума в брой, съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Своевременно релевираното възражение за прекомерност
на претендирания размер на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно,
доколкото с оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения № 1 от 2004г., при интерес от 1000 до 5
000 лв., размерът на възнаграждението се формира като сбор от сумата от 300 лв.
+ 7 % за горницата над 1 000 лв. Възнагражденето, изчислено по посоченият
механизъм възлиза на сумата от 580,00 лева, в какъвто размер е и претендираният
в производството адвокатски хонорар, поради което и последният не се явява
прекомерен.
Предвид размера на
обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване,
съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21.12.2010 г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 181379 от 31.07.2019г., постановено по гр. д. № 36090/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 157 състав, КАТО
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда, с
административен адрес в гр.София, бул.“******** срещу Ц.И.Д., ЕГН **********, с
адрес ***, искове с правно основание по чл.422, чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, вр.
чл.6, ал.1, т.2 ЗУЕС, за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение за имуществени вреди за нанесени щети по общи части на сградата в
режим на етажна собственост в размер на сумата от 3 200,00 лева – обезщетение за ремонт
на асансьор в сградата, сумата в размер на 1 000,00 лева – обезщетение за пребоядисване
на стълбище, сумата в размер на 500,00
лева за допълнително почистване на асансьор и стълбище, както и сумата от
300,00 лева – допълнително заплащане за почистване извън определения график, които
вреди са в резултат от извършени ремонтни работи в собствения на ответника
апартамент № 17, находящ се на ет.6 в сградата в режим на етажна собственост,
находяща се в гр.София, бул.“********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 23.11.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда, с административен
адрес в гр.София, бул.“********, да заплати на Ц.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 630,00 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Етажните собственици на самостоятелни обекти в сграда, с административен
адрес в гр.София, бул.“********, да заплати на Ц.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 580,00 лева, представляваща разноски
във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.