Р
Е Ш Е Н И Е
№
260722 / 17.6.2021г.
гр.
П., 17.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на трети юни, две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6130 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на
дружеството срещу Община П. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5240/2020г. по описа на ПРС за сума представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент – общинско жилище, находящ се в град П., ул. „***в размер на 1316,44
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение (29.09.2020 г.) до окончателното изплащане на
сумата, както и сума в размер на 140,03 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.02.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че процесният имот е
общинско жилище където е настанено трето по спора лице – Т.Г. Х.и семейство му,
които действителните ползватели по договор за наем от ***г., което е починало
на ***. Допълва, че към настоящия момент жилището се обитава от В.Т.Г..
Позовава се на действащите общи условия
с ищеца, съгласно които е следвало да бъде уведомен за текущите задължения,
както и за осигуряване на достъп за отчитане на измервателните уреди.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба е направено
искане за привличане на трето лице помагач – В.Т.Г. и е предявен обратен иск
срещу него.
Със своевременно предявения обратен иск
се сезира съда за осъждане на В.Т.Г. за сумите представляващи стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в град П., ул. „***в размер на 1316,44 за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на обратния иск (11.12.2020 г.) до окончателното изплащане на
сумата, както и сума в размер на 140,03 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.02.2019 г. тъй
като той е ползвател на процесната топлоенергия в качеството му на наемател.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
предявените искове.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач и ответник по
обратния иск В.Т.Г. е депозирал отговор в срок. Признава, че е живее/пребивава
в имота без правно основание в процесното общинско жилище, но оспорва исковата
претенция по основание и размер. Твърди, че за него не е налице задължение да
заплаща сумите за толоенергия. Прави възражение за погасяване на вземанията по
давност, позовавайки се на кратка – тригодишна такава.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли главните и обратните искове.
В съдебно заседание страните се
представляват. Поддържат изложените твърдения и фактически възражения.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл.
415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия,
регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи
посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е
необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на
търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това
и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо
лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се
отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и
задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им
публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени в един местен
ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от ответника за
възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията то така
действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът
в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна
клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва
именно в деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При неплащане
в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в
качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение
в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца
в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не са
спорни обстоятелствата, че процесният имот представлява общинска собственост,
предназначена за отдаване под наем за жилищни нужди, като същите се установяват
и от ангажираните писмени доказателства, което дава основание на съда да
приеме, че в конкретния случай ответникът като собственик на процесния недвижим
имот е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове.
Спорни са останалите елементи от
правопораждащия фактически състав относно доставката на топлинна енергия и
нейната стойност.
По делото е изслушана и приета
заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на
приложените по делото и представени от ищеца документи, изискани на място от
ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. Услугата за дялово
разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като същевременно са
налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази услуга за
сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот. От заключението се
установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване –
топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки с изключение на периода 26.07.2017 г. до 27.02.2018 г.,
в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради
което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната
топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само
нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет разходът на
топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и
определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки.
За процесния период ФДР е начислявала
ежемесечно по време на отоплителните периоди прогнозна топлоенергия за
отопление – отдадена от Сградната инсталация, отоплителните
тела от Стая и Баня, както и за БГВ, което е отразено в изравнителните
сметки. Установено е, че отоплителното тяло, разположено в Стая е с индивидуален електронен разпределител, но с изтекъл гаранционен срок на батерията, поради което е
начислявана прогнозна топлинна енергия въз основа на предходен период. След
отчетния период е извършено изравняване с начислена прогнозна топлоенергия пропорционално
на отопляемия обем на имота, тъй като не е осигурен
достъп в имота. Начисляване е топлоенергия и за помещение Баня с монтиран щранг
лира без ИРУ по изчислителен път. Не е разпределяна отдадена топлоенергия от
отоплителни тела в общите части, поради липсващи такива, свързани към сградната
инсталация. За отчетния период са начислявани суми за топла вода по норматив, тъй като не е осигурен достъп.
В заключението е отразено, че
начислените суми на абоната са пресметнати в съответствие с действащите през
процесния период цени на топлоенергията за гр. П.. При така установените факти,
въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата
дължима сума за процесния период е на стойност от 1316,44 лева.
По делото е изслушана и приета
заключение по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото
дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на
претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ
по компоненти – отопление, вноска за услугата „дялово разпределение“, БГВ,
изравнителна сума и корекция. Вещото лице е достигнало до извод, че за исковия
период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за отопление, битово
подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след корекциите, съгласно
изравнителните сметки възлиза на посочената в исковата молба стойност – 1316,44
лв. Падежите на всяко месечно задължение са определени, при съобразяване на
клаузите на Общите условия на дружеството. В заключението по СИЕ е посочено, че
за процесния период лихва за забава е в размер на 140,03 лева. Съдът кредитира
изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е изготвена компетентно, подробно и в
пълнота отговаря на всички поставени задачи.
Конкретното възражение ма третото – лице
помагач (пребиваващо в имота без правно основание), че уреда за търговско
измерване е компрометиран съдът намира за неоснователно. Вярно е, че се
установи, че не е спазен нормативноустановеня двугодишен срок - чл. 43, ал. 2
вр. ал. 4 ЗИ, но това обстоятелство не води от отпадане на задължението на
ответника за заплащане цената на доставената му топлинна енергия, при условие,
че е страна по договора. За исковия период вещото лице не е установило
неправомерно начисляване на суми за топлинна енергия. Обратно, констатирало е,
че те са начислявани съобразно нормативните актове за топлоснабдяването, като
топломелът е отчитан ежемесечно и от отчетената топлинна енергия са приспадани
технологични разходи за сметка на ищеца. Съобразно приетото по-горе, през 2018 г.
на топломера в абонатната станция е извършена последваща проверка със срок на
валидност две години и е констатирано съответствие с изискванията към
средствата за измерване уреди и че същият е бил метрологично годен.
От изложеното дотук съдът намира за
доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното
правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до ползвания от
него имот топлинна енергия за сумата посочена в исковата молба.
Ответникът е въвел правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност. В настоящия случай, вземането,
представляващо главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера
на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът
намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва
с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземането за
главница (изискуемо в тридесетдневен срок от датата, означаваща края на
отчетния период), възникнало в тригодишен срок преди дата на подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение е погасено по давност.
При съобразяване с горните изводи и с
конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.09.2019 г., което действие води до
прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът
намира, че не цялата искова претенция е погасена по давност. Както бе посочено -
чл. 34, ал. 1 от общите условия определя изискуемостта на всяко месечно вземане
(прогнозните по чл. 32, ал. 1, т. 2 ОУ) -
деня, следващ изтичането на тридесет дена след края на отчетния период.
В този период задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е
длъжен да изпълни (арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то
не е изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Изтичането на 30-дневния срок
е относим към изискуемостта и изпадането в забава на длъжника, като се
санкционира с начисляване на обезщетение за забава – чл. 34, ал. 6 ОУ.
При тези обективни данни и правни
изводи, настоящият състав приема, че процесните вземания за главница са
погасени по давност за сумите дължими за отчетните месеци до 31.07.2017 г.
включително. Останалите в периода от м. август 2017 г. (изискуемо на 01.10.2017
г.) до м. април 2018 г. вкл. в общ размер на 1064,21 лева не се покриват от
тригодишна погасителна давност, тъй като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано на 29.09.2020 г.
По отношение на задължението за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му
характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното
вземане и неизпълнението му в срок и на основание чл. 119 ЗЗД същото е погасено
по давност с изключение на лихвата върху непогасената по давност главница, като
този иск е основателен за сумата от 101,96 лева.
При тези правни изводи, предявените
искове се явяват частично основателни и следва да бъдат уважени в тази им част,
а отхвърлени в останалата.
По предявения обратен иск.
При извод за основателност на главните
установителни искове, съдът следва да разгледа и осъдителните обратни, насочени
срещу третото лице. Същите са своевременно предявените, с правно основание по
чл. 232, ал. 2, чл. 239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
насочени към третото лице-помагач, което ответникът моли да бъде осъдено да му
заплати сумите, както и законната лихва за забавата на месечните плащания, с
твърдения, че това задължение е поето от него по силата на съществуващо между
страните наемно правоотношение. В доказателствена тежест на ищеца по обратните
искове е да установи наличието на облигационно (наемно) отношение относно
процесния имот и период между него и третото лице - ответник по обратните
искове, неговото съдържание и изпадането му в забава.
По своето предназначение жилищата,
представляващи общинска собственост могат се отдават за настаняване под наем на
граждани с установени жилищни нужди, като условията и редът за това се
определят с наредба на съответния общински съвет. (арг. чл. 43, т. 1, вр. чл.
42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а ЗОС). Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Община П. (Наредбата) въз основа на настанителната заповед кметът на общината
сключва писмен договор за наем по образец, в който се определят правата и
задълженията на страните, включително задължението за заплащане на консумативни
разноски.
В.Т.Г. е оспорил наличието на
облигационна връзка с Община П. с твърдението, че пребивава в имота фактически,
но не носи финансото бреме за заплащане на режийните разноски. В подкрепа на
исковата си претенция по обратния иск Община П. е представила документ,
озаглавен Договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот с Т.Г. Х.от ***г.,
който е починало на ***. Други доказателства за твърдяната облигационна връзка
с ответника по обратния иск не са представени. Ето защо съдът приема, че
въпреки разпределената му доказателствена тежест за това, ищецът по обратния
иск не се е снабдил и представил относими доказателства, поради което искът
остава недоказан в своето основание. При прилагане на неблагоприятните
последици на процесуалната (доказателствена) тежест, съдът следва да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност. Това е така,
защото по делото не е представена настанителна заповед и договор за наем с
ответника по обратния иск. Съдът приема, че от представените доказателства не
се установява да е налице задължение и/или права, произтичащи от договор за
наем за В.Т.Г.. Петитума на предявения обратен иск обаче е ясен, претенцията е
насочена срещу третото лице в качеството му на наемател.
Ако претендираното задължение бе
възникнало в имуществената сфера на наследодателя, преди настъпване на смъртта
му и ако наследството бе прието, би възникнала отговорност за ответника по
обратния иск по силата на универсалното наследствено правоприемство. След
кончината на носителя на материалното право, респективно задължение (за което
също липсват данни по делото относно момента), В.Т.Г. по правило би наследил
правата и задълженията по договора в съответната квота съгласно Закона за
наследството. В конкретния случай обаче съдът намира, че общото облигационно
правило е неприложимо, тъй като въпросната облигационна връзка съдържа и
административен елемент – заповед на кмета на съответната община, издадена въз
основа на определени критерии и решение, което превръща този договор за наем в
такъв от категорията intuitu personae (договор
сключен с оглед на личността) и се прекратява със смъртта на страна по него -
арг. чл. 33, ал. 1 , т. 6 Наредбата, както и чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС.
При този правен извод, предявения
обратен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Неоснователен е и
акцесорния обратен иск за присъждане на обезщетение за забава, тъй като при недоказаност
на главното задължение, не се дължи обезщетение.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 279,13 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което също следва да бъде присъдено. При този изход от спора на ищецът се
дължат разноски в размер на 303,82 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и
доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 63,41 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът е претендира разноски и по
правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК такива следва да му бъдат присъдени. От
заявените такива за възнаграждение за процесуално представителство в размер от
100.00 лева, пропорционално на отхвърлената чат от иска следва да му бъдат
присъдени 19,86 лева. В заповедното производство
разноски не са претендирани.
Ответникът по обратния иск също има
право на разноски. Следва да му бъдат присъдени такива в доказания размер на
350,00 лева, предвид приетите за неоснователни искове, предявени срещу него.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Община П., ЕИК
*********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А в размер на 1065,21 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в град П., ул. „***за периода от 01.08.2017 г. до
30.04.2018 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 101,96 лева, представляваща законна лихва за забава
върху месечните задължения за периода от 01.10.2017 г. до 05.02.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 153, ал. 1 ЗЕ за
разликата над 1065,21 лева до пълния предявен размер от 1316,44 лева и
периода от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г. и този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 101,96 лева до пълния предявен размер от 140,03 лева за
периода от 09.07.2017 г. до 30.09.2017 г. като
погасено по давност, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 5420/2020 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община П.,
ЕИК ********* да
заплати на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 303,82 лева
– разноски пред Районен съд П. в исковото производство и сумата от 63,41
лева – разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* да заплати на Община П., ЕИК ********* сумата от 19,89 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Община П., ЕИК ********* срещу В.Т.Г.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждането
му да заплати сума в размер на 1316,44 лева представляваща стойността на
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град
П., ул. „***за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. включително, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата
молба по обратния иск до окончателното й изплащане, както и сума в размер на
140,03 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 09.07.2017 г. до 15.02.2019 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Община П.,
ЕИК ********* да заплати на В.Т.Г. сумата
от 350,00 лева – разноски пред
Районен съд П. в исковото производство.
Решението е постановено при участие на В.Т.Г.
***.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________