МОТИВИ
към
присъда по н.о.х.д. № 671/2019г. описа на Добричкия
районен съд
Производството
по н.o.х.д. № 671
по описа на Районен съд – Добрич
за 2019г. е
образувано във връзка с внесен в Районен съд – Добрич по реда на чл.
247 ал. 1 т. 1 от НПК обвинителен акт от
Добричката районна прокуратура по досъдебно производство № 135 по описа за 2016г. на Първо
РУ на МВР – гр. Добрич срещу подсъдимия Х.Н.П. ЕГН **********.
Добричката районна прокуратура е
повдигнала обвинение на Х.Н.П. ЕГН ********** за
това, че на 17.02.2016г.
в град Д., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „***, по
бул. „***“, в посока гр. Б., в района от булеварда в близост до разклона за ул.
„***“, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за движение по
пътищата, както следва:
·
чл. 20 ал. 2, изр. второ ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“;
·
чл. 116 предложение 1 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.“;
·
чл. 119 ал. 1 ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“
и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на П.К.И. ***, изразяваща се в счупване на трета,
четвърта и пета ребрени дъги вляво, обусловило трайно затрудняване на
движението на снагата на пострадалата за период от около 2 месеца, като
деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“
във вр. с ал. 1 б. „б“, във вр. с чл.
342 ал. 1 от НК.
В съдебно
производство пострадалата П.К.И.
е конституирана като частен обвинител.
В хода на
съдебните прения представителят на Добричката районна прокуратура
поддържа така повдигнатото обвинение на подсъдимия Х.П., като прави
искане за определяне на наказание в предвидения от закона минимум от една
година лишаване от свобода, със съответен изпитателен срок. А
по отношение на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да
управлява МПС се прави искане за налагане на подсъдимия лишаване от право за
срок от две години.
Повереникът
на частната обвинителка пледира
за осъдителна присъда като изразява становище за безспорна доказаност на
обвинението.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание, в размер на пледираното
от представителя на Районна прокуратура.
Процесуалният
представител на подсъдимия Х.П. счита, че неговият подзащитен не е виновен за
извършването на деянието предмет на обвинителния акт.
Поради това, прави искане подсъдимият да бъде признат за невиновен, респ.
оправдан. Алтернативно се поддържа искане, че е налице съпричиняване от страна
на пострадалата, като в тази насока се прави искане за налагане на наказание на
подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
В своята
пледоария в хода на съдебните прения, подсъдимият Х.П. изцяло се придържа към
позицията на своя защитник.
В
предоставената, на основание разпоредбата на чл. 297 ал. 1 от НПК, възможност
да изрази своята последна дума подсъдимият Х.П. прави искане за
смекчаване на вината.
От
фактическа страна, съдът
приема за установени следните обстоятелства:
В
процесния участък от бул. „***“ - в района на разклона за ул. „***“ пътят се
състоял от две платна за движение, по едно във всяка посока. Едното платно за
движение било еднопосочно в посока кв. „***", а другото - еднопосочно в
посока гр. Б.. Двете платна били видимо отделени едно от друго с разделителна
ивица, широка 2.40 метра, която не била предназначена за движение на пътни
превозни средства. На места в площта на разделителната ивица имало храстовидна
растителност с височина около 70 см. В процесния участък платното за движение
по посока гр. Б. било с широчина 11.20 метра и се състояло от три пътни ленти,
разделени с надлъжна пътна маркировка тип „МЗ" - „Единична прекъсната
линия". Най - лявата пътна лента била с широчина 4.00 метра, средната –
3.50 метра, а най - дясната била широка 3.70 метра. Вдясно от бул. „***“, в
посока на гр. Б., имало отбивка за ул. „***“. Непосредствено след този разклон
била разположена пешеходна пътека тип „М8.1“, очертана с широки непрекъснати
линии, успоредни на оста на пътя. Линиите били с дължина 4 метра. От ляво на
дясно в посока гр. Б. пешеходната пътека първо преминавала през платното за
движение в посока кв. „***“, като след разделителната ивица преминавала и през
цялото платно за движение в посока гр. Б.. В разделителната ивица, на 80 см
вляво от левия край на платното за движение в посока гр. Б. и на 8.00 метра
преди пешеходната пътека имало 2 бр. пътни знаци, поставени на един стълб -
пътен знак „А13“ и под него пътен знак „ДП“. Последният знак сигнализирал на
водачите за наличието на посочената пешеходна пътека. Стълбът с пътните знаци
бил обозначен условно като ориентир 1 в протокола за оглед и изготвената към
него мащабна скица на местопроизшествието. Участъкът от пътя, описан по - горе,
бил относително прав, много леко завиващ наляво, видно от фотоалбума към
проведения следствен експеримент. Пътната настилка в целия участък била с
гладко асфалтово покритие. На 17.02.2016г., около 17.57 часа, асфалтът бил
мокър. Свечерявало се, но денят не бил свършил и все още било светло.
На
17.02.2016г., около 17.57 часа, подсъдимият Х.Н.П. управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил „***. Движел се по бул. „***“ в гр. Д. в посока гр. Б.,
като наближавал пешеходната пътека до отбивката за ул. „***“. Движел се в
средната лента за движение със скорост около 37.95 км/ч. При тази скорост
опасната зона за спиране на превозното средство била с дължина около 25.00
метра.
Същевременно
пострадалата П.К.И. била на тротоара до платното за движение в посока кв. „***“.
И. се насочила да пресече пътя по горепосочената пешеходна пътека и
първоначално навлязла в платното за движение в посока кв. „***“. В този момент
подсъдимият я наближавал, като лекият му автомобил се намирал на отстояние
между 114.22 метра и 145.84 метра от мястото на удара, когато пострадалата
навлязла в платното за движение в посока кв. „***“. Още в този момент
подсъдимият Х.П. имал физическа възможност да възприеме пострадалата, тъй като
имал пряка видимост към нея. В момента, в който пострадалата навлязла в
платното за движение в посока кв. „***“, възникнала опасността за движението,
която следвало да бъде съобразена от подсъдимия П.. Поради това, той следвало
да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, като по този начин
прояви необходимото внимание към пешеходката, стъпила вече на пешеходната
пътека, за да пресече пътя на бул. „***“. Независимо от задълженията си
подсъдимият не предприел необходимите мерки.
Пострадалата
П.И. продължила своя ход по пешеходната пътека, като преминала цялото платно за
движение по посока кв. „***“. Стъпила и преминала по разделителната ивица, като
на нея спряла за 2-3 секунди, за да се огледа. В този момент, в средната пътна
лента, в посока гр. Б. се движел свидетелят Х.И.И. с управляван от него лек
автомобил. Свидетелят И. възприел пострадалата И., както и други пешеходци,
пресичащи отдясно наляво по пешеходната пътека, и преустановил движение на
около 5.00 метра преди пешеходната пътека. Подсъдимият П., вместо също да
преустанови движението и да пропусне пешеходците, се престроил в най-лявата
пътна лента и продължил движението, като непосредствено преди произшествието се
движел със скорост около 37.95 км/ч.
Пострадалата
П.И. навлязла в платното за движение по посока гр. Б.. В този момент лекият
автомобил „Опел Корса“ се намирал на отстояние около 8.71 метра преди мястото
на удара. И. изминала около 1.40 метра. В този момент траекторията на движение
на пострадалата и тази на превозното средство на подсъдимия се пресекли и между
тях настъпил удар. Водачът реагирал в последния възможен момент, задействайки
спирачната система на превозното средство, но вече било късно. Ударът се
осъществил на около 1.40 метра вдясно от левия край на платното за движение и
освен това на около 11 метра след ориентир 1, т.е. на самата пешеходна пътека.
Първоначалното съприкосновение било между предната лява част на купето на
автомобила и предната дясна част на таза на пострадалата. Вследствие на удара
под центъра на тежестта на пострадалата, последвало накланяне на горната част
на торса на И., при което последвал удар на главата й в средната долна част на
предното панорамно стъкло на автомобила, което се счупило. След това
пострадалата отхвръкнала и паднала на платното за движение пред и вляво от
превозното средство. И. паднала на около 21.30 метра след ориентир 1 и на около
0.40 метра вдясно от левия край на платното за движение. На това място по време
на огледа било фиксирано петно от кръв.
Подсъдимият
преустановил движение и лекият автомобил се позиционирал по следния начин:
преден ляв габарит бил на 17.90 метра след ориентир 1 и на 1.40 метра вдясно от
левия край на платното за движение, заден ляв габарит бил на 14.20 метра след
ориентир 1 и на 1.40 метра вдясно от левия край на платното за движение. Подсъдимият
П. слязъл от превозното средство и отишъл при пострадалата И., като бързо до
нея дошли и други граждани. Няколко граждани подали сигнал към тел. 112 с
искане линейка мигновено да отиде на мястото.
От
удара И. получила следните увреждания на здравето: счупване на трета, четвърта
и пета ребрени дъги вляво, както и други по-леки несъставомерни увреждания /контузия
на главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузни рани и ожулвания/.
Счупването на ребрените дъги се получило при падането на И. върху пътната
настилка.
Дошъл
медицински екип, като линейката откарала пострадалата в МБАЛ Добрич. След това
на мястото на инцидента дошли полицейски екипи и бил извършен оглед на
местопроизшествието.
Съобразно
заключението на вещите лица по назначената съдебно – медицинска експертиза на
представения диск с образни изследвания на П.К.И. се вижда, че е получила
счупване на три ребра в лява гръдна половина от към гърба по задна мишнична
линия. Счупени са трето, четвърто и пето ребро. При първоначалното образно
изследване от 17.02.2016г. се вижда счупване на трето ребро в ляво по задна
мишнична линия. При повторното изследване на 17.03.2016г. се виждат счупвания
на трета, четвърта и пета ребрени дъги по задна мишнична линия под лопатките.
Според вещото лице доктор В. Д., представил заключението в съдебното заседание е
напълно възможно четвъртото и петото ребро да са били счупени и при първото
образно изследване, но да не се видят в проекцията, направена на първата
снимка.
Изложените обстоятелства, съдът счита за установени въз основа на показанията на свидетелите П.К.И., Д.В.Х., П.Г.И., А.В.Й., показанията
на свидетеля М.С.Г., прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 2
предложение второ от НПК, показанията на свидетеля М.Б.К., прочетени на
основание чл. 281 ал. 5 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 2 предложение второ от НПК,
показанията на свидетеля Д.Д.С., прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с
чл. 281 ал. 1 т. 2 предложение второ от НПК, показанията на свидетеля Х.И.И.,
прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК,
показанията на свидетеля И.А.И., прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с
чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК, показанията на свидетеля Г.П.Г., прочетени на
основание чл. 281 ал. 5 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК, заключенията на вещите лица по назначените: автотехническа експертиза /т. 1, л.
10/; автотехническа експертиза /т. 1, л. 33/; автотехническа експертиза /т. 2,
л. 24/; допълнителна автотехническа експертиза /т. 2, л. 97/; допълнителна
автотехническа експертиза /т. 2, л. 108/; комплексна съдебно – медицинска
трасологическа и автотехническа експертиза /т. 2, л. 43/; съдебно - медицинска
експертиза по писмени данни /т. 1, л. 144/; съдебно - медицинска експертиза по
писмени данни /т. 2, л. 15/; съдебно - медицинска експертиза на живо лице /т.
1, л. 40/; съдебно - медицинска експертиза по писмени данни /т. 3, л. 51/;
техническа експертиза /т. 1, л. 167/ и комплексна съдебно медицинска
експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, които съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и безпристрастно дадени, протокол за
оглед на местопроизшествие,
ведно със скица, протокол от проведен следствен експеримент, фотоалбуми, справка за съдимост, справка за нарушител, както и всички
останали приложени писмени доказателства, като така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимно
допълващи се и анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.
От
показанията на свидетеля Д.В.Х., ординатор в „Рентегово отделение“ при „МБАЛ
Добрич“ АД, извършила първото образно изследване № 1121, /л. 78, т. 3/ се
установява, че при пострадалата И. има фрактура на трето ребро вляво, като
беляит дроб не е засегнат. Според свидетеля Х. е възможно да има и други
счупени ребра, които да не се забележат към момента на образното изследване,
защото дихателните движения определят това. В първия момент след травмата може
да се установи едно счупено ребро, а впоследствие да се появят и други, затова
хирурзите правели след десетина дни ново изследване, по преценка и според
болковия синдром, за да се види допълнително дали има счупени ребра.
От
показанията на свидетеля П.Г.И., съпруг на пострадалата П.И. се установява, че
преди случилото се двамата са разговаряли по мобилните си телефони, като
съпругата му е отивала на родителска среща на детето им. Така говорейки си,
пострадалата И. казала на своя съпруг, че след като пресече процесното
кръстовище, ще продължат да говорят. Свидетелят И. държал телефона включен
изчаквайки, като чул: „Какво направих? Обадете се на Бърза помощ!“. Свидетелят И.
се обадил на сина си, казал му да отиде до „***“, сигурно са блъснали майка му,
защото последната не отговаряла на телефона. Свидетелят И. ***, отишъл в
болницата, защото синът му го уведомил, че майка му е вече там. В болницата бил
и подсъдимият.
От
показанията на М.С.Г., прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с чл. 281
ал. 1 т. 2 предложение второ от НПК се установява, че на дата 17.02.2016г. е
била дежурен медицински фелдшер към ЦСМП Добрич, дневна смяна. На същата дата
около 18.02 часа са получили сигнал за настъпило ПТП по бул. „***“ в посока
Център с пострадало лице П.И.К.. Незабавно се отправили към мястото с шофьора
на линейката и на пешеходната пътека преди бензиностанция „***“ установили легнала
по гръб жена на средата на булеварда. Главата й била в посока бордюра и
междинния тротоар на двете платна и с рана на главата, малка но с кръв. Била в
съзнание. След това е отведена в ЦСМП Добрич.
От
показанията на свидетеля М.Б.К., прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с
чл. 281 ал. 1 т. 2 предложение второ от НПК, ***при Сектор „ПП КАТ“ гр. Добрич
се установява следното: на 17.02.2016г. като дежурен по КАТ, около 18.00 часа
от дежурния на ОД на МВР гр. Добрич е получил сигнал за настъпило пътно –
транспортно произшествие по бул. „***“ срещу ***, в посока Център. При
пристигане на място установил лек автомобил марка „***с водач Х.Н.П..
Автомобилът бил спрян в най – лявата пътна лента на бул „***“ в посока гр. Б.
на около два, три метра след пешеходната пътека тип „Зебра“, със силно напукано
стъкло, с отнет прах по предния капак. На около два, три метра пред автомобила
имало прясно петно с кръв, закоето водачът заявил, че е от пешеходката.
Пешеходката П.И., при пристигането на свидетеля К., вече е била откарана с
линейка в Спешна помощ. На място свидетелят К. разговарял с подсъдимия П.,
който заявил, че при приближаване на пешеходната пътека видял двама души да
пресичат от дясно на ляво на неговата посока и жена, която стояла на
разделителната ивица и говорила по телефона обърната с гръб спрямо платното, по
което той се е движел. И изведнъж, преди да мине покрай пешеходната пътека, тя
внезапно се е обърнала към платното и тръгнала да пресича, и тъй като, той е
бил прекалено близо не е имал възможност да реагира, и я блъска в предната част
на автомобила.
От
показанията на свидетеля Д.Д.С., прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с
чл. 281 ал. 1 т. 2 предложение второ от НПК се установява, следното: на
17.02.2016г., тъй като свидетелят имал магазин за автоаксесоари по бул. „***“ ***,
бил отвън и получавал стока, качен на борда на камион. Това било между 17.00
часа и 18.00 часа, тъкмо се свечерявало, но било светло все още, времето било
сухо, когато свидетелят С. чул нещо като удар, не можел да определи шума.
Обърнал се в посока булеварда, за да види какво става и от къде идва този шум.
Така на пешеходната пътека, в платното в посока Център видял, в дясно, в
средната лента две или три коли спрели на самата пешеходна пътека, а
подсъдимият бил с малка кола „Опел Корса“. Свидетелят видял как, подсъдимият
идвайки от „***“ и движейки се в средната лента се изнася в лявата лента и
продължава и в този момент чува удар. Свидетелят не е видял самия удар, не
видял как пострадалата е тръгнала да пресича, защото имало спрени коли в
средната лента. Свидетелят мислел, че пострадалата пресича от дясно на ляво в
посока център, това е от показанията на свидетеля, дадени в досъдебното
производство, а на въпрос на процесуалния представител на подсъдимия в съдебно
заседание, свиделят отговаря, че няма спомен отляво или отдясно е тръгнала да
пресича пострадалата и не може да даде категоричен отговор.
От
показанията на П.К.И., разпитана в качеството й на свидетел е видно, че на
17.02.2016г. е отивала на родителска среща на своя син. Пресичала булеварда
откъм *** към „***“. Преминала през първото платно, видяла, че идват хора
отсреща, имало спрени коли, тръгнала да пресича и второто платно на булеварда.
Свидетелката И. твърди, че в лентата, най – близо до нея е нямало автомобил.
Имало е в другото платно спряна кола и хора тръгващи да пресичат от отсрещната
страна, като следващия спомен на свидетелката е вече от болницата. Свидетелката
преди да започне да пресича булеварда е говорила със съпруга си, като му е
казала да изчака да пресече, защото е шумно и така е оставила отворена линията,
за да продължат разговора след това. Свидетелката сочи, че след като е била на
острова, видяла, че хората тръват отсреща и решила, че щом има спряла кола и те
тръгват, и тя може да пресече.
От
показанията на свидетеля А.В.Й. се установява, че към момента на извършване на
деянието се е намирал под бензиностанция „***“, в сграда – двуетажно блокче,
където се продавали аксесоари. Спрял да си купи крушки за автомобила. Купил
крушките, тъкмо щял да взлиза в автомобила, навеждайки се за да отключи, понеже
колата не била с централно заключване, чул спирачки и като се изправил видял,
че някой лежи на земята. Звъннал на телефон 112.
От
показанията на свидетеля Х.И.И., прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с
чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК се установява следното: към момента на пътно –
транспортното произшествие на 17.02.2016г., свидетелят управлявайки лек
автомобил марка „Мерцедес“, за първи път станал пряк очевидец на ПТП от такъв
характер, с човек пострадал от ПТП. Свидетелят И. бил спрял в средната пътна
лента, а автомобилът ударил жената бил в ляво от него. Свидетелят твърди, че
няма как да му е попречил или скрил видимостта, защото пострадалата е тръгнала
да пресича от лявата страна на подсъдимия. Според свидетеля И. е имало много добра
видимост, след като той, въпреки очилата с диоптър, които носи, е спрял и
възприел жената в ляво, и децата в дясно. Свидетелят твърди, че е спрял първи
автомобила си, преди изобщо да се появи „Опела“ на подсъдимия. Според свидетеля
И., пострадалата е спряла на островчето между двете платна, преди да тръгне да
пресича, за не повече от две – три секунди, като през това време се е огледала
надясно и тръгнала да пресича платното.
От
показанията на свидетеля И.А.И., прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с
чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК се установява: на 17.02.2016г. свидетелят се е движел
в посока „***“, бил се престроил в лявата лента, за да завие наляво, прибирайки
се в посока ул. „***“. Бил с личния си автомобил „***. Наближавайки пешеходната
пътека, свидетелят видял пешеходци, които пресекли неговото платно, почти били
до *** и поради факта, че приближава пешеходната пътека тип „Зебра“, намалил
скоростта. Пострадалата вече пресичала и автомобила от лявата лента я ударил.
Свидетелят видял, че в другото платно по бул. „***“, в посока Център, в
средната лента спрял автомобил, но автомобилът, който се движел в най – лява
лента в посока център не спрял и я ударил. Пострадалата хвръкнала като детска
кукла, като играчка. Видял я във въздуха, след това се претъркулила един път на
земята. Веднага спрял колата и отшъл да види какво става. Пострадалата била по
гръб, от едното й ухо и от устата й течало кръв, свидетелят веднага я обърнал
на една страна и звъннал на телефон 112. Според свидетеля, водачът на
автомобила, който я блъснал слязъл от колата и изпаднал в паника. Повтарял, че
я видял да говори по телефона. След удара, свидетелят видял, че автомобила на
подсъдимия бил точно на пешеходната пътека, а пострадалата била пред автомобила
на около четири, пет метра разстояние от него.
От
показанията на свидетеля Г.П.Г. /син на пострадалата И. и свидетеля П.Г.И./,
прочетени на основание чл. 281 ал. 5 във вр. с чл. 281 ал. 1 т. 5 от НПК се
установява: на 17.02.2016г. в 17.58 часа му се обадил баща му по телефона, за
да му каже, че може би са блъснали майка му до ***. Свидетелят затворил телефона
и бягал до там в рамките на около две минути. Майка му била на около девет
метра след пешеходната пътека, по бул. „***“ в посока център, преди
бензиностанция „***“, а автомобилът, блъснал майка му бил на самата пешеходна
пътека, в най – лявото платно на булеварда, пак в посока център, като цялото му
предно стъкло било начупено и хлътнало. Майка му била на една страна, на лявата
си страна, като тялото и спрямо пътя било разположено – главата й сочела
бордюра, който е между двете платна, а краката в обратната посока. Половината
от лицето й било в кръв. Свидетелят се доближил до нея, видял, че има пулс.
След около минута, минута и нещо го попитала блъснали ли са я. След това
пристигнала линейка и откарали майка му в спешното отделение.
Показанията на всички свидетели, съдът кредитира изцяло като
последователни, логични и взаимнодопълващи се. Свидетелите Х.И.И. и И.А.И. са очевидци на
ПТП-то, а П.К.И. пряк
участник в същото, и изясняват точното място и механизма на неговото настъпване
като е налице пълен унисон в показанията им, досежно тези основни за предмета на доказване факти.
Безспорно свидетелката П.К.И.
е пострадала от произшествието, и е съпруга на П.Г.И.,
които факти бяха отчетени от съда при преценка достоверността на техните
показания. Доколкото обаче на първо място показанията
са били депозирани от свидетелите след предупреждението за наказателна
отговорност по чл.
290 от НК и на следващо място са в пълен унисон с останалите доказателства по делото, съдът
кредитира техните показания.
Така от
показанията на свидетелите очевидци се установява, че пострадалата е
възнамерявала да пресече целият път на бул. „***“. Свидетелят Х.И., движейки се
в средната лента за движение, възприемайки пострадалата и пресичащите отдясно
наляво пешеходци, спира за да пропусне същите. Според И., пострадалата П.К.И.
се е огледала вдясно, след което е предприела пресичане. В този момент обаче,
подсъдимият Х.П., вместо да спре зад предния автомобил и да изчака
преминаването на пешеходците, е предприел изпреварване в последния момент,
респ. последвал е не лек удар.
От показанията на свидетеля И.И. се установява, че пострадалата е хвръкнала
като парцалена кукла, в съответствие с възприетата скорост в автотехническата
експертиза, около 38 км/ч.
Подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 2,
изречение второ от ЗДвП, имал е обективна възможност да възприеме опасността на
движението, а именно пресичащата пешеходка. Опасността за движението е
възникнала, когато пострадалата е навлязла в платното за движение и започнала
да пресича пътя по бул. „***“ и то в другото платно за движение в посока
квартал „***“. От заключението и на двете технически експертизи и от проведения
следствен експеримент се установява, че подсъдимият е имал възможност обективно
да възприеме пострадалата още преди сто метра, поради това е можел да спре
навреме. Въпреки това обаче, П. не е намалил своевременно скоростта си, не е
спрял и с това си поведение е допуснал причиняването на пътното транспортно
произшествие. В причинно-следствена връзка с него е настъпила и телесната повреда
на пострадалата И.. Нарушен е и чл. 116 от ЗДвП, тъй като водачът не е проявил
необходимото внимание към пешеходката. Именно това, че става дума за пешеходец
определя опасността като особено интензивна и е следвало деецът да се съобрази
със създалата се ситуация, да предприеме своевременно спиране и да пропусне
стъпилата на пешеходната пътека пешеходка. С посоченото е нарушена разпоредбата на чл. 119
от ЗДвП, тъй като водачът не е изпълнил задължението си да пропусне пресичащата
пешеходка. Всички изброени нарушения на правилата за движение са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия обществено опасен резултат. След като свидетелят
Х.И. е възприел пострадалата, успял е да спре навреме, успял е да възприеме
това, че тя се оглежда и вдясно, и възнамерява да пресече пътя, това е следвало
да бъде съобразено и от подсъдимия П..
Както вече бе посочено, пострадалата П.К. представлява
опасност за движението в момента, в който е стъпила на пътното платно на бул. „***”
и то не на пътното платно в посока центъра, в която се е движела, а на платното
в посока кв. „***“. В подкрепа на това твърдение са Преходните и заключителни
разпоредби на Закона за движение по пътищата, които дават легално определение
на понятието път и разделителните ивици, разположени на пътя представляват част
от същия този път. Пешеходната пътека е непрекъсната това, че има разделителен
остров между двете платна за движение на булеварда не правят тази разделителна
ивица пешеходна зона, за да се приеме, че пешеходецът тепърва ще стъпва на
пътното платно. Опасността е възникнала в един много по - ранен момент, в който
подсъдимият и управлявания от него автомобил се е намирал на не по - млако от
114 метра от мястото на произшествието. Според следственият експеримент,
подсъдимият е можел през целия този промеждутък от време, движейки се да измине
тези 114 метра, и е можел да я види.
В своите обяснения Х.Н.П. твърди, че видял
пострадалата И. като пресичала пешеходната пътека от страна по посока Център –
кв. „***“. Когато стигнала до островчето пред пешеходната пътека от страна на
подсъдимия, тя спряла, държейки в дясната си ръка телефон. След като
подсъдимият видял, че тя е спряла, била с гръб към пешеходната пътека, решил,
преминавайки в лявата лента, с автомобила да пресече пътеката. Според
подсъдимия, пострадалата се блъснала в левия калник на автомобила му, по
средата, над предното ляво колело и с главата си счупила предното стъкло.
Обясненията на подсъдимия, че пострадалата е спряла за да говори по
телефона и той няма защо да я изчаква, съдът не кредитира. Подсъдимият твърди, че е възприел
пешеходката, преценил е по
собствено усмотрение, че няма да пресича и поради това не е съобразил
движението на автомобила с намиращата
се пешеходка, видимо оглеждаща се преди да предприеме пресичане на пътното платно. Съдът, не приема твърдението на подсъдимия, че пешеходката си е говорила по телефона и е
нямала намерение да пресича,
тъй като на първо място от положението, в което е била застанала, на островчето преди пешеходната пътека и се е оглеждала е факт показващ намерението й да предприеме пресичане. Твърдението на подсъдимия
П.,
че е приел поведението на
пешеходката като такова, несочещо на намерение за
пресичане, съдът приема като защитна теза, оборена от
гласните доказателства по делото.
Така дадени обясненията, са в противовес на останалите
събрани по делото доказателства. В тази насока свидетелят Х.И. е успял да
възприеме в достатъчна степен пострадалата и да прецени това, че тя не се спира
да говори по телефона, а се спира да погледне надясно и след това да потегли. Отделно
от това пострадалата, поглеждайки надясно не вижда автомобил в близката до нея
пътна лента на бул. „***“, защото отново според свидетеля Х.И., в последния
момент подсъдимият и управляваният от него автомобил са предприели маневрата
изпреварване вляво, за да влязат в лявото платно и за да заобиколят вече
спрелия свидетел, който очевидно е спрял, за да изчака пешоходците да преминат.
В подкрепа на изложеното са и показанията на останалите свидетели по делото.
И не на последно място, водачите на моторни
превозни средства задължително трябва да предвидят, че когато един пешеходец е
обърнат с гръб към автомобила, който го наближава, без да го възприема,
предприема пресичане на платното за движение, от този момент възниква опасна
пътна ситуация за настъпване на транспортно произшествие. Водачите са задължени
да възприемат по време на движение всяка пътна ситуация и особено нейното
логично развитие, като вземат и съответните мерки за безопасност. Така
Решение № 926 от 17.IХ.1980г. по н.д. № 836/80г.,
III н.о.
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът приема за
установено от правна страна, че подсъдимият Х.Н.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление наказуемо по чл. 343 ал. 3 б. „а“ във вр. с ал. 1 б. „б“, във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК за това, че на 17.02.2016г.
в град Д., при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил „***, по бул. „***“, в посока гр. Б., в района от булеварда в близост до разклона за ул. „***“, нарушил правилата за движение, предвидени в Закона за
движение по пътищата, както следва: чл. 20 ал. 2, изр. второ ЗДвП: „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“; чл. 116 предложение 1 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците.“; чл. 119 ал. 1 ЗДвП: „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.“ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на П.К.И. ***, изразяваща се в счупване на
трета, четвърта и пета ребрени дъги вляво, обусловило трайно затрудняване на
движението
на снагата на пострадалата за период от около 2 месеца, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, ***о лице.
Обект
на това престъпление са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията
за безопасно и правилно използване на транспортните средства.
От обективна
страна подсъдимият осъществил изпълнителното деяние, управлявайки моторно
превозно средство - лек автомобил „***. Подсъдимият П. нарушил правилата за
движение, съобразно разпоредбите на чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП: "Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.", чл. 116, пр. 1 ЗДвП: „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците." и чл. 119, ал. 1 ЗДвП: "При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре.".
От субективна
страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината непредпазливост и
по-конкретно при нейната проявна форма небрежност. Деецът не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но като водач на моторно превозно
средство е бил длъжен, а е можел да предвиди настъпването на тези последици,
ако е спазвал стриктно правилата за движение по пътищата.
Предстоящо навлизане и преминаване на човек през територията
на пешеходна пътека, безусловно съдържа индиции за предвидима, опасност и
налага движение с особена предпазливост, тъй като поначало в този участък от
пътя се очаква движение на пешеходци, които имат предимство. /така
и в Решение № 512 от 3.02.2012г. на ВКС по н.д.
№ 2268/2011г., III н.о., НК/. Доколкото подсъдимият е
управлявал моторното превозно средство без да съобрази, че наближава пешеходна
пътека и без да пропусне намиращия се на нея пешеходец да премине, той е осъществил нарушение на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП. За него е съществувало задължение при избирането на скоростта си за
движение да избере такава, която му дава възможност да изпълни законовото си
задължение. Движейки се със скорост, която не му
позволява да спре в зоната си на видимост, подсъдимият сам се е поставил в
невъзможност да предотврати произшествието. Съставомерното
нарушение в случая не е такова по чл. 21 от ЗДвП. Но влиянието на скоростта на движение законодателят отчита в
множество норми – сред които вече посочените чл. 119 от ЗДвП, чл. 102 и чл. 196 от ППЗДвП, като водачът
в тези случаи не е обвързан с определени нормативно параметри на скоростта. Тя следва да е такава, която би позволила безпроблемното
осъществяване на движението на всички участници в пътната обстановка.
Законодателят в ЗДвП е регламентирал
сигурността на пешеходците, преминаващи през кръстовище, респ. на обозначена или
необозначена пешеходна пътека или в близост до нея, която включва задължението
у водачите да предприемат такова поведение на пътя, което да осигури
безпрепятственото преминаване на пешеходците през кръстовището - Решение № 863
от 15.02.2006г. на ВКС по н.д. № 364/2005г., II н.о.
Зоната на една пешеходна пътека е територия с потенциално съществуваща опасност
от поява на пешеходци – в различна възраст, с различна скорост, поради което и
съответства задължението за възприемане на прилежащата към нея територия.
В множество съдебни актове е
коментиран моментът на възникване на опасността, като и в ТР 28/84г. на ОСНК. "Задължението
за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е в зависимост
от момента на възникване на препятствието за движението, независимо дали същото
е на платното за движение, или извън него. За начало на възникване на опасността
следва да се приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от
тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него, и
с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в
платното за движение. Отдалечеността от платното за движение
е без значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до
навлизане в него непосредствено след това. Моментът на
възникване опасност за движението е въпрос фактически и той не може да бъде свързан
с формалния критерий - определена част от пътя. ". Това указание за съдилищата не касае само случаите по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, а се отнася към изследването на
всяка опасна пътна ситуация и възможностите за предотвратяване на произшествие
чрез адекватна реакция и намаляване на скоростта на движение и/или спиране.
Поради това и в настоящия случай съдът прима, че е била
налице възможност за подсъдимия П.
да възприеме пострадалата преди навлизането й на пътното платно в зоната на пешеходната пътека, и е следвало да
очаква навлизането на пешеходци по предвиденото място за пресичането им.
Подсъдимият Х.П.
е бил задължен да намали скоростта в много по-ранен момент, съобразно с
правилото по чл.
196 от ППЗДвП, както и в момента на възприемане на стоящи хора на
тротоара непосредствено преди пешеходната пътека. Законът не е дал възможност водача да
извършва преценка на намеренията на пешеходците дали ще предприемат пресичане
или не, той е задължил водачите незабавно да предприемат спиране с цел
пропускането на пешеходците по пешеходната пътека.
По делото следва да се изследва въпросът, налице ли е принос за настъпването на вредоносния
резултат от страна на пострадалата пешеходка. С оглед
задължителните указания на ТР 2/2016г. на ОСНК на ВКС на РБ правото на преминаване на
пешеходеца е твърде всеобхватно понятие, като за нуждите на решението и с оглед
спецификата на въпроса, същото трябва да бъде сведено до преминаване по
указаните във въпроса места и до упражняване на право на предимство или липсата
на такова в тези случаи. Правото на пресичане е вид
субективно право. Според теорията то се дефинира като призната и
гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение - да премине през пътното платно,
включително и по пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица /в случая водачите на моторни
превозни средства/ спазването
на определено поведение за задоволяване на признати му от закона интереси.
Законът дава право на пешеходците да пресичат платното за движение
и извън определените за целта места - чл.
113, ал. 2 от ЗДвП. На това право не
съответства задължение на водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат.
При упражняване на правото на пешеходеца да пресече платното
за движение, той е длъжен да се съобрази с общите ограничения и забрани по чл.
113, ал. 1, т. т. 1, 2
и чл.
114, т. т. 1 и 2
от ЗДвП. Следователно, при пресичане на пътното
платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е абсолютно.
Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не се е съобразил с
ограниченията на чл.
113, ал. 1, т. т. 1, 2
от ЗДвП и задължението си да отиде на пешеходна пътека, когато в близост
има такава – в случая обаче пострадалата се е съобразила с наличието на такава
и е предприела пресичане по нея. Пешеходката не е била
длъжна да съобразява видимостта на водача на МПС към началото на пешеходната
пътека, след като е изпълнила своето задължение да предприеме пресичане на
определеното от закона място. Също така навлизането на
пострадалата пешеходка на пътеката не е рязко и непредвидимо. Подсъдимият П.
като водач на МПС е бил длъжен обаче да управлява автомобила си с такава
скорост даваща му възможност да спре в зоната си на видимост към пешеходната
пътека и местата, от където по нея се очаква да навлязат пешеходци.
Подсъдимият, в
качеството си на водач на МПС е не само длъжен да наблюдава всеобхватно пътната
обстановка, но и да предвиди логичните нейни изменения – в случая навлизане на
пешеходци и да си осигури възможност да отреагира адекватно при непосредствено
възникване на препятствие. Началният момент, от който
възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в
който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за движение.
Както няколкократно е посочвал ВКС, пътната обстановка има
динамично съдържание, като може и стабилно да съществува или да възникне при
известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди. Управление в населено място с интензивен трафик, преминаване през
кръстовище, безусловно съдържа индикации за предвидима опасност и налага
движение с особена предпазливост, тъй като поначало в този участък от пътя се
очаква поява на пешеходци. Убедеността на водача, че
няма да застраши други участници в движението, е субективна и подлежи на
преразглеждане във всеки момент на динамично изменящите се пътни условия, като
при възникване на опасност той е длъжен да реагира. В
случая отново следва да се посочи неговата убеденост, че пешеходката няма да предприеме пресичане, която му е попречила да намали
скоростта на автомобила, с което си действие е осъществил настъпването на
произшествието.
Само нарушенията, които се намират в причинна връзка и са
допринесли за настъпването на общественоопасните последици имат значение при
преценка има или няма принос пострадалия. Обемът на
съпричиняване се определя след мотивирана и обоснована оценка на конкретно
установените по делото нарушения, на тяхната тежест и значение, причинната
връзка между поведението на всеки един и вредата. /Решение № 273 от
25.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 167/2010 г., II н. о.,
НК/. Съпричиняване от пострадалия по ТР 28/84г. на ОСНК би имало само ако се пресича на място, различно от
пешеходна пътека. Видно е, че по настоящото производство
фактите са различни, пострадалата е била на пешеходна пътека и е било гарантирано предоставеното й от закона предимство пред автомобила на подсъдимия.
При
индивидуализацията на наказанието,
съдът съобрази следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът не установи.
Същевременно, като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прецени чистото съдебно
минало на подсъдимия Х.П.,
както към момента на извършване на деянието, така и към настоящия момент.
Няма данни той да е извършвал други противоправни деяния,
поради което и същият не е лице с утвърдени престъпни навици. На следващо място,
съдът прецени степента на обществена опасност на деянието, която е висока,
причините и начина на извършване на деянието. Съдебният състав, също така прецени посочения в мотивите
начин на осъществяване на ПТП и поведението на всички лица за настъпването на
съставомерния резултат. Поради това, съдебния състав прецени, че следва да
определи наказанието при условията на чл.
55 от НК.
Поради
това, като взе предвид всички обстоятелства, при които е извършено деянието и
невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия П.,
съдебният състав определи на
подсъдимия наказание при условията на чл.
55 от НК. За да достигне до този извод, съдът прецени
най - вече индивидуалната степен на обществена опасност на дееца и
съобразно чл.
36 от НК, определящ личната превенция като водеща пред генералната.
При така отчетените отговорността обстоятелства намира, че и
най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради
което наложи на подсъдимия при условията на чл.
55 ал. 1 т. 1 от НК наказание под минималния предвиден в закона размер,
а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.
66 ал. 1 от НК, съдът отложи за
изпитателен срок от три години. Съдът счита, че с така
определеното и наложено на подсъдимия наказание,
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК и ще въздейства предупредително и възпиращо спрямо него да не
върши нови престъпления.
При определяне на неговия размер съдът прецени, че е налице превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства и наложи на подсъдимия П. наказание под минималния размер
предвиден в закона, а именно четири
месеца лишаване от свобода.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, съдът намира, че не е налице законова пречка за приложението на чл.
66 ал. 1 от НК, както и че за постигане на целите на наказанието, не е
необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно. Поради това и постанови изтърпяването на наказанието да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години. Съдът счете, че така
определеното като вид и размер наказание ще изпълни в достатъчна степен целите,
визирани в НК, като намери че продължителността на изпитателния срок, която е
съответна на тежестта на престъплението, ще мотивира подсъдимия да се въздържа от извършването на
противоправни прояви. Поради това и, съдът не приложи разпоредбата на чл.
67 ал. 3 от НК.
Предвид на това и на основание чл. 343г във вр. с чл. 343 ал. 3 б. „а“ във вр.
с ал. 1 б. „б“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК във вр. с чл. 37 ал. 1 т.
7 от НК, съдът постанови подсъдимия П. да бъде лишен от право да управлява МПС
за срок от девет месеца, като намери, че именно с този размер на наказанието ще
се постигнат неговите цели. На основание чл. 59 ал. 4 от НК, съдът постанови да
се зачете времето, през което същият е бил лишен от това право по
административен ред.
Редакцията на разпоредбата на чл. 343г от НК задължава съдилищата "във
всички случаи" на осъществяване на изброените престъпления по транспорта
да постановяват и лишаване от право по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, вкл. и по т. 6. Тази специална разпоредба дерогира
общата на чл. 55, ал. 3 от НК, която дава възможност на
съда да не постанови "по-лекото наказание, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода". При определяне на наказанието лишаване
от право по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК, съдът съобрази
представената по делото справка за нарушител и преценявайки миналото му като
водач на МПС определи срока на лишаването му да управлява МПС за девет месеца,
който не е по-малък от лишаването от свобода.
Така определената на подсъдимия кумулативна санкция не
е несъответна на обществената опасност на допуснатото от него ПТП, както и
неговата лична, колкото и да са положителни личностните качества на подсъдимия
и характеристичните данни за него. Отделно от това следва да се посочи, че
според ППлВС № 1/83г. дори и изключителните или многобройни смекчаващи
обстоятелства са неотносими при лишаването от права, защото могат да влияят
единствено и само върху изрично изброените в ал. 1 т. 1 и 2 на чл. 55 от НК видове наказания, но не и
върху лишаването от права, каквото е "лишаване от право да управлява
МПС" по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК.
Поради това, отчитайки вида на извършеното
престъпление и категорията обществени отношения, върху които рефлектира същото
– движението по пътищата съдът счита, че както наложеното наказание
"лишаване от свобода", така и наказанието "лишаване от право да
управлява МПС" биха имали възпитателен ефект върху подсъдимия.
Относно
веществените доказателства.
С
присъдата, съдът постанови вещественото
доказателство – 1 брой диск от център 112 да остане в кориците на делото и да
бъде съхранявано до нормативно установения срок за съхранение на делото в
архив, след което да се унищожи.
При
определяне на разноските.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият Х.Н.П.
ЕГН ********** следва да заплати направените по делото разноски,
както следва: в размер на 2 489.31 лв. по сметка на Първо РУ на МВР – гр.
Добрич и в размер на 1 170.00 лева по сметка на Районен съд – гр. Добрич.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
Председател:
/Мариана Момчева/