МОТИВИ към присъда № 260024 от 08.12.2020 г. по НОХД № 1699/2018
г. по описа на Районен съд - Дупница
Районна прокуратура гр.Дупница е повдигнала
обвинение на И.Г.Г., ЕГН ********** *** за това, че на 13.08.2018 г. в гр.
Дупница чрез нанасяне на юмручни удари е причинил лека телесна повреда на В.И.М.,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК (фрактура на десето ребро вляво, отпред, в следствие на което е било ограничено
движението на снагата за период от около десет дни), като телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 във
вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Предявен е граждански иск от пострадалия В.И.М.
за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на
престъплението, в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. М. е направил искане да бъде
конституиран като граждански ищец и частен обвинител в производството, както и
да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски.
Гражданският иск е приет за съвместно
разглеждане и М. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител. В
съдебно заседание повереникът му – адв. И.И. поддържа повдигнатото от прокурора
обвинение, пледира за постановяване на осъдителна присъда и за уважаване на
гражданския иск в пълен размер.
Представителят на ДнРП в съдебно заседание
поддържа обвинението, счита същото за безспорно доказано и предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание не по-малко от една година ,,лишаване от
свобода“, което да бъде отложено за срок от три години. Предлага гражданският
иск да бъде уважен изцяло.
Подсъдимият не се признава за виновен. Дава обяснения по обвинението,
като моли да бъде оправдан. Защитникът му адв. А.В. излага доводи за
недоказаност на обвинението и пледира подсъдимият да бъде оправдан. Твърди,
че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна, не е налице
хулиганския мотив като задължителен елемент от субективния състав на
престъплението.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите, съдебно-медицинска
и съдебно-психиатрична експертизи и писмени доказателства, преценени поотделно
и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По
фактическата обстановка:
Подсъдимият И.Г.Г.
е роден на ***г***, българин, българско гражданство, със средно образование,
разведен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.
На 13.08.2018
г. около 07.00 ч. подсъдимият И.Г., пострадалият В.М. и свидетелите В.О., Д.Г. и Д.Я. тръгнали със
служебен автомобил марка ,,Ван“, 7-местен от паркинга на магазин ,,Лидъл“ в гр. Дупница
към работното им място на строителен обект в гр. София. Автомобилът управлявал
св. Я., зад него били пострадалия и св. О., а зад пострадалия седял подсъдимия,
а до него св. Г.. На светофарите след магазин ,,Лидъл“ между подсъдимия и
пострадалия възникнал спор за почивките в рамките на работния ден. Неочаквано
за всички подсъдимият се надвесил над М.
и му нанесъл няколко удара в областта на главата и горната част на тялото като
последният нямал дори възможност да се обърне към нападателя си и да се защити.
Свидетелят Я. веднага спрял автомобила и М. излязъл от него, но си изпуснал
телефона и в този момент подсъдимият отново го нападнал като го изритал в областта
на гърдите и му нанесъл още удари с ръце в горната част на тялото. Останалите
свидетели, които също били излезли от автомобила и след новата поредица от
удари разтървали колегите си. От нанесения му побой М. се почувствал зле и се
обадил на сина си да дойде и да го закара до болницата. В същото време
подсъдимият и св. Я. заминали на работа, а свидетелите Г. и О., казали, че няма
да ходят и останали. Синът на пострадалия пристигнал на мястото и закарал баща
си при личния му лекар, който го изпратил при специалист хирург, който след
прегледа му казал да си направи рентгенова снимка, която показала, че М. е
получил счупване на ребро. След това пострадалия отишъл в РУ-Дупница, където
подал заявление с описание на случая. На същата дата на пострадалия било
издадено медицинско свидетелство от д-р Бойко Полянов, от което се установява,
че М. е получил следните травматични увреждания: одраскване в дясната част на
челото с размер около 2,0/0,5 см, подобно одраскване в париеталната област на
главата с размер 1,5/0,3 см; палпаторна болезненост в лява гръдна половина в
областта на 9-11 ребра по предна аскиларна линия с Рьо данни за фрактура на 10
ребро и в частта ,,заключение“ е посочена диагноза: ,,Контузио капитис ет
торацис синистра. Екскориацио капитис. Фрактура косте 10 синистра“.
От съдебно-медицинската
експертиза изготвена на досъдебното производство от д-р Полянов се установява, че
пострадалият е получил фрактура на десето ребро в ляво отпред, без фрагменти и
разместване, като механизъм на причиняване е посочен силен удар с твърд тъп предмет или падане върху такъв.
Тази фрактура би могла да бъде получена по начина описан от пострадалия, а
именно удари с ръце и ритане с крак. Според експерта е налице увреждане на
здравето без опасност за живота с ограничение в движението на снагата за период
от около 10 дни поради налична болезненост. Според експерта калцирането на
счупеното, но неразместено ребро ще продължи около месец, през който период
лицето би търпяло болки и страдания с постепенно затихващ интензитет. По време
на съдебното следствие е допусната съдебно-медицинска експертиза от в.л. д-р Н.,
според който така установената гръдна травма – фрактура на едно ребро по една
линия е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК/. В случая
разстройството на здравето се изразява в увреждане на анатомичната цялост
/фрактура на ребро/ и сравнително по-лекостепенно и бързо преходно ограничаване
на нормална физиологична функция – ограничаване /затрудняване/ на пълния обем
движения на снагата поради болката от счупеното ребро, за срок под един месец –
при такава травма обичайно до 10-15 дни. При благоприятно протичащ
възстановителен процес гръдната травма подлежи на пълно възстановяване за срок
около 25-30 дни, като през целия този период ще са налице болки и страдания –
по-интензивни и значителни в първата половина на период /когато поради тях ще е
затруднено и движението на снагата/ и постепенно отслабващи и затихващи до края
на периода. Фрактурата на реброто е получена по механизма на директен удар със
сравнително по-голяма сила с или върху твърд тъп предмет с ограничена удряща
повърхност и отговаря да е получена от удар с юмрук или ритник в тази област на
гърдите. В съдебно заседание експертът е посочил, че получената травма би могла
да се получи и при позицията на подсъдимия - надвесен над пострадалия и
възможност за получаване на травмата ако двамата са били обърнати с лице един
към друг.
От изготвената
в хода на съдебното производство съдебно-психиатрична експертиза от д-р П. се
установява, че подсъдимият не страда от душевно
заболяване; по време на инцидента същият не е действал в състояние на
физиологичен афект /силно раздразнение/, както и в състояние на патологичен
афект, както и в състояние на уплаха и смущение, водещи до дезорганизирано
поведение; към момента на инкриминираното деяние подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по см. на
чл. 33 от НК.
За случая не е
подаван сигнал на телефон 112, което е видно от представеното по делото писмо
УРИ: 105810-343/08.07.2020 г. от Началника на Районен център 112 – София,
Дирекция ,,Национална система 112“. От приложеното като доказателство писмо
рег. № 348000-5224/07.07.2020 г. от Началника на РУ на МВР – Дупница се
установява, че от извършената справка в ОДЧ при РУ Дупница няма постъпил сигнал
от лицето В.И.М. за инцидент в района на пътен възел ,,Байкал“ на 13.08.2018 г.
Видно от справка за съдимост рег. № 1207 от 19.10.2018 г., издадена от Бюро за
съдимост при ДнРС, подсъдимият не е осъждан.
Обвинението се
доказва от показанията на разпитаните свидетели, отчасти обясненията на
подсъдимия, медицинско свидетелство изд. от д-р Полянов, рентгеново изследване
на пострадалия, писмо УРИ: 105810-343/08.07.2020 г. от Началника на Районен
център 112 – София, Дирекция ,,Национална система 112“; писмо рег. №
348000-5224/07.07.2020 г. от Началника на РУ на МВР – Дупница, характеристика
на подсъдимия от кметски наместник на с. Смочево, справка-характеристика на Г.
от инсп. М. Доганджийски, справка за съдимост, съдебно-медицински експертизи от
в.л. д-р Полянов и д-р Н. и съдебно-психиатрична експертиза от д-р П..
Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелите В.М., Д.Г., В.О., Д.Я. /присъединени при
усл. на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК/, тъй като са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи със съдебно-медицинските
експертизи и писмените доказателства присъединени при усл. на чл. 283 НПК. Свидетелите
О., Г. и Я. са били през цялото време в автомобила и непосредствено са възприели
ударите, които подсъдимият е нанесъл на пострадалия.
Същите не си противоречат и установяват приетата от съда фактическа
обстановка и последователност на събитията. По обвинението срещу обвиняемия се
събраха достатъчно доказателства, които разгледани в последователност и
взаимовръзка сочат извършването на престъплението. Съдът кредитира изцяло и показанията
на пострадалия М., който също предава лични
възприятия от протеклите събития на инкриминираната дата, същите се подкрепят и
от писмените доказателства по делото – медицинско свидетелство, рентгеново
изследване, съдебно-медицински експертизи. Неговите показания са с най-голямо
значение за изясняване на фактическата обстановка. Макар и по начало да е
заинтересован от изхода на делото, според съда не са налице основания за
съмнение в достоверността на дадените от него показания. Същите са първично
доказателствено средство и в тях се съдържат преки доказателства относно
фактите подлежащи на доказване. Дадените от него сведения относно релевантните
факти са обективни и достоверни, изцяло потвърждаващи се от показанията на
свидетелите-очевидци. Нещо повече - самият подсъдим в обясненията си пред съда
е заявил, че след като двамата с М. излезли от автомобила, го е изритал в
гърдите. Съдът не дава вяра на обясненията на
подсъдимия, в частта в която твърди, че М. взел камък от земята и тръгнал към
него като му отправял и закани, че още същата вечер ще го убие и това било
причината да го изрита в областта на гърдите. Нито един от свидетелите-очевидци
не сочат извършването на такива действия от страна на пострадалия М.. Съдът не
кредитира и обясненията му в частта, в която твърди, че по-късно същия ден М. и
сина му са го заплашвали и изнудвали по телефона. Това твърдение бе изцяло
опровергано от показанията на свидетеля Я., който твърди, че М. му се обадил от
болницата, за да му каже, че има ,,спукано“ ребро, след това Я. му позвънил,
защото искал М. и подсъдимия да разговарят, но такъв разговор така и не се
състоял.
При съобразяване с процесуалните правила,
визирани в чл.14 и чл.107, ал.5 НПК, съдът не прие за достоверни обясненият н
подсъдимия в посочените части поради, което ги изключи от доказателствения
материал. Преди да анализира подробно неговата защитна теза, съдът отчете
безусловно гарантираното му от закона право да дава каквито желае обяснения по
повдигнатото обвинение. За разлика от задължението, вменено на свидетелите да
говорят истината в наказателния процес (предвид възможността за наказателна
отговорност по чл. 290 НК), обясненията на подсъдимия, чрез които опровергава
обвинителната теза са освен средство за защита (по арг. от чл.55 НПК) и „…доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност се предопределя, както от тяхната
последователност и логичност, така и от съответствието им с останалия приобщен
доказателствен материал…” .
В този контекст съдът прие, че обясненията на подсъдимия досежно относимите към
предмета на доказване обстоятелства са неубедителни,
поради което не ги приема за достоверни.
От приетите по делото съдебно-медицински
експертизи на д-р Полянов и д-р Н., които съдът възприема като пълни и
обективни, по несъмнен и убедителен начин се установява механизма на
причиняване на инкриминираното увреждане – фрактура на десето ребро вляво,
отпред, в следствие на което е било ограничено движението на снагата за период
от около десет дни. Еднозначно се приема и от двете
експертизи, че механизма на причиняване на травматичното увреждане е директен
удар със сравнително по-голяма сила с или върху твърд тъп предмет с ограничена
удряща повърхност и отговаря да е получена от удар с юмрук или ритник в тази част
на тялото. Подробно са описани и аргументите за
достигане на този извод, основан на анализ на медицинската документация и
гласните доказателствени средства.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че с деянието си подсъдимият
И.Г.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. I, във вр. с чл. 130, ал. 1
от НК.
Субект на престъплението
е пълнолетно, неосъждано лице. Касае се за престъпление насочено против
личността и в частност против телесната неприкосновеност от една страна, а от
друга страна - против реда и общественото спокойствие.
От
обективна страна: На 13.08.2018 г. в гр. Дупница чрез нанасяне на юмручни
удари е причинил лека телесна повреда на В.И.М., изразяваща се в разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.129 от НК (фрактура на десето ребро
вляво, отпред, в следствие на което е било ограничено движението на снагата за
период от около десет дни), като телесната повреда е причинена по хулигански
подбуди, като с нанасянето на побоя подсъдимият И.Г. е целял да демонстрира на
пострадалия и другите пътници в автомобила – техни колеги, незачитането си към
правата на останалите, доминиращото им положение над тях и неправомерно
утвърждаване на своя авторитет.
Изпълнителното
деяние е извършено чрез действие - чрез
нанасяне на юмручни удари в областта на гърдите.
Престъплението
е резултатно. От обективна страна е реализиран съставомерния противоправен резултат – причиняване на лека
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на десето ребро вляво, отпред, в
следствие на което е било ограничено движението на снагата за период от около
десет дни, довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота,
извън случите н чл. 128 и 129 НК.
С оглед така установената
фактическа обстановка, съдът прие за доказан и втория по-тежко квалифициращ
деянието признак по чл.131 ал.1 т.12 от НК – „хулигански подбуди”. Съдебната
практика е константна за това, че „субективната
страна на поведението съдържа освен вината и други субективни (психически)
елементи. Такива субективни елементи са мотивите (подбудите), целта, чувствата
на дееца, психическото му състояние и т.н. Когато
някой от тези субективни елементи (в случая - мотивът) е въздигнат в признак от
състава на престъплението, то безспорно, че е нужно този елемент да е налице,
за да е осъществен съставът на съответното престъпление.” (р. № 641/1991
г. по н. д. № 287/1991 г. , I н. о.) При нанасяне на
телесна повреда по хулигански подбуди липсва личен мотив (р.№156/1995 г. по
н.д.№562/94г., І н.о. и р.№546/10.02.2009 г. по н.д.№562/08 г., ІІІ н.о. ВКС),
тъй като мотивът на обвиняемия не е да увреди пострадалия, а да изрази явно
неуважение към обществото чрез посегателство върху него. Настоящият състав
счита, че в разглеждания случай подсъдимият е причинил телесното увреждане на
пострадалия именно по хулигански подбуди. Вярно е, че в определени случаи
личната вражда между пострадал и деец би изключила наличието на хулиганските подбуди.
Всеки случай обаче е конкретен и разкрива специфични особености. Основният
въпрос в разглеждания случай е дали подсъдимият е действал подтикван от
съществуваща вражда или е целял да покаже явно неуважение към обществото.
Настоящият състав счита, че данните по делото дават основание за категоричен
извод, че подсъдимият, нанасяйки на пострадалия удари в областта на гърдите е
целял именно да изяви себе си, да демонстрира неуважение към обществените
порядки. Към момента на събитието пострадалият по никакъв начин не е предизвикал
поведението на подсъдимия. Това му поведение е неадекватно и необяснимо, поради
което съдът приема, че е извършено от подсъдимия с цел скандал, за да изяви
себе си, като погази установения ред; да докаже, че може да върши каквото си
иска, независимо от нормите на обществото. Действително между двамата е възникнал спор за
работата им, но същият не би могъл да се възприеме като личен мотив, който изключва
квалифициращия деянието субективен признак ,,причиняване на телесната повреда
по хулигански подбуди“. Подсъдимият е нанесъл удари в областта на гърдите и е
причинил на пострадалия горепосочената телесна повреда. Направил го е демонстративно,
целял е това да стане пред другите му колеги, които са се намирали в автомобила
и то без причина и без личен мотив. Изобщо начинът, по който деянието е
извършено разкрива стремежа на подсъдимия да демонстрира незачитане на обществените
порядки, да привлече вниманието върху проявата си. Именно проявената
демонстративна, провокираща непристойност на действията на подсъдимия
характеризира мотивите за извършването им като хулигански. Цялостното поведение
на обвиняемия, насочено към саморазправа, вместо изясняване на ситуацията по
предвидения ред, с проява на груба сила и показване на надмощие над
пострадалия, очертава характеристиките на посочения задължителен елемент от
субективната страна на деянието, а именно хулиганския мотив. Друг мотив и друга
цел не се установява да е имал подсъдимия тогава, когато се е нахвърлил срещу
пострадалия, освен да покаже себе си като по-силен, както и необвързан с
каквито и да било правила за нормално общуване и поведение. В крайна сметка, подсъдимият
е демонстрирал именно това, че не се смята за обвързан със спазването на
общоприетите норми за прилично и сдържано поведение, като е предприел
разрешаване на възникналата спорна според него ситуация по начин, който не е
приемлив и е в противоречие с установените правила за прилично и сдържано
поведение.
Ето защо деянието на подсъдимия следва да се
квалифицира като лека телесна повреда, извършена по хулигански
подбуди по смисъла на чл.
131, ал. 1, т. 12 от НК.
От субективна
страна, деянието е извършено виновно, при пряк умисъл от подсъдимия
обективиран изцяло от действията му. Мотивиран изцяло от хулигански подбуди,
чрез активните си действия по нанасяне на юмручни удари в областта на гърдите,
подсъдимият несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на извършваното.
Предвиждал е вероятното настъпване на неговите общественоопасни поледици, т.е.
че в резултат на тези удари ще бъдат засегнати здравето и телесната
неприкосновеност на пострадалия, като във волево отношение е целял да
предизвика именно настъпването на увреждането.
Налице е пълна индивидуализация на мястото на
деянието, съдържаща се в обвинителния акт, поради което съдът намира и това
възражение на защитата за неоснователно. В обвинителния акт се съдържа необходимия
минимум от посочени факти, съдържащи необходимата информация за деянието,
мястото и начина на извършването му, пострадалото лице и пр. Те са посочени в
достатъчна степен, доколкото прокурорът е уточнил времето, мястото и начина на
извършване на твърдяното престъпление, респ. е описал начина, по който е
протекъл конфликта между подсъдимия и пострадалия. Тези изредени последователни
факти не са лишили подсъдимия от възможността да научи точните фактически и правни рамки на предявеното
срещу него обвинение.
Причини за
извършване на престъплението: незачитане на правовия ред в Република България и
личната неприкосновеност.
По вида и
размера на наказанието:
За деянието
извършено от подсъдимия законът предвижда наказание ,,лишаване от свобода“ до
три години, като предвид обстоятелството, че от деянието не са настъпили
имуществени вреди подлежащи на възстановяване, подсъдимият не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава осма от НК, съдът намери, че в
случая са налице законовите предпоставки същият да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание съобразно
предписанието на разпоредбата на чл. 78а от НК. Във връзка с гореизложеното
съдът счита, че с оглед императивната разпоредба на чл. 78а от НК са налице
всички материалноправни предпоставки, кумулативно дадени за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
При индивидуализацията на наказанието съдът
взе в предвид обстоятелствата по чл.54, ал.1 от НК и отчете тези по чл.47, ал.1
от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид ниската
обществена опасност на подсъдимия, добрите характеристични данни за същия,
трудова ангажираност и оказано съдействие за разкриване на обективната истина
по делото. При определяне размера на глобата, съдът се съобрази с тежестта на
конкретното престъпление и с посочените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства поради, което определи размера на глобата в минималния размер предвиден
в закона, а именно 1000 лв. Определеното наказание е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и дееца, съдът го е приел за
справедливо, а от друга страна ще въздейства на обвиняемия
поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо, а по отношение на
останалите членове на обществото – предупредително-възпиращо.
По
гражданския иск:
Предявеният граждански иск е с правно основание чл.45 ЗЗД, за
възстановяване на щети, виновно причинени другиму. Съдът
прие, че предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди е частично
основателен по размер, тъй като пострадалият е претърпял болки и страдания
вследствие на причиненото му увреждане, поради което го уважи за сумата от 1
000 лв. Настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от
него деликт по отношение личността на гражданския ищец. Деянието на подсъдимия
е противоправно и виновно. На гражданския ищец В.М. са причинени неимуществени
вреди, които са в пряка причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние.
Установи се по делото, че в резултат на приетото от съда виновно противоправно
поведение, на пострадалия са причинени болки и страдания, като срокът за пълно
възстановяване е в рамките на 25-30 дни. При определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с
критерия за справедливост. Претърпените болки и страдания от пострадалия
вследствие на причиненото му телесно увреждане мотивират съда да приеме, че
определеното обезщетение в размер на 1 000 лв. е съответно на критерия за
справедливост. Съдът присъди и законната лихва върху присъденото обезщетение
считано от датата на увреждането – 13.08.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата. При определяне размера на обезщетението, съдът взе предвид интензитета
на претърпените от пострадалия болки и страдания, възстановителния период и
причинените му неудобства, изразили се в затрудняване движението на снагата
поради болката от счупеното ребро за срок под един месец – при такава травма
обичайно до 10-15 дни. Съдът отхвърли като неоснователен иска за разликата над
уважения размер от 1 000 лв. до предявения от 5 000 лв.
По
разноските:
Във връзка с
изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил
подсъдимия да заплати на В.И.М. сумата в размер на 600 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение; по сметка на ОСЛ при ОП гр. Кюстендил разноски в
размер на 187,68 лв. за експертиза на досъдебното производство и по сметка на
Районен съд – Дупница сумата в размер на 460 лева за съдебно-медицинска и
съдебно-психиатрична експертизи; по сметка на Районен съд – Дупница сумата от
50 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
По горните
съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: