Р Е
Ш Е Н
И E № 761/25.10.2019г.
гр. ЯМБОЛ 25.10.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........26.09.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Ст.М.….......................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА………………...……...гр.дело N
.4990....по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното......................................................................
Производството по делото е образувано по молба на „Профи кредит
България” ЕООД, с която се претендира да се приеме за установено по отношение
на ответника В.П.С., че им дължи сумата в общ размер на 873.28 лева, от които номинал
в размер на 557.85 лв. и неустойка в размер на 315.43 лв., представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Молят да им бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 15.06.2012г.
е сключен Договор за кредит № *** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като
кредитор и В.П.С., като длъжник.
Договорът е сключен при посочени
от ответника параметри, посочени от същия в раздел IV на ДК „Параметри на
искания кредит". Съгласно т .2.1 от ОУ това е образец на договор за
отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък размер,
одобрен от кредитора.
Параметрите на сключения Договор
за потребителски кредит са както следва: I.
Общо задължение по договора: 630.85 лева, включващо:
Сума на кредита: 300 лв.;
Срок на кредита: 8 месеца;
Размер на вноска: 73 лв.;
Дата на погасяване: 15 ден от
месеца;
Годишен процент на разходите (ГПР
%): 442.05;
Годишен лихвен процент: 211.13;
Лихвен процент на ден: 0.58;
Договорът е подписан при Общи
условия , които са неразделна част от договора, предадени са на клиента при
подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б" от
ДПК/.
Съгласно Буква „Г" от ДПК твърди,
че на клиента е предоставен безвъзмездно, на хартиен носител, в лесна и
разбираема форма, на български език - информация във формата на стандартен
европейски формуляр. Твърди се , че „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 18.06.2012г. е
превел парична сума в размер на 300.00 лв. по посочена от длъжника В.П.С.
банкова сметка (***: *** от дата: 18.06.2012г.).
От своя страна длъжникът е поел
задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и
срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за
кредит. Изготвен е погасителен план с определени 8 месечни вноски с размер на
73 лв., с падежна дата - всяко 15-то число на месеца.
Предвид обстоятелството, че
длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и е направил само една
пълна погасителна вноска по погасителен план, като последната е с дата
13.07.2012г., след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит:
" В случай, че клиентът/съдлъжникът просрочи една месечна вноска с повече
от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и
обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да
изпраща на клиента/съдлъжника уведомление, покана, предизвестие или
други." договора за кредит е прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД на 04.12.2012г. На 05.12.2012г. на длъжникът е изпратено
уведомително писмо, с което е информиран, че договорът е едностранно прекратен,
а задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Съгласно уговореното в т.8.4 от
ОУ при прекратяването на ДК размерът на кредита става предсрочно изискуем,
начислява се неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото прекратяване
на договора.
Съгласно Общите условия към ДК № ***
при прекратяване на договора клиентът дължи неустойка в размер на 50% (петдесет
процента) върху целия размер на заема. Остава в сила и задължението да се
заплатят всички дължими суми.
Размерът на начислената неустойка
към датата на прекратяване на договора е 315.43 лева
Към настоящия момент размерът на
погасеното от длъжниците задължение по ДК № *** е в общ размер 73 лева
(седемдесет и три лева). С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала
по заема.
Предвид изложеното се твърди, че В.П.С.
дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 873.28 лева,
представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***.
Страните по договора са се
споразумели договорното възнаграждение, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се
погасява от клиента в рамките на погасителния план.
Поради неизпълнението на
договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е образувал заповедно
производство по реда на чл.410 ГПК пред ЯРС, като по ч.гр.д. № ***/2018г. е
издадена заповед. След като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от
съда заповед за изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на
иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 16.11.2018г.
В хода на съдебното дирене
исковата претенция се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от назначения от съда особен представител на
ответника, с който счита исковата молба за неоснователна и оспорва същата по
основание и размер.
Според него вземаният по договор за банков кредит се погасяват с
изтичане на 5 годишната давност.
Давността тече за всяка вноска от датата на падежа й, а при обявяване на кредита
за предсрочно изискуем от настъпване на уговорените в договора предпоставки
/неплащането на определен брой вноски/, след упражнено право от страна на
кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем за което длъжникът е
уведомен. Счита, че в случая
предсрочната изискуемост е настъпила на падежа на втората просрочена
вноска, като договора е прекратен на 04.12.2012 г. С оглед на това счита, че
изтеклият повече от 5 години срок е в периода 04.12.2012 г. – 29.08.2018 г.
/датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/. С оглед на това
счита, че ответникът не дължи претендираната главница, като следва да се приеме
по силата на чл.119 от ЗЗД, че с
погасяване на главното вземане се
погасяват и допълнителните такива, в т.ч. договорни и наказателни лихви, както
и разноски. Предвид на това моли да не
бъдат присъждани направените от ищеца разноски по делото. В с.з. възраженията
се поддържат.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът е представил сключен с
ответника договор за кредит № *** на 15.06.2012г. за сумата по кредита от
300лв., със срок от 8 месеца, ГПР – 4421 05 %, годишен лихвен процент – 211.13
и размер на вноската 73 лв. Към него са приложени Общите условия на ищеца за
физически лица, карта на клиента – ответника по делото, карта за оценка на
клиента и уведомително писмо от 05.12.2012г. за заплащане на кредита и
едностранното прекратяване на договора.
От представеното извлечение от сметката на ответника по договора за
кредит има извършено едно плащате на
първата вноска от 73.00лв., като остатъчното задължение възлиза общо на сумата
от 557,85 лв.
От приложеното ч.гр.д. № ***/2018г.
по описа на ЯРС се установява, че тези вземания ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***/30.08.2018г. Същата е
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 т ГПК, поради което с
разпореждане № ***/ 07.11.2018г. на заявителя е указано да предяви иска си в
съда. За това разпореждане заявителят е бил уведомен на 16.11.2018г., като той
е предявил иска си на 17.12.2018г. в законоустановения 1-месечен срок.
При така установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал. 1 от ГПК
и чл.79,ал.1 ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за
допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за
изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
От представените по делото
доказателства безспороно се установи наличието на облигационна връзка между
страните породено от сключен договор за потребителски кредит № *** сключен с В.П.С.
на 15.06.2012г., за сумата от 300лв. при посочените в
договора условия. Няма спор, че сумата е предоставена на ответника, видно от
преводно нареждане от 11.12-2018г. От представеното извлечение от сметката на
ответника безспорно се установи, че същият е заплати само първата от всички 8
вноски по договора от 73 лв.
Позоваването на предсрочната
изискуемост , уговорена в чл.12,3 от Общите условия към договора за
потребителски кредит, като при сбъдването на условията автоматично се
прекратява договора и обявяването на неговата предсрочна изискуемост без да
е необходимо кредитора на изплаща
уведомление, покана, предизвестие или други, съдът намира , че в случая
е ирелевантно, т.к. към датата на депозиране на заявлението в съда падежът и на
последната вноска - 15.03.2013г. е
настъпил.
Направеното
от особения представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност
съдът намира за основателно.
Относно
главницата от 557,85лв.: Изискуемостта, забавата и давността за всяка
престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
независимо че същите произтичат от общ юридически факт – сключения между
страните договор за кредит. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността тече от
момента, в който вземането е изискуемо. По отношение на претендираната
главница с настъпил падеж до датата на предявяване на иска следва да се посочи,
че в случая не се касае за периодични платежи, а за разсрочено издължаване на
отпусната в заем (кредит) сума, поради което кратката тригодишна
погасителна давност уредена в чл.111, б.”в” от ЗЗД е неприложима. Задължението
на ответника по процесния договор за кредит е да внася погасителни вноски по
уговорен с договора за кредит погасителен план. Ето защо по отношение на
вземанията за главница, произтичащи от процесния договор за кредит, важи общата
петгодишната давност, която започва да тече от падежа на съответната вноска (в
този смисъл Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г. на ВКС, III
г.о. и Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 795/2010 г., IV г. о.,
ГК, постановени по реда на чл.290 ГПК). В случая последната уговорена в
договора вноска е с падеж 15.03.2013г., като към датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №***/2018г. – 29.08.2018г. безспорно е
изминал период от повече от 5 години, поради което съдът приема, че това вземане
не погасено по давност. С оглед на това искът за неговото установяване следва
да се отхвърли, като неоснователен.
На същите
основания съдът приема, че вземането за неустойка в размер на 315.43лв. е
погасено по давност, поради което и тази претенция следва да се отхвърли, като
неоснователна.
С оглед изхода на делото
направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство следва да
останат за негова сметка.
Воден от горното , ЯРС
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
гр.София, с ЕИК ********* искове по чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.
1 от ГПК и чл.79,ал.1 ЗЗД против В.П.С. , ЕГН ********** ***, да се приеме за
установено, че В.П.С. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД сума в общ размер
на 873.28 лева, от която главница в размер на 557.85 лв. и неустойка в размер
на 315.43 лв., представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № ***/30.08.2018г. по ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на
ЯРС, както и съдебни разноски в заповедното производство общо в размер на 75,00
лева, от които 25,00 лева – платена държавна такса и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: