Р Е
Ш Е Н
И Е № 144
Бургас, 25.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
Секретар: Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от
съдията Добрев гражданско дело № 1969 по
описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано във връзка с предявена претенция от „Богородица“ООД със седалище град Бургас и
адрес на управление ул.“Морска“№16, представлявано от М. Г И със съдебен адрес град
Бургас, ул.“Сливница“№31, ет.1 против М.П.К. *** и „Интер-травел“
ООД със седалище град Бургас и адрес на управление ул.“Доктор Нидер“ №11б, представлявано от М.П.К., за осъждане на ответниците да премахнат частта от новопостроената сграда,
изградена в нарушение на нормативно установените отстояния
от регулационната линия на молителя, както и за осъждане на първия посочен
ответник-физическото лице да заплати на молителя сумата от 38160.99 лева,
представляваща претърпени от него вреди и пропуснати ползи и сумата от 5437.44 лева,
представляваща законната лихва за забава върху част от така посочената
главница, а именно 36111.43 за периода от 01.06.2015 година до датата на
депозиране на настоящата молба.
При условията на
евентуалност спрямо първия главен иск, ако бъде прието, че процесната
нова сграда на ответното дружество не следва да се премахва са предявени искове
срещу първия ответник за осъждането му да заплати на ищеца претърпяната вреда
от 300 000 лева, представляваща разликата между строителната и средната
пазарна цена на 150 кв.м. застроена площ, които ищецът не би могъл да построи и
срещу ответното дружество да заплати на ищеца като претърпяна вреда сумата от
300000 лева, представляваща разликата между строителната и средната пазарна
цена на 150 кв.м. застроена площ, които молителят-търговско дружество не би
могъл да построи, ако бъде прието, че личната отговорност на ответницата не би
могла да се ангажира.
При условията на
евентуалност, спрямо втория главен иск се претендира осъждане на втория
ответник -търговското дружество да заплати на молителя сумата от 38160.99 лева,
представляваща претърпени от него вреди и пропуснати ползи и сумата от 5437.44 лева,
представляваща законната лихва за забава върху част от така посочената
главница, а именно 36111.43 лева за периода от 01.06.2015 година до датата на
депозиране на настоящата молба.
Претендира се и
законната лихва върху присъдените като главница суми, считано от датата на
исковата молба до окончателното плащане.
С молба от
27.12.2016г. е оттеглена претенцията срещу първата ответница за заплащане на
сумата от 300 000 лева, претърпени вреди от ищеца, като производството по
делото е прекратено в тази му част.
Твърди
се в исковата
молба, че ищцовото дружество притежавало
собствеността върху хотел в к.к,,Слънчев бряг“ и прилежащия към него терен,
съставляващ УПИ ІІІ в кв.38 по плана на к.к.
,,Слънчев бряг“. Правото на собственост било придобито по силата на договори за
покупко- продажба, обективирани
в нотариален акт №***;
нот.д***.
на нотариус М. Бакърджиева, рег.№110 в регистъра на НК, район на действие-
НРС(за хотела) и нотариален акт ***, рег.№6868, нот.
д. ***.
на нотариус Стоян Ангелов, рег.№208 в регистъра на НК, район на действие- НРС
(за земята). Пояснява се предходното наименование на ищцовото
дружество- ,,Бумеранг“ООД , посочено като купувач в описаните нотариални
актове. (Решение№1/29.09.2005г., постановено по ф.д.№2077 по описа на БОС за
1994г.), както и това, че понастоящем теренът на хотела бил отразен в
действащата кадастрална карта като имот с идентификатор 51500.505.162.
Хотел ,,Лилия“ бил изграден през
периода 1958-1959г., присъединен към съществуващата канализационна мрежа и
въведен в експлоатация с протокол, издаден въз основа на разпореждане
№1343/10.08.1959г. и писмо №А-І271/24.09.1959г. на МС на НРБ.
Ответното дружество- ,,Интер- травел“ООД, с управител М.П.К. притежавало собствеността
върху хотел ,,Иглика“, изграден в
съседния урегулиран поземлен имот с идентификатор 51500.505.159. Към същата ВиК мрежа бил присъединен и горепосоченият хотел, като
използваната за водоснабдяване и канализация мрежа и шахти на същия била
разположена така, че част от нея преминавала през прилежащия терен на хотел
,,Иглика“.
В началото на 2014г.,
представляваното от К. дружество започнало извършването на допълнително
строителство в собствения си терен, вследствие на което била унищожена канализационната мрежа,
преминаваща през терена на хотел ,,Иглика“.
По повод извършваното
строителство, на 13.06.2014г., се установило прекъсването на канализационната
мрежа, преминаваща през терена на хотел ,,Иглика“ и хотел ,,Лилия“. Последното било свързано с
извършване на редица законови нарушения от страна на ответницата, които
подробно се посочват в исковата молба(чл.64, ал.5 от ЗУТ; чл.73,ал.1 от ЗУТ;
чл.74 ,ал.1, т.2 и т.3 от ЗУТ).
Подчертава се, че ищецът не бил
уведомен нито за прекъсване на
канализацията, нито за навлизането в имота и разрушаване на ограда и зелени
площи (нарушения при изпълнение на самото строителство). Извършеното от ответницата
К. свързване на хотел ,,Иглика“ с канализационната мрежа на к.к.,,Слънчев бряг“ не съответствало на изготвените
строителни проекти и не било съгласувано със собственика на водопреносната
и канализационна мрежа. Ответното дружество не изпълнило указанията на РДНСК и ВиК за възстановяване на разрушената канализационна мрежа.
В резултат на горепосочените
действия на първата ответница, били нанесени вреди на ищцовото
дружество. Прекъсването на канализацията се осъществило в разгара на летния
сезон на 2014г., като от 13.06.2014г. до приключване на сезона се наложило
изхвърлянето на отпадните води на хотел ,,Лилия“ да се извършва със
специализирана техника за почистване на канализация (при заплащане на разходите
от ищцовото дружество). Въпреки изпратената
нотариална покана до управителя на „Интер-травел“
ООД, не били предприети действия по
възстановяване на съществуващата канализация. Ищецът организирал проектирането
и изграждането на нова канализационна връзка на хотел ,,Лилия“. Последвало
извършване на съответните проучвания, изготвяне и съгласуване на проекти.
Изчерпателно са изброени изпълнените в тази насока действия. Общият размер на
преките вреди, свързани със самото строителство и пропуснатите ползи възлизал
на 38 160.99лв. Сумата от 36
111.43лв. била платена до 15.06.2015г., а остатъка от претендираната
главница в размер на 2049.56лв.- след
тази дата.
Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане,
длъжникът се счита изпаднал в забава от датата на настъпване на вредите, като
за периода от 01.06.2015г. до датата на предявяване на исковата молба-
10.11.2016г., ответната страна дължала и лихва за забава в размер на
5437.44лева. Общото претендирано от ищеца задължение
за обезщетение за вреди, включващо главница и изтекли лихви било в размер на
43 598.43лв. Отказът да бъдат заплатени тези вреди пораждал правния
интерес от предявяване на настоящите искови претенции.
Изложени са и съображения във връзка
с отговорността на ответното дружество по чл.49 ЗЗД, при условие, че
уврежданията, заявени като фактически основания за деликтната
претенция са настъпили в резултат на действията на трети лица-подизпълнители.
Чрез изграждане на новата сграда в
урегулирания поземлен имот на хотел ,,Иглика“, се смущавало правото на
собственост на ищцовото дружество- същото не можело
пълноценно да ползва собствения си имот и сграда и се лишавало от възможността
за застрояване/надстрояване. Твърди, че за разликата между строителната
стойност на тези 150 квадратни метра и тяхната средна пазара цена като
изпълнено строителство, ищцовото дружество търпяло
вреди, чийто размер възлизал на
300 000лв. В резултат от новото строителство ищецът бил лишен от
възможността да придобие по- голям обем собственост в квадратни метри РЗП.
Заявява се още в тази връзка, че за
ищеца възниквал правен интерес и от предявяване на негаторен
иск срещу двамата ответници за премахване на новоизградената сграда или при условията на евентуалност
заплащане обезщетение за вредите от нейното строителство, съставляващи
стойността на посочените преки вреди и пропуснати ползи.
С подадения в законовия срок писмен
отговор от двамата ответници, се оспорва
основателността на предявените искови претенции.
Твърди се, че след издаване от
Община Несебър на скица- виза за проектиране №506 от 13.09.2012г. , на основание чл.140 и чл.20 ЗУТ, било допуснато изготвяне на РИП за надстройка и допълващо застрояване за
УПИ ІІ, кв.36 по плана на к.к.,,Слънчев бряг“ (при
спазване на съответните показатели).
Посочва се, че с издаване разрешение
за строеж от Община Несебър №279 / 28.10.2013г., се давала възможност за извършване
на ,,основен ремонт, пристройка и надстройка с един етаж на хотел ,,Иглика“(с
дадени указания относно условията за извършване на строителството).
Впоследствие, горепосоченото разрешение за строеж било допълнено със Заповед
№164/08.05.2014г., съгласно която се разрешавало надстрояването на хотел
,,Иглика“ с още един етаж и неговото преустройство. При осъществяване на СМР се
спазвали дадените във визата за проектиране задължителни указания за ползване
съществуващите ВиК отклонения за имота, които при
необходимост следвало да бъдат
реконструирани.
По- нататък се излага в отговора на
исковата молба, че водопроводната и канализационна мрежа, собственост на ,,Слънчев бряг“АД, изградена в периода
1959-1960г. била амортизирана поради активното застрояване и разширяване на
комплекса. Горното наложило извършване на реконструкции през 2002-2004г. Отвеждането
на отпадните води от поземлените имоти на потребителите се осъществявало чрез
присъединяване на канализационното отклонение директно към новоизградената
канализационна мрежа. Извършената реконструкция била в съответствие с
действащия ПУП на к.к.,,Слънчев бряг- изток“ и
съответните нормативни правила за устройство и застрояване, одобрени със
Заповед №РД-02-14-698/04.05.2001г. на Министъра на РРБ.
Навеждат се доводи, че ответното
дружество спазило дадените указания относно съществуващите В и К отклонения.
Твърди се, че чрез покупко- продажба, обективирана с нотариален акт №*, том*, рег.№*, нот.
дело №*.
„Интер- травел “ООД придобило УПИ ІІ, в квартал 38 по
плана на к.к.,,Слънчев бряг- изток“ като прилежащ
терен към хотел ,,Иглика“ (без вписани вещни тежести или учредяване на сервитут). При извършване на справка по техническия проект
на ВиК се установило, че оттичането на канализацията
било в посока от хотел ,,Иглика“ към хотел ,,Лилия“ посредством уличен
колектор. При извършване на новото строителство, ответното дружество премахнало
само ревизионните шахти, находящи се в собствения му имот. Оспорват се твърденията
на ищцовата страна за увреждане уличния колектор на
канализацията, обслужваща ревизионните шахти на хотел ,,Лилия“ и хотел
,,Иглика“.
Излага се становище във връзка с
наведените с исковата молба доводи за нарушаване законови изисквания.
(разпоредбата на чл.64,ал.5 от ЗУТ; чл.74,ал.1от ЗУТ; чл.74, ал.1, т.2 и т.3 от ЗУТ)
С писмо, изх. №1834/08.04.2013г. на
,,ВиК“ ЕАД, ответното дружество било уведомено, че
следвало да се издаде строително разрешение без необходимост от изготвяне на
предварителни договори.
Заявява се в отговора, че липсвала
техническа документация за хотел ,,Лилия“, което се установявало и от протокола
за въвеждане в експлоатация на същия(цитира се част от съдържанието). Твърди
се, че при извършване на СМР, канализационна мрежа за отвеждане отпадните води
на хотел ,,Лилия“, не била налична. Оспорва се посоченото в обяснителна записка
(част ВиК) относно отвеждането на отпадните води чрез
площадкова канализация през съседния имот(собственост
на ответника). Пояснява се също така, че проектът за новото строителство бил
съгласуван с ,,ВиК“ ЕАД. Площадкова
канализация (вътрешна) с ревизионни шахти съществувала както в УПИ-ІІІ, така и
в УПИ ІІ(собственост на ответната страна).В исковата молба не се
уточнявала нито посоката на оттичане на
отпадните води, нито механизмът на
преминаването им от сградата на ищцовото дружество
през терена на ответника. Не се установявала и
връзката между ревизионните шахти на хотел ,,Лилия“ с ревизионните шахти
на хотел ,,Иглика“.
Оспорва се твърдението за прекъсната
канализационна мрежа по отношение отвеждането на отпадните води на хотел ,,Лилия“,
както и че в резултат на извършеното ново строителство, ищцовото
дружество претърпяло вреди и пропуснати ползи.
Излагат се съображения относно
представеното с исковата молба писмо, изх. №1158-21/18.06.2014г. на
,,Водоснабдяване и канализация“ЕАД-гр.Бургас.
Посочва се, че изграждането на ново
канализационно отклонение от ищцовото дружество било
вследствие амортизирането на канализационната мрежа и с оглед влезлия в сила
нов ПУП-ПРЗ на к.к.,,Слънчев брят“,
като също така се навеждат доводи, че съобразно разпоредбата на чл.116 от
Наредба №4 от 17.06.2005г., за всеки застроен поземлен имот се проектирало
самостоятелно сградно канализационно отклонение за
сметка на собствениците на поземлени имоти.
Твърди се още, че с писмо от
01.07.2015г. на Община Несебър, управителката на ,,Богородица“ООД била
уведомена за извършването на проверка за отстоянията
на новоизградената сграда до границата на имота на ищцовото дружество, при която не се установили отклонения
от одобрените проекти. Посочвало се в писмото, че частта на съществуващата от
1958г. канализация, попадаща в ищцовия имот, следвало
да бъде заустена в новоизградените
такива и въведена в експлоатация с Разрешение за ползване №495/25.07.2003г. на
РО ,,НСК“.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че
дружеството-ищец е собственик на хотел “Лилия“, находящ
се в к.к.“Слънчев бряг“ и прилежащия към него терен
съставляващ УПИ III в кв.38 по плана на комплекса,
отразен понастоящем като имот с идентификатор ***. Не са налице различни позиции и относно правото на собственост
на дружеството- ответник върху съседния имот с идентификатор *** и изградения в него хотел „Иглика“ в к.к.“Слънчев бряг“. Безспорен е и факта на извършеното
строителство от „Интер травел“ООД, по време на което
е изградено ново тяло /надстрояване и пристрояване/ към съществуващия вече
хотел „Иглика“, като във връзка с предприетите строителните дейности било
осъществено и присъединяване посредством ново канализационно отклонение на новоизградената мрежа в прилежащия терен на хотела към
съществуващата ревизионна шахта и канализационно отклонение на хотел „Иглика“, а
отпадните води се заустили в главен колектор I.
Спорът е
концентриран основно върху това дали по време на строителството е допуснато
нарушение на законови разпоредби от ответниците и
като резултат е прекъсната канализацията, преминаваща през терена на хотел
„Иглика“, вследствие на което е лишено дружеството- ищец, като собственик на
хотел „Лилия“ да ползва своята мрежа /канализация/ за отпадни води, както и
дали ако това се е случило са причинени вреди на ищеца и в какъв размер. Предмет
на доказване е и твърдението, че като резултат от изпълненото от ответника ново
строителство се е стигнало до смущаване и накърняване вещното право на
собственост на ищеца, който не е в състояние да ползва пълноценно имота си и да
упражни от своя страна правото си на застрояване /надстрояване/ в своя собствен
терен в пълен обем.
За изясняване на тези спорни въпроси
са приобщени множество писмени доказателства, включително нотариалните актове
/договор/, свидетелстващи за придобито право на собственост от ищеца и
ответника върху процесните имоти, договори, сключени
между страните и трети лица, множество писма и разменена кореспонденция между
страните и трети лица /община Несебър, „ВиК“ЕАД-Бургас,
„Слънчев бряг“АД/, строителни книжа и скици, идеен проект за бъдещо застрояване
на хотел „Лилия“, разрешения за ползване и удостоверения за въвеждане в експлоатация,
фактури др. платежни документи.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице е констатирало, че всички, посочени в исковата молба от ищеца
разходи са осчетоводени съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Установило
е също така, че представените с исковата молба- фактури, договори и справки
свидетелстват за направени разходи по изграждане на канализационната система. Посочило
е общият размер на записаните в счетоводството на ищеца суми, разходвани за
отстраняване на процесните вреди, а именно:
38 160.99 лева, както и размерът на направените разходи до 15.06.2015г.
Предмет на изследване са били и оборотите на дружеството ищец през месец
май-2013,2014 и 2015г. В допълнително заключение на вниманието на вещото лице е
бил поставен въпроса по какъв начин е формирана сумата от 5481 лева, търсени от
ищеца пропуснати ползи, предвид намалено или липсващо настаняване на туристи.
Установено е, че претенцията е изчислена на база платени в брой настанявания
при ищеца през месец май 2014г. От посочения по-горе, претендиран
размер разходите, с които е увеличена стойността на ДМА възлизала на
26 786.77 лева, а остатъкът от 11 374.22 лева бил отнесен като
разходи за дейността. Изчислена е също така общата стойност на разходите за
изграждане на иглофилтърната инсталация. Определени
са размерът на дължимия туристически данък, включително броя нощувки през месец
май-2013,2014 и 2015г. С второ допълнително заключение вещото лице е проследило
хронологията на извършените в хотела на ищеца нощувки за времето 2013-2017г.,
установявайки техния брой по години, както и размерите на внесените
туристически данъци за същия период от време. В съдебно заседание вещото лице
поддържа направените от него изводи и извършени констатации. Заключението е
изготвено компетентно и обосновано, поради което и настоящия състав се
солидаризира напълно с направените в него изводи.
Съдът е допуснал комплексна съдебно-техническа
експертиза, като по делото са представени и изслушани освен основните
заключения на вещите лица и няколко допълнителни такива.
Според становището на вещото лице, изготвило част
геодезия на същата отстоянията между новоизградената сграда на ответното дружество и
установената регулационна граница между двата имота са намалени като тези,
измерени по югоизточната фасада са 2.09м. и 2.30 метра, вместо нормативните 3
метра, а тези по югозападния ъгъл на пристройката са 2.79м. Посочва също така,
че всички шахти от старата площадкова канализация са
заснети в кадастралния план на к.к.Слънчев бряг от
1996г., а трасетата свързващи последните са показани на картоните на ръчните
скици на подземни проводи и съоръжения в комплекса за хотелите „Лилия“ и
„Иглика“, като тези чертежи се съхраняват в архивите на „Слънчев бряг“АД. В
плана били показани също така посоките на оттичане на отпадните води и
дълбочините на шахтите. Новата постройка на ответника била изградена върху
старото трасе /ревизионни шахти/ на старата площадкова
мрежа, като унищожаването на шахти и тръби от същата е извършено в терена на
хотел „Иглика“, в частта на изградената пристройка на същия. Вещото лице е
констатирало също така, че за отпадните води на хотел „Лилия“ е изградено ново
отклонение. Заявило е и принципна позиция, че грешката в абсолютното положение
и в разстоянието между две подробни точки от кадастралната карта се пренася и в
плановете, за които е послужила за основа. В тази връзка е посочило, че за да
бъдат избегнати подобни грешки в точността на кадастралната карта, когато
предстои изготвяне на проект за пристрояване и надстрояване на сграда,
задължително следва да се извърши актуално геодезическо
заснемане на същата. Отбелязва освен това, че съгласно наредба №3 от 28.04.2005г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и регистри за
точки от картата и очертанията на сгради от допълващо застрояване нормативно
допустимите отклонения в абсолютното положение на подробна точка са до 60см., а
в разстоянието между две подробни точки до 40см.
В допълнително заключение експертът геодезист уточнява,
че пристройката на хотел „Иглика“ е изградена върху двата клона на площадковата канализация- Ф15 и Ф20 и върху събирателна
шахта на клона Ф20, по който се отвеждат водите от площадковите
канализации на двата процесни хотела и от още два
съседни имота. Конкретизирани са и отстоянията между
уличната регулационна линия на западната улица и линията на изпълнената
постройка. Вещото лице е заявило също така категорична позиция, че проектът за
строежа на хотел „Иглика“-част „геодезия“, одобрен за изпълнение от главния
архитект на община Несебър е изготвен некомпетентно и не отговаря на
изискванията на наредба №4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти. Процесните имоти и сградите
в тях поначало били отразени правилно в кадастралната карта до момента на
нанасяне на изградената от ответника пристройка на хотел „Иглика“. Пристройката
била включена в картата по данни от полските измервания, които не били верни и
по такъв начин, че да не са видни намалените отстояния
до границата с имота на ищеца. Вещото лице уточнява, че старият подземен
кадастър е все още актуален за площадковите
канализационни мрежи, които са запазени и обслужват съответните сгради, като
посочва, че т.нар. нов подземен кадастър
касае само уличната канализация, в която се заустват
площадковите канализации-стари или реконструирани. Посочило
е, че линиите на застрояване не следва да се ситуират
спрямо очертанията на сградата на хотел „Лилия“, а спрямо отстоянията
на бъдещите сгради до имотните граници, съобразени с обема на сградите.
В становището си вещото лице, изготвило ВиК част от техническата експертиза е констатирало, че
съществуващата стара площадкова канализационна мрежа
е обслужвала и хотел „Лилия“ и хотел “Иглика“, като на терена са видими
капаците на кръгли ревизионни шахти, както и капаците на събирателни ревизионни
четиристенни шахти, отвеждащи отпадъчните води на хотел „Лилия“. Установено е
също така, че местоположението на новото строителство- пристройка на хотел
„Иглика“ в югозападната част попада върху част от съществуващия канал и част от
съществуващата площадкова мрежа, ведно с междинна
четиристепенна ревизионна шахта. В терена на хотел „Иглика“, в частта на
изградената пристройка имало прекъсване на тръби от площадковата
канална мрежа на хотел „Лилия“. Липсвали кръгла бетонова шахта и междинна
четиристенна шахта, изградена на площадковата мрежа
на хотел „Лилия“. Посоченото е освен това в заключението, че сега действащата
канализация на хотел „Иглика“ е новоизградена канална
мрежа в прилежащия терен на хотела, като същата е включена в съществуващата
ревизионна шахта и канализационно отклонение на хотел „Иглика“. Тази изградена
нова канализация не позволявала използването на старата площадкова
канализационна мрежа на хотел „Лилия“. При посещението си на място вещото лице
установило, че е изпълнено ново канализационно отклонение, обезпечаващо
отвеждането на отпадните води на хотел „Лилия“. Проучило е извършените в тази
връзка от ищеца разходи и посочило, че същите съответстват по вид, стойност и
обем на тези необходими за съгласуване, проектиране, строителство и въвеждане в
експлоатация на новата канализация, както и на такива за отстраняване на
нанесени имуществени вреди и пропуснати ползи. Понастоящем отпадъчните води от
хотел „Лилия“ се зауствали в гравитачен уличен
колектор по ул.“Шеста“, а тези на хотел „Иглика“ се зауствали
в главен колектор I. В допълнително заключение И. е
изчислила проектната стойност на извършените от ищеца СМР по средни цени за
времето на строителството на обекта-второто тримесечие на 2015г., които заедно
с направените разходи за проектиране, учредяване право на прокарване,
строителен надзор, заснемане и въвеждане в експлоатация възлизали на
36 141.44 лева. Конкретизиран е и размера на разходите, които не били
извършени пряко по повод на извършеното строителство от дружеството- ищец. В
допълнително заключение е посочена и стойността на извършените СМР от
„Богородица“ООД по средни цени за времето на строителство на обекта- второто
тримесечие на 2015г. за изграждане на канализационното отклонение с дължина 7
метра- частта от уличния канал до уличната регулационна линия, които били в
размер на 3 651.65 лева. В допълнително изготвено заключение вещото лице
уточнява, че за отвеждане на дъждовните води от покрива на хотел „Иглика“ е
проектирана отделна канализация на дренажни тръби, които отвеждали същите до попивни преливни шахти. Посочило е, че заснетата
допълнително шахта с чугунен капак е нанесена в кадастъра от 2003г. и
представлява водомерна такава с монтиран измервателен уред към съществуващ
промишлен водопровод в кк. “Слънчев бряг-изток“. Поддържа
също така становище, че съгласуването на техническия проект за строежа,
изпълнен от ответника- част ВиК със „Слънчев бряг“АД
е въведено като условие от „ВиК“ ЕАД гр.Бургас при
съгласуването на визата за проектиране от 2012г. Според експерта преценката за
наличие на съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект следва да се
извършва от компетентните органи на съответната община. Застъпена и позиция, че
за главните канализационни клонове и за сградните
канализационни отклонения сервитутна ивица не се
осигурява, поради което и за въвеждането в експлоатация на обекта на ищеца не
се изисква държавна приемателна комисия. Удостоверението за въвеждане в
експлоатация на новоизграденото канализационно
отклонение за имота на хотел „Лилия“ било издадено от главния архитект на
25.09.2015г. В съдебно заседание вещото лице заявява, че се запознало с
разрешителното за строеж на хотел „Иглика“ и в него нямало изрична забележка
или изискване да се запази съществуващата канализация на хотел „Иглика“. Проектът
за ВиК на ответника бил съгласуван с община Несебър
само в частта за вътрешното изграждане на мрежата, не било издадено разрешение
за външно ВиК, поради факта, че се касаело за
включване в съществуваща шахта, която се намирала пред самия хотел.
В заключението си вещото лице В.Д., изготвила част
архитектура на техническата експертиза посочва на първо място какво е
допустимото строителство по действащия ЗРП на к.к.“Слънчев
бряг“ за поземления имот на хотел „Лилия“ и съответно предвидените възможности
за надстрояване и пристрояване, като брой етажи в зависимост от разположението
на вече съществуващата сграда. Конкретизирала е също така възможните за
изпълнение стойности на параметрите на застрояване- плътност, интензивност и етажност. Посочени са минималните отстояния
до общата странична регулационна граница в отделните направления със съседния
имот, в който е ситуиран хотел „Иглика“ и в
зависимост от етажността на новата постройка. Вещото
лице обръща специално внимание на факта, че действащият ПУП-ЗРП на к.к.“Слънчев бряг-изток“ е изработен по реда на ЗТСУ и на
изобразените застроителни петна височините на обемите
са конкретизирани с цифри за максимално допустим брой на етажите, а съобразно
действащата понастоящем нормативна уредба на ЗУТ височината на сградите се
определя в метри, отчетени по всяка от фасадите и тази височина определя начина
на изчисляване на минимално изискуемите отстояния от
сградите до вътрешните регулационни линии на УПИ, както и минималните отстояния между сгради в съседни УПИ, включително за сгради
от вида- хотел. Предвид конкретното положение на начупената в план обща
странична регулационна линия между двата имота, както и разминаващите се в план
конфигурации на застроителните петна по ЗРП, спрямо
степенуването на благоприятните посоки за ослънчаване
е изразена категорична позиция, че реализираното в имота на ответника застрояване
/хотел „Иглика“/ не създава предпоставки за невъзможност да се реализира
предвиденото по ЗРП застрояване в имота на ищеца, като бъдат постигнати
максимално допустимите по ПУП показатели за плътност и интензивност на
застрояване. Видно от комбинираната скица източната фасада на най-южната част
от сградата на хотел „Иглика“ отстояла на 2.09-2.30 метра, вместо на 3.01м. и
3.21м., както е по проект от общата граница със съседния имот, а в югозападния
ъгъл 2 етажния обем на пристройката отстои на 2.79 м. от общата граница с УПИ III , вместо на 3.09м., както е по чертеж ситуация. Замерената
дължина по най-южната фасада е в размер на 8.76 метра, вместо предвидената по
проект дължина 7.63м. Южната пристройка на хотел „Иглика“ била разширена в
план, а не изместена спрямо първоначалния проект, поради което и намаленото в
случая отстояние спрямо общата странична граница не
влияело на възможността за ползване на паркинга в западната част на УПИ II. Последният урегулиран поземлен имот се явявал
„ъглов“ по смисъла на ЗУТ и вътрешните му регулационни линии са само
„странични“. Общата граница с УПИ III е с начупен стъпаловиден контур,
като същата се явявала изцяло странична регулационна линия за УПИ II. По тези съображения и при съобразяване нормата на
чл.35 ал.3 ЗУТ вещото лице счита, че минималните отстояния
от сградата на хотел „Иглика“, реализирана в УПИ II до общата регулационна линия с УПИ III трябва да бъдат не по-малко от 3 метра за обемите с
височина до 10 метра и 1/3 от височината на сградата за обемите с височина над
10 метра. Тъй като имота, собственост на ищеца- УПИ III се намирал южно спрямо имота на ответника- УПИ II, то застрояването в първия имот се явявало
разположено от по-благоприятната посока на ослънчаване
и вероятността същото да бъде засенчено от реализираното в имота на ответника
застрояване е минимална.
В ЗРП било фиксирано отстояние
от 4 метра от най-южната част на застройката в имота на ответника до общата
странична регулационна граница с имота на ищеца. Вещото лице обаче уточнява, че
по времето на одобряване на първоначалната проектна документация за
строителството в имота на ответника, както и към момента на одобряване на последващата проектна документация за промяна по време на
строителство, включително към момента на въвеждане в експлоатация на
22.08.2014г., действащите разпоредби на ЗУТ не предвиждат минимално изискуеми отстояния от сгради с предназначение хотел до вътрешните
регулационни линии на съседен парцел т.е. по това време тези разстояния са се
определяли единствено по действащия за имотите ПУП- ЗРП на к.к.“Слънчев бряг- изток“. С въвеждането на новите правила в
цитираната по-горе норма от ЗУТ- чл.35 ал.3 това отстояние
е 3 метра до страничната регулационна линия за обемите с височина до 10 метра.
В допълнително заключение вещото лице е изготвило скици и
посочило площта от предвиденото по ПУП бъдещо застрояване в имота на ищеца,
която се „отнема“, за да се „компенсират“ намалените спрямо отразените в ПУП отстояния от изпълненото в имота на ответника застрояване
до общата вътрешна регулационна линия, а именно: ЗП- 38.54 кв.м. и РЗП-
158.82кв.м. Изразена е позиция, че при „отстъпване“ на застрояването в имота на
ищеца /УПИ III/ няма да се наруши конфигурацията на сградите и
връзките между тях, няма да се наруши цялостния архитектурен
обемно-пространствен облик на застрояването, както и не би следвало да се
оскъпи строителството, спрямо първоначално предвиденото. Вещото лице счита, че
реализираното от ответника застрояване няма да промени /влоши/ изгледа от
бъдещото застрояване на ищеца към наличните в околността природни
забележителност и пейзажи.
Във второ допълнително заключение вещото лице е посочило,
че линиите, с които идейно е обозначено предвиденото застрояване в ЗРП и в
двата имота следва да се приемат за „ограничителни“. Изчислена е и площта
24.80м. на изпълнената кула, представляваща архитектурен елемент. Според
експертизата за осигуряване на нормативно изискуемите отстояния
до вече изпълненото застрояване се налага отдръпване на новото такова за РЗП
максимум 116.11 кв., като по изрично настояване на ищеца този вариант на отстъп
е изчислен без изкривяване линиите на фасадата на бъдещото строителство. Това
обаче не въздейства отрицателно на възможностите за реализиране на максималното
като РЗП застрояване по ПУП в имота на ищеца. Вещото лице също така е изразило
позиция, че изпълненото строителство не съответства на одобрения за изпълнение
проект. В тази връзка счита, че още по време на строителството след завършване
на СМР по фундамента на строежа е следвало да се установят отклоненията в
изискуемите минимални отстояния от страничните
регулационни линии, като в съставения констативен акт-образец 3 трябвало да се
отрази това обстоятелство, а строежа да се спре до вземане на решение за начина
на отстраняване на констатираните несъответствия.
Съдът кредитира изцяло заключенията на вещите лица изготвили
съдебно-техническата експертиза, като счита, че са отговорили компетентно и
изчерпателно и обективно на всички, поставени от страните въпроси.
Изпълнена е и пожаротехническа
експертиза, според заключението на която конструктивното ситуиране
на новото строителство в имота на ответника не води до нарушаване изискванията
на Наредба Iз-№1971 за строително технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Наредбата не
предвиждала конкретни разстояния между сгради, които да се спазват, поради
което и следвало да намери приложение ЗУТ. Нямало освен това нормативно
изискване за осигуряване на път за противопожарни цели в имотите, което да се
съблюдава. Вещото лице е посочило също така, че намаляването на отстоянието между сградите на ищеца и ответника поначало би
довело до повишаване на опасността от нанасяне поражения върху обектите при
възникване на пожар в някой от тях.
Допусната и изготвена е
и комплексна съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става
ясно, че при премахване на част от изградената пристройка в рамките на от 1 до
1.20м. и от 1.91 до 1.70м. от юг и изток-частично и след извършване на
определени в изготвен и одобрен конструктивен проект строителни дейности
постройката би могла да съхрани своята конструктивна здравина и годност за
експлоатация за останалата /несъборена/ част, като това премахване не може да
се реализира само в частта на стълбището. Същото е становището на вещото лице и
относно варианта, при който следва да се премахване 1м. от източната страна на
пристройката, като според него това не би могло да стане без да се извърши и
одобри конструктивен проект строителни дейности, но премахването не би могло да
се реализира в частта на стълбището. Вещото лице е категорично също така, че
частично премахване във вариант, при който да се осигурят 5 метра от дворищната
регулация не е възможен, тъй като не само стълбищната
клетка не би могла да се коригира с 3 метра, но и останалите помещения ще
загубят своята площ и предназначение.
Пазарната цена на
квадратен метър застроена площ за хотел в к.к.
„Слънчев бряг“ към 2014г. с последното допълнително представено заключение по
делото е определена на 2844 лева.
Свидетелката Станимира Иванова разказва, че дружеството-
ищец било уведомено в началото на 2014г. за намеренията на „Интер-травел“ООД
за извършване на строителни дейности в съседния имот, включително се стигнало
до обсъждане на споразумение между страните. Текстът на това споразумение
ищците преработили, като поискали строителството да приключи до 20 април, като
същевременно предвидили заплащане на гаранция в размер на 20 000 лева от
ответника в случай, че не бъдат изпълнени условията им. Въпросният документ бил
подписан от управителя на ответника, но последният така и не се явил пред
нотариус, за да бъде извършена заверка на подписите на страните. Станало ясно,
че ответниците намерили друго решение, за да извършат
строителните работи по хотела си. На 13.06.2014г. туристи се оплакали, че
канализацията в баните им не функционира. Веднага бил извикан на място екип на ВиК- Созопол, който констатирал, че канализацията е прекъсната
и това е станало на територията на хотел „Иглика“. Имало много силна миризма и
туристите в тези стаи напуснали още същата вечер. През целия летен сезон се
налагало постоянно да се проверяват шахтите и да се вика специализиран
автомобил за почистване на канализацията. Свидетелката си спомня, че
канализацията на хотел „Лилия“ минава през хотел „Иглика“, като ответниците били съвсем наясно с това обстоятелство, тъй
като всяко лято се правила профилактика и за да се случи това пътят минавал
през терена на хотел „Иглика“. Това ежегодно почистване на практика осигурявало
нормалното функциониране и работа и на двата хотела. Споделя освен това,че по
време на строителството били нанесени щети на паркинга, ползван от дружеството-
ищец и оградата между имотите, които се наложило след това да бъдат
възстановени със средства на ищеца. През 2015г. била изградена нова
канализация.
Свидетелят Инджов заявява, че бил управител на
дружеството закупило хотел „Лилия“ през 2000г. Отпадните води винаги се били
оттичали в посока от хотел „Лилия“ към хотел „Иглика“, като на територията на
последния хотел се намирала събирателната шахта. За прекъснатата канализация
разбрал през месец юни 2014г., когато започнали оплаквания от туристи,
настанени в северното крило на хотела. Установило се, че на първия етаж избиват
отпадни води. Пристигналите технически лица констатирали, че липсват тръби от
канализацията. Строителството в хотел „Иглика“ завършило същата година.
Прекъсването довело до отлив на туристи, поради появилата се миризма в стаите
от северното крило на хотел „Лилия“. Тъй като системно избивала вода в стаите
се налагало викане на специализирана техника на няколко дни. Никой не бил
уведомил дружеството-ищец, че е необходимо да се включи към изградения колектор
от „Слънчев бряг“АД. Изграждането на строежа в съседния имот било свързано с
навлизане на техника в имота на ищеца, като управителите на двете дружества се
разбрали, че щетите ще бъдат възстановени. Единствено оградата била
възстановена от ответниците, настилката на пътя към
паркинга на ищеца обаче не била възстановена. Той лично не бил наблюдавал
строителните дейности през цялото време и нямало как да види включително
процесите по изграждане канализация в другия хотел.
Свидетелката Василева заявява, че е управител на фирма „Дедал“ЕООД, която упражнявала строителния надзор при
изграждане на надстройката и пристройката от ответника. Част от проектите на строежа
включвала и частта ВиК- в това число сградната мрежа и канализация за отвеждане на отпадните
води. Тяхната работа се изразявала в извършване на оценка на съответствието на
предвидените в проекта строителни работи с това което е направено на самия терен.
В строителните разрешения забележки и изисквания, свързани със запазване на
строеж или чужда собственост в имота на ответника не е имало. Посочено било в
тези разрешителни, че всички строежи, които са в имота и нямат постоянен
статут, съгласно ЗРП трябва да бъдат премахнати. По тази причина били
премахнати оградата по южната част на
имота и съществуващите стари шахти, тъй като в проекта не се предвиждало
тяхното запазване. За строежа имало ВиК проект,
одобрен от Община Несебър и строителните дейности били изпълнени по този
проект. Премахнати били тръбите, които било заложено да се премахнат, както и
шахтите върху които било предвидено да се изпълнява строителство. Касаело се за
шахти от канализационните клонове, разположени на различна дълбочина, като по
време на изпълнението не била установена връзка с друга канализация.
Собствениците на съседния имот наблюдавали всички строителни дейности, като не
били извършени такива, които да причинят вреди на ищците. Според свидетелката
паркинг в имота на ищеца не е имало изграден, като съществуването на такъв
следвало да бъде обозначено по някакъв начин- ограда, бордюр, настилка. За
проблема била уведомена от управителя на дружеството-ответник, като на
проведената между страните среща присъствали техни представители, включително
представляващата ищеца и съпруга и. По думите и, г-жа Инджова, веднага след
като се установило какво се е случило се съгласила да бъде отстранен проблема
за сметка на ответниците, но на следващия ден
изгонила представителите на строителя, които искали да свършат работата по
новото включване на канализацията. Към момента на конфликта не била наясно, че
има намалени отстояния. Имала информация обаче, че
при отразяване на сградата в кадастралната карта имало грешка, като допуснатото
отклонение в отстоянията било от порядъка на
30-40см., а за живия плет, който също представлявал граница допустимото
отклонение било 60см. Посочва освен това, че съоръженията в даден имот, които
не съвпадали с предвижданията на ПУП, част ВиК не се
отразявали в проекта, като така било и в конкретния случай. Посочва също така,
че старите мрежи отдавна не били на вниманието на специалистите и не следвало
въобще да ги има. По време на строителството били прекъснати всички тръби, като
запазили единствено тръбата, която отводнявала басейна. Не установили обаче
включване на тръбна мрежа от съседния хотел в шахтата на терена, на който
работели. При прекъсване на мрежата същата не е била изобразена на чертеж, нито
е имало някакво друго доказателство за нейното съществуване.
Василева е категорична, че след одобряването на ПУП през
2003г. имало издадена заповед на министъра, с която били променени правилата и нормите
на застрояване, като нямало пречки да се одобри проект и без да се спазват
необходимите отстояния между регулационните линии и
постройката. Според нея следвало да се съобразява само характера на
застрояването. Строежът бил завършен по одобрени проекти и въведен в
експлоатация. Новата канализация също била изградена по одобрен проект част ВиК. Надзорното дружество, управлявано от свидетелката
работило по одобрени вече проекти и никога не е имало съмнение за допуснато
нарушение при изпълнение на строителните работи. Свидетелката уточнява също
така, че договорът сключен между представляваната от нея надзорна фирма и инвеститора
/дружеството- ответник/ е подписан от М.К. в качеството и на управител на „Интер-травел“, а не в качеството и на физическо лице. По
време на строителството през цялото врене на обекта присъствал и Г. Карчев. След
като станало ясно, че канализацията не работи се провели разговори, включително
с участието на изпълнителя на обекта, но Инджова не приела предложението на последния
в създалата се аварийна ситуация да осъществи за няколко дни включване на хотел
„Лилия“ към канализацията.
Свидетелят Недялков, в качеството си на представляващ
„СМК Монтажи“АД разказва, че е изпълнявал изкопните работи на терена на хотел
„Иглика“, както и дейностите по полагане на бетон за основите на сградата.
Всичко било извършено по проект, като работите по канализацията се извършвали
от друга фирма подизпълнител. В края на месец май го уведомили, че има проблем
с канализацията на хотел „Лилия“. На място в терена на ищеца провел разговори с
г-жа Инджова, като той лично направил предложение да изпълни нова канализация в
техния парцел за два дни. Последната обаче отказала. Категоричен е, че не са
разваляли стара канализация. Заявява също така, че не знаел дали тръбната линия
на канализацията минава през имота на ищеца. Не знаел да има колекторна шахта,
която да включва двата хотела. Той лично шахти между хотелите „Лилия“ и
„Иглика“ не бил виждал. По думите му в терена на ищеца действително проблем бил
констатиран, като в шахтите намиращи се там имало около метър вода и не се
виждало накъде отива същата. Предложението му да изгради нова канализация и я включи
към уличната такава не било съобразено с изготвени проекти и спазване на
законова процедура. Твърди, че по време на строителните дейности не са
причинявани щети по имота на ищеца.
Настоящият състав, след внимателно обсъждане на всички, приобщени в хода
на процеса доказателства намира, че по време на изкопните дейности, осъществени
в терена на дружеството- ответник е прекъсната старата канализационна мрежа,
обслужвала хотелите „Иглика“ и „Лилия“ в резултат, на което дружеството- ищец е
било лишено от възможността да ползва своята площадкова
мрежа по предназначение. Самият факт на унищожаване на канализацията е
безспорно установен, като такава констатация се съдържа включително в
показанията на свидетелите на ответниците. /коментират
се авария и наводнени шахти в имота на ищеца/. Противоправното
деяние в случая се свежда до предприетите конкретни действия по прекъсване на
канализацията, осъществени в терена на хотел „Иглика“. Това унищожаване на
старата мрежа е извършено по повод на изкопните работи, осъществени от
подизпълнител на дружеството, с когото „Интер-травел“ООД
сключило договор за строителство, а именно “СМК Монтажи“ АД.
Поначало, за да се породи задължението за обезвреда, регламентирано с общата норма на чл.45 ЗЗД, следва да са осъществени кумулативно всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане. Доказването на един или
няколко от тези елементи не е достатъчно. За да има отговорност за вреди е
необходимо деянието да е причинило вредоносния резултат. Само при наличие на
причинна връзка между деяние и вреда може да се носи гражданска отговорност.
Вредата трябва да е пряка последица от непозволеното деяние.
По делото не е проведено съответното успешно доказване в
подкрепа на твърдението, че ответницата К. е извършила противоправно
деяние. Данни за това, че последната в лично качество и като физическо лице,
управител на втория ответник, е осъществила фактическия състав на деликта отсъстват и не са събрани. За установяване причинено
от ответницата непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД по делото се заявява, че последната
с действията си допуснала унищожаване на канализация, че е знаела наличието на такава
в имота си, че е възложила проектирането на новото строителство, без да има
актуално геодезическо заснемане, че е била в течение
на възникналия проблем и не е направила нищо за ограничаване на вредите, както
и че не е уведомила компетентните органи за откриването на тръбите на
функционираща канализация. Сочи се също така, че последната знаела и не можела
да не знае за съществуване на действаща канализация в имота на дружеството-
ответник, като дори не ставало дума за небрежност от нейна страна, а за умисъл
за увреждане.
Според съда конкретното незаконосъобразно
действие или бездействие на ответницата, намиращо се в причинна връзка с противоправния резултат не е установено.
Доколкото противоправното
деяние представлява прекъсване на канализацията ясно е на първо място, че няма
как К. с конкретни свои действия и като физическо лице да е извършила
унищожаването на тръбите, минаващи през имота на
дружеството- ответник. Не е доказано с поведението си същата да е мотивирала,
убедила или въвела в заблуждение трети лица да причинят увреждането, съзнавайки
противоправния характер на постъпката си. Такова
влияние и въздействие от страна на ответницата, което дори по опосреден и косвен начин да е довело като последица до
твърдения противоправен резултат- прекъсване на
канализацията не е констатирано. Не може да и бъде вменено и поведение по
умишлено премълчаване на посочените в исковата молба обстоятелства. Това е
така, тъй като работата по строителството е възложена на лице, което упражнява
именно такава дейност по занятие и в това си качество е длъжно да съобрази не
само цялата строителна документация и издадени разрешителни по повод на
осъществяваното надстрояване и пристрояване на сградата, както и законовите
норми, предписващи съответните ангажименти във връзка с извършваните СМР, но и открие
и запази изградената на терена стара канализация. Категорично не може да се
сподели позицията, че е следвало ответницата задължително да уведоми строителя
за съществуващата стара мрежа в терена на хотел „Иглика“. При извършване на строителството
е трябвало да се спазват не само правилата и повелителните норми на закона,
уреждащи предприемането на такива дейности, но и дадените в скицата-виза
указания да се използват съществуващите ВиК
отклонения и само при необходимост същите се реконструират.
Сключването на договор за
строителство със „СМК Монтажи“АД, не представлява, само по себе си, противоправно или незаконно действие. Строителството е
започнало след получаване на съответните разрешителни, такива именно
мероприятия да започнат. Не са налице основания да се твърди изначално проявена
небрежност и лош избор на изпълнител или надзорна фирма, доколкото липсват
данни възложителят, действайки чрез управителя си- физическото лице К. да е
имал съмнения в техните професионални умения и компетентност и въпреки всичко
да е влязъл в договорни отношения с тях. Отделен е въпросът дали тези лица,
които са били в облигационна обвързаност с дружеството- ответник са допуснали
поведение, което е в разрез с изискванията на конкретни правни норми. Противоречие
обаче между поведението на ответницата и установения правов ред или неспазване
на конкретна норма не е доказано. При отсъствие на доказателства за непозволено
неправомерно поведение на К., в качеството и на физическо лице няма как да се
твърди, че са причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
действията и. Несериозно е да се счита, че последната е предприела строителните
мероприятия в имота си, само с цел и намерение да навреди на ищеца или пък
допускайки, че това може да се случи.
Цитираните от дружеството- ищец в исковата молба законови
разпоредби от ЗУТ действително
предвиждат ангажименти и конкретно поведение на възложителите на новото
строителство, в случай на изменение положението на заварени мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура. В конкретния случай това е следвало да направи
ответното дружество, а не физическото лице К.. То е възложител на дейностите по
пристрояване и надстрояване, включително на извършваните по повод на тях
промени по канализационната мрежа и е трябвало да предприеме предписаните в
нормите на чл.64 ал.5, чл.73 ал.1 и чл. 74 ал.1 т.2 и 3 ЗУТ действия. Отделен е
въпросът дали процесната мрежа, преминаваща през
терена на ответника е била нанесена в съответните планове, послужили като
основа за изготвяне на строителните разрешителни на ответника. В тази връзка
трябва да се каже, че дружеството-възложител не е съгласувало техническият
проект със „Слънчев бряг“АД, а това е било изрично записано във визата за
проектиране. Именно при последното дружество се е съхранявала информацията,
включително и за подземните трасета на канализацията в комплекса.
По изложените
съображения и при отсъствие на всички елементи на гражданския деликт по чл.45 ЗЗД, предявеният срещу ответницата К. иск е
недоказан и следва да се отхвърли като неоснователен.
По евентуално
предявения иск: Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия. Тя има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на тази отговорност е необходимо
наличието на следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия, вредите да са причинени от действието на лице, на
което отговорният по чл.49 ЗЗД
е възложил работа, това действие да е противоправно,
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника. Отговорността по чл.49 ЗЗД за
чужди виновни действия е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното
лесно и бързо обезщетяване на пострадалия.
След съвкупния анализ на събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства посредством показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът
приема, че в случая е налице основание за ангажиране на
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 вр.
чл.45 ал.1 ЗЗД на ответното дружество. Работата по извършване на строителството
е възложена на „СМК Монтажи“АД, като последното от своя страна разполагало с
оперативна самостоятелност как да осъществи същото и във връзка с дейността си
ползвало, включително подизпълнители.
Като
е възложило на друго лице дейностите по извършване на строителството в имота си
дружеството-ответник следва да носи отговорност за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Възложителят на работата отговаря
пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение
на изпълнителя. Изложеното не се променя с нищо, ако изпълнителят на свой ред превъзложи работата на свои работници или на подизпълнител. /решение № 465/ 28.12.2012
г. по гр. дело № 1211/2011 г. на
ВКС, IVг. о./
Както
вече се каза унищожаването на канализацията е обективно установено по делото,
като това непозволено увреждане е осъществено по време на дейностите по подмяна,
премахване и промяна на старата канализация в имота на дружеството-ответник. От
заключението на вещите лица, изготвили техническата експертиза се вижда, че пристройката
на сградата е изпълнена върху върху старото трасе
/ревизионни шахти/ на старата площадкова мрежа, като
унищожаването на шахти и тръби от същата е извършено в терена на хотел
„Иглика“, което пък
обстоятелство означава, че ищецът не е бил в състояние да ползва своята
канализационна мрежа. За тези дейности, предприети от строителя, както вече се
посочи отговорност следва да носи възложителя. Подизпълнителят е трябвало да
съобрази всички предписания, включително това, че следва да запази съществуващата стара мрежа, а
дори изрични такива указания да са липсвали в наличната проектна документация и
издадени строителни разрешителни, това е следвало от естеството на извършваната
работа- подмяна на канализация. Касае се за дейности, изискващи особено
внимание при осъществяването им, още повече когато са свързани с обезпечаване
функционирането на сгради, обитавани от множество лица и в този смисъл и при
отсъствие на изрични правни норми, забраняващи конкретно такова поведение, непозволеното увреждане е факт и е
налице. Ето защо изпълнителят на новата канализация в имота на ответника е
трябвало на първо място да се запознае със съществуващото положение на терен,
като констатира наличието на стара мрежа в имота, а не просто да се довери на
отразеното в проекта и скиците, които са му били предоставени. Извършени са
действия, при които се нарушава правовия ред и са от такова естество, че да
увредят интересите на дружеството- ищец, съответно да му причинят вреди.
Причинна връзка между действията по
прекъсване на канализацията, обслужваща хотела на ищеца и настъпилите вреди
несъмнено е налице. Настъпването на вредите е закономерна и адекватна последица
от посоченото по-горе противоправно поведение на
изпълнителите на дейностите по подмяна на канализацията. В резултат на
унищожаването на старата действаща канализация се е наложило ищецът да проектира
и изгради нова такава за хотел „Лилия“. Размерът на причинените вреди е доказан
по делото, като в тази връзка са представени счетоводните и всички останали документи
/договори, проекти, разрешителни/, свидетелстващи за направените от ищеца
разходи, свързани със самото строителство, които възлизат на сумата от 38 160.99лв.
В посочената сума освен преките вреди влизат и пропуснатите ползи от
дружеството- ищец, съставляващи разликата между приходите за месец май 2014г. и
нулевите приходи за месец май 2015г. в размер на 5481 лева. Този размер е бил
обект на внимателен и прецизен анализ, включително от вещото лице, изготвило
съдебно-счетоводната експертиза, поради което и съдът приема, че действително
ищецът е бил лишен от възможността да реализира такива ползи в търсения от него
размер. Основателна се явява и претенцията за присъждане на сумата от 5437.44
лева, представляваща законната лихва за забава върху част от главницата, а
именно 36 111.43 лева, изчислена за периода от 01.06.2015г. до датата на
депозиране на настоящата молба.
По изложените съображения евентуално
заявената претенция на ищеца срещу дружеството-ответник по чл.49 ЗЗД е доказана
по своето основание и размер и следва да се уважи изцяло, като „Интер Травел“ООД бъде осъдено да заплати сумата от 38 160.99лв.,
представляваща претърпени вреди и пропуснати ползи от „Богородица“ ООД, както и
сумата от 5437.44 лева- законна лихва за забава върху част от главницата, а
именно 36 111.43 лева, изчислена за периода от 01.06.2015г. до датата на
депозиране на настоящата молба. Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното плащане.
По втория предявен главен иск по
чл.109 ЗС съдът намира следното:
С иска по чл.109 ЗС собственикът или носителят на ограничено вещно право
защитава притежаваните от него вещни права от неоснователни /противоправни/ преки или косвени
въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на същия по неговото предназначение. Без значение е дали поведението
на ответника е виновно или не, достатъчно е чрез същото неоснователно да се
пречи, ограничава или смущава спокойното упражняване на вещните права от техния
титуляр в пълен обем. Следователно, основателността на иска по чл.109 ЗС винаги е свързана с доказване, че поведението на ответника противоправно накърнява правата
на ищеца и кое е конкретното действие, което препятства упражняване на
притежаваното от ищците вещно право. В постоянната си практика ВКС приема, че
неоснователното действие следва да е такова, че да създава пречки за
пълноценното упражняване правото на собственост на собственика на имота. Не
всяко въздействие върху имота може да бъде предмет на петиторна защита, а само онова, което пречи на
нормалното ползване на имота от ищеца по иска по чл.109 ЗС.
Твърди се в настоящия случай, че смущаването
на вещното право на собственост на ищеца се изразява в невъзможността му да
ползва пълноценно имота си, тъй като поради нарушаване на отстоянията
до страничната регулационна линия между двата съседни УПИ, се е стигнало до
засенчване имота на ищеца, като освен това е накърнено притежаваното от него
право на пълноценно застрояване. Заявява се в тази връзка, че ако строителството
в имота на ищеца се съобрази с отстоянията до новоизградената от ответника сграда ще се стигне до
ограничаване обема на разрешеното по ПУП-ПРЗ строителство, като се построи с
около 150 кв. метра РЗП по-малко. Това нарушение било допуснато умишлено, за да
се даде по този начин възможност за ползване на част от незастроения терен на
хотел „Иглика“ като паркинг.
Строителството в терена на ответника
е изпълнено след издадена на 13.09.2012г. виза-скица за проектиране №506, с
която е допуснато изготвяне на РИП за надстройка и допълващо застрояване за УПИ
II, кв.36 по плана на к-с“Слънчев
бряг“, при спазване на посочените показатели. /плътност, максимална етажност и минимално озеленена площ/ Впоследствие е
изготвено разрешение за строеж №279/28.10.2013г., с което се позволява
изпълнение на строителство, съобразно съгласуван инвестиционен проект, а със
заповед №164/08.05.2014г. горното разрешение за строеж е допълнено с надстройка
на нов един етаж и преустройство на хотел „Иглика“.
Факт е и е безспорно установено по
делото, че отстоянията до регулационната линия между
двата хотела не са спазени. Такива констатации са направили вещите лица,
изготвили техническата експертиза, както вече беше посочено по-горе. Ищецът в
настоящия случай следва да установи по какъв начин конкретно това нарушение,
допуснато от ответника е довело до препятстване нормалното ползване на имота от
„Богородица“ ООД.
По мнение на съда такова успешно
доказване, свидетелстващо за накърняване правата на последното дружество да ползва
нормално собствения си имот, предвид намалените отстояния
между сградите, по делото не е проведено.
На първо място не са събрани доказателства в подкрепа
на твърдението, че в резултат на изпълненото строителство се е стигнало до
засенчване имота на ищеца. Напротив от заключението на вещото лице изготвило
част- архитектура на техническата експертиза е видно, че до такава засенчване
не би се стигнало и при изпълнение на разрешеното строителство в имота на
ищеца. Този извод е мотивиран с разположението на имота, собственост на ищеца-
УПИ III, който се намирал южно спрямо имота на ответника- УПИ
II, като застрояването в първия имот се явявало
разположено от по-благоприятната посока на ослънчаване.
Вещото лице също така е констатирало, че макар дължината на най-южната фасада
да е 8.76 метра, вместо предвидената по проект дължина 7.63м., същата е
разширена в план, а не изместена спрямо първоначалния проект, поради което и
намаленото в случая отстояние спрямо общата странична
граница не влияе на възможността за ползване на паркинга в западната част на
УПИ II.
Съдът се възприема напълно и цени без всякакви резерви
заключението на вещото лице, съгласно което предвид конкретното положение на
начупената в план обща странична регулационна линия между двата имота, както и
разминаващите се в план конфигурации на застроителните
петна по ЗРП, реализираното в имота на ответника застояване /хотел „Иглика“/ не
създава предпоставки за невъзможност да се изпълни предвиденото по ЗРП
застрояване в имота на ищеца, като бъдат постигнати максимално допустимите по
ПУП показатели за плътност и интензивност на застрояване. Вещото лице е
разгледало включително варианта „отстъпване“ на бъдещото застрояване в имота на
ищеца /УПИ III/ и
направило преценка, че няма да се наруши конфигурацията на сградите и връзките
между тях, както и цялостния архитектурен обемно- пространствен облик на
застрояването, и това не би следвало да се оскъпи строителството, спрямо
първоначално предвиденото. Специалистът- архитект е убедителен в становището си, че
реализираното от ответника застрояване няма да промени /влоши/ изгледа от
бъдещото застрояване на ищеца към наличните в околността природни
забележителност и пейзажи.
На второ място, според съда не са
ангажирани достатъчно несъмнени доказателства за наличие на такива конкретни неблагоприятни
въздействия, застрашаващи състояния, неудобства и въобще реални пречки върху и
за пълноценно и спокойно упражняване на правото на собственост на ищеца,
произтичащи от изпълнението на новото строителство в такава близост до имотната
граница и развитието им, които да оправдават поисканата мярка- премахване
частта на новопостроената сграда, изградена в нарушение на нормативно
установените отстояния. Поначало характера и обема на
защитата на правото винаги трябва да съответстват на вида на посегателството и
същината на неблагоприятното му въздействие. Категорично неправилно е формалистичното становище, че щом е
налице простия факт на местоположение на сградата на разстояние до имотната
граница по-малко от допустимото по закон, той е напълно достатъчен за
удовлетворяване на желания резултат - предмет на предявения иск по чл.109 ЗС,
без да се държи сметка на каквито и да било други обстоятелства. Такава позиция е прекалено
буквална и не отчита, вложения от законодателя смисъл на разпоредбата,
предоставяща търсената с настоящата претенция защита. В ЗС не се съдържа
правило, което изрично да дава безусловно и лесно постигане на такъв резултат
като последица от неспазване на изискванията за минимално отстояние
до съседен имот, а подобно мислене би довело до безрезервно възприемане на
твърдението, че някой може да се ползва от съдебна защита само при констатирано
противоправно действие в съседния имот, без за него
самия да са настъпили реални пречки и неудобства, препятстващи правата му.
Такава позиция практически лишава от смисъл
употребения в текста на чл.109 ЗС израз: "което му пречи да упражнява
своето право" / преченето винаги е житейски конкретно и реално, а не
абстрактно / и само факта на намаленото отстояние,
без установяването на други вредни последици за ищеца е крайно недостатъчен, за
да бъде възприета позиция за основателност на искането. Впрочем казаното за
нуждата от посочване и доказване на конкретния действия, пречещи за
пълноценното упражняване на правото на собственост, както вече се каза се
възприема от постоянната съдебна практика, включително от приетото в
тълкувателно решение №4/2015г. от 06.11.2017г. на ВКС на общото събрание на
гражданската колегия.
Освен
това, трудно би могла да се възприеме идеята за частично премахване на процесната постройка. От становището на вещите лица става
ясно, че това няма как да се случи, предвид необходимостта от запазване на стълбищната клетка, събарянето на която би довело до нарушаване
устойчивостта на цялата сграда. Трябва да се добави също така, че дори такова
мероприятие да е технически осъществимо и сградата съхрани своята конструктивна
здравина, трудно може да се възприеме и защити позицията, че такива корекции
биха довели до запазване функционалността на помещенията, като се изхожда от
предназначението на постройката.
По изложените съображения негаторния иск, предявен срещу ответниците
е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Необходимо е следователно съдът да се занимае
и с предявения в условията на евентуалност иск по чл.49 ЗЗД за осъждане на „Интер-Травел“ООД да заплати на ищеца като претърпяна вреда
сумата от 300 000 лева, съставляваща разликата между строителната и
средната пазарна цена на 150 кв.м. застроена площ, които ищцовото
дружество не би могло да построи.
Противоправните
действия в конкретния случай се изразяват в несъответствието на изпълненото
строителство с одобрения за изпълнение проект и изграждане на сграда, без да са
съобразени отстоянията до съседната такава, ползвана
от ищеца, като последното закононарушение е безспорно установено по делото. Не
е несъмнено доказано обаче настъпването на вредите или възможността такива неминуемо
и неизбежно да настъпят, за ищеца, в резултат на това незаконосъобразно
поведение на ответника. Вече беше казано,че според становището на
съдебно-техническата експертиза реализираното строителство, в имота на
ответника, не създава предпоставки за невъзможност да се осъществи предвиденото
по ЗРП застрояване от ищеца и да се постигнат максималните показатели за
плътност и интензивност на същото. Тази позиция на вещото лице, изготвило част
архитектура се поддържа убедително и мотивирано включително и в последното,
представено заключение, след посочване, по искане на ищеца, на т.нар.
„отдръпване“ на застрояването за максимално РЗП от 116.11 кв.м. и при направени
изчисления без изкривяване на линията на фасадата на бъдещото строителство.
Според вещото лице тези неудобства за ищеца, необходими за осигуряване на
нормативните отстояния между изпълненото вече
застрояване и бъдещото такова в терена на ищеца не въздействат отрицателно на
възможностите за реализиране на максималната РЗП по ПУП в имота на ищеца. Неубедително
се явява следователно проведеното от ищеца доказване на твърдението, че
категорично и при всички случаи ще бъде ограничен в обема на разрешеното и
проектирано строителство с около 150 кв.м. РЗП. Касае се за реализиране на
бъдещи инвестиционни намерения, които няма пречка да бъдат изпълнени в
максимално възможния за ищеца размер на РЗП на новото строителство. Не се
установява предвидената в закона зависимост, при която деянието е задължителна
предпоставка за настъпване на вредата, а тя е следствие именно на това
конкретно противоправно поведение на деликвента. Вредата следва закономерно да произтича от
деянието, а такава закономерност не се открива по безспорен начин в настоящия
казус. При липса на всички кумулативни елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане предявената претенция е останала недоказана и следва да
се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да бъде присъдена
сумата от 2335 лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски,
съразмерно на уважената част от иска. Не са налице основания за намаляване на
платения адвокатски хонорар, който от една страна е в размер под минималния,
предвиден в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения такъв, а от друга делото несъмнено представлява правна и
фактическа сложност, като само факта на оттегляне на единия от трите предявени
при условията на евентуалност иска не е основание за редуциране размера на
платения хонорар.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците
М.П.К. и „Интер-травел“ ООД на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата
от 4019.96 лева, за направени разноски, съразмерно на отхвърлените
части от исковете.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Богородица“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Морска“ №16, със
съдебен адрес град Бургас, ул.“Сливница“№31, ет.1 против М.П.К. ***, ЕГН **********
иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 38 160.99 /тридесет
и осем хиляди сто и шестдесет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева,
представляваща претърпени вреди и пропуснати ползи и сумата от 5437.44 /пет
хиляди четиристотин тридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ лева,
представляваща законната лихва за забава върху част от така посочената
главница, а именно 36 111.43 /тридесет и шест хиляди сто и единадесет лева и
четиридесет и три стотинки/ лева за периода от 01.06.2015г. до датата на
депозиране на исковата молба, както и законната лихва върху присъдената сума
считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Интер-травел“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Доктор Нидер“ №11б да заплати на „Богородица“ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Морска“ №16, със съдебен
адрес град Бургас, ул.“Сливница“№31, ет.1 сумата от 38 160.99 /тридесет и осем
хиляди сто и шестдесет лева и деветдесет и девет стотинки/ лева, представляваща
претърпени вреди и пропуснати ползи и сумата от 5437.44 /пет хиляди
четиристотин тридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ лева,
представляваща законната лихва за забава върху част от главницата, а именно 36 111.43
/тридесет и шест хиляди сто и единадесет лева и четиридесет и три стотинки/ лева за периода от 01.06.2015г. до датата на
депозиране на исковата молба, както и законната лихва върху присъдената сума
считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Богородица“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Морска“ №16, със съдебен адрес град Бургас,
ул.“Сливница“№31, ет.1 против М.П.К. ***, ЕГН ********** и „Интер-травел“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Доктор Нидер“ №11б иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат частта от новопостроената сграда,
изградена в нарушение на нормативно установените отстояния
от регулационната линия на на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Богородица“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Морска“ №16, със
съдебен адрес град Бургас, ул.“Сливница“№31, ет.1 иск по чл.49 ЗЗД против „Интер-травел“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.“Доктор Нидер“ №11б за осъждане
на ответника да заплати на ищеца претърпяната вреда от 300 000 /триста
хиляди/ лева, представляваща разликата между строителната и средната пазарна
цена на 150 /сто и петдесет/ кв.м. застроена площ, които ищецът не би могъл да
построи, както и законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Интер-травел“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Доктор Нидер“ №11б да заплати на „Богородица“ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Морска“ №16, със съдебен
адрес град Бургас, ул.“Сливница“№31, ет.1 сумата от 2335/две хиляди триста
тридесет и пет/лева направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Богородица“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Морска“ №16, със съдебен адрес ***
да заплати на М.П.К., ЕГН ********** и „Интер-травел“
ООД, ЕИК *********, сумата от 4019.96 /четири хиляди и деветнадесет лева и
деветдесет и шест стотинки/ лева направени по делото разноски, съразмерно
с отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския апелативен съд.
Съдия: