№ 1305
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000501448 по описа за 2023 година
С решение № 1292 от 15.03.2023 г. по гр. д. № 6206/2022 г., СГС, І-19 с-
в, ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България, да заплати на И. Л. М. сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на воденето срещу него наказателно производство по НОХД № 7380/15 г.,
СРС, ведно със законната лихва от 14.06.2019 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 50 000
лева.
Срещу решението, в отхвърлителната част досежно иска за
неимуществени вреди, е депозирана въззивна жалба от И. Л. М.. Изтъква се,
не е приложен правилно принципа на чл. 52 ЗЗД, като съдът не е ценил
надлежно всички доказателства по делото, като неправилно е дал приоритет
на предишни осъждания (преди повече от 10 години) на ищеца. Счита, че
решението се основава на цитирана неотносима практика на ВКС. Изтъква, че
следва да бъде отчетено, че производството е преминало през две инстанции,
в 8 заседания и за 4 години, че първоначално е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция“, а едва след това „подписка“, че при задържането на
1
ищеца е нанесен побой от служители на 07 РУ на СДВР. Подчертава, че
ищецът е млад човек, претърпял силно негативни емоции, тъй като по това
време съпругата му била бременна и е родила, а развитието на
производството се отразило не само на него, като изпитвал вина, но и на
близките му. Изтъква, че поради честите си отсъствия трябвало да напусне
добре платената си работа в момент, когато семейството му се е нуждаело от
средства. Обръща внимание, че претърпял негативни емоции, тъй като
процесното производство е засегнало обещанието му пред съпругата и
близките й, че слага край на съдебното си минало. Сочи, че наличието на
осъждания не прави ищеца безчувствен, обратно – той бил характеризиран
като особено чувствителен от свидетелите. Като се позовава на решение №
60213 от 7.01.2021 г. по г.д. № 3462/20 г., ВКС, ІІІ ГО, самият жалбоподател
сочи, че наказателните и гражданските съдилища придават различно значение
на реабилитацията в хипотезите на индивидуализиране на наказанията и на
обезщетяване на вреди от незаконно обвинение, но в тази връзка изрично
изтъква, че с исковата молба не е претендирано увреждане на доброто име, а
се твърди пречка за „изчистване на съдебното минало“ с оглед поетото
обещание към близките да се раздели с порочното си минало. Твърди, че
именно тези обстоятелства са повлияли на психиката на ищеца. Настоява да
се вземе предвид, че повече от 10 г. не е бил осъждан. Моли да се отмени
решението в обжалваната част и да се уважи иска, като с оглед изхода на
спора се присъдят и разноски за двете инстанции.
Ответникът Прокуратурата на РБ не е депозирал писмен отговор, но
оспорва жалбата в о.з.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ
Ищецът И. Л. М. твърди, че на 24.07.2014 г. бил задържан и отведен в
РПУ за даване на показания като свидетел, като срещу него било упражнено
физическо насилие. На 6.11.2014 г. той бил привлечен като обвиняем по чл.
325, ал. 2 НК, за това, че попречил на органи на власт да му съставят АУН и
да извършат проверка за наркотици на превозното средство, като ищецът
2
крещял, че чичо му е адвокат и ударил с глава полицай. С присъда от
21.03.2017 г. по НОХД № 7380/2015 г., СРС, потвърдена с решение от
30.05.2018 г., ВНОХД 1521/2018 г., СГС, НО, 7 влязла в законна сила, бил
признат за невиновен. Твърди, че претърпял неимуществени вреди - загуба на
самочувствие, безпомощност, притеснение, злепоставяне, несигурност,
неспокоен сън, чувство на неудобство и срам пред семейството. Подчертава,
че повдигнатото обвинение се отразило и на семейството му, включително на
бременната му съпруга, което довело ищеца до емоционален срив. Бил
принуден да живее с чувство на вина пред нея, пред родители и близки.
Твърди се, че ищецът бил осъждан за различни деяния като му предстояло
подаване на документи за съдебна реабилитация, което било възпрепятствано
от воденото наказателно производство. Претендира ответникът да му заплати
обезщетение от 50 000 лв., законна лихва и разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБългария оспорва исковата претенция,
като прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
законната лихва. Изтъква, че лицето е осъждано по предходни наказателни
производства с ефективно изтърпяно наказание "лишаване от свобода".
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че на 24.07.2014 г. ищецът е
задържан, и на 6.11.2014 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 325, ал. 2 НК. Няма спор, че оправдателната присъда на СРС е потвърдена
от втората инстанция и е влязла в сила на 30.05.2018 г. Соченото
престъпление се наказва с лишаване от свобода.
От представената справка за съдимост на ищеца (л. 31) се установява,
че в периода 1998-2012 г. ищецът е многократно осъждан, в това число два
пъти на обществено порицание, три пъти на глоба и 10 пъти на лишаване от
свобода, като едно от наказанията е отложено, а по други е извършена
кумулация. Последното наказание за лишаване от свобода е изтърпявано до
14.06.2010 г. Преобладаващи са престъпленията против собствеността
(кражби), като е налице осъждания за държане на наркотици (марихуана), за и
телесна повреда и във връзка с транспорта.
По делото пред настоящата инстанция е представено актуално
3
свидетелство за съдимост, в което няма отбелязани осъждания на ищеца.
Като свидетел е разпитана И. В. К. - М., съпруга на ищеца, която
разказва, че била сигурна в неговата невинност и го подкрепяла. Събитията се
отразили емоционално на цялото семейство, тъй като те били от едната
страна, а от другата – биещите полицаи. Сочи, че е била свидетел във времето
как той се е борил да докаже своята невинност и да чака, някой да повярва в
него, което е почти невъзможно. Изтъква, че хората, които са имали проблеми
с наркотици са лабилни хора. Изтъква, че само те двамата знаели през какъв
път са минали за да създадат едно нормално семейство. И. бил дете на
интелигентни хора – баща му бил журналист, майка му се занимавала с
издателска дейност. Когато се запознали той обещал да промени начина си на
жИ.т, да завърши образование, да имат деца, които да не се срамуват от
миналото му. Свидетелката му повярвала и държала на всичко това. Тази
промяна до някъде се случила, а и реабилитацията макар, че се забавила вече
била налице. По време на водене на делото И. бил уплашен, че ще лежи в
затвора, не спял, всичко го преживели трудно, тъй като имало неяснота, имал
главоболие, носел очила, имал черни мисли. Разказва още, че докато била
бременна всяка радост била половин радост, защото не знаели какво да
очакват от следващия ден. През годините свидетелството за съдимост
пречело на И., напр. за „Радисан“ (от където трябвало да напусне), а също
така и това, че трябва да се явява в съдебна зала в различни часове му
пречело на работата.
Св. Н. Г. И., приятел на И., разказва, че от него знае за делото. След
делото И. не искал да излиза от вкъщи, не искал да се разхождат, казвал, че го
е срам какво ще си помислят приятелите за него. Последните не си променили
мнението за него, но той все пак не искал да излиза. Трябвало му година и
половина да се отпусне, не можел да спи, казвал, че психически не бил добре,
както и че заради делото напуснал работа, тъй като колегите му разбрали и за
да няма коментари.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
4
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Не се спори, че
срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, което
не е тежко, но за което НК предвижда наказание лишаване от свобода.
От доказателствата се установява, че воденото срещу ищеца
наказателно преследване е продължило малко по-малко от 4 години, като се е
развило на доседъбно производство и на две съдебни инстанции. С оглед
посочените данни следва да се приеме, че е налице “незаконно обвинение в
извършване на престъпление”, поради което на основание чл. 4 от ЗОДОВ се
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали
са причинени виновно от длъжностното лице.
В хода на делото се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, свързани с воденото срещу него наказателно производство. От
събраните гласни доказателства е видно, че той е бил притеснен и се
тревожел, че ще бъде осъден на наказание „лишаване от свобода“, не можел
да спи, затворил се, притеснявал се от мнението на околните, ограничил
социалните си контакти, преживявал всичко трудно. Установява се още, че по
време процесните събитията съвпаднали с бременността и раждането на
детето му, но радостта от това не била пълна.
Показанията установяват, че силни тревоги ищецът изпитвал от факта,
че образуваното производство ще се отрази негативно на намеренията му да
заличи последиците на съдебното си минало чрез реабилитация. Видно е, че
считано от 2012 г. ищецът, който многократно е бил осъждан от 1998 г.,
действително не е бил обект на друга наказателна репресия, което добре
отговаря на показанията, дадени от съпругата му, че той е дал обещание да се
промени и е изпълнявал същото. Безспорно, в случая се установява, че
спрямо ищеца са се развили неколкократно и множество други наказателни
производство, като при това е изтърпявал и наказание „лишаване от свобода“
(последното до 2010 г.). Тези обстоятелства безспорно са дали своето
отражение както върху общественото мнение за ищеца, така и в отношенията
му с близките, семейството, познати и пр. В същото време свидетелят И. е дал
показания, че приятелите на И. не променили отношението си към него въз
основа на процесното обвинение, а съпругата му е потвърдила, че не вярвала в
неговата виновност. В настоящият случай обаче следва да се държи сметка за
5
спецификата на казуса и събраните доказателства. Последните установяват,
че след 2012 г. обществено укоримите прояви на ищеца са преустановени.
Повдигането на обвинението през 2014 г. при всички случаи е създало за М.
силен стрес и емоционален срив, с оглед факта, че той е мобилизирал
усилията си за създаване на нормално семейство със свидетелката и очевидно
е демонстрирал желание да изпълни даденото обещание за промяна и
въздържане от обществено порицавано поведение. Неминуемо в тази
фактическа обстановка, именно наличието на предходните осъждания и
продължителния период, в който ищецът се е въздържал от престъпни
действия, са допринесли за дълбоко и тежко преживените негативни емоции
от незаконосъобразно повдигнатото обвинение. Ищецът е преживя
драматично факта, че при евентуално осъждане (при това несправедлИ.) той
ще изгуби възможността да получи реабилитация и да се ползва с
последиците на същата, чрез които осъжданията му от миналото ще бъдат
заличени като юридически последици. Безспорно обстоятелството, че тези
събития са се развили около други значими за него лични поводи
(бременността на жена му и раждането на детето му) допълнително са
причинили тревоги, притеснения, негативни мисли и опасения за бъдещето.
Ето защо наличието на предходни осъждания в случая не може да се третира
еднозначно (така както е възприемано в общите хипотези от ВКС - Решение
№ 95 от 23.04.2014 г. по гр.д. № 5805/2013 г., Решение № 163 от 1.07.2016 г.
по гр.д. № 411/2016 г., решение № 251/21.12.2015 г. по гр.д. № 812/2015 г.).
Съдът следва да държи сметка, че при определяне размера на обезщетението
от значение са всички констатирани обстоятелства по делото. В този смисъл
при наличие на сравнително трайно установено обществено приемлИ.
поведение от ищеца, след множеството осъждания, повдигнатото
необосновано обвинение (при това развило се във всички фази на
наказателния процес в един сравнително продължителен период от четири
години, с явяване на процесуално – следствени действия и в открити съдебни
заседания), безспорно е създало неоправдан стрес и психически дискомфорт,
страх за бъдещето, тревоги, смущения в ежедневието, притеснения от загуба
на доверие от най-близкия човек, застрашаване на очакванията, че ще заличи
съдебното си минало и осъжданията.
Следва да се отчете, че по делото не се събраха доказателства, че
ищецът е напуснал работното си място в „Радисан“, и то поради процесното
6
обвинение, тъй като няма данни той да е работил в сочения хотел, нито
конкретните причини за преустановяването на отношенията.
На последно място – необходимо е да се вземе предвид
обстоятелството, че по данните от показанията, приятелите и съпругата на
ищеца не са се отдръпнали от него – подкрепяли са го и са му вярвали, че е
невинен.
За пълнота следва да се посочи, че твърденията относно осъществено
физическо насилие от служители на полицията при ареста на ищеца не могат
да се вземат предвид при определяне на настоящото обезщетение, тъй като от
една страна те са осъществени от служители на МВР, а от друга не са
доказани в процеса.
Предвид изложеното по-горе настоящият състав приема, че подходящ
размер на обезщетение е сумата от 8000 лв. Този размер обхваща негативните
последици от страха от осъждане и последиците, което то ще има върху
жИ.та на ищеца, отчита принципа на справедлИ.ст, обществено
икономическите условия, съдебната практика, общественото и социалното
положение на ищеца, данните за неговите предходни осъждания и
обществено укорими прояви и пр. – така както е очертано по-горе в мотивите.
Предвид изложените аргументи решението на СГС следва да се отмени
в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над 2000 лв. до сумата от 8000
лв. и да се потвърди в останалата обжалвана част. С оглед уважената част от
жалбата на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 125 лв. за адвокат
и 5 лв. за такса. За първата инстанция се дължи допълнително сумата от
166,15 лв. като разноски.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1292 от 15.03.2023 г. по гр. д. № 6206/2022 г.,
СГС, І-19 с-в, в частта, в която се отхвърля иска на И. Л. М. с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, предявен срещу Прокуратурата на
Република България за сумата над 2 000 лева до сумата от 8000 лв. като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
7
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
Прокуратурата на Република България, да заплати на И. Л. М., ЕГН
**********, допълнително сумата от 6 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденето
срещу него наказателно производство по НОХД № 7380/15 г., СРС, ведно със
законната лихва от 14.06.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е отхвърлен за
сумата над 8000 лв. до сумата от 50 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на И. Л. М. допълнителни
разноски в размер на 296,15 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8