Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на първи ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с.
АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 4444
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 555249/06.12.2018 г., постановено по гр.
д. № 56362/2018 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, е признато уволнението на Н.К.В., извършено със заповед
№ 545/05.07.2018 г. на „Т.“ ЕООД, с
която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5
от КТ поради липса на качества у работника/служителя за ефективно изпълнение на
работата, считано от 05.07.2018г., за незаконно и е отменено. Н.К.В. е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „диспечер, транспортни
средства“ в „Т.“ ЕООД, с място на работа в гр. София, депо София, ЕКАТТЕ 68138.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 3 213, 64 лв.,
представляваща дължимо обезщетение на основание чл.225, ал.1 от КТ за това, че
е останал без работа вследствие на незаконното уволнение за периода 05.07.2018 г.
– 22.11.2018 г., като искът е отхвърлен
за горницата над този размер до пълния предявен размер от 4 200 лв. и за
периода от 23.11.2018 г. до 05.01.19 г. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото, съразмерно на уважените
искове, в размер на 612, 13лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по
делото съразмерно на отхвърлените искове в размер на 218, 17 лв., на основание
чл.78, ал.3 и ал. 5 ГПК. Ответникът е осъден за заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Софийския районен съд, сумата от 288, 54 лева – държавна такса върху уважените искове.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която
са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващият
съд е приел, че организираност и спазване на крайните срокове не са лични
качества, а последици от липса на качества, респ. нарушения на трудовата
дисциплина. Организираност означава качество или състояние на организиран,
наличие на организация, съгласно българския тълковен речник. С оглед на това
счита, че този термин се използва, за да опише конкретно качество. Именно в този смисъл е използвано и в
длъжностната характеристика на ищеца, в раздел VІІІ, т.4 – „Лични изисквания
(качества и компетенции)“. По отношение изискването за спазване на крайните
срокове счита, че работодателят е описал
едно умение, което се изисква към заеманата от ищеца длъжност. По тази
причина е включено в раздел VІІІ, т.3 „Специални знания и умения“. Счита, че
неправилно решаващият съд е приел, че изложеното съставлява нарушение на
трудовата дисциплина. Посочените лични качества, които ищецът не притежава, са
достатъчни за мотивиране на уволнителната заповед. В заповедта за уволнение са
посочени и фактите, въз основа на които работодателят е достигнал до извода за
липсата на качества. Въз основа на недобросъвестното поведение на служителя,
което съставлява и дисциплинарно нарушение1 счита, че се изгражда извод и за
причината за подобно действие – липсата на конкретно качество. В хода на производството
е ангажирал доказателства за установяване на липсата на посочените в заповедта
качества. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло
предявените искове, като му присъди сторените по делото разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца Н.К.В., с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната от ответника част е правилно и законосъобразно. разпитаният
по делото свидетел М.Д.е бил пряк ръководител на ищеца за кратък период от
време: м.05. – м.06.2018 г., поради което няма как да е направил изводи за трайна
липса на качества. Твърди, че е получил допълнително възнаграждение за първото
тримесечие преди уволнението му, както и такова е било изплащано и преди това,
поради което счита, че притежава необходимите качества. Ответникът не е
доказал, че получените допълнителни възнаграждения за положен от него
извънреден труд. Индиция за притежаваните от него качества счита, че е и обстоятелството,
че е сключил трудовия договор със срок за изпитване и същият не е прекратен от
работодателя през този срок. Счита, че описаните в заповедта фактически
твърдения са останали недоказани в процеса. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпила и насрещна
въззивна жалба от ищеца срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която
е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с
чл.225, ал.1 КТ. Твърди, че след устните състезания пред първата инстанция до
края на 6 – месечния период е останал без работа, поради което предявеният иск
следва да се уважи в пълния предявен размер и период. Моли съда да отмени
решението в обжалваната части да уважи
изцяло посочената искова претенция, като му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор
на насрещната въззивна жалба от ответника, с който я оспорва. Излага съображения, че решението
в обжалваната от ищеца част е правилно и законосъобразно. За съда не е налице
правна възможност да постанови решението си въз основа на бъдещи, ненастъпили
факти. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове съответно с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.3
вр. с чл.225, ал.1 КТ. Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов
договор № 761/11.12.2017 г., с място на работа в гр. София, като е заемал
длъжността „диспечер, транспортни средства“, код по НКПД 43232007. В договора
страните са предвидили срок за изпитване, след изтичане на който договорът се
трансформирал в безсрочен. Твърди, че добросъвестно е изпълнявал трудовите си
задължения. На 06.07.2018 г. са му връчили заповед за уволнение №
545/05.07.2018 г., с която на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е прекратен трудовия
му договор. Излага съображения, че уволнението му е незаконно, тъй като не му е
отправено предизвестие. Твърди, че посочените в заповедта фактически
обстоятелства са неверни. Преждевременното напускане на работа съставлява
дисциплинарно нарушение. Неподаването на рапорти, отказ от работа с
нововъведения, манипулиране на ИТ, също представляват неизпълнение на трудовите
задължения – дисциплинарни нарушения. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени уволнението му като незаконно, да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност, да осъди ответника да му заплати сумата от 4 200 лв.
– обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от
6 месеца, считано от момента на уволнението, както и да му присъди сторените по
делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявения иск. Счита, че в оспорената от ищеца заповед за уволнение се
съдържат достатъчно данни за фактите, довели до уволнението му. Неспазването на
предизвестие поражда право на служителя на обезщетение по чл.220 КТ. Счита, че
способността за работа под напрежение е едно от най -важните умения за спазване
на крайните срокове. Твърди, че ежедневно ищецът не е успявал да организира
своевременното разпределяне и предаване на пратките на куриер. Тази
неспособност имала траен характер. Счита, че доказателство за това са
констатираните многократни опити на ищеца да манипулира системата на ответника
относно датите на получаване на пратките. Твърди, че ищецът не притежава необходимата
организираност, тъй като бил в невъзможност да дава изискуемите ежедневни
отчети., съгласно изискванията по длъжностна характеристика. Ищецът бил
неспособен да работи в екип, не е съобразявал последващите изменения в работния
процес и допълнителните изисквания на работодателя, поставени след постъпването
му на работа. ищецът не отговарял на мисията и визията на работодателя. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по
делото доказателства се установява, че ищецът е работил при ответника по силата
на трудов договор, като е заемал длъжността „диспечер, транспортни средства“,
при месечно възнаграждение в размер на 700 лв. в клаузата на чл.2.4 от договора
е определен изпитателен срок от 11.12.2017 г. до 11.06.2018 г.
Съгласно раздел VІІ „Изисквания за заеманата
длъжност“, т.3 и т.4 от длъжностната характеристика за заеманата от ищеца
длъжност, като специални знания и умения е предвидено умения за работа под
напрежение и спазване на крайни срокове, а като личностни изисквания (качества
и компетенции) е предвидено – организираност с висока ангажираност към детайла;
креативност; общителност; работа в екип.
На 06.07.2018 г. на ищеца е връчено предизвестие за
прекратяване на трудовия договор на ищеца, на основание чл.328, а.1, т.5 КТ. На
същата дата на ищеца е връчена заповед № 545/05.07.2018 г., с която на
основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е прекратен трудовият договор на ищеца от
момента на връчване на заповедта. Като причини за прекратяване на трудовия
договор е посочено: ищецът не спазва работното време, тръгва си по – рано от
работа, без да уведоми прекия ръководител и без обяснима причина; несправяне на
работните си задължения, като прави непозволени промени на датите за събиране
на пратки от клиенти, което води до влошаване на представянето на фирмата и
резултатите й. за да не се забележат промените, ищецът манипулира ИТ системата,
което води до вреди на фирмата. Не отговаря на мисията, визията и ценностите на
компанията. Всяка една промяна, която се прави с цел подобрение на работния
процес, допълнителни доработки в софтуера за по – голяма ефективност и т. н.,
които се посрещат и изпълняват от всички служители на фирмата, ищецът посрещал
негативно, с отрицание и отказвал да работи с новите въведения. В подписаната
от ищеца длъжностна характеристика е предвидено задължение за ежедневно
изготвяне на рапорти, но ищецът отказвал да дава същите на прекия си
ръководител без причина. В процеса на работа е установено, че ищецът не
притежавал организираност, като е забелязана умишлената манипулация на датите
на събиране на пратки, която прави с цел изкривяване на резултатите си и
постигане на по – добри такива за деня, но реално влошават качеството на
предлаганите услуги и злепоставя работодателя пред клиентите. Ищецът не спазвал
и задължителното изискване да спазва крайните срокове – през време на работния
процес закъснява с разпределението на пратки на куриерите, отказва да дава
отчети, защото няма време да ги прави и др.
Видно от представеното извлечение от ведомост за
заплати начисленото на ищеца трудово възнаграждение за м.06.2018 г. възлиза на
700 лв. – основно трудово възнаграждение; 4, 20 лв. – допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, както и 747, 10 лв. –
други, еднократна сума. За м.05.2018 г. еднократната сума възлиза на 887, 10
лв.; за м.04.2018 г. – 956, 35 при 15 отработени дни; за м.03.2018 г. – 747, 09
лв.; м.02.2018 г. – 747, 09 лв.; м.01.2018 г. – 637, 10 лв.; м.10.2017 г. –
504, 73 лв.;
По делото е представена докладна записка за ищеца, без
посочена дата, изготвена от М.Д.. В нея е изразено становище, че ищецът следва
да бъде освободен от заеманата от него длъжност. Изложените са същите обстоятелства
като тези, посочени в уволнителната заповед.
На 20.06.2018 г. е изготвена атестация на служител
след изтичане на изпитателен срок, в която общата оценка е 23 при преобладаващи
негативни оценки. Относно уменията за управление на времето е поставена оценка
1 – категорично не; относно познаване и спазване на вътрешните правила и
процеси в дружеството – 2 (по скоро не); познаване, своевременно и точно
изпълнение на задълженията – 2;
Видно от представеното удостоверение, издадено на
15.11.2018 г. от НОИ – ТД София за периода 06.07.2018 г. – 15.11.2018 г. няма
данни за регистрирани трудови договори.
От показанията на разпитания пред СРС свидетел М.Ж.Д.
се установява, че работи при ответника от м.10.2015 г., като към момента е на
позиция „мениджър отдел“. В рамките на месец и половина е работил с ищеца.
Последният отговарял за събиране на пратки, заявки от клиенти, палетни пратки
от 12 ч. до 18 ч. Трябвало да организира всички заявки за определени зони на
гр. София, от него зависело кой камион накъде да отиде. Свидетелят бил
ръководител на ищеца и трябвало да извърши преценка за качествата на ищеца за
справяне с работата. Ищецът допускал доста грешки в работата си, което
пораждало недоволство на клиентите. Проблемите произтичали от неправилната
организация на автомобилите. Грешките на ищеца се изразявали в манипулиране на
данни в системата. От ищеца зависело шофьорите в коя зона да отидат, като логиката
била да се изпратят в по - близка зона. Имало случай да изпрати шофьор в грешен
район, което водело до загуба на време, гориво. Имало повече от един такъв
случай. Постъпвали оплаквания от клиентите за неспазване на сроковете. Докато
ищецът работел при тях нивото на качеството на обслужване на клиентите било 88
%, а понастоящем – 98 %. Ищецът системно не спазвал сроковете. След проведени
разговори за това ищецът отговарял, че някои от нещата няма как да станат,
други – ще се опита да подобри. Свидетелят лично установявал ищецът да
манипулира информацията в системата по дадени заявки. Свидетелят лично проследявал всяка седмица
заявките. След като прецени, че не може да вдигне заявката същия ден, ищецът
влизал в системата и променял датата. След това клиентите се оплаквали. Имали
на разположение 2 часа, за да се изпрати камион, за да вдигне стоката по
заявката. Имали случаи при изкарана стока извън склада да не пристигне камион.
Това не се случвало инцидентно, а регулярно. Оплакванията по отношение на ищеца
били системни. На всеки три месеца на служителите се предоставяли финансови
бонуси. След предявяване на докладната записка и атестацията на ищеца
свидетелят е заявил, че ги е изготвил той. Изготвил атестацията около седмица
преди изтичане на изпитателния срок, а докладната изготвил непосредствено преди
уволнението на ищеца. Около 3-4 пъти седмично се случвало ищецът да изпраща
шофьори в друг район. Изплащаните в дружеството трудови възнаграждения били
твърда сума. Финансови бонуси се предоставяли за добро и качествено изпълнение
на работата. Докато свидетелят е бил ръководител на ищеца, той не е взимал
бонуси. След предявяване на ведомост за заплата свидетелят е заявил, че си
обяснява допълнителното плащане с работа в събота и неделя. Бонусите възлизали на 50 лв. на ден. В неделя
не работели. Служителите от втората смяна, които работели от 12 до 18 ч.
обработвали заявките през цялото време по три пъти дневно.служителите от
първата смяна не приемали заявки, отговаряли само за разносната дейност.
Работата на ищеца се свеждала до подаване на информация по програмата до
шофьорите, които имали монтирани устройства в камионите. Наблюденията на
свидетеля върху работата на ищеца били за период от месец и половина. През този
период ищецът бил в изпитателен срок.
Във въззивното производство е представено
удостоверение от 05.03.2019 г., издадено от НАП – ТД София, съгласно което за
периода 01.11.2018 г. – 05.03.2019 г. ищецът няма регистрирани трудови
договори.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, а насрещната въззивна жалба – в срока по чл.263, ал.1 ГПК, изхождат от
легитимирани страни, като същите са процесуално допустими. Разгледани по
същество, въззивната жалба е неоснователна, а насрещната въззивна жалба е
основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи,
че обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установи, че ищецът е работил при ответника по трудов договор,
като е заемала длъжността „диспечер, транспортни средства“.
Работодателят е упражнил потестативното си право
едностранно да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328,
ал.1, т.5 КТ – поради липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата.
Жалбоподателят – ответник релевира довод, че в
заповедта са посочени конкретни качества, които ищецът не притежава, както и е
описал установите от него факти, въз основа на които е достигнал до извода за
липсата на качества Съгласно трайно установената и
непротиворечива съдебна практика на ВКС качествата на работника за ефективно
изпълнение на работата се проявяват както чрез неговите действия и бездействия,
така и чрез постигнатите трудови резултати. Съдът формира преценката си дали
работникът е притежавал необходимите качества за изпълнение на работата чрез
проверка на фактите, сочени от работодателя в заповедта за уволнение - с какви
възложени му задължения работникът не се е справял и какви са допуснатите
пропуски. Именно поради това, заповедта за уволнение на основание чл.328, ал.1,
т.5 КТ е мотивирана, както когато в нея са посочени конкретните липсващи
качества за ефективно изпълнение на работата, така и когато са описани
трудовите задължения, които работникът не е в състояние да изпълнява
задоволително - решение № 318/11.11.2014 г. по гр. д. № 1201/2014 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 267/02.11.2017 г. по гр. д. № 818/2017 г. на ВКС, ГК,
ІV ГО; решение № 81/08.05.2012 г. по гр. д. № 1363/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; (решение № 165 от 06.07.2011 г. по гр. д. № 1611/2009 г.,
на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др. За работодателя няма да е налице задължение изрично да
посочи отделните качества, ако е посочен начинът, по който работникът се справя
с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът или
служителят не е в състояние да изпълни. За необходимите качества може да се
съди по поведението на работника, чрез неговите действия и бездействия, както и
постигнатите резултати. С оглед на това качествата могат да бъдат посочени общо
или по – конкретно, респ. може да се посочи начинът на работа и/или посочване
на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни.
В случая работодателят е изложил
конкретните липсващи качества за ефективно изпълнение на работата от ищеца, като
е описал трудовите задължения, които същият не е в състояние да изпълнява
задоволително – несправяне с трудовите задължения, поради което променя датите
за събиране на пратки от клиенти и манипулиране ИТ системата; невъзможност да
работи с новите въведения в работата, свързани с промени в софтуера. Това сочи
на липсата на организираност, експедитивност, умения за работа под напрежение, способност
за възприемане на нововъведения в трудовия процес, които са необходими за
ефективно изпълнение на трудовите задължения.
В заповедта за уволнение се съдържат данни
за извършени от служителя нарушения на трудовата дисциплина – неспазване на
работното време, като си тръгва по – рано от работа без да уведоми прекия си
ръководител и без обяснима причина; извършване на непозволени промени на датите
за събиране на пратки от клиенти, манипулиране на ИТ системата; неизготвяне на
ежедневни рапорти съгласно изискванията на длъжностната му характеристика. Това
обаче не води до незаконност на извършеното уволнение.
Съгласно разясненията, дадени с решение №
120 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 5128/2013 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, неизпълнението,
некачественото или неефективното изпълнение на трудовите функции е винаги
неизпълнение на трудовите задължения. Когато се дължи на липса на качества у
работника или служителя и това е поради недостатъчен опит или природни
дадености, то неизпълнението на трудовите задължения е едно трайно състояние и
е обективно. Липсва виновно поведение у работника или служителя, поради което и
той не носи дисциплинарна отговорност, но трудовото правоотношение може да бъде
прекратено едностранно от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ.
Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи на умишленото му или
небрежно поведение, то е налице нарушение на трудовата дисциплина, което се
санкционира по правилата за търсене на дисциплинарна отговорност. В случай, че
в уволнителната заповед са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една
страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга - на липса на качества
на работника или служителя, щом работодателят е прекратил едностранно трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, а не по чл.330, ал.2, т.6 КТ,
излагането в заповедта и на мотиви за наличие на дисциплинарни нарушения, не
прави уволнението незаконно на формално основание. В този случай, при спор за
законността на уволнението, съдът е длъжен да разгледа кои от изложените в
уволнителната заповед обстоятелства съставляват нарушения на трудовата
дисциплина и кои от тях сочат на липса на качества у работника.
Доказването на отрицателните факти - липса
на качества за ефективно изпълнение на работата, се осъществява чрез
доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който
работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява
определени свои задължения. Също така следва да се установи, че липсата на
качествата съставлява трайно състояние. За установяване на липсата на описаните
в заповедта за уволнение качества пред СРС е разпитан свидетеля М.Д.. Същият е
бил пряк ръководител на ищеца за период от месец и половина. За този период от
време ищецът е показал наличието на затруднения при обработване на заявките,
при насочване на шофьорите, които са на разположение, към най-близките спрямо
местонахождението им обекти. Наблюденията на разпитания свидетел обаче обхващат
относително кратък период от време, поради което въз основа на тях не би могло
да се обоснове извод за трайната липса качества в ищеца за ефективно изпълнение
на работата, очертани с уволнителната заповед
Показанията на свидетеля Д. относно
преждевременното напускане на работата, относно манипулиране на информационната
система са свързани с умишлено извършени от ищеца нарушения на трудовата
дисциплина, поради което същите са неотносими към основанието, на което е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца и не следва да се обсъждат.
Нужно е да се отбележи също така, че
ищецът е нает по трудов договор със срок за изпитване. Нивото на изпълнение на
трудовите му задължения е възприето от работодателя като отговарящо на
необходимите изисквания, поради което и въпреки съставената атестация трудовото
правоотоншение на ищеца не е прекратено през време на срока за изпитване.
Индиция в тази насока са и ежемесечните допълнителни плащания в полза на ищеца,
които са извън основното му трудово възнаграждение. Следва да се отбележи също
така, че за разлика от ответника ищецът провежда насрещно доказване, което за
разлика от главното може да е и непълно – достатъчно е да разколебае
сигурността, че заявеният от ищеца факт е настъпил.
По изложените съображения въззивният съд
счита, че работодателят не е изпълнил доказателствената си тежест да установи
трайната липса на качества при ищеца, които са необходими за изпълнение на
възложената работа, очертани в заповедта за уволнение, поради което предявеният
иск за отмяна на уволнението като незаконно се явява основателен.
Не са заявени оплаквания относно исковата
претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. Ето защо и доколкото
договорът със срок за изпитване е трансформиран в безсрочен, разглежданата
искова претенция е основателна.
Основателен е и предявеният
иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за период от 6 месеца. Към момента на провеждане на устните състезания пред СРС не е
изтекъл предвиденият в нормата на чл.225, ал.1 КТ 6 – месечен срок, поради
което предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставането на ищеца без
работа поради незаконното уволнение е уважен частично. Оставането без работа на
ищеца за целия заявен период се установи в хода на въззивното производство
посредством ангажираните писмени доказателства, обсъдени по - горе. На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Ето защо и доколкото полученото от ищеца брутно трудово
възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ уволнението по смисъла на
чл.228 КТ, възлиза на 704, 20 лв., предявеният иск се явява основателен за
сумата от 4 225, 20 лв.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта,
с която е отхвърлен предявения иск с прано основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с
чл.225, ал.1 КТ, като искът следва да се уважи за разликата над 3 213, 64
лв. до пълния предявен размер от 4 200 лв., с оглед установения принцип на
диспозитивното начало в гражданския процес, както и за пълния предявен период
от 23.11.2018 г. до 05.01.2019 г. В останалата част обжалваното решение следва
да се потвърди.
По
разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя - ищец следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски. Техният размер възлиза на 800 лв. с ДДС – възнаграждение
за осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното
производство. То се изразява в изготвяне на въззивна жалба, явяване в
проведеното открито съдебно заседание, както и изготвяне на писмен отговор на
въззивната жалба, депозирана от насрещната страна. От представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 28.10.2019 г. се установява, че
уговореното възнаграждение в размер на 800 лв. е платено изцяло, в брой.
Ответникът по насрещната въззивна жалба своевременно е
направила възражение за прекомерност.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но
не по - малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013
г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност
на делото, като съдът следва да съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен
случай. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права,
съдът намалява договорения адвокатски хонорар.
В конкретния
случай адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на
жалбоподателя - ищец за депозиране на въззивна жалба и на писмен отговор на
въззивната жалба на насрещната страна са под установените в минимални размери, регламентирани
м чл.9, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
обжалваемия интерес, възлиза на общо 600 лв., а с начислен ДДС – 720 лв.
Доколкото заплатеното адвокатско възнаграждение е в близък до минималния
размер, не е налице основание за намаляване на същото.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лв., а по сметка на СРС
държавна такса в размер на още 39, 46 лв.
Изходът
на правния спор следва да се съобрази и при разпределяне отговорността за
разноските в първоинстанционото производство. Ето защо обжалваното решение
следва да се отмени и в частта, с която в тежест на ищеца са възложени
сторените от ответника разноски в размер на 218 17 лв., като на ищеца следва да
се присъди сумата от още 187, 87 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 55249/06.12.2018 г., постановено по гр. д. №
56362/2018 г. по описа на СРС, ГО,
145 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения иск от Н.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Т.“
ЕООД, ЕИК ********, с адрес ***, с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с
чл.225, ал.1 КТ – за заплащане на сумата над
3 213, 64 (три хиляди двеста и
тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки) лв. до пълния предявен размер от 4 200 (четири хиляди и
двеста) лв. и за периода 23.11.2018 г. –
05.01.2019 г., както и В ЧАСТТА, с
която Н.К.В., ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на „Т.“ ЕООД,
ЕИК ********, с адрес ***, сумата от 218,
17 (двеста и осемнадесет лева и седемнадесет стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК, представляваща разноски по делото, съразмерно с
отхвърлените искове, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.“
ЕООД, ЕИК ********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. А.А., да заплати на Н.К.В.,
ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. С.Й., на основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ – сумата над 3 213, 64 (три
хиляди двеста и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки) лв. до пълния
предявен размер от 4 200
(четири хиляди и двеста) лв. (още 986,
36 лв. заедно присъденото обезщетение), както и за периода 23.11.2018 г. – 05.01.2019
г.; да заплати сумата от 800
(осемстотин) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени разноски
във въззивното производството, както и да заплати сумата от още 187, 87 (сто осемдесет и седем лева
и осемдесет и седем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща
сторени разноски в производството пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55249/06.12.2018
г., постановено по гр. д. № 56362/2018 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес *** и съдебен адрес ***
– адв. А.А., да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78,
ал.6 ГПК, сумата от 25 (двадесет и
пет) лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване, както и да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата
от още 39, 46 (тридесет
и девет лева и четиридесет и шест стотинки) лв., представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.