Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/……….….……..2020 год.,
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, на първи юли
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП
РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Филип Радинов въззивно търговско дело № 333 по описа на съда за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 94681/18.12.2019 г. (рег. РС Варна) подадена по пощата на
16.12.2019 г. и уточнителни молби с вх. рег. № 11920/20.05.2020 г. (подадена по
пощата 18.05.2020 г.) и 12142/20.05.2020 г. от Н.Д.К. чрез адв. Б.Б., срещу
Решение № 4925/15.11.2019 г. по гражданско дело № 5642/2019 г. на РС Варна, с
което е отхвърлен предявеният от Н.Д.К.
против „Кантора инконсулт” ЕООД иск за осъждане на последния да заплати на
ищеца сумата от 2808 лева,
представляваща обезщетение по чл. 6 от договор за депозит от 08.04.2014 г. за подготовка,
проучване и сключване на договор за купуване на имот с посредник ответника,
формирано в размер на платения комисион по договора и дължимо поради
неизпълнение от ответника на задължението му да проучи и потвърди липсата на
пречки за сключване на окончателен договор, ведно със законната лихва върху
сумата от предявяване на иска – 10.04.2019 г. до пълното й изплащане, на осн.
чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 82 от ЗЗД.
Във
въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради
допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните
правила и необоснованост. Твърди се, че на 08.04.2014 г. между жалбоподателя Н.К.
и „Кантора инконсулт“ ЕООД е сключен договор, по силата на който К. е предал
сумата от 1350 долара - депозит за спиране от продажба на недвижим имот, а
въззиваемият се е задължил да уговори трето лице-продавач да продаде на
жалбоподателя жилище и складово помещение вместо за 49000 евро, за 48000 евро,
както и да извърши юридическа проверка
на документите за собственост на имота. Жалбоподателят е поел задължение при
сключване на предварителен/окончателен договор за продажба на процесния имот да
заплати на „Кантора инконсулт“ възнаграждение в размер от 3 % от договорената
цена. Посочва се, че окончателен договор е сключен по нотариален ред,
възнаграждение в размер от 2808 лева е заплатено на въззиваемия, но в Службата
по вписванията е отказано вписване на сделката, поради незаплатени публични
задължения от страна на продавача. Поддържа се, че въззиваемият не е изпълнил
задължението си да извърши юридическа проверка на документите за собственост на
процесния имот.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от „Кантора инконсулт“ ЕООД чрез адв.
Д.Т., в които е застъпено становище, че обжалваното решение е правилно. Твърди
се, че поетите задължения по договора са надлежно изпълнени, съобразно
уговореното. Посочва се, че в изпълнение на поетите задължения е договорена по-ниска
продажна цена на имота и е извършена проверка на документите за собственост, от
която е установено, че собственик на имота е продавачът. Поддържа се, че в
договора не съществува уговорено задължение за проучване на данъчните
задължения на продавача. Твърди се, че договорът не е развалян нито устно, нито
писмено, поради което не се дължи връщане на претендираната сума. Направено е
искане за потвърждаване на обжалваното решение. Претендират
се съдебно-деловодни разноски.
С
Определение № 1218/11.05.2020 г. по делото, исковата молба е оставена без
движение, поради констатирани нередовности, като на жалбоподателя е предоставен
срок за тяхното отстраняване. С молба № 11920/20.05.2020 г., подадена по пощата
на 18.05.2020 г., в предоставения от съда срок нередовностите в исковата молба
са отстранени, като е уточнено, че през 2017 г. договорът е бил устно развален
без предоставяне на срок. Излага се, че са налице предпоставките за разваляне
на договора без предоставяне на срок, поради обстоятелството, че
неизпълнението на задължението за
юридическа проверка на документите за собственост не може да бъде санирано нито
изпълнено наново. Направено
е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
„Кантора инконсулт“ да бъде осъдено да върне сумата от 2808 лева,
представляваща заплатено от жалбоподателя на въззиваемия възнаграждение на
отпаднало правно основание. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В съдебното заседание
въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
В съдебното заседание
въззиваемият, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.
За да се произнесе по
спора, Варненски окръжен съд съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен от Н.Д.К. против „Кантора инконсулт” ЕООД иск за осъждане на последния да заплати
на ищеца сумата от 2808 лева, представляваща заплатено комисионно
възнаграждение по сключения между страните договор от 08.04.2014 г.
В
исковата молба се твърди, че на 08.04.2014 г. между ищеца и ответника е сключен
договор, по силата на който ответникът се
задължил да посредничи за подготовката, проучването, уговарянето на подходяща
цена и условия, проверка на документи и сключване на договор за закупуване от ищеца
на имот в гр. Варна, срещу възнаграждение (комисион) от 3 % от продажната цена.
Сочи се, че с договора още се
уговорили сумата
от 1350 долара да бъде предадена на ответника, като капаро за спиране от последваща продажба на
горепосочения имот. Посочва се, че е договорено при
установяване на неизрядност на документите тази сума да бъде върната от
ответника на ищеца, а при изрядност и сключване на предварителен/окончателен
договор ответникът да преведе сумата на продавача. Твърди се, че в изпълнение на договора ответникът договорил желаната от ищеца
цена от 48 000 евро, проверил документите на продавача и след това уверил купувача в
изправността им. Сочи се, че на 14.04.2014 г. между ищеца и третото лице продавач „Шон и Жо“ ООД бил сключен
предварителен договор, който включвал уговорката за окончателна продажба на
жилищен таван от строяща се сграда, както и паркомясто, за цена от
48 000евро. Излага се, че на същия ден и с оглед предварителния договор ищецът заплатил на
ответника дължимия комисион от 2808.00 лв., за което
била издадена разписка. Твърди се, че след завършване строежа на сградата, на 13.04.2017 г. бил сключен
окончателният договор за покупко – продажба, отразен в нотариален акт, но за разлика от
предварителния договор продажната цена била вписана в размер 14400 евро. Твърди се, че след сключване на
покупко – продажбата, с Отказ № 86/13.04.2017г. на съдия по вписванията към ВРС, потвърден с
Определение по
ч.гр.д. №927/2017г. на ВОС, било отказано вписване на сделката,
поради липса на доказателства за спазване изискването на чл. 264 ал. 4 ДОПК. Поддържа се, че ответникът не е
изпълнил задължението си по договора от 08.04.2014 г. да извърши
цялистна юридическа проверка на документите за собственост на продавача и не е
установил наличието на пречки за сключване на окончателен договор.
В законоустановения срок
е постъпил отговор, в който е застъпено становище за неоснователност на иска. Твърди се, че след сключването на предварителния договор с
неговото съдействие и с уговаряне на цена и условия, желани от купувача, той е
изпълнил задълженията си към ищеца и за това му се следва възнаграждение. Поддържа, се че с подписване на
предварителен договор, с клаузи според желанията на ищеца, последният е приел
за изпълнени задълженията на ответника. Сочи се, че не брокерът, а
продавачът носи отговорността за неспазване изискването на чл. 264 ал. 4 ДОПК,
което брокерът сам няма как да извърши и за което не се задължавал с договора
от 14.04.2014г. Твърди се, че сделката от 14.04.2014 г. не е развалена, за да има право ищецът да си получава
обратно комисиона.
Като
разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Според разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно, но е недопустимо.
Недопустимо е решението
постановено при липса на някоя от изрично и изчерпателно предвидените в закона
процесуална предпоставка (каквато е вкл. нередовността на исковата молба) или
наличие на процесуална пречка за възникване, или надлежно упражняване правото
на иск.
Исковата молба е
нередовна, когато в нея липсва някое от изискванията посочени в чл. 127 и 128
от ГПК. Липсата на реквизитите по чл. 127 ал. 1 т. 4 и 5 от ГПК - относимите
факти към спора не са посочени или са посочени неясно, липсва петитум или
същият е формулиран неясно, не позволява на съда да извърши правна квалификация
на предявения пред него иск, доколкото последната се извършва въз основа на
изложените фактически обстоятелства и формулиран петитум, които
индивидуализират спорното право, предмет на делото.
За редовността на
исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е
условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора
съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на
исковата молба и изискванията на чл. 127 ал. 1 т. 4 и т. 5 от ГПК съдът трябва
да процедира по начина, указан в чл. 129 ал. 2 от ГПК като предостави
възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно
формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата
молба на основание чл. 129 ал. 3 от ГПК. Когато недостатъците на исковата молба
са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е
длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните
указания, дадени в мотивите към т. 5 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г.
по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Такъв е и настоящият случай. Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства са неясни и недостатъчни за определяне на точната правна квалификация на предявения от ищеца иск. Не се установява и какво точно е искането, заявено от ищеца за защита на нарушено негово право. В исковата молба е посочено, че при сключване на процесния договор ищецът е предал на ответника сумата от 1350 щ. д. – стоп капаро, а при сключване на предварителния договор с третото лице продавач, е предал на същия сумата от 2808 лева, представляваща уговорено комисионно възнаграждение. В молбата се твърди договорно неизпълнение от страна на ответника на задължението му за юридическа проверка на документите за собственост на процесния имот, твърди се, че са водени преговори за възстановяване на сумата от 2808 лева - представляваща уговореното комисионно възнаграждение, като в същото време се иска осъждане на ответника да заплати комисионното възнаграждение на основание чл. 79 от ЗЗД.
От представения по делото договор за депозит от
08.04.2014г. се установява, че ответното дружество – изпълнител е поело
задължение да проведе преговори със собственика на обявен за продажба недвижим
имот с цел постигане на по-ниска от обявената продажна цена, оптимални условия
на сделка за покупко-продажба, както и да извърши юридическа проверка на
документите за собственост на имота (чл.2). За целта възложителят – изпълнител
е предал сумата 1350 щатски долара, служеща като депозит за спиране от продажба
на този имот, за която страните са приели, че впоследствие ще бъде приспадната
или от продажната цена на имота, или от дължимото на изпълнителя
възнаграждение. В случай на установена неизрядност на представените документи, депозитът
подлежи на връщане на възложителя (чл.6). При установяване на изрядност на
документите за собственост на имота, ищецът – възложител се е задължил за
сключи предварителен или окончателен договор за покупка със собственика на
имота или негов пълномощник (чл.3). Изрично в чл.5 от договора страните са
приели, че при сключването на предварителен или окончателен договор за
покупко-продажба, което от двете събития стане по-рано, възложителят – купувач
дължи заплащането на изпълнителя – посредник на уговореното комисионно
възнаграждение в размер на 3% от договорената продажна цена.
Предвид това и изложените в исковата молба твърдения, не
може да бъде установен видът на търсената от ищеца защита – дали се претендира
компенсаторно обезщетение за вреди от неизпълнението на основание чл. 79 от ЗЗД,
вр. чл.82 от ЗЗД, компенсаторна неустойка или връщане на даденото по договора
на отпаднало основание поради разваляне на процесния договор по реда на чл. 55
ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Отправеното до съда искане за връщане на платеното
комисионно възнаграждение е в противоречие с обстоятелствената част на исковата
молба, в която липсват твърдения за отпадане на основанието за плащането. Редовността
на иск, предявен на плоскостта на реституция на престация по договор, несъмнено
изисква обосноваване на хипотезата по чл.55 от ЗЗД, от която произтича
неоснователното обогатяване, тъй като подобна претенция е несъвместима с
твърдения за действаща и валидна сделка. Не е налице и изрично позоваване на
запазване последиците на договора, съчетано с претенция за обезщетение за вреди
от неизпълнението, индивидуализирани по вид (прописнати ползи или претърпени
загуби) и размер (начин на формирането му). Същевременно не се твърди вземането
да произтича от неусточена клауза, което да обуслови субсумирането му под
разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, каквато квалификация е опредил
първоинстанционният съд, още повече, че клаузата на чл. 6 от договора за
депозит няма неустоечен характер, а урежда отношенията между страните по повод
стоп депозита при евентуална неизправност на третото за договора лице -
продавач. Посочената празнота във фактическите твърдения в исковата молба
възпрепятства преценката дали искът е предявен на договорно или извъндоговорно
основание.
Пред въззивната инстанция с молба от 20.05.2020 г. е
уточнено, че се претендира връщане на даденото в изпълнение на развален договор
комисионно възнаграждение, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. Обусловената
от уточнението различна правна квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение,
доколкото е налице произнасяне извън определения от ищеца предмет и обхвата на
търсената защита, с което е нарушен принципът на диспозитивното начало в
гражданския процес.
Предвид изложеното и липсата на процесуална възможност
констатираната нередовност в исковата молба да бъде отстранена на въззивна
инстанция, постановеното по нея първоинстанционно решение следва да бъде
обезсилено като недопустимо, а делото върнато за ново разглеждане от друг
състав на РС Варна.
Воден от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 4925/15.11.2019 г. по гражданско дело № 5642/2019 г. на РС Варна.
ВРЪЩА делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1 .
2 .