№ 260063
гр. Варна, 27 май 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание,
проведено на 16 април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на прокурора Милена Гамозова и секретаря Петранка Паскалева, като разгледа
докладваното от съдия Светослава Колева
ВНОХД № 63 по описа на ВАпС за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдебното производство
по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест на
прокурор при ОП Варна против присъда № 48, постановена по НОХД № 700/2020 год. на 31.08.2020
г. от ОС Варна.
В протеста по същество
се навеждат доводи за необоснованост на присъдата в нейната оправдателна част,
тъй като почива на неправилна оценка на доказателствения материал и игнориране
на част от доказателствените източници. Според прокуратурата изводите на
първата инстанция, че подсъдимият не е нанесъл нито един удар в главата на
пострадалия, а нараняванията му в тази област били причинени от падането му от
оградата, са напълно произволни и в
разрез с доказателствата по делото. На следващо място се сочат и допуснати
съществени процесуални нарушения, обусловени от особеностите на проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, които ограничават
съда и страните да установяват факти, различни от описаните в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Навеждат се оплаквания и за противоречиви и неясни
мотиви защо се дава приоритет на едно доказателство – видеозапис, за сметка на
други. Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на постановената
оправдателна присъда и произнасяне на нова осъдителна такава или за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция на
основание чл.348, ал.3, т.1 от НПК.
Представителят на ВАпП
поддържа протеста пред въззивната инстанция и изразява становище за
необоснованост на извода на първата инстанция за недоказаност на обвинението.
Излага виждането, че събраните доказателства установяват обективните и
субективните признаци на престъпление опит към убийство, а не такова против
телесната неприкосновеност на личността. Предлага настоящата инстанция да
отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия Г.Ф.
за виновен по обвинението, предявено му на първата инстанция – такова по
чл.115, вр.чл.18 от НК.
Гражданският ищец М.К.
заявява, че поддържа протеста и моли да бъде уважен.
Подсъдимият Ф. лично и чрез
защитниците си заявява позиция за неоснователност на протеста. Поддържа се
становище за обоснованост на първоинстанционната присъда, тъй като опитът е
възможен само при пряк умисъл, какъвто не бил формиран у подсъдимия при
осъществяване на изпълнителното деяние. Предлага се на въззивната инстанция да
потвърди изцяло атакуваната присъда.
В предоставената му последна дума подс.Ф.
повтаря, че иска присъдата да бъде потвърдена
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 и ал.2 от НПК намира за установено
следното:
Предмет на въззивна
проверка е присъда № 48, постановена по НОХД № 700/2020 год. на 31.08.2020 г.
от ОС - Варна, с която Г.Г.Ф., ЕГН ********** ***, е признат за НЕВИНЕН
в това на
15.12.2019 год. в гр.Варна да е направил опит умишлено да умъртви М.П.К. на 37
години, като деянието да е останало недовършено поради независещи от волята на
дееца причини, поради което и на основание чл.304 от НПК ВОС го е оправдал
по предявеното му обвинение по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК; едновременно с това ВОС е признал подсъдимия Ф. за ВИНОВЕН в това, че на
същата дата - 15.12.2019 год., в гр.Варна е причинил на М.П.К.
на 37 години, средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на мозъка,
разкъсно-контузна рана по окосмената част на главата, кръвонасядания и
травматичен оток по лицето, многофрагментно счупване на носните кости,
разкъсно-контузна рана по гърба на носа, травматичен оток и кръвонасядане в
областта на дясната длан, кръвонасядания в областта на двете бедра, травматичен
оток и кръвонасядане в областта на лявото коляно, разкъсно- контузна рана по
лявата подбедрица, обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, а контузията на мозъка - разстройство на здравето, временно опасно за
живота, поради което и на основание чл.129 и чл.54 от НК му наложил наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ, което на основание чл.58а от НК е редуцирал с 1/3 на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
С проверявания съдебен
акт са били оставени без уважение предявените от М.К. граждански искове срещу подсъдимия Г.Ф. в
размер на 2 000, 00 лева за обезверда на причинени имуществени
вреди, както и в размер на 15 000, 00 лева за обезщетяване на нанесени неимуществени вреди.
Съдът се е произнесъл по
отношение на направените по делото деловодни разноски и относно съдбата на
веществените доказателства.
След като прецени
изложените в протеста и мотивите към него доводи, становищата на страните и
провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Варненският апелативен
съд (ВнАС) намери за установено следното:
Производството пред
първата инстанция е протекло по диференцираната процедура, уредена в глава
ХХVІІ НПК, по инициатива на подсъдимия и защитника му. По реда на чл.371, т.2 НПК подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тях. Съдът
е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства и е постановил определение по реда на
чл.372, ал.4 НПК, с което е обявил, че ще ползва същото самопризнание при
постановяване на присъдата.
С оглед естеството на
диференцираната процедура в нейната разновидност по т.2 на чл.371 НПК,
въззивният съд дължи проверка на първо място дали са били налице основания за
провеждане на съкратено съдебно следствие и на следващо - дали действително
самопризнанието на подсъдимия се явява подкрепено от събраните в досъдебното
производство доказателства. При извършването на пълна служебна такава, а и по
доводите в протеста, съдебният състав намери, че предходната инстанция е
провела незаконосъобразно процедурата и така е допуснала съществено нарушение
на процесуалните правила, което не може да бъде отстранено в рамките на
въззивната проверка, като естеството му - от категорията на абсолютните -
изключва априори обсъждането на въпроса за евентуалното му отражение върху
правилността на присъдата.
Провеждането на
съкратено съдебно следствие не е право на подсъдимия, а предвидена в закона
процесуална възможност, която може да бъде реализирана при кумулативното
наличие на две условия. Първото от тези изисквания за провеждане на делото по
реда на съкратено съдебно следствие, в която и да е от двете възможни хипотези,
е всъщност следствие и резултат на общия принцип за разкриването на обективната
истина. Последното е най-важното и абсолютно приоритетно задължение на съда.
Затова, ако видът и естеството на събраните в досъдебното производство
доказателства разкриват качествена невъзможност да удовлетворят разкриването на
обективната истина, до каквито изводи в случая е достигнала първата инстанция,
необходимостта от непосредствената им проверка и събиране на доказателства от
съда в провеждане на съдебното следствие по общия е безусловна. Прилагането на
диференцираната процедура в нейната разновидност по чл. 371, т. 2 НПК,
респективно постановяването на определение по реда на чл. 372, ал. 4 НПК,
несъмнено е предпоставено от условието самопризнанието на подсъдимия да не е
голословно, а да е подкрепено от доказателствата. Самопризнанието на подсъдимия
следва да обхваща всички съставомерни факти, изнесени в обстоятелствената част
на обвинителния акт - както върху тези, отнасящи се към обективната страна на
престъплението, така и върху включените в субективната му страна. Затова,
когато съдът извежда своята преценка в рамките на предварителното изслушване,
той е длъжен да реши въпроса дали самопризнанието на подсъдимия за всички
съставомерни факти се подкрепя от доказателствата. Ако доказателствата са
противоречиви до степен, непозволяваща извод за подкрепата на самопризнанието
на подсъдимия, или пък изобщо няма такива, които го подкрепят, то въпреки че
съдът (или съдията-докладчик) е допуснал предварително изслушване, не трябва да
постановява определение по реда на чл.372, ал.4 НПК. В подобен случай съдът
поначало би следвало да откаже провеждането на предварително изслушване по реда
на чл.371, т.2 НПК с аргумент, че правилното решаване на делото и разкриването
на обективната истина налагат провеждането на съдебното следствие по общия ред
(без да формира съображения по съществото на обвинението и неговата обоснованост).
Ако все пак е допуснал предварително изслушване, както е в случая, съдът би
следвало аргументирано да откаже с определение провеждането на съкратено
съдебно следствие на основание извода си, че самопризнанието на подсъдимия не
се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. При наличие
на противоречиви доказателства, пораждащи необходимост от тяхната проверка или
при липсата на доказателства в подкрепа на самопризнанието, съдът не може да
проведе съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 НПК (в този смисъл са и
задължителните за съдилищата указания, отправени с ТР № 1/2009 г. на ОСНК на
ВКС - т. 4, Решение № 262 от 15.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 217/2010 г., I н.
о., НК).
В конкретния случай, в съдебно
заседание, проведено на 31.08.2021 г., действително подс.Г.Ф. е направил
самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК, като първостепенният съд е преценил, че
последното се подкрепя от доказателствените материали, събрани на досъдебното
производство. Тази преценка на ОС Варна е била правилна към момента на
произнасяне на определението му по реда на чл.372, ал.4 от НПК, доколкото
основанията за отказ от провеждане на диференцирана процедура по глава ХХVІІ от
НПК не са били все още манифестирани. Тази първоначална преценка на първостепенния
съд, макар и не по правило, би могла да търпи съответни корекции, когато в рамките
на съдебното производство настъпят изменения в позициите на страните или се
установят нови данни, които да дадат основание за преразглеждане на въпроса
относно реда на провеждането му-по глава ХХ, раздел ІІІ от НПК, или по глава
ХVІІ от НПК. Подобна промяна в позициите на защитата и подсъдимия недвусмислено
е била обективирана в съдебните прения, когато по същество защитата е оспорила
почти изцяло фактическите обстоятелства, отразени в обвинителния акт – броя на
ударите, механизма на тяхното нанасяне, средството, с което са били нанесени,
целта с която са били нанесени. Провокиран от тези възражения, ВОС е взел
решение да възобнови съдебното следствие и да предяви непосредствено на
страните едно от доказателствата по делото – видеозапис, игнорирайки всички
други доказателствени източници и задължението си да ги провери и събере
непосредствено с участието на страните. Съгласно ТР № 1/06.04.2009 г., т.1.1,
" е недопустимо провеждането на съкратено съдебно следствие, ако
първостепенният съд констатира,че изявлението на подсъдимия не отразява
неговата валидно формирана воля или сочи само на частично самопризнание...В
такива случаи за разкриване на обективната истина по делото е нужно разглеждане
на делото по общия ред". Като не е отменил определението си, с което е дал
ход на процедура по глава ХХVІІ от НПК, и най-вече като не е събрал лично и
непосредствено всички доказателства, върху които е изградил вътрешното си убеждение,
ВОС е допуснал особено съществено нарушение на процесуалните правила.
В подкрепа на изложеното
дотук е и резултатът от сравнителния анализ на нормите на чл.373, ал.3 и
чл.305, ал.3 НПК. Процесуалният закон е въвел отделно (и различно) изискване за
съдържанието на мотивите на присъдата при провеждане на съкратено съдебно
следствие в обсъжданата тук разновидност. Разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК
очертава съдържанието на мотивите в случаите по чл.372, ал. 4 НПК. Изискванията
са различни в сравнение с тези за съдържанието на мотивите към присъдата,
постановена при разглеждане на делото по общия ред. Съпоставката с нормата на
чл. 305, ал. 3 НПК налага недвусмислено извод, че при диференцираната процедура
в разглежданата хипотеза съдът не извършва доказателствен анализ в мотивите.
Разпоредбата, предписваща изискуемото съдържание за мотивите на присъдата,
постановена по дело от общ характер, разгледано по общия ред, създава
задължение за съда да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои
доказателствени материали ги е приел за такива и да изложи съображения при
противоречие в доказателствените материали защо приема едни от тях, а отхвърля
други. За разлика от нея, разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК предписва
единствено, че в случаите по чл.372, ал. 4 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
позовавайки се на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят. Не е предвидена възможността за
доказателствен анализ в смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК.
Логиката на закона е ясна: за да постанови присъда по този диференциран ред,
съдът следва да е констатирал отсъствие на съществени противоречия в
доказателствата, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. Незначителните
такива не са основание за отказ от разглеждане на делото реда на съкратеното
съдебно следствие, но ако има доказателства, създаващи солидни съмнения относно
съставомерните признаци (обективни и субективни такива) на инкриминираното
деяние, съдът е длъжен да разгледа делото по общия ред (т. 4 от ТР № 1/2009 г.)
На следващо място,
горепосоченото съществено нарушение на процесуалните правила е било
допълнително мултиплицирано от първостепенния съд в мотивите към постановената
от него присъда. От една страна първостепенният съд е пресъздал част от
обстоятелствата, съдържащи се в обвинителния акт, като е изключил твърденията
на прокуратурата, че част от 22 от нанесените с твърдия предмет удари от страна
подс.Г.Ф. са попаднали в главата на пострадалия. Подобно отклонение в
диференцираното производство по чл.371, т.2 от НПК е недопустимо, (иначе
казано, в това производство съдът е задължен да се произнесе в рамките на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са
самопризнати… Решение № 201
от 18.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 761/2016 г., I н. о., НК, Решение № 203 от
10.01.2019 г. на ВКС по н. д. № 806/2018 г., I н. о., НК, Решение № 217 от
13.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1097/2017 г., III н. о., НК, Решение № 274 от
12.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 990/2016 г., II н. о.) от една страна, а от
друга се намира в открит алогизъм с правния извод, че подсъдимият е нанесъл
средна телесна повреда, свързана с нараняване именно главата на гражданския
ищец. В тази насока първата инстанция дори е изложила категорични свои изводи,
че нито един от отразените на видеозаписа 22 удари не попада в главата на М.К.;
излага и хипотеза за получаване на увреждането в главата при падане от оградата
на имота на подсъдимия. В открито противоречие с тези факти, ВОС от правна
страна приема, че подсъдимият е причинил на М.К. контузията на мозъка -
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Волята на първата
инстанция е неясна до степен, непозволяваща осъществяването на контрол.
На следващо място,
налице е и пълна липса на мотиви по отношение на гражданско-отхвърлителната
част на присъдата. По делото са били предявени два граждански иска – за
обезвреда на нанесени в резултат на деянието имуществени вреди в размер на 2000
лева и за обезщетяване на морални такива в размер на 15 000 лв. И двата са били
отхвърлени като недоказани по основание. Единственото съображение, изложено в
мотивите е, че искът (кой от двата не става ясно) е необоснован „предвид
неявяването на пострадалия“. За въззивната инстанция е невъзможно да осъществи
контрол за законосъобразност на този извод, предвид не само неговата
лаконичност, но и липса на каквото и да било законово обвързване на личното
явяването на пострадалия в с.з. и основателността на неговите претенции.
Естеството на
нарушението на процесуалните правила е такова, че определя като безпредметно
обсъждането на въпроса дали и как неговото допускане се е отразило на
правилността на присъдата. То не може да бъде компенсирано успешно от въззивния
съд. Проведеното пред ОС - Варна съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 НПК не позволява провеждането на съдебно следствие по общия ред в
тази инстанция. Недопустимо е смесването на две различни процедури в рамките на
един наказателен процес в различните инстанции. Обсъждане на доказателствата от
досъдебното производство е допустимо само в контекста на обосноваването на
виждането на въззивния съд, че определението, постановено от ВОС по реда на чл.
372, ал. 4 НПК, е неправилно, защото самопризнанието не е подкрепено от
доказателствата по изискуемия начин. Недопустимо е обаче извършването на анализ
на доказателствата от досъдебното производство, приобщени в конкретния случай в
нарушение на установените основни принципи за устност, непосредственост и
състезателност, за обосноваване на изводи по същество, след като съдебното
следствие пред първата инстанция е протекло по диференцираната процедура в
нарушение на закона. Безспорно въззивната инстанция действа като „втора първа“,
но процесуалната логика на закона изключва функционирането й в рамките на
въззивния контрол като инстанция, проявяваща се (с оглед естеството и обема от
действия, които трябва да проведе) като изцяло първа. Смисълът на въззивното
производство е да се проведе проверка по реда на инстанционния контрол, а не да
се подмени и/или замести изцяло дължимото формиране (по реда на чл. 14 НПК) на
вътрешно убеждение на първата инстанция. Въззивният съд не би могъл да проведе
съдебно следствие по общия ред за първи път пред себе си (освен в хипотезата на
чл.335, ал.2 от НПК). Недопустимостта на подобен подход произтича от пречката
за съчетаването на две различни процедури, логически обяснима и с това, че в
противен случай страните биха били лишени от произнасянето на една инстанция и
по фактите, и по правото.
Предвид изложените съображения настоящият въззивен съдебен
състав намери, че в пределите на правомощията на въззивната инстанция и с оглед
предоставените й процесуални възможности не могат да бъдат отстранени
допуснатите съществени процесуални нарушения, тъй като те касаят допустимостта
на провеждане на съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд.
Същите обаче са отстраними от първоинстанционния съд в ново производство, което
следва да започне от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание”. Това налага ВАпС да не взима
отношение по доводите за нарушения на материален закон, вън от тези, които са
свързани с процедурата, по която е проведено съдебното производство. При новото
разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с посочените нарушения, които
следва да бъдат отстранени със способите на НПК.
Предвид изложените
по-горе съображения и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 48, постановена по НОХД № 700/2020 год. на
31.08.2020 г. от ОС Варна и
ВРЪЩА делото на Окръжен съд, гр.Варна за ново разглеждане от друг
състав на съда от стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание“.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.