РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 13.02.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
15815 по описа за 2016 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ за установяване спрямо „Б.Д.“
ЕАД, че Г.В.Г., дължи следните суми: главница 44 180 лв., договорна лихва
за периода 15.07.2010 г. - 03.12.2015 г. в размер на 32 555 лева; санкционираща
лихва за периода от 30.11.2015 г. до 03.12.2015 г. в размер на 572,74 лева.;
законна лихва върху главницата, считано от 04.12.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането, предмет на заповед за изпълнение от 25.01.2016 г., по
ч.гр.д. № 75267/2015 г. по описа на СРС, 66 състав.
Ищецът „Б.Д.“
ЕАД поддържа, че по силата на сключен договор за подобрения на недвижим имот от
08.04.2004 г. с Г.В.Г., му е предоставила сумата от 48 576 лв., при лихва
в размер на 11,75 %.
За обезпечаване
на договора е учредена договорна ипотека върху апартамент № 42, находящ се в
гр. София, ж.к. „*********** Срокът на издължаване на кредита е 240 месеца,
считано от датата на неговото усвояване – 14.04.2004 г. Кредитът се издължава
на падежа – всяка 13-то число на месеца, на равни анюитетни вноски, включително
и чрез удръжки от разплащателната сметка на Г.В.Г..
На 21.01.2010 г.
поради нередовно обслужване на задълженията между ответника и банката е подписано
допълнително споразумение, с което кредитът е преструктуриран и е уговорено
следното: остатъкът по дълга съм датата на сключването му е 44 180 лв.,
договорен е 6 месечен гратисен период за издължаване на главницата по кредита,
без да се променя крайния срок, падежната дата е всяко 15-то число на месеца. Към
датата на сключване на допълнителното споразумение лихвата е 12,75 %.
След сключване
на допълнителното споразумение, внасяните от ответника суми са били достатъчни
да погасяване на вноските по кредита до м. юни 2010 г. През м. юли 2010 г.
постъпилата сума по сметката на длъжника за погасяване на месечната вноска не е
бира достатъчна като не са погасени и следващите 64 вноски.
Ето защо, поради
непогасяване на месечните вноски и допусната забава над 90 дни, на основание т.
20.2, раздел VII „Отговорности и санкции“ от ОУ за предоставяне на
жилищни и ипотечни кредите, неразделна част от допълнителното споразумение,
банката е упражнила правото са да превърне кредита в предсрочно изискуем. В
тази връзка Г.Г. е уведомен с покана-уведомление с
изх. № 01.20-07464/27.10.2015 г. чрез „Еконт Експрес“ ЕАД, връчена лично на
ответника на 29.10.2015 г. На ответника е изпратена и нотариална покана рег. №
4506, том I, № 184 по описа на нотариус М.Е., рег. № 627,
получена лично на 23.11.2015 г. в кантората на нотариуса.
На 30.11.2015 г.
кредитът е обявен за предсрочно изискуем и отнесен в просрочие. До предявяване
на молба за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредитът е олихвяван с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта.
На 04.12.2015 г.
банката е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
за сумите, предмет на настоящия иск, което е уважена, като са присъдени и
разноски за държавна такса в размер на 1575,64 лв. и 1531,73 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт. На 21.11.2016 г. „Б.Д.“ ЕАД е уведомена за подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, което обуславя правния й интерес от образуване на настоящето
производство и установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В допълнителната
искова молба, ищецът поддържа че действително договорът за кредит за подобрения
не е сключен при общи условия, тъй като всички условия се съдържат в него. Към
датата на подписване на договора не е подписан погасителен план, защото
кредитът се усвоява на етапи, като се издължава на анюитетни месечни вноски (след последното усвояване е определена месечна
погасителна вноска), които се
определят на база на реално броената сума до крайния срок на издължаване.
Ответникът Г.В.Г.
оспорва иска, като поддържа, че същият е недопустим, защото „Б.Д.“ ЕАД е
образувала предходно заповедно производство за същото вземане, поради което
счита, че правото й на иск по чл. 422 ГПК е преклудирано. По същество излага
доводи за неоснователност на исковете. Релевира възражение за погасяване по
давност на вземането.
Не оспорва
обстоятелството, че между него и банката е сключен договор за кредит от
08.04.2004 г., като поддържа, че е получил единствено сумата от 45 412
лв., а не както се твърди в исковата молба – 48 576 лв. Сочи, че няма
подписани общи условия и погасителен план, което води до липса на задължение за
плащане на месечни задължения от кредитополучателя, както и не са уговорени
такси и комисионни за разглеждане на искането за кредит.
Ответникът
поддържа, че за целите на договора за кредит е сключен договор с „Б.Д.“
ЕАД и е открита разплащателна сметка № 02/0000000003958495
в същата банка, клон „Батенберг“, с титуляр ответника. За обслужване на кредита
на 14-04.2004 г. банката е открила сметка № 17/7160/4037073 при клон
„Батенберг“, която е с неясен титуляр и условия. Поддържа, че до 20.01.2019 г.
регулярно е осигурявал парични средства по разплащателната си сметка и внасял
на каса в б. „Д.“ ЕАД вноски за
погасяване на кредита.
Поддържа, че в
нарушение на правилата на счетоводството и договора банката е формирала дълга
на ответника, неправилно е правила счетоводни записвания за капитализиране на
лихви и погасяване на лихви, в нарушение на закона сама е договаряла със себе
си и е изменяла (увеличавала) лихвения процент. Освен това неправомерно е
извършвала вътрешнобанкови плащания от името и за сметка на ответника. Сочи, че
клаузите за капитализация на лихви – чл. 7, за издължаване чрез удръжки от
разплащателната сметка – чл. 8, за плащане на лихви, чиито размер не е уговорен
между страните – чл. 6, за капитализация на такси, комисионни и др. – чл. 24 са
нищожни поради противоречие със закона. Сочи, че допълнителното споразумение от
21.01.2010 г. е сключено при условията на измама от банката, при предоставени неверни данни от банката за размера
на кредита и остатъка по дълга, поради което същото е унищожаемо на основание
чл. 29 ЗЗД.
От страна на
ответникът Г.В.Г. е предявен насрещен иск с правно основание 59, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 57, ал.1 от ЗПУПС срещу „Б.Д.“ ЕАД, за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 29 427,53 лв., представляващи 57 бр. незаконни плащания, за
периода от 12.10.2004 г. до 17.07.2010 г. (размера
на всяко неразрешено плащане е посочен в уточнителна молба, депозиране в о.с.з.
на 28.10.2019 г., л. 317 и сл. от делото),
ведно със мораторната лихва от датата на всяко плащане до датата на завеждане
на иска – 20.07.2017 г. в общ размер на сумато от 30 874,32 лв.
В исковата молба
по насрещния иск и уточнителни молби, Г.В.Г.
поддържа, че във връзка с договора за кредит от 08.04.2004 г., в периода от
14.04.2004 г. до 31.07.2010 г., ответникът е извършвал множество неразрешени
платежни операции по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗПУПС, респ. незаконосъобразни
парични преводи по см. на чл. 1 и сл. от
ЗППЕПИПС (отм.) и плащания от
разплащателни и др. сметки, на които титуляр е ищеца. Поддържа, че с
незаконосъобразните платежни операции банката е погасявала негов „фиктивен
дълг“ и се е обогатила противоправно.
Поддържа се, че на
18.03.2004 г. е сключил договор с „Б.Д.“ ЕАД и му е открита разплащателна
сметка № 02/0000000003958495 в клон „Батенберг“, с цел обслужване на по-късно
сключения договор за кредит. През м. май 2006 г. банката едностранно и без да
го уведоми е променил номера на тази банкова сметка, ***: № 000000011934670.
През 2010 г. отново едностранно е променила номера на банковата сметка - № BG***********. Фактически са откривани нови сметки, с
нови номера, без откриването им да е уговорено или да е уведомен за промяната. От
друга страна, за счетоводно отчитане на задълженията по договора за банков
кредит, банката е открила на името на Г.В.Г. заемна сметка № (17)0000000004037073,
банкова сметка № *******, наречена заемна сметка. Видно от операционните
бележки от банката, при внасяне на каса на суми за погасявания, вместо по
разплащателната му сметка е извършвала плащания по заемната сметка, която не платежна
сметка и няма IBAN ***. Ищецът поддържа, че между него и банката няма
сключен договор за директен дебит или директен кредит.
В отговора на
исковата молба по насрещния иск „Б.Д.“
ЕАД поддържа, че иска е неоснователен, като са налице противоречиви
твърдения. От една страна, ищецът твърди, че е нарушена Наредба № 13 от
07.04.2005 г. на БНБ за прилагане на международен номер на банковата сметка и
за банковите кодове, а от друга сочи, че банката създава разплащателна сметка
на името на кредитополучателя с IBAN № BG***********. Твърдението, че банката многократно е
променяла номера на банковата му сметка не отговаря на действителното
положение, като е договорено в чл. 8 от договора право на банката да прави
директно удръжки.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено следното:
Неоснователно е възражението за недопустимост на настоящето
производство, по аргумент от чл. 126 ГПК, тъй като видно от разпореждане от
23.11.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 13967/2011 г. на СРС, 39 с-в, е
обезсилена издадената на 18.04.2011 г. по същото дело заповед за изпълнение по
чл. 417, т. 2 ГПК и е прекратено производството, т.е. не е налице висящо
предходно производство по реда на чл. 417 ГПК, респективно чл. 422 ГПК. Отделно
от това, тъй като заповедта за изпълнение е обезсилена, не е формирана сила на
пресъдено нещо относно правото на вземане на банката по отношение на процесния
договор за кредит.
По делото е представен договор сключен на 08.04.3004 г. между „Б.Д.“
ЕАД, в качеството на кредитодател и Г.В.Г., в
качеството на кредитополучател, за подобрения на недвижим имот, в размер на
48 576 лв. Договорът
е подписан от страните по него, и по аргумент от чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД, има
сила на закон за тях.
Договорено е усвояване на етапи за завършени СМР на кредита – чл. 4.2,
на три транша : I -ви етап
31 712 лв.; II -ри етап
13 700 лв. ; III -ти етап 3 164 лв.
Срокът за издължаване на кредита е 240 месеца, считано от датата на
първото усвояване на суми от кредита (чл.2), с падежна дата на анюитетните
вноски 13-то число на месеца. Съгласно чл. 8 от договора за кредит,
погасяването му се извършва чрез удръжки от разплащателната сметка на кредитополучателя.
Съгласно чл. 9.1 от договора, при усвояване на сума от първия етап в
анюитетен дълг се превръща реално усвоената част от кредита. Месечната
анюитетна вноска се определя на база на реално броената сума до крайни срок на
издължаване.
По
делото е представен погасителен план, подписан от Г.Г.,
представляващ неразделна част от допълнителното споразумение от 21.01.2010 г. (л. 205 и сл. от делото).
Към основния договор няма погасителен план.
В
чл. 21 от договора е предвидено, че при неплащане на дължимите месечни
анюитети, когато неиздължената сума е равна на три месечни анюитети, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като
съответно до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът
от кредита се олихвява с действащия договорен лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 5 пункта.
Към
договора е сключено допълнително споразумение на 21.01.2010 г., в което е
констатирано, че остатъкът по дълга към датата на сключването му е 44 525,13
лв., като се капитализират всички
неплатени редовни лихви, от които остатъкът по главницата е в размер на
44 235,54 лв., дължима редовна лихва в размер на 109,67 лв. и дължима
наказателна лихва в размер на 12,28 лв. Кредитополучателят е внесъл сумата от
345,13 лв., като остатъкът от дълга е сумата от 44 180 лв. Договаря се гратисен
период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца. В гратисния период кредитополучателят заплаща
част от месечната лихва по погасителен план, предоставен от кредитора в размер
на 234,71 лв. След този период
анюитетната вноска е в размер на 587,01 лв. (съгласно
приложения към споразумението подписан от страните погасителен план).
Съгласно
чл. 5 от допълнителното споразумение лихвата по кредита към датата на сключването
му е 12,75 %.
Установява
се, че въз основа на депозирано от „Б.Д.“ ЕАД на 04.12.2015 г. заявление по чл.
417 от ГПК срещу Г.В.Г.,
като на 25.01.2016 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение за следните
суми: главница 44 180 лв., договорна лихва за периода 15.07.2010 г. -
03.12.2015 г. в размер на 32 555 лева; санкционираща лихва за периода от 30.11.2015
г. до 03.12.2015 г. в размер на 572,74 лева.; законна лихва върху главницата,
считано от 04.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски по делото, а именно 1575,64 лв. държавна такса и 1531,73 лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Неоснователно е възражението на
ответника, че заповедта за незабавно изпълнение е нищожна, защото същата е
постановена от законен съдебен състав, съдържа необходимите реквизити,
предписани в закона и е подписана.
Съгласно
приетото в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.,
ОСГТК на ВКС, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.
2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
че ще счита кредита за предсрочно изискуем, ако към този момент са налице
обективните факти, обуславящи настъпването й.
С
уведомление изх. № 01.20-07464/27.10.2015 г. от „Б.Д.“ ЕАД е уведомила Г.В.Г.,
че поради забава в погасяване на договора за банков кредит от 14.04.2004 г.,
обявява кредитът за предсрочно изискуем,получено от длъжника лично, с обратна
разписка на 29.10.2015 г. Идентично волеизявление е връчено и чрез нотариална
покана, рег. №4506, том I, № 184 на
нотариус М.Е., с рег. № 627 на Нотариалната камара, отново лично на Г.Г. на 23.11.215 г. в кантората на нотариуса.
Неоснователно е възражението в отговора, че не е ясен
размера на месечната вноска, тъй като след последното усвояване на сума от
кредита по сметката, което е довело до определяне на месечната погасителна
вноска, ответникът в продължение на няколко години редовно и срочно е погасявал
кредита на падежната дата.
Съгласно заключението на изслушаната и приета по делото основно
заключение на съдебно – счетоводната експертиза от 17.04.2018 г., кредитът е
усвояван на два пъти на дати 14.04.2004 г. в размер на 31 712 лв. и на
19.07.2004 г. в размер на 13 700 лв. или общо 45 412 лв. Сумите, които са постъпили по разплащателната
сметка на Г.В.Г. (02) *******, IBAN
***.04.2004г. до 29.01.2011 г. са общо в размер на 21 980,12 лв.
Видно от
заключението, на 15.07.2010 г. е преустановено редовното погасяване на
кредитното задължение и забавата до първата следваща вноска е 31 дни, а до
датата на обявяване на предсрочна изискуемост 30.11.2015 г. е над 90 дни. Размерът на дължимите суми (при
отговора на този въпрос вещото лице е съобразило падежна дата 15-то число и анюитетна
вноска 587,01 лв., т.е. погасителния план по допълнителното споразумение от
21.010.2010 г.) към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
04.12.2015 г. са следните: 41 303,88 лв. главница, договорна лихва за
периода 15.07.2010 г. – 03.12.2015 г. – 30 435,67 лв., санкционна лихва в
размер на 535,45 лв. и заемни такси 1 378,50 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза от
05.04.2019 г. размерът на усвоените средства предоставени от банката е
45 412 лв., тъй като не е предоставен трети транш. „Б.Д.“ ЕАД не е
използвала погасителни планове за отчитане на погасяванията и за извършване на
плащанията за периода 14.04.2004г. до 20.01.2010 г. Размерът на главницата към
21.01.2010 г. според изготвения от вещото лице погасителен план е
40 946,87 лв.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза от 04.11.2021 г. се установява следното:
Реално усвоената
сума по договора за кредит за подобрения на недвижим имот от 08.04.2004 г. е в
размер на 45 412 лв. (на два транша).
Постъпилите по
кредита плащания от кредитополучателя, включително и сумите по предоставените
по делото от Г.Г. вносни бележки, са на обща стойност
34 001,87 лв., от които плетени до 21.10.2010 г. – 31 654.48 лв., от
които платени до 21.10.2010 г. – 31 654,48 лв.
Вещото лице е
изготвило погасителен план за целия срок на договора за кредит, отчитайки
реално предоставената главница и обстоятелството, че кредитът е усвоен на два
транша, при първоначално уговорения по договора за кредит лихвен процент на
възнаградителната лихва от 11,75 %. Изготвения погасителен план е без
капитализиране на лихви и без наказателна лихва. Съобразявайки тези изчисления,
в т. 1 вещото лице дава следното заключение относно размера на дължимите суми:
а) към 21.01.2010 г. (датата на подписване на допълнителното споразумение), общия размер на дължимите суми по изготвения
погасителен план е 33 795,19 лв., включващ възнаградителна лихва от
28 990,49 лв., главница 0 4 629,70 лв. и такси за управление 175 лв.
До 21.01.2010 г.
включително са платени суми по кредита в размер на 31 999,61 лв.,
съответно като се отнесат плащанията последователно за погасяване на месечни
вноски и такси, непогасените падежирали месечни вноски и такси са в размер на
1795,24 лв.
Дългът към
21.01.2010 г. е в размер на 42 677, 99 лв., който включва: главница –
41 145,93 лв., в т.ч. падежирали вноски – 363,18 лв. и остатъчна
непадежирала главница – 40 782,75 лв., възнаградителна лихва – 1 432,75 лв.
б) Към 29.10.2015 г. – датата на връчване на длъжника
на изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, общият
размер на дължимите суми по изготвения погасителен план е 68 039,68 лв.,
включващ: възнаградителна лихва – 53 915,85 лв., главница – 13 783,83
лв. и такси за управление 385 лв.
До 29.10.2015 г.
са платени суми по кредита в размер на 33 442,91 лв., съответно като се
отнесат последователно плащанията за погасяване на месечни вноски и такси си
установява, че дългът към 29.10.2015 г. е в размер на 66 269, 94 лв.,
който включва: главница – 40 874,88 лв., в т.ч. падежирали вноски – 9201,
71 лв. и остатъчна непадежирала главница
– 31 673,17 лв.; възнаградителна лихва – 25 185,06 лв. и такси в
размер 210 лв. Изчислението е дадено в таблица приложение № 2.
В т. 2 от
заключението е даден вариант и при изчисления, с променен лихвен процент по
допълнителното споразумение.
По делото е
изслушано и тройно заключение на съдебно-счетоводната експертиза от 10.06.2022
г., съгласно което в проложение № 2 е представено изчисление на погасителен
план при ГЛП от 11,75 % и изчисления на неплатените задължения по процесния
кредит към 29.10.2015 г., които са кокта следва : 40 874, 88 лв. главница,
от която просрочена главница 9201,71 лв.
и редовна главница 31 673,17 лв.; неплатена възнаградителна лихва до
28.10.2015 г. в размер на 25 185,33 лв..
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза от 06.03.2023 г. дължимата
мораторна лихва от датата на всяко плащане до датата на завеждане на исковата
молба 20.02.2017 г. е общо 30 974,32 лв.
От момента на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, върху цялата изискуема главница е
изчислена наказателна лихва в размера, уговорен в чл. 21 от договора за кредит.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗПП предвижда, че неравноправна е клауза в договор,
сключван с потребител, с уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 т. 10 от ЗЗП е предвидено, че
неравноправна е клаузата, която налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора.
Неравноправна е и клауза, която позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата (чл. 143, ал.2, т. 12).
По отношение на възможността за едностранна промяна на лихвения процент, съдът
съобрази постановеното в решение № 295 от 22.02.2019 г., по т.д. № 3539/2015 г.
по описа на ВКС, ТК, II отд., че неравноправна е неиндивидуално уговорена
клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание
ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора.
Ето защо,
настоящият състав приема че не следва да бъдат включени като дължими от
кредитополучателя суми, с капитализирани лихви и съответно договореният в
допълнителното споразумение увеличен лихвен процент от 12,75 :, поради
нищожност на клаузите на чл. 7 от договора и чл. 5 от допълнителното споразумение
от 21.01.2010 г., тъй като същите са сключени в нарушение на изискването за
добросъвестност, а клаузата за капитализация и в нарушение на закона – чл. 10,
ал. 2 ЗЗД.
Обвързваща страните е договорената лихва от
11,75 % в основния договор, както и клаузата чл. 8, съгласно която кредитът се
издължава чрез удръжки от разплащателната сметка на кредитополучателя.
Неоснователно е
възражението, че вземането по договора за кредит е погасено по давност, защото
считано от датата на крайния падеж на договора, не е изтекъл предвидения 5 –
годишен давностен срок.
С Тълкувателно
решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по Тълкувателно дело
№ 3/2017 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК), е
прието че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането.
В мотивите на решението
е разяснено, че за периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно
според клаузите на договора преди изменението му.
Доколкото Г.Г. е бил в забава на плащанията 90 дни, с връчването на
уведомлението от банката, настоящият състав намира, че от получаването му –
29.10.2015 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, в пълен размер, по
смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ.
Предвид така
дадените разяснения съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на по
б. б от заключението 04.11.2021 г. (л. 469 от делото) и тройната съдебно –счетоводна експертиза (л. 544 от делото),
а именно сумата от 40 874,88 лв. -
главница и възнаградителна лихва
– 25 185,06 лв., като до пълния размер исковете подлежат на отхвърляне.
С оглед приетото
в Тълкувателно
решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г., постановено по тълкувателно дело
№ 3/2017 г., на отхвърляне подлежи претендираното акцесорно вземане, а именно: за
санкционираща лихва в размер на периода от 30.11.2015 г. до 03.12.2015 г. в
размер на 572,74 лева.
Относно насрещния иск
Твърденията в исковата молба, че банката
многократно е променяла банковата му сметка и незаконосъобразно е извършвал
операции не са подкрепени с доказателства. Ищецът твърди, че номера на
разплащателната му сметка е променен от *********
на № BG***********, което е същата сметка, с посочен неин IBAN.
***. 8, от договора за кредит от
08.04.2014 г., страните са уговорили, че кредитът ще се изплаща с удръжки от
разплащателната сметка. С подписването на договора, кредитополучателят е дал
съгласие от сметката му да бъдат удържани суми за погасяване на кредита.
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза от 17.04.2018 г. (т.
2.2.2. от констативно-съобразителната част),
извършените вноски по разплащателната сметка на кредитополучателя банката в
служебен порядък е прехвърляла тези вноски в заемната сметка на ответника (17) *********, като
ги е осчетоводявала чрез кредитна операция за плащане на лихви, вноска по заем
и чрез дебитна операция за капитализиране на лихва в размери на вноската и на
дати близки до падежната дата.
Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза от 05.04.2019г. се установява, че предоставените от ответника Г.Г. извлечения от електронен носител на банката за заемната
и разплащателната му сметки съответстват на извършените счетоводни записи в „Б.Д.“
ЕАД по тези сметки. Банката е извършвала плащания от разплащателната сметка на Г.Г. и на каса, ката размера на тези средства до 20.01.2010
г. е 21 454,95 лв.
Следователно със сумите от
разплащателната сметка са погасявани задължения на ищеца по договора за кредит
и искът подлежи на отхвърляне, както и вземането за мораторна лихва върху всяко
плащане.
Относно разноските
По основния иск
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът Г.Г. следва да заплати на ищеца „Б.Д.“ ЕАД
разноски, както следва: за производството пред СГС: 1357,97 лв. за държавна
такса; 982,68 лв. за експертизи и 300 лв. за възнаграждение за юрисконсулт;
както и разноски за заповедното производство: за държавна такса 1346,39 лв. и
1308,87 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част.
На ответника Г.Г. следва да бъдат
присъдени разноски за адвокат в размер на 420,91 лв. (по договора за правна помощ от 17.02.2017
г. към отговора в размер на 2893 лв., платено в брой; по договорите към списъка
по чл. 80 ГПК не са представени доказателства, че разноските реално са сторени,
поради което за тези суми не се присъждат разноски) и сумата от 152,77 лв. за експертизи,
съразмерно на отхвърлената част.
По насрещния иск
На ищеца Г.Г. по насрещния иск
разноски с оглед изхода на спора разноски не се дължат. Ответникът по насрещния
иск „Б.Д.“ ЕАД не претендира разноски.
Предвид
изложените съображения, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, че Г.В.Г., ЕГН **********,***, съдебен
адрес ***, оф. 08-11, дължи на ищеца „Б.Д.“ ЕАД, ***, суми, представляващи непогасено
задължение по договор за подобрения на недвижим имот от 08.04.2004 г., за която
е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от предмет на заповед за
изпълнение от 25.01.2016 г., по ч.гр.д. № 75267/2015 г. по описа на СРС, 66
състав, както следва:
- 40 874,88 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 04.12.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата до пълния предявен размер от 44 180 лв.
- 25 185,06 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 15.07.2010 г. – 29.10.2015 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 32 555 лв. и за периода от 30.10.2015
г. до 03.12.2015 г., както и изцяло ОТХВЪРЛЯ
иска за признаване за установено, че ответникът Г.В.Г. дължи на ищеца „Б.Д.“
ЕАД санкционираща
лихва за периода от 30.11.2015 г. до 03.12.2015 г. в размер на 572,74 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.Г., ЕГН **********,***Б.Д.“
ЕАД, ***, иск с правно основание 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 57, ал.1 от ЗПУПС, за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 29 427,53 лв., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на насрещната искова молба – 21.02.2017
г., представляващи 57 бр. незаконни
плащания, за периода от 12.10.2004г. до 17.07.2010 г., ведно със мораторната
лихва от датата на всяко плащане до датата на завеждане на иска – 20.07.2017г.
в общ размер на 30 874,32 лв.
ОСЪЖДА Г.В.Г., ЕГН **********
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК*******, деловодни
разноски, както следва: за производството
пред СГС - 1357,97 лв. за държавна такса; 982,68 лв. за експертизи и 300 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт; както и разноски за заповедното производство: за
държавна такса 1346,39 лв. и 1308,87 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част.
ОСЪЖДА
„Б.Д.“
ЕАД, ЕИК ******** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Г.В.Г., ЕГН **********,
следните деловодни разноски: на 420,91 лв. – възнаграждение за адвокат и сумата от 152,77
лв. за експертизи, съразмерно на отхвърлената част.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
СЪДИЯ: