Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр. Русе, ………20.09.2023г.…………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на тридесет и първи август през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 303 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 45, ал. 3 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА).
Образувано е по жалба на А.К.С., с адрес ***,
чрез адв. Н., против решение № 564 по протокол № 48 от заседание на Общински
съвет – Сливо поле, проведено на 23.02.2023 г., с което определена за продажна
цена сумата 17 108, 31 лв. без ДДС, за извършване на продажба без търг или
конкурс на недвижими имот – частна общинска собственост, представляващ
застроено дворно място, съставляващо УПИ XV-1235, кв. 122 с площ 1465 кв. м. по
действащия регулационен план на град Сливо поле, на лицето А.К.С. – собственик
на законно построената сграда в имота.
В жалба и в съдебно заседание се сочи, че
обжалваният административен акт не е бил връчван на оспорващия. За
съществуването му научил въз основа на решението на кмета с което, последният е
овластен да извърши фактическите действия по изпълнение на решението на ОбС.
Съотв. решението на ОбС било незаконосъобразно, постановено в нарушение на
принципа на равенство, закрепен в чл. 8, ал. 2 от АПК. В тази връзка се
представят доказателства, видно от които ОбС в сходни хипотези е определял
пазарна цена на имоти в съответствие с направената пазарна оценка, а в
конкретния случай не е процедирал по този начин. Липсвали и и мотиви по
приемане на разпоредителната част на административния акт. Актът бил издаден в
нарушение на чл. 82 от Правилника по чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската
собственост (ЗОС). Иска се отмяна на обжалвания административен акт и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, Общински съвет – Сливо поле,
представляван от председателя на ОбС, чрез адв. И., изразява становище за неоснователност
на жалбата. Сочи липса на визираните пороци. Претендира присъждане на разноски.
Съдът
намира жалбата за допустима. Подадена от страна, неблагоприятно засегната от
разпоредителната част на обжалвания административен акт. Съобр. чл. 45, ал. 11 ЗМСМА измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде
оспорван пред съответния административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. В случая обжалваният акт не е издаден при
условията на повторност, поради което е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА, указваща, че актовете на общинския съвет могат да се оспорват пред
съответния административен съд. Разликата между двете разпоредби (относно
конструкцията „по реда на Административнопроцесуалния кодекс“ в ал. 11) е, че в
случая не е предвиден административен контрол за законосъобразност и
целесъобразност пред горестоящ административен орган. Жалбоподателят заявява,
че обжалваната заповед не му е била съобщавана. Ответникът изрично потвърждава
този факт в с.з., поради което жалбата се явява подадена в срок.
От фактическа страна се установява, че със
заявление до кмета на общината от 18.01.2023 г. (л. 4) А.С. посочва, че е
собственик на законно построените сгради в имот УПИ XV-1235 в кв. 122 по плана на град Сливо
поле и като такъв желае да закупи описания имот. По делото е приложен и АЧОС №
2535 относно собствеността, вид и описание, местонахождение и граници на имота,
за който не се спори, че е общински.
Приложена е данъчна оценка на имота от
31.01.2023 г. за стойност 5 984,50 лв. (л. 8), характеристика на имота,
изготвена от директора на СА (л. 9), извадка от инфлационен калкулатор при
базов период 2021 г. и наблюдаван период 2022 г. (л. 10), както и експертна
оценка от лицензиран оценител с дата на оценката 02.02.2023 г. и направена
пазарна стойност на имота – 14 635 лв. без ДДС (л. 11), ведно с доклад за
методологията на изчисленията.
На 13.02.2023 г. е била изготвена докладна
записка от кмета на общината до ОбС, във връзка с подаденото заявление, видно
от която кметът предлага на ОбС да се допълни годишната програма за управление
и разпореждане с имоти като се допълни списъка за разпореждане с конкретния
имот и се определи пазарна цена, съответстващата на изготвената от оценителя
пазарна оценка – 14 635 лв.
Предложението е прието единодушно за
разглеждане от ОбС, видно от изразеното становище по т. 13 на заседание от
20.02.2023 г. на постоянната комисия по общинска собственост, екология и
комунална дейност.
На 23.02.2023 г. е взето решение № 564 от
протокол № 48 от заседание на Общинския съвет, с което е определена за продажна
цена сумата 17 108,31 лв. без ДДС за извършване продажба без търг или
конкурс на недвижими имот – частна общинска собственост, представляващ
застроено дворно място, съставляващо УПИ XV-1235, кв. 122 с площ 1465 кв. м. по
действащия регулационен план на град Сливо поле, на лицето А.К.С. – собственик
на законно построената сграда в имота.
Приложен е и пълен протокол от гласуването,
видно от който е направено предложение определянето на продажната цена да се
съобрази с инфлационен индекс от 16,9 %. Предложението да се определи продажна
цена, съобразно оценителската експертиза не е прието, респ. прието е решението,
съобразено с инфлационен индекс единодушно, видно от протокола, чиято вярност
не е оспорена.
При тези фактически констатации е прието
обжалваното решение на общинския съвет.
По делото са приети решения по протоколи на
ОбС от 31.03.2022 г., 28.04.2022 г., 26.05.2022 г. и 30.06.2022 г. видно от
които ОбС е определил в идентични случаи пазарни цени, съответстващи на
направените оценки.
От
правна страна съдът намира следното.
Жалбата
е основателна.
Административният акт е издаден от
компетентен орган.
Съобразно чл. 35, ал. 3 от ЗОС продажба на
земя - частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху
нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен
в наредбата по чл. 8, ал. 2. По приложението на тези текстове е приета Наредба
№ 1/2008 г. за реда за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи,
общинска собственост. Наредбата е приета на осн. чл. 8, ал. 2 от ЗОС с решение
на ОбС № 151 по протокол № 16/28.11.2008 г.
Видно от чл. 46, ал. 1 на наредбата
разпоредителните сделки с имоти и вещни права се извършват по пазарни цени,
определени от Общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от
оценители, определени по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОС. Пазарните оценки не
могат да бъдат по-ниски от данъчните. Общинският съвет може да определи
по-висока цена от пазарната цена, освен ако в закон е предвидено друго. Респ.
компетентен да вземе решението е Общинският съвет, същото е взето при наличието
на кворум, а актът е подписан от заместник-председателя на Общинския съвет,
каквото се допуска видно от императивното правило на чл. 59, ал. 2, т. 8,
предл. последно от АПК - когато органът е колективен, актът се подписва от
председателя или от негов заместник.
Отделно, по делото е приложена и заповед № 82/22.02.2023 г. на председателя на
ОбС с която овластява подписалия заповедта административен орган да ръководи
подготовката на заседанията на ОбС, ръководенето на заседанията и
удостоверяване с подпис на верността на протоколите, както и удостоверяване на
текста на приетите актове на ОбС.
Доколкото Общинският съвет разполага с
възможност да определи по-висока цена от пазарната цена то съдът счита, че са
спазени материалноправните разпоредби.
Административният акт е издаден в нарушение
на формата, довело до съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Съобразно чл. 59, ал. 1 АПК
административните актове се издават с мотивирано
решение. Обжалваният административен акт не е мотивиран.
При обсъжданията по приемане на решението е
предложена цена от 14 635 лв., съобразно направената оценителска оценка.
Отделно от това предложение се сочи единствено, че „има приложен и инфлационен
индекс“ (л. 61 от делото). Последвало е предложение цената да се съобрази с
инфлационния индекс от 16,9% и е гласувано това предложение, но не са изложени
съображения защо първото гласувано предложение (за оценителската цена) не
следва да се приеме, а следва да се приеме продажна цена въз основа на посочения
индекс.
Съобразно цитираната по-горе разпоредба на
чл. 46 от Наредбата общинският съвет може да определи по-висока цена от
пазарната цена, освен ако в закон е предвидено друго. Разпоредбата е
диспозитивна, респ. в оперативната самостоятелност на този орган е да приеме
решение, различно от предложеното, но в този случай следва да изложи изрични
мотиви.
Съобразно т. 2 от диспозитива на ТР № 4 от
22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., на ОСС на ВАС в
случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна
преценка неизлагането на мотиви съставлява самостоятелно основание за отмяна на
административния акт.
Мотивите към издаването на административния
акт са същностна характеристика на властническото волеизявление. Такива не се
дължат само когато специален закон предвижда конкретно изчерпателно изброени
реквизити, които следва да съдържа даден административен акт, и мотивите не са
част от тях.
Мотивите са частта от волеизявлението, които
дават възможност на адресата на административния акт да разбере каква е
взаимовръзката между фактическите констатации и правните такива. Простото
посочване на установени факти (като инфлационен индекс) и релевантната им
правна уредба не изпълнява изискването за мотивираност на административния акт,
защото адресатът не може да разбере какво е следвало да бъде дължимото от него
поведение или защо издателят на акта е процедирал по съответния начин. Създават
се индиции относно възможното такова, което препятства правото на защита в
нарушение на принципа на чл. 12, ал. 1 от АПК, който предвижда, че органите са
длъжни да осигуряват откритост, достоверност и пълнота на информацията в
административното производство.
Изискването за мотивировка и в двата случая
представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е
установил за защита на правата и правнозащитените интереси на гражданите и
организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се
проявява в две насоки. С излагането на мотиви се довеждат до знанието на страните
съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде
искания административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга
страна наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния
административен орган и/или пред съда, допринася за разкриване на евентуално
допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в
които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на
предоставената на административния орган оперативна самостоятелност (из
мотивите на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС)
В с.з. жалбоподателят изрично заяви, че не
оспорва пазарната оценка, поради което съдът не допусна доказателственото
искане на ответника – икономическа експертиза, която да докаже, че приетата от
ОбС цена е пазарна. Това обстоятелство е залегнало и в писмените бележки на
ответника. Настоящият състав счита, че изготвянето на експертизата не ще
промени допуснатото от ОбС нарушение по неизлагане на мотиви. Т.е. дори и да се
приеме, че СИЕ би установила сходна пазарна цена на тази, приета от Общинския
съвет, то този факт не би санирал незаконосъобразността на взетото решение,
защото АО е следвало да изложи изрични
мотиви защо не приема определената от оценителя цена за пазарна.
На следващо място в писмените си бележки
процесуалният представител на ответника посочва, че на заседание от 30.11.2022 г. по протокол № 45
ОбС след дълги дебати приел, че предвид актуалната икономическа ситуация всички
цени за продажба на общински имоти ще се увеличат с инфлационен индекс за 12
месеца назад и така са гласувани последващите решения, за което съдът извърши
служебна справка на общодостъпния сайт на общината. В този смисъл доводите за
неравно третиране на жалбоподателя се явяват неоснователни.
Това решение на ОбС обаче не е цитирано в обжалвания административен
акт и не е послужило за мотивирането му, поради което самото му
съществуване на може да породи и самостоятелно правно значение за настоящия
спор. Точно обратното, първоначалното предложение при вземане на решението е
било да се гласува именно цената, определена от оценителя, в последствие е
предложено индексиране на цената с процент, който е неясно определен за
адресата на този административен акт.
Основателен е доводът на оспорващия, че е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
доколкото при приемането на проекта не е спазена разпоредбата на чл. 82 и сл.
от Правилника за организацията и дейността на ОбС Сливо поле и неговите комисии
и взаимодействието му с общинската администрация.
Съобр. чл. 82, ал. 1 от този правилник
проектите за решения се внасят за обсъждане заедно с мотивите към тях. Чл. 84,
ал. 2 предвижда, че в своите доклади комисиите се произнасят по необходимостта,
целесъобразността и финансовото осигуряване на проекта. Те правят мотивирано
предложение до Общинския съвет да приеме проекта така, както е внесен, с
изменения, допълнения или да го отхвърли. Видно от направеното предложение до
ОбС комисиите предлагат продажната цена да бъде съобразена с оценителската
експертиза, но същевременно представят и инфлационен индекс без да ясно защо
същият се представя, дали предложението за приемане на цена е алтернативно и
пр. Индициите са, че ОбС е искал да определи цена, съобразена с инфлацията, но
е следвало да се изложат изрични съображения в тази насока, да се цитира взето
предходно решение и пр.
Съществено нарушение на
административнопроизводствените правила има тогава, когато ако не бяха
допуснати, би се постигнал друг краен резултат. Ако ресорните комисии бяха
изложили конкретни съображение в едната или в другата насока – защото се
предлага съответната продажна цена – тези мотиви щяха да се считат за мотиви
към издаването на процесния акт.
Актът е издаден и в несъответствие с целта
на закона.
Целта на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от
Наредба № 1/2008 г. е разпореждането с имоти да се извършва по справедливи
цени, които не увреждат интереса на общината.
Общинският съвет се е позовал на неотносим
инфлационен индекс. Приложените изчисления на калкулатора на инфлацията (16,89
%) са направени за базов период 2021 г., а наблюдавания период е 2022 г.
Предмет на сделката е имот, с който разпоредителските действия са извършени
през различен период – 2023 г. Доколкото експертната оценка е изготвена на
02.02.2023 г., а обжалваният акт е издаден 20 дни по-късно първата следва да
отчита и акумулираната за този период инфлация. Защо административният орган е
счел че инфлационният индекс от 16,9% е приложим в случая – отново липсват
съображения в самия административен акт, въз основа на които съдът да провери
законосъобразността му.
Решението като незаконосъобразно следва да
бъде отменено. Доколкото разпоредителната част касае изрични правомощия на
общинския съвет преписката следва да бъде върната за ново произнасяне от
първото незаконосъобразно действие – след етап внасяне на предложението от
кмета на общината.
В полза на жалбоподателя се дължат сторените
разноски. По делото са представени квитанция за заплатена държавна такса в
размер на 10 лв. договор за правна защита и съдействие от 01.06.2023 г. с
вписана договорена и платена в брой сума – 1000 лв., имащо характер на разписка
и договор за правна защита и съдействие от 09.08.2023 г. с вписана договорена
сума 1000 лв., платима по банкова сметка, ***не, поради което искането е
основателно досежно първите две суми.
По изложените съображения и на осн. чл. 172,
ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК Административен съд – Русе, II-ри състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 564 по протокол № 48 от заседание на Общински съвет – Сливо поле,
проведено на 23.02.2023 г., с което определена за продажна цена сумата
17 108, 31 лв. без ДДС, за извършване на продажба без търг или конкурс на
недвижими имот – частна общинска собственост, представляващ застроено дворно
място, съставляващо УПИ XV-1235,
кв. 122 с площ 1465 кв. м. по действащия регулационен план на град Сливо поле,
на лицето А.К.С. – собственик на законно построената сграда в имота
ИЗПРАЩА
преписката на Общински съвет – Сливо поле за ново произнасяне по заявление №
СП-379/18.01.2023 г. на А.К.С. съобразно дадените мотиви по тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА
Община Сливо поле да заплати на А.К.С. с адрес *** сумата 1010 лв. (хиляда и
десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните
СЪДИЯ: