Решение по дело №1682/2023 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 400
Дата: 20 май 2025 г.
Съдия: Христина Запрянова Жисова
Дело: 20235640101682
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 400
гр. гр. Хасково, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Теодора Кр. Г.
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело
****0235640101682 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД от „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със седалище и
адрес на управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК: *********,
представлявано от Д.В.Д – управител против Г. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив,
ул**********, съдебен адрес: гр.Пловдив, пл.“Съединение“ ******, ет.4, офис 411, адв.
С.Ж.П от АК – Пловдив. За претендираните суми е издадена заповед ******78 от 10.05.2023
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № *** по описа
за 2023 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок ответницата
възразила срещу същата, поради което и на основание 415, ал. 1, т. 1 ГПК, депозирал
настоящия установителен иск.
Обстоятелството, въз основа, на което била издадена Заповед за изпълнение бил
сключен между страните индивидуален Договор за потребителски кредит *** № ***** от
***** г. Търговското наименование на ищцовото дружество било HAPPY CREDIT.
Договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние /електронна
поща, уеб-сайт: www.happycredit.bg/, като индивидуалният Договор за потребителски кредит
бил сключен във формата на електронен документ и отношението било реализирано при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
1
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите,
Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронния подпис,
както и Закона за електронната търговия. Договорът между страните бил сключен онлайн,
като Кредитополучателят го подписал в Профила си в платформата на Кредитодателя,
въвеждайки SMS персонален индификационен шест цифрен код, изпратен му от
автоматичната системата на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, служещ
като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на
Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 ЗЕДЕП. Съгласно практиката на ВКС -
Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г.,Х1 г. о., ГК; Определение
****69 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о., ТК, законът придавал значение
на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис /чл.13 ал.3 ЗЕДЕП/, но допускал страните да съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен подпис била всяка информация в
електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство. За обикновен електронен подпис се считало всяко
въвеждане на лична информация, която логически се свързва с издателя й. От данните
посочени в заявката на ответницата, в тях фигурирала информация, която логически била
свързана само и единствено с нея, която лично я предоставила на дружеството при
кандидатстването. Следователно ответницата с попълване на данните си в заявката за
кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало
да притежава тези данни. Въвеждането на лични данни от страна на ответницата в системата
на ищеца, съгласяването й с условията на същия, потвърждаване на издадения й договор
чрез предоставен е- mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това
цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1
ЗЕДЕП. Конкретните действия по отпускане на кредита били описани в Договора и Общите
условия, уреждащи отношенията между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ"
ООД и Г. С. Д. за предоставения от Дружеството потребителски кредит.
Поддържа се в исковата молба, че съгласно сключения между страните Договор,
Кредитополучателят декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички
условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от
разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ под формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.
Кредитополучателят бил длъжен да запази всички електронни документи, изпратени му от
Кредитодателя по електронната поща, в това число преддоговорнна информация,
Декларации, Договора в едно с ОУ, молби и др. на хард диска на компютъра си, на CD или
друг траен носител, както и да съхранява същите до приключване изпълнението на договора.
Всички документи, изпратени на Кредитодателя били във формат, непозволяващ,
промяна/корекция по документите, като същите му били предоставени в PDF формат. По
силата на сключения индивидуален Договор за потребителски кредит *** № *****/***** г.
на ответницата бил отпуснат кредит в размер на 2300,00 лв. като Кредитополучател. С
2
подписване на процесния Договор, Кредитодателят предоставил сумата, по личната банкова
сметка на ответника, с което Дружеството изпълнило задълженията си по Договора, а
Кредитополучателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения индивидуален договор, като заплати сумата в размер на 3907,70 лв., ведно с
дължимата договорката лихва и такса експресно разглеждане. Договорът бил за срок от 90
дни, като сумата по същия следвало да бъде издължена на 20.02.2023 г. на една погасителна
вноска. Следвало да се има предвид, че ако Кредитополучателят не изпълнява задълженията
си за заплащане на дължимите суми, Кредитодателят имал право да предприеме всички
позволени от закона действия, за да събере своите вземания, което от своя страна можело да
доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Кредитополучателя.
По претендираните суми по Договора за кредит, ответницата извършвала плащания в
общ размер на 0 лв. преди подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, респективно и преди
предявяване на иска. Според ищеца, дължимата главница до погасяване на потребителския
кредит била в размер на 2300,00 лв. За ползването на предоставената заемна сума по
сключения индивидуален Договор за потребителски кредит *** № *****/***** г. между
страните, ответницата се задължила да ползва и върне отпуснатата сума, ведно с дължимата
договорна лихва представляваща печалба на Дружеството в размер, посочен в договора. В
настоящия случай ответницата дължала договорна лихва в размер на 227,70 лв. за периода
от датата на първа вноска 20.02.2023 г. до 20.02.2023 г. - дата на последна вноска.
Договорната лихва била начислена и дължима за използване на главницата за целия период
на договора, именно: от ***** г. до 20.02.2023 г.. като същата следвало да бъде заплатена на
падежа - на дата 20.02.2023 г.и не била за един ден.
Освен това, при попълване да Заявлението си Кредитополучателят се възползвал от
дадената му възможност като избрал и заявил доброволно допълнителна незадължителна
услуга за експресно разглеждане на Заявлението му с искане за потребителски кредит в срок
до 15 (петнадесет) минути. Съгласил се да заплати за закупуване на допълнителната услуга
такса експресно разглеждане във фиксиран размер, която се начислявала еднократно след
предоставяне на услугата и за улеснение на Кредитополучателя била включена в
погасителните вноски. Ответницата дължала сума в размер на 32,00 лв. представляваща
Такса експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит. Услугата
била предоставена на ответницата без забавяне. Ответницата трябвало да изплати целия
кредит на 20.02.2023 г., като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист сроковете по падежа били изтекли, а ответникът по
делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си. Поради гореизложеното,
същата дължала и обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 46,64 лв.,
за периода от настъпване на забавата - 21.02.2023 г. до 04.05.2023 г. - датата на подаване на
заявлението, както и законна лихва от момента на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответницата Г. С. Д., че му дължи следните суми: главница от
3
2300,00 лв., договорна лихва от 227,70 лв., за периода от 20.02.2023 г. - дата на първа вноска
до 20.02.2023 г. - датата на падежа на договора; такса за експресно разглеждане на
документи от 32,00 лв.; мораторна лихва върху непогасената главница от 46,64 лв., за
периода от настъпване на забавата - 21.02.2023 г. до 04.05.2023 г. - дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира се присъждане и
на направените по делото разноски.
Ответницата представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в
законоустановения едномесечен срок, в който оспорва основателността на предявения иск.
Изложено е в отговора, че на ***** г. в действителност между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит № ***** като предмет на договора бил отпускане
на паричен заем в размер на 2300,00 лева, със срок на договора 90 дни, с фиксиран годишен
лихвен процент по кредита 40.15 %, фиксиран годишен лихвен процент на ден 0.11 %, ГПР
– 46.65 %. В чл. 1, ал. 2 от договора била договорена такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 1380,00 лева. Тази такса била свързана с усвояване и управление на
кредита и не била включена в ГПР. Общия размер на погасителната вноска възлизал на
сумата в размер на 3907,70 лева. Към договора за кредит бил подписан и Анекс ****, с
който била начислена такса за удължаване на кредита в размер на 535,90 лева. Към договора
за кредит бил подписан и Анекс ******, с който била начислена такса за удължаване на
кредита в размер на 558,90 лева. Тези две такси от анексите не били включени в ГПР и в
общия размер на кредита. След тяхното прибавяне общата дължима сума по кредита
възлизал на 5002,50 лева. Изплатена била сумата от 2300,00 лева. Част от сумите за
погасяване на кредита били преведени чрез Банка ДСК, а друга част по банков път чрез Уни
Кредит Бул Банк и ответницата не разполагала с преводните нареждания.
Поддържа се в отговора на исковата молба, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, тъй като не били спазени редица разпоредби от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ като са изложените подробни съображения в тази насока. На първо място се
сочи, че в договора не е посочен коректно както ГПР, така и общия размер на кредита. В
общия размер на кредита от 3907,70 лв. не били включени сумите от двата анекса, а именно:
сумата от 535,90 лв. от Анекс ****, представляваща такса за удължаване, както и сумата от
558,90 лв. от Анекс ******, представляваща такса за удължаване. Такса „експресно
разглеждане на документи" в размер на 1380 лева била недължима на основание чл. 10а, ал.
2 ЗПК, тъй като се касаело за услуги, които са свързани с усвояване и управление на
кредита, а законът забранил изискването за заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Същото не се дължало и на основание чл.
10а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора нямало конкретно описание на вида, размерът и
действието, за което е начислено възнаграждението за т.нар. допълнителни услуги. Освен
това тези суми не били усвоени при сключването на договора, за да бъдат включени в
размера на кредита. В този смисъл било налице противоречие с разпоредбата на чл. 143, т.
19 ЗЗП. Нарушена била и нормата на чл. 10а ал. 2 ЗПК, която предвиждала, че кредиторът не
4
може да изисква заплащането на такси за действия, свързани с управление на кредита, а ако
бъде предвидено събирането на такива такси- то те трябвало да бъдат конкретно и точно
посочени в договора. Тази такса била неясна за какво е и толкова висока, че представлявала
повече от половина от отпусната в заем сума. В конкретния случай не ставало ясно за какво
е използвана таксата за експресно разглеждане на документи, която не била включена в ГПР,
въпреки че следвало това да бъде така с оглед нормата на параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК и в
този случай разходите щели да надхвърлят максимално допустимия размер по чл. 19 ал. 4
ЗПК. При това положение ГПР бил некоректно посочен и в този смисъл отново била
нарушена императивната норма на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК. Посоченият в договора размер на
ГПР бил заблуждаващо по-нисък от действителния, което представлявало заобикаляне на
закона по чл.26 ал.1 ЗЗД. Ето защо ответницата счита, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл.22 ЗПК. Правната норма на чл. 22 ЗПК предвиждала, че
когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК договорът е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водело до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за заем.
Освен това, договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не бил
подписан от потребителя с квалифициран електронен подпис /КЕП/, като условие за
валидност на договора. Така всеки един, използвайки чужди данни и телефонен номер би
могъл да сключи на името на друго лице договор за потребителски кредит. Липсвала и
декларация, представена от ответника, от която да е било видно, че въведената от него
парола има силата на електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП.
По тези съображения и с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответница намира
предявените искове за неоснователни и като такива моли да бъдат отхвърлени, както и да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. по настоящото
исково и по заповедното производство в полза на адвоката, предоставил безплатна
адвокатска помощ на близък.
С влязло в сила Определение № 70/16.01.2024 г., постановено по гр.д. ****682 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
производството по делото е спряно до приключване на производството по гражданско дело
№ **** по описа за 2023 г. на РС – Пловдив с предмет установяване недействителността на
Договор за потребителски кредит № *****/*****г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето
ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т. 9, т.10 и т.11, чл.19 ал.1 ЗПК, по предявен от
ответницата в настоящото производство против ищеца иск.
С писмо вх. рег. ****8850/21.11.2024 г., от Районен съд – Пловдив е постъпило
Решение ****18/05.01.2024 г., постановено по гр.д. № ****/2023 г. по описа на РС –
Пловдив, влязло в законна сила на 25.07.2024 г. поради което производството е възобновено.
След частично оттегляне на иска от страна на ищеца, с влязло в сила протоколно
определение № 54/20.01.2025 г., ищецът претендира да бъде прието в отношенията между
страните съществуване на вземане в полза на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД на
5
сумата от 1206,10 лева – главница, по индивидуален договор за потребителски кредит *** №
*****/***** г., 27,90 лева - мораторна лихва за периода от 21.02.2023 г. до 04.05.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението –
09.05.2023 г., до окончателното изплащане на дължимите суми.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № *** по описа за 2023 г. на Районен съд -
Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
от 09.05.2023 г. с вх. рег. № 5955 в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед
******78 от 10.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за
процесните суми, както и направените по делото разноски в размер на 51,49 лева за
държавна такса и 980,00 лева за адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е
подадено възражение от ответника и с разпореждане № 833 от 02.06.2023 г. на ищеца е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
последният е сторил това.
Липсва спор по делото, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД (кредитодател) и Г. С. Д.
(кредитополучател) на ***** г. е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит
*** № *****/***** г., по силата на който е отпусната парична сума в размер на 2300 лева,
равняващи се на 1175,97 евро, при фиксиран ГЛП по кредита – 40.15 % и 0.11 % на ден; ГПР
– 46.65 %. Уговорен е срок на погасяване на заема от 90 дни, посредством една погасителна
вноска в размер на 3907,70 лева с включени в нея лихва от 227,70 лева и такса за експресно
разглеждане от 1380,00 лева, с уговорена падежна дата на 20.02.2023 г. – т.10 на чл.2 от
договора, в която е инкорпориран погасителен план. В чл.1, т.9 от договора е посочено, че
общият размер на всички плащания с включена такса експресно разглеждане е 3907,70 лева,
равняващи се на 1997,98 евро. В чл. 1, ал. 1 от договора е записано, че кредитополучателят е
избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявлението, което е декларирано изрично в попълненото от него заявление чрез средство за
комуникация от разстояние. Съобразно чл.1, ал.3 за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит,
кредитополучателят се е съгласил таксата за експресно разглеждане да се заплати разсрочено
като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски, в
случая в размер на 1380,00 лева.
По силата на Анекс **** към Индивидуален договор за потребителски кредит *** №
*****/***** г. от ******* г., страните по договора са постигнали съгласие, падежът на
дължимото задължение да се измени на дата 22.03.2023 г., тоест да се удължи с 30 дни от
първоначално уговорения. Във връзка с това кредитополучателят дължи на кредитодателя
такса за удължаване в размер на 535,90 лева, съобразно Тарифата на „Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД. В чл.2 от Анекс **** от ******* г. е разписано, че таксата за
6
удължаване се дължи преди и не е изискуема на посочената нова падежна дата, ведно с
общия размер на кредита по погасителния план, съдържащ се в Договора за кредит, както и
разходите и разноските за извънсъдебно събиране на задължението, ако има такива и са
приложени. В този случай общият размер на всички плащания с включена такса за
удължаване са в размер на 3907,70 лева, равняващи се на 1997,98 евро, т.е. съвпадащ с
първоначално уговорения.
Представени по делото от ищеца са и Общи условия (ОУ) за предоставяне на
потребителски кредит от „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит на „Интеренешънъл
Саламанка Капитал“ ООД, както и Въпросник опознай своя клиент по Заявка за кредит №
***** с дата на създаване ***** г. и потребител № **** Г. С. Д.. Видно от извършените
отбелязвания, както договорът и анексите, така и европейският формуляр са с положен
подпис от ответницата, като е посочено, че документите са подписани с обикновен
електронен подпис посредством SMS персонален идентификационен код за потвърждение.
По силата на чл. 5.4, раздел VI “Усвояване и погасяване на кредита“ от ОУ „В случай
че Кредитополучателят заплати сума в размер, който не е достатъчен, за да погаси всички
дължими към съответния момент суми, с платената сума се погасяват първо разноските,
извършени от „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД във връзка с неизпълнение на
задължението на Кредитополучателя за погасяване на Кредита (разноски по изпълнително и
съдебно производство), на второ място разходи за извънсъдебно събиране на вземането, на
трето място такси за удължаване срока на договора, на четвърто място такса експресно
разглеждане на документи, на пето място начислената законна лихва за забава, на шесто
място дължимата възнаградителна лихва и на седмо място главницата по кредита. В общите
условия, раздел II – “Дефиниции“, т.12 е определено понятието „Такса експресно
разглеждане („Бърз кредит“ до 15 минути)“, а именно такса за допълнителна,
незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане на
документи, която гарантира експресна обработка на заявлението с искане за потребителски
кредит. В чл.4, раздел III от ОУ се дава възможност на кредитополучателя чрез активен чек
бокс в заявлението са заяви допълнителна услуга за експресно разглеждане на документи, а
в чл.4, раздел IV ОУ е предвидено, че тази услуга, именно „експресно разглеждане на
заявлението с искане за потребителски кредит“ гарантира получаване на отговор на
кандидатурата до 15 минути от изпращането му.
Страните не спорят, че ищцата е усвоила изцяло заемната сума от 2300 лева, а и това
се установява от представеното от ответника Преводно нареждане за кредитен превод №
********** от ***** г. за сумата от 2300 лева с основание Потребителски кредит Дог. №
***-***** от ***** г. от „УниКредит Булбанк“ АД.
Приложени по делото от ответницата са Авизо за издадено кредитно нареждане за
кредитен превод от 24.03.2023 г. за сумата от 1095,10 лева с получател „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД и наредител Г. С. Д. с посочено основание „***-*****, ***-3216,
EGN **********“ и Авизо за издадено кредитно нареждане за кредитен превод от
7
27.04.2023 г. за сумата от 618,90 лева с получател „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД
и наредител Г. С. Д. с посочено основание „***-***** EGN **********“.
С влязло в сила Решение ****18/05.01.2024 г., постановено по гр. д. № ****/2023 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, потвърдено с Решение ********/25.07.2024 г.,
постановено по в.гр.д. ****150/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, е прието за установено в
отношенията между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД и Г. С. Д., че сключеният
между тях Индивидуален договор за потребителски кредит *** № *****/***** г. е
недействителен на основание чл. 10а, ал.2 във вр. с чл. 11 ал.1 т.9, т.10, т.11 и чл.19 ал.1 ЗПК.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертизи,
което приема за обективно и комепетентно изготвено, от вещо лице с нужните знания и
опит. Съгласно писменото заключение на вещото лице Д. К. най напред се установява, че
към процесния договор са сключени освен описания по-горе Анекс ****, още и Анекс ****
на 24.03.2023 г., съгласно който се удължава срока на Договора и падежа се променя от
20.03.2023 г. на 21.04.2023 г. и Анекс ****** на 28.04.2023 г., съгласно който падежът се
променя от 21.04.2023 г. на 21.05.2023 г. Вещото лице е констатирало, че от страна на
ответницата към „Интернешънъл Саламанка Капитал“ са извършени плащания, съгласно
информация, постъпила от „Банка ДСК“ ЕАД, ОББ АД, УКБ АД и EasyPay, а именно - от
движениет по банкова сметка с № ВG84SТSА93000029131364 - разкрита в банка ДСК ЕАД с
титуляр Г. С. Д., се констатирали следните наредени плащания: На ******* г. е бил нареден
превод за сумата от 1678,00 лв. към **********- с титуляр Интернешънъл Саламанка
Капитал ООД, без посочване на основание. На 24.03.2023г. е бил нареден превод за 1095,10
лв. с основание ***-*****, ***-3216 и на 27.04.2023 г. е бил нареден превод за 618,90 лв.
Вещото лице е констатирало, че ответницата Г. С. Д. е извършвала плащания към ищцовото
дружество в общ размер на 3392,00 лв., от които според нея и 1688,90 лв. са били
предназначени за погасяване на Договор за кредит ***-*****/***** г. В счетоводството на
ищеца обаче, от постъпилите суми в общ размер на 3392,00 лв. към процесният кредит са
били отнесени 1154,80 лв., с които са били погасени 535,90 лв. - Такса за удължаване и
558,90 лв. - Такса за удължаване по Анекс 3, както и 60,00 лв. - такса за издаване на
удостоверение. Сумата от 1678,00 лв., постъпила при кредитора на ******* г. с превод без
посочване на основание по информация от ищеца е била разпределена за плащане по други
кредити на Г. С. Д.. От движението по банковата сметка на Г. С. Д. в ОББ АД обаче било
установено усвояването на още два кредита от Интернешънъл Саламанка Капитал ООД за
периода ***** г. до 22.11.2023 г., а именно: На 12.12.2022 г. била усвоена сума от 2200,00 лв.
по Договор *** 3327 и на 13.12.2022 г. била усвоена сума от 3000,00 лв. по Договор ***
3328.
При това положение, изводът на вещото лице е, че по Индивидуален Договор за
потребителски кредит *** № *****/*****г., удължен с Анекси *****/******* г.,
****/24.03.2024 г. и ******/28.04.2023 г., размерът на погасителните вноски така както са
осчетоводени при кредитора на база на представените за целта на експертизата счетоводни
записи и при съвпадение на преведените суми при сравняване на записи по извлечения от
8
банкови сметки, представени от банките и Изипей, платежни нареждания, представени от Г.
С. е както следва: 1. От превода в размер на 1095,10 лв. с дата 24.03.2023 г. по договор ***-
***** са погасени 535,90 лв. такса за удължаване; 2. От превода в размер на 618,90 лв. с дата
27.04.2023г. по договор ***-***** са погасени 558,90 лв. такса за удължаване и 60,00 лв. -
такса за издаване на удостоверение. Общата сума по счетоводни данни, представени на
експертизата от страна на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, отнесената за
погасяване на Договор за потребителски кредит *** № *****/***** г. е 1094,80 лв. От
банковия превод в размер на 1678,00 лв., постъпил на ******* г. и нареден без основание от
страна на Г. С. Д. не са били разнесени суми по процесния кредит, а според ответницата от
тази сума за плащане по договора ***-***** следвало да бъдат отнесени 535,00 лв. Таксата
от 60,00 лева не била начисление по кредита, а представлявала самостоятелен разход.
Към доказателствения материал по делото са приобщени и писмата от „Банка ДСК“
ЕАД, ОББ АД, УКБ АД и EasyPay, съдържащи и информация за движението от сметката на
ответницата към банковата сметка на ищеца, предоставени на вещото лице във връзка с
издадените и съдебни удостоверения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявител, по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от
уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена
заповед за изпълнение относно процесните вземания.
Разгледани по същество, първият иск е частично основателен, а вторият – изцяло
неоснователен, като съображенията за това са следните:
Както бе посочено по-горе, по делото не се спори, че на ***** г. между страните е
сключен Индивидуален договор за потребителски кредит *** № *****/***** г., по силата на
който ответникът е предоставил на ищцата в заем сумата в размер на 2300 лв., която е
следвало да бъде върната с плащането на 1 погасителна вноска, с падежна дата – 20.02.2022
г. С Анекси ****/******* г., ****/24.03.2024 г. и ******/28.04.2023 г. към договора, страните
са се съгласили, падежът на дължимото задължение да се измени последователно на дати
22.03.2023 г., 21.04.2023 г. и 21.05.2023 г., тоест да се удължи с по 30 дни от първоначално
уговорения срещу заплащане на такса от кредитополучателя – „такса за удължаване“,
възлизаща в случая на общо 1630,70 лв. (535,90 лв. + 535,90 лв. + 558,90 лв.).
Претенцията на ищеца произтича от твърдения за сключен между страните договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6
ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
9
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл и текстови съобщения
представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между
страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови
услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите на електронни изявления – Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги. Със сключването на договора, което обстоятелство е отделено като
безспорно между страните, кредитополучателят е декларирал, че му е предоставен
предварително стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия и
цялата необходима преддоговорна информация – чл. 2, ал. 2 от договора, както и че е
запознат и е получил приложимите общи условия, че му е предоставена необходимата
преддоговорна и договорна информация – чл. 13 от договора. Изпълнението на основното
задължение на ищеца се установява от приетото и неоспорено преводно нареждане от *****
г., от което е видно, че на посочената дата сумата е била изцяло усвоена от ответницата, като
в него ясно е посочено основанието, а именно процесния ДПК.
С влязло в сила Решение ****18/05.01.2024 г., постановено по гр. д. № ****/2023 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, потвърдено с Решение ********/25.07.2024 г.,
постановено по в.гр.д. ****150/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, е прието за установено в
отношенията между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД и Г. С. Д., по предявения от
последната иск спрямо ищеца в настоящото производство, че сключеният между тях
Индивидуален договор за потребителски кредит *** № *****/***** г. е недействителен на
основание чл. 10а, ал.2 във вр. с чл. 11 ал.1 т.9, т.10, т.11 и чл.19 ал.1 ЗПК. Съгласно чл. 297
ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда /както за постановилия го,
така и за всички останали/ и за страните. Обективните предели на формираната сила на
пресъдено нещо, съгл. чл. 298, ал. 1 ГПК обхващат предмета на спора, който е материалното
право, по което съдът се е произнесъл. Съдът по посоченото гр. д. № ****/2023 г. по описа
на Районен съд – Пловдив е приел, че Индивидуален договор за потребителски кредит ***
№ *****/***** г. е недействителен на посочените основания.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1,
т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
10
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, както е в случая, заемателят по аргумент от разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата или
другите разходи по кредита. В този смисъл, ищецът като кредитор принципно може да се
легитимира като носител на материалното право единствено за неизплатената главница по
заемния договор спрямо ответницата.
В случая и въпреки заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна
експертиза и записванията в счетоводството на ответника, предвид събраните писмени
доказателства – преводни нареждания и справка от „Банка ДСК“ АД, съдът приема за
безспорно установено, че по процесния договор за потребителски кредит за извършени общо
три плащания. Така, на ******* г. по сметка на ответното дружество е постъпила преведена
от ищцата сума в общ размер на 1678,00 лв. Макар ищецът да твърди, че от нея не са
разнесени суми по процесния кредит, доколкото не е посочено основание за това, то датата,
на която е извършено плащането съвпада с тази на подписване на Анекс **** към
Индивидуален договор за потребителски кредит *** № *****/***** г., в който изрично е
уговорено, че таксата за удулжаване от 535,90 лева се дължи преди анекса, т.е. правната и
житейска логика сочат, че тази такса е заплатена именно с превода на общата сума от
1678,00 лева. В противен случай кредиторът не би следвало да се съгласи да удължи срока
на падежа на договора, съобразно съдържанието на подписания Анекс ****. След това, на
24.03.2023 г. е извършено плащане от страна на Г.С.Д. на сума в размер от общо 1095,10 лв.,
от които по процесния договор е погасена втората такса за удължаване по Анекс ****,
непредставен по делото, също в размер на 535,90 лева, което всъщност е още един аргумент
в подкрепа на изложеното, че липсва основание кредиторът да разнесе по-късно
възникналото задължение за заплащане на таксата за удължаване преди да стори това със
задължението по Анекс **** като и тук сумата и датата на сключване на Анекс ****
съвпадат с датата, на която ответницата е извършила плащането, а именно – 24.03.2023 г. С
извършеното плащане на 27.04.2023 г. от страна на ответницата по Индивидуален договор за
потребителски кредит *** № *****/***** г. на сумата от 618,00 лева, от които ищецът е
разнесъл като погасяване по кредита единствено третата такса за удължаване от 558,90 лева,
според настоящия съдебен състав са заплатени и удържаните 60 лв., представляващи такса за
издаване на удостоверение. Това е така, тъй като ищецът не излага твърдения и не ангажира
каквито и да е било доказателства за това какво е основанието за начисляване на посочената
такса, как е определен нейния размер, а и не представя посоченото удостоверение, за да
може съдът да прецени за какво точно действие или услуги е била заплатена посочената
сума и да извърши преценка тази такса за действие, свързано с усвояване и/или управление
на кредита ли е събрана.
Предвид така установените фактически положения следва да се приеме за безспорно
установено, че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение по
Индивидуален договор за потребителски кредит *** № *****/***** г., ищцата е заплатила
11
на ответника общо сума в размер на 1690,70 лева (535,90 лв. + 535,90 лв. + 618,90 лв.).
Плащането на тази сума е осъществено по недействителен договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита в случая възлиза на
2300 лева за главница, респ. разликата между платената от ответницата сума по договора и
чистата стойност на кредита възлиза в случая на 609,30 лева.
Следователно искът по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен и доказан до размера на сумата от
609,30 лева и като такъв следва да бъде уважен в този размер, като за разликата до пълния
предявен и намален размер от 1206,10 лева, като неоснователен и недоказан, следва да бъде
отхвърлен.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***
по описа за 2023 г. на Районен съд - Хасково – 09.05.2023 г., до окончателното й изплащане.
По отношение на иска по чл. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД
следва да се посочи, че върху забавените от ответницата плащания за главница, по общото
правило на чл.86 ЗЗД и по клаузите на заемния договор, се дължи и обезщетение за забава,
считано от датата на падежа на просрочената погасителна вноска до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК. В случая се претендира обезщетение за забава в размер на 27,90
лева върху главница от 1206,10 лева за периода от 21.02.2023 г. до 04.05.2023 г. От
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза обаче, а и от
представения от ответницата Анекс ****/******* г. бе установено, че падежът на дължимото
задължение е изменен на дата 21.05.2023 г., съобразно сключения между страните Анекс
****** от 28.04.2023 г. по процесния Индивидуален договор за потребителски кредит *** №
*****/***** г., който също не е представен от ищеца по делото, която дата следва тази на
подаването на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа за 2023 г. на Районен
съд – Хасково – 09.05.2023 г. и следователно ответницата не е била в забава да погаси
дължимите суми за главница.
Следователно, този акцесорен иск като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към настоящия
12
момент не е погасил процесните вземания в установените им от съда размери. Ето защо
следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. №
*** по описа за 2023 г. на РС – Хасково.
В заповедното производство ищецът е направил разноски от 51,49 лева за държавна
такса и 980,00 лева за адвокатско взнаграждение или всичко в общ размер на 1031,49 лева.
От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително
направени, но съобразно установените по делото размери на спорните вземания и
оттеглянето на иска в съответните части, те следва да се намалят на 241,14 лева.
Предвид изричното искане в тази насока, ищецът, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ответницата адв. С.П на
основание чл.38 ал.2, вр. ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./ и сумата от 200,00 лева,
представляваща възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство,
защита и съдействие по ч. гр. д. № *** по описа за 2023 г. на РС - Хасково, определено
според установената фактическа сложност на делото, размера на исковете, извършените от
адв. С.П процесуални действия от една страна, а от друга - наличие на трайна и
безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси, както и чл.2 ал.5, чл.7 ал.2 т.2 и
ал.7 от Наредба ****/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа и относимите в
случая Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и
Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и С-
428/16.
Предвид крайния изход на делото, и двете страни имат право на разноски и в
настоящото производство. С оглед на това, че ищецът претендира разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на същият следва да се присъдят такива в размер общо от 348,45 лева,
съразмерно на уважената част от исковете и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
От представените по него писмени доказателства се установява, че ищецът е направил в
исковото производство разноски от 190,51 лева, за държавна такса и 1300 лева за адвокатско
възнаграждение или общо разноски от 1490,51 лева.
Ответникът също претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от
1300 лева и за възнаграждение за вещо лице от 300 лева, за което представя доказателства за
реалното им извършване и списък по чл.80 ГПК. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 809,98
лева.
Предвид факта, че в последното проведено по делото съдебно заседание
определеното възнаграждение на вещото лице Д. К. за извършване на съдебно-счетоводна
експертиза е увеличено със сумата от 300 лева, като е указано на ответницата да внесе така
посочената сума в едноседмичен срок по сметка на РС- Хасково, което до момента на
настоящото произнасяне не е сторено, то с оглед изхода на делото и на основание чл.77
ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Хасково и разноските за
експертиза от 300,00 лева за възнаграждение за вещо лице.
13
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Г. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, ул**********, съдебен адрес: гр.Пловдив,
пл.“Съединение“ ******, ет.4, офис 411, адв. С.Ж.П от АК – Пловдив, ЧЕ ДЪЛЖИ на
„Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със седалище и адрес на управление: град София,
ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК: *********, представлявано от Д.В.Д – управител,
по Индивидуален договор за потребителски кредит *** № *****/***** г. следните суми:
сумата от 609,30 лева за главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***
по описа за 2023 г. на Районен съд – Хасково - 09.05.2023 г. до окончателното й изплащане,
КАТО иска за установяване съществуването на вземане за главница в останалата му част –
за разликата до пълния предявен размер от 1206,10 лева, както и иска за обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 27,90 лева за периода от 21.02.2023 г. до 04.05.2023 г.,
като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, ул**********, съдебен
адрес: гр.Пловдив, пл.“Съединение“ ******, ет.4, офис 411, адв. С.Ж.П от АК – Пловдив, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК:
*********, представлявано от Д.В.Д – управител, сумата от 589,59 лева, от която 348,45
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 241,14 лева,
представляваща направени разноски по ч. гр. д. № *** по описа за 2023 г. на Районен съд –
Хасково, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК: *********,
представлявано от Д.В.Д – управител, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Г. С. Д.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, ул**********, съдебен адрес: гр.Пловдив,
пл.“Съединение“ ******, ет.4, офис 411, адв. С.Ж.П от АК – Пловдив, сумата от 809,98 лева,
представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със седалище и адрес на
управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК: *********,
представлявано от Д.В.Д – управител, да заплати на адв. С.Ж.П от АК – Пловдив, с адрес на
кантората - гр.Пловдив, пл.“Съединение“ ******, ет.4, офис 411, сумата от 200,00 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. № *** по описа за 2023 г.
на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД, със седалище и адрес на
14
управление: град София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1, офис 11, ЕИК: *********,
представлявано от Д.В.Д – управител, на основание чл.77 ГПК, да заплати по сметка на
Районен съд - Хасково сумата от 300,00 лева, представляваща направени разноски по делото
за възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала.
Секретар: П.М

15