№ 201
гр. Варна, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000219 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. М. В., ЕГН **********, чрез
адв.Я. Д. от САК, срещу решение №35/30.01.2023г., постановено по т.дело
№413/2022г. на ВОС, в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат
от понесени при ПТП на 14.05.2021г. телесни увреждания – счупване на
шийката на лява бедрена кост със смяна на ТБС; контузия на лява раменна
става, за разликата над 3 500 лева до претендираните 28 500 лева както и в
частта, в която е отхвърлен иска за имуществени вреди за разликата над
289.26 лева до претендираните 289.69 лева.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано. На
първо място въззивникът оспорва изводите на съда относно определения
паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди до
размера на 35 000 лева – болки и страдания, при заявена претенция за 28 500
лева като част от общо дължими 38 500 лева. Сочи, че пред първата
инстанция се събрани достатъчно доказателства, които установяват в
съвкупност претърпените значителни по интензитет болки и страдания,
свързани с фрактурата на ТБС и наложилата се алопластика, съотв.
обездвижване на ищцата за значителен период от време. Сочи, че съдът не
следва да кредитира частта от съдебната медицинска експертиза, в която
вещото лице е посочило, че към момента на прегледа ищцата е преодоляла
1
извършената смяна на ТБС и няма дефицити в походката. Твърди, че този
фактически извод не съответства на действителното състояние и
здравословния статус на ищеца. Освен това се твърди промяна в начина на
живот, в навиците, в комфорта на пострадалото лице за остатъка от живота
му, обстоятелства, които съдът не е взел предвид. Поради това се претендира
уважаване на частичния иск изцяло до размера на предявената част от 28 500
лева, част от цялото в размер на 38 500 лева. /при признание в исковата молба
за уважени от застрахователя претенции за имуществени и неимуществени
вреди до определени размери/ Претендира се уважаване на заявените искове
за допълнително 25 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени
вреди както и за допълнително сумата от 0.43 лева, представляващи понесени
от ищцата имуществени вреди, разлика между сторените разходи за лечение и
изплатеното от застрахователя обезщетение. Съобразно резултата от
въззивното производство се претендира преразглеждане и на признатите
разноски. Претендира се адв.възнаграждение за въззивна инстанция.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, чрез ю.к.Вл.Т., за
неоснователност на жалбата. Страната счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно, постановено при отчитане действително
претърпените от ищцата вреди, ограничаващи се в една средна телесна
повреда, излекувана за три месеца. Получената степен на инвалидизация се
твърди, че няма връзка с понесените от ПТП вреди. Прави се довод, че в
първоинстанционното производство ищцата не е претендирала като
основание за обезщетяване получения при оперативния разрез белег на ляво
бедро, поради което не може да въвежда същото едва във въззивното
производство. Претендират се разноски както и ю.к.възнаграждение като се
поддържа възражение за евентуална прекомерност на адв.хонорар на
насрещната страна.
В производството пред въззивния съд въззивникът М. В. чрез
пълномощника си адв.Дюлгеров поддържа жалбата на изложените основания.
Насрещната страна Дженерали застраховане АД, не се представлява в
открито заседание.
За да се произнесе по спора въззивният съд констатира, че
производството е образувано по искова молба на М. М. В., ЕГН **********,
гр.Д. Ч., чрез адв.Я. Д. срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 28 500
лева, частичен иск от общо сумата от 38 500 лева, обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от ПТП на
14.05.2021г. ведно със законна лихва от 22.12.2021г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 289.69 лева, обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение на ищцата
във връзка с получените при същото ПТП телесни увреждания ведно със
законна лихва от 22.12.21г. до окончателното изплащане на задължението. В
2
исковата молба се твърди, че ПТП е настъпило гр.Д.Ч., на паркингово
пространство на ул.Камчия срещу №3, от застрахования водач при
управление на л.а.„Ситроен“ с ДК№ В1386 КВ. Претенцията за
неимуществени вреди се претендира над изплатено от застрахователя такова
до размера от 31 500 лева, на 21.12.2021г., когато са заплатени отделно и
2 607.26 лева – имуществени вреди, след отчитане на приетото от
застрахователя съпричиняване на вредите от пострадалата в размер на 10%.
Неимуществените вреди се твърдят като претърпени в резултат от получени
при ПТП травматични увреждания, а именно счупване на шийка на лява
бедрена кост и контузия на лява раменна става, наложило операция за смяна
на тазобедрена става, принудително обездвижване и продължаваща
рехабилитация за възстановяване на движенията, както и цялостното
влошаване на здравето до фактическа инвалидизация, понесен остър стрес
(уплаха и емоционално сътресение и смущение) с продължаващи симптоми
на психически и емоционален дискомфорт поради принудително
обездвижване и остатъчно влошаване на качеството на живота в бъдеще.
Сумата от 289.69 лв. се твърди, че представлява остатък след получено от
застрахователя обезщетение в размер на 2 607.26лв. за понесени имуществени
вреди, изразяващи се в платени разходи за медицинско изделие - безциментна
тазобедрена ендопротеза Polarstem/ RЗ и такса за болничен престой. Ищцата
твърди, че телесните увреждания са били диагностицирани непосредствено
след ПТП в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била приета със силни и
спонтанни палпаторни болки и невъзможност за извършване на движения в
областта на лявата тазобедрена и лявата раменна стави. Констатирано е
скъсяване и вътрешно ротиране на долен ляв крайник; извършена е операция
под анестезия, при която е осъществена тотална смяна на лява тазобедрена
става с имплантиране на ацетабуларна капсула, бедрено стебло и бедрена
глава. След изписване от болнично заведение ищцата приемала силни
обезболяващи медикаменти, а нейни близки се редували в грижите като
придружители, защото първоначално не могла изобщо да мести левия си
крак, нито дори да сяда. Първоначално ищцата спазвала изцяло постелен
режим. Травматичното увреждане и продължителното обездвижване се
отразили неблагоприятно върху цялостното състояние- напълно била
изключена двигателна активност, настъпили нарушения в съня, наложен бил
щадящ хранителен режим. Твърди се, че пълно възстановяване на ставата е
невъзможна, а възстановяване на болковия синдром е вероятен при
определени атмосферни условия и физическо натоварване. Получената
травма на лявото рамо, освен болков синдром, причинила временна
функционалеза на лявата ръка. Това допълнително затруднило
възстановителния период, тъй като травмата на лявото рамо затруднило
ищцата в използването на помощни средства за придвижване. В резултат на
инцидента ищцата е изпитала негативни изживявания, свързани със силна
уплаха и стрес, както и цялостно емоционално физиологично сътресение и
смущение; влошаване качеството на живот, вкл. и за в бъдеще време. От
3
момента на инцидента се появили тревожност, раздразнителност, особено
предвид необходимостта от извършване на операционна намеса за смяна на
тазобедрената става. Позовава се на настъпилата практическа инвалидизация
и на евентуална необходимост от извършване на последваща операция за
повторна подмяна на тазобедрената става.
Твърди направени разходи за лечение и възстановяване в общ размер на
2 896.95 лева по закупуване на тазобедрена ендопротеза, както и заплащане на
болничен престой и потребителска такса.
В срока за отговор, ответникът оспорва част от вредите да са в
причинна връзка с процесното ПТП. Изрично оспорва изключително
негативното преживяване на събитието, силните уплаха и стрес, цялостното
емоционално и физиологическо сътресение, фукнционалезата на лявата ръка,
наличието на продължителна симптоматика и трайни негативни последици. В
тази връзка акцентира, че тъй като произшествието е било леко –получено
след падане и бутане от придвижващ се на заден ход автомобил, ищцата не би
могла да получи твърдените уплаха и стрес. Получените болки не са били
значителни и интезивни и са компенсирани от приема на болкоуспокояващи.
Ответникът оспорва като хипотетична необходимостта от последваща
оперативна интервенция за замяна на тазобедрена става. Оспорва размера на
поискания паричен еквивалент над заплатения доброволно размер на
обезщетението, като счита горницата за несъобразена с критериите за
справедливо обезщетяване на неимуществени вреди. твърди, че обема на
вредите като резултат не се определя само от действията на застрахования
водач на МПС. Твърди, че ищцата като участник в ПТП е нарушила
правилата за движение, тъй като е предприела неправилно пресичане или
движение на пътното платно, без да се огледа преди това и да съобрази
пътната обстановка. Ищцата е преминала покрай автомобил с работещ
двигател и светлинно означение за движение на заден ход, което не е
съобразила. Не се е придвижвала по пешеходна пътека, алея или друга част
от пътното платно, обозначена за придвижване на пешеходци. Съпричиняване
с намаляване на обезщетението с 10% е отчетено от застрахователя в хода на
рекламационното производство.
В допълнителна искова молба ищцата оспорва въведеното възражение
за съпричиняване като твърди, че платното за движение не обхваща паркинга,
поради което ищцата е нямала задълженията на пешеходец съгл. чл.113 и
чл.114 от ЗДвП.
В съдебно заседание страните поддържат направените при размяната на
книжа твърдения и възражения.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните,
събраните доказателства, в границите на въззивното производство, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
При преценка редовността на жалбата съдът намира, че същата е
подадена от легитимирана страна в производството, чрез надлежно
4
упълномощения процесуален представител, в преклузивния срок и при
интерес от обжалване.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на
решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
В жалбите не се правят обосновани оплаквания за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения както и нови доказателствени искания,
които да налагат съответно приложение на чл.266 ГПК и т.2 и т.3 от ТР
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предмет на производството е определения размер на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди съгласно критериите, заложени в
принципа на чл.52 ЗЗД. Решението е обжалвано частично – в отхвърлената
част на заявената също като частична претенция, за разликата над уважените
3 500 лева до претендираните 28 500 лева както и в незначителна част за
имуществените вреди – за 0.43 лева, за разликата над 289.26 лева до
претендираната разлика от 289.69 лева, над изплатеното от застрахователя в
размер на 2 607.26 лева. Изложените в жалбата оплаквания касаят
неправилно извършена от първоинстанционния съд оценъчна дейност въз
основа на събраните доказателства за претърпените и търпени от ищцата
неимуществени вреди. Останалите обстоятелства, обхванати от фактическия
състав по уважената част на исковата претенция по чл.432 КЗ, не се оспорват,
поради което и въззивният съд не ги обсъжда подробно.
Във въззивното производство е отпаднало изискването за разглеждане
възражението на застрахователя за принос на пострадалата съгласно чл.51,
ал.2 ЗЗД, въведено с отговора на исковата молба. Застрахователят не обжалва
решението на първата инстанция, в което е прието за недоказано и
неоснователно правоизключващото възражение за съпричиняване.
Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховане на гражданската отговорност на водача на автомобила,
причинил процесното ПТП, покритието на застраховката към датата на
произшествието; обхванатите от СПН на решението по АНД №4936/2021г. по
описа на РС-Варна, НО, факти, което въпреки освобождаване на водача
Радослав Маринов Стоянов от наказателна отговорност, се ползва със
задължителна за гражданския съд сила съгласно чл.300 ГПК. Не се спори и
относно подаване на застрахователна претенция от пострадалото лице в
изпълнение на изискването на чл.380 вр.чл.498 КЗ както и заплащане на
21.12.2021г. на определеното от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 31 500 лева както и 2 607.26 лева –
обезщетение за сторените разходи за лечение на пострадалата. Не е оспорен
5
механизма на ПТП – при маневра на заден ход виновният за ПТП водач
блъска преминаващата отзад пешеходка, на паркинг пред Банка ДСК ЕАД в
гр.Д.Ч..
Не е налице обжалване на решението от страна на застрахователя във
връзка с приетото в мотивите на съдебния акт липса на съпричиняване на
вредите от пострадалото лице. Поради изложеното съдът не намира за
необходимо да коментира изготвената и приета по делото САТЕ /на л.141 по
делото/, която не е оспорена от страните и е кредитирана изцяло от съда.
Доводи във връзка с възражението на застрахователя не се релевират и в
отговора на въззивната жалба, поради което съдът приема, че приносът на
пострадалата не е предмет на въззивното производство.
Не са оспорени вида на получените от ищцата М. М. травматични
увреди при процесното ПТП – счупване на шийката на лява бедрена кост и
наложило се оперативно лечение за смяна на тазобедрена става; травма на ляв
горен крайник, но без счупване на лявата раменна кост.
От представеното решение на ТЕЛК от 01.09.2022г. се установява, че
пострадалата към този момент е с придобито право на пенсия за ОСВ и с 50%
трайно намалена работоспособност с посочено основание за това –
счупването на бедрената шийка и наличие на ортопедични импланти на
ставата. Видно от решението, определената степен инвалидизация е
пожизнена. В приложеното решение е отразен статуса на ищцата към
момента на експертизата – походка самостоятелна, леко накуцваща. Тези
обстоятелства се установяват и от приложената Епикриза на МБАЛ Св.Анна –
Варна АД, на л.89 по делото. Ищцата е престояла в болничното заведение 11
дни като е извършена оперативно смяна на лява ТБС под спинална анестезия.
Видно от приложената по делото медицинска документация, в частност
извършена при приема на пострадалата на 14.05.21г. рентгенография, не е
налице счупване на лява раменна кост, а констатирани само дегенеративни
промени.
От СМЕ /на л.134 по делото/ се установява, че при приемането си в
МБАЛ Св.Анна пострадалата се оплаквала от силни болки в травмираните
области и невъзможност за самостоятелни движения. На 18.05.21г. била
извършена операция за тотална смяна на ТБС /лява/ под спинална анестезия.
Периодът след операцията е протекъл гладко, със сваляне на конците на 15
ден, антитромботична профилактика за 30 дни, изписана с помощни средства.
Това счупване според вещото лице обуславя около 12 месеца възстановителен
период, а при извършената алопластика – около 3-4 месеца. Към момента на
прегледа през м.11.2022г. вещото лице е отразило, че пострадалата не
използва помощни средства за придвижване и има нормална походка; сочи за
възстановени движения на лява ТБС. В устните си обяснения вещото лице
заявява, че е прегледала пострадалата и не е констатирала остатъчни
дефицити в движенията на левия долен крайник. Според нея, пострадалата се
движи самостоятелно, без помощни средства, без клатене и накуцване, няма
6
ротиране на крака, движи свободно петата. Поради това, вещото лице е дало
заключение за възстановяване на ищцата от получената ортопедична травма.
По отношение на болковия синдром посочва, че това е строго специфично, но
при всички случаи непосредствено след фрактурата ищцата е изпитвала
много силни болки и страдания. Именно поради това, както и с оглед
възрастта й – на 73 години – е извършена операция с тотална смяна на ТБС,
което съкращава периода на възстановяване.
Независимо от издаване на решение на ТЕЛК на 01.09.22г., в хода на
образуваното вече производство, съдът отчита, че твърдения за това
обстоятелство са налице още с исковата молба, обосновани с предвидените в
Наредба за медицинската експертиза правила. Поради изложеното, съдът
намира, че в преценката за размера на обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде включен и резултата от медицинската експертиза на
трудоспособността на лицето. Посочената в ЕР на ТЕЛК основна /водеща/
диагноза е именно причиненото при процесното ПТП счупване на бедрената
шийка, наложило смяна на тазобедрената става на пострадалата. /вж.на л.41 и
л.83 по делото – ИЗ №4352/500 на МБАЛ Св.Анна-Варна АД/
Разпитаните по делото свидетели –синът на ищцата П. В. и нейна
съседка М. Т., установяват търпените от пострадалата болки и страдания във
връзка с получените при ПТП травми. Синът на ищцата сочи, че след
изписването на М. от болницата, където била сменена ТБС, я прибрал при
себе си в гр.Варна, за да може да се грижи за нея. Останала при него около 2
месеца, през които почти не можела да се движи – първоначално не можела
да извършва никакви движение, а след махането на конците започнала да се
придвижва с проходилка и патерици, но се повдигала, за да стане от легнало
положение, с едно въженце. Изпитвала силни болки, което налагало
употребата на болкоуспокояващи лекарства. За нея се грижил изцяло синът й,
който я къпел на място, сменял памперси и подлоги, а след това наел
рехабилитатор, за да я раздвижва. Когато се почувствала по-добре, в края на
втория месец ищцата се върнала в собственото си жилище в гр.Д. Ч., където
живеела сама. Апартаментът й се намирал на четвърти етаж без асансьор,
което наложило да ползва както патерица/бастун, така и помощта на съседка.
Това се случило след още два месеца, през които ищцата не смеела да слезе
пред блока сама и си стояла у дома. Понастоящем свидетелят сочи, че макар и
бавно, пострадалата се придвижва сама като се придържа към парапета. Леко
накуцва и при стоеж се изморява бързо, усеща мястото на операцията. Тези
показания се подкрепят и от впечатленията на св.Т., нейна съседка. Същата
сочи, че М. започнала да излиза навън едва в края на септември – отишла да
се подстриже. Дотогава се страхувала да излезе, прекъснала и градинската
работа пред блока, където обичайно отглеждала домати, краставици и пипер.
Вече не можела да копае и да се грижи за градината. Ползвала съседката си за
пазаруване. Страхувала се да излиза и била доста стресирана от събитието.
Според свидетелката М. леко накуцва и се оплаква от бодежи на мястото на
операцията. Придвижва се вече без помощни средства, но бавно и
7
предпазливо.
Като отчита тези показания, останалите доказателства, които сочат на
състоянието на ищцата непосредствено след ПТП и към настоящия момент,
въззивният състав намира следното по повдигнатия пред него въпрос по чл.52
ЗЗД:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на приетите с т.11 от
ППВС №4/1968г. критерии, при отчитане на всички обстоятелства, които
формират съдържание на понятието "справедливост" в конкретния случай.
Съобразявайки възрастта на пострадалата /на 73 години/, естеството и
външните проявления на уврежданията, получени при ПТП, неприятните
изживявания по повод произшествието и последвалия болничен престой
както и отсъствието от дома й за продължителен период от около 2-3 месеца
/когато пребивавала при сина си/, остатъчната тревожност и стрес, наличието
на частична инвалидизация от 50% /съгласно ЕР на ТЕЛК/, настоящият
състав намира, че изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД ще бъде
удовлетворен с присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лева.
Обезщетението в посочения размер е съобразено с претърпените от
ищцата болки и страдания, по –интензивни в началото на периода, с
преживяната промяна в мястото и начина на живот за около 3-4 месеца и
наложилата се грижа от трето лице, невъзможността за самостоятелно
придвижване за продължителен период от време, социалната изолация
поради обездвижването както и търпените неудобства поради болничния
престой и извършената смяна на ТБС. В началото на възстановителния
период ищцата е чувствала интензивни болки и не е можела да извършва
каквито и да са самостоятелни движения. Била е зависима от чужда грижа в
продължение на повече от два месеца.
Същевременно съдът отчита, че възстановяването на ищцата е протекло
сравнително гладко и в нормални граници – същата е започнала да се
придвижва сама след около 3-4 месеца, а понастоящем няма видими
остатъчни дефицити в движението на крайника. С оглед обичайния начин на
живот на хората в тази възраст /73 години/, съдът не отдава превес на
оперативния белег на левия крак както и на инвалидизирането от 50%
пожизнено намалена работоспособност. И преди настъпване на ПТП ищцата
е била пенсионер и не е полагала ежедневен труд, освен грижите за малка
зеленчукова градина пред блока. Същевременно преценката на съда за
търпените неудобства включва и показанията на свидетелите за леко
накуцваща походка и болки в мястото на операцията, умората при стоеж и
дълго ходене, които променят ежедневните навици на пострадалата. Съдът
отчита и обществено-икономическите условия на живот, т.е. стандартът на
живот на ищцата, живуща в малко населено място /в гр.Д. Ч./ както и
потребностите на лице в тази възрастова категория. Съдът извършва тази
оценъчна дейност в контекста на действащите лимити на отговорност на
8
застрахователя към датата на увреждането съгласно чл.492, т.1 КЗ, тъй като
обезщетяването на неимуществени вреди не следва да се превръща в средство
за обогатяване на пострадалото лице.
При определяне размера на обезщетението съдът не отчита
съпричиняване на вредите, в която част възражението на застрахователя е
било прието за неоснователно. От определения размер от 50 000 лева следва
да се приспадне изплатеното преди завеждане на иска обезщетение в размер
на 31 500 лева, за което не е налице спор между страните. Поради това,
предявеният иск се явява основателен за разликата до 18 500 лева и недоказан
и неоснователен за претендираните 28 500 лева, частичен иск от 38 500 лева.
Или, въззивната жалба се явява основателна за интерес от 15 000 лева, явяващ
се разликата между уважената част от 3500 лева до 18 500 лева, при отчитане
на извънсъдебното плащане.
Доказан и основателен се явява и иска за имуществени вреди за
разликата над 289.26 лева до претендираните 289.69 лева, на колкото възлизат
всички медицински разходи, признати за обусловени от ПТП, съгласно
медицинската експертиза.
Върху определените обезщетения се дължи законна лихва от датата на
уведомяване на застрахователя от увреденото лице съгласно чл.493, т.5
вр.чл.429, ал.2 КЗ, но тъй като същите се претендират от по-късен момент –
датата на изплащане на обезщетение от застрахователя на пострадалия на
22.12.2021г. – исковата претенция в тази част се явява основателна, но върху
уважените от въззивния съд главници.
Поради достигане до различни правни изводи в обжалваната част,
решението на ВОС следва да бъде частично изменено като се присъди
допълнително сума до определения от въззивния съд размер на
обезщетението за неимуществени и имуществени вреди ведно със законните
лихви по чл.429, ал.2 КЗ, съобразно изложеното по-горе.
Поради основателността на въззивната жалба и на основание чл.78, ал.1
ГПК, на въззивника М. В. се дължат сторените в производството разноски,
съразмерно на уважената част. Такива не са сторени поради освобождаване на
страната от разноски за производството съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК и
уговорена с пълномощника безплатна правна помощ. Същата подлежи на
заплащане от осъдената страна.
Пред въззивния съд е представен договор за предоставяне на безплатна
правна помощ от адв.Я. Д. от САК и определяне на възнаграждение за
адвоката по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Разпоредбата препраща към
размерите, посочени с Наредбата за МРАВ. Въз основа на уважената въззивна
жалба и обжалваемия интерес по нея в размер на 15 000 лева, съдът на
основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. /ДВ, бр.88/2022г./ определя
адв.възнаграждение за въззивна инстанция на адв.Д. в размер на 1750 лева. По
отношение възнаграждението присъдено в първа инстанция – същото възлиза
на общо сумата от 1085 лева, от които съдът е присъдил 438.29 лева, поради
9
което допълнително на адв.Д. се следват 646.71 лева адв.възнаграждение,
определено съгласно редакцията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата /ДВ,
бр.68/2020г./
Застрахователят следва да заплати и дължимата за въззивното
производство държавна такса върху обжалваемия интерес в размер на 325
лева /по двата иска/, вносими по сметка на ВнАС както и припадащата се
такава за първа инстанция в размер на още 790 лева общо /по двата иска/, от
които е налице осъждане за сумата от 190 лева държавна такса като остава
дължима 600 лева допълнително.
В полза на насрещната страна се следва съразмерно на отхвърлената
част от жалбата ю.к.възнаграждение в размер на 120 лева съгласно чл.37 от
ЗПП и чл.78, ал.8 ГПК. За първа инстанция на застрахователя се следват
разноски съгласно приложения списък по чл.80 ГПК до размера на 486.95
лева. /л.80/
Съобразно изложеното и на основание чл.271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №35/30.01.2023г., постановено по т.дело
№413/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваната част, в която
е отхвърлен предявения от М. М. В., ЕГН ********** от гр.Д.Ч. срещу
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, иск за
осъждане на застрахователя да заплати на ищцата сума над присъдените 3 500
лева до 18 500 лева /за още 15 000лева/ от общо претендирани 28 500 лева,
предявени като частичен иск от 38 500 лева, обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищцата в резултат на получени травматични увреди при
ПТП на 14.05.2021г. в гр.Д. Ч., когато ищцата като пешеходец била ударена
от л.а.Ситроен с ДК №В 1386 КВ, при маневра „заден ход“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2021г. до окончателното
заплащане както и в отхвърлената част за разликата от 0.43 лева до
претендираните общо 289.69 лева, обезщетение за сторени медицински
разходи във връзка с получените увреждания и в частта за присъдените на
застрахователя разноски като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********,
София, ДА ЗАПЛАТИ на М. М. В., ЕГН ********** от гр.Д.Ч., допълнително
разликата над присъдените 3 500 лева до 18 500 лева /за още 15 000 лева/ от
общо претендирани 28 500 лева, предявени като частичен иск от 38 500 лева,
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на
получени травматични увреди при ПТП на 14.05.2021г. в гр.Д. Ч., когато
ищцата като пешеходец била ударена от л.а.Ситроен с ДК №В 1386 КВ, при
маневра „заден ход“ на автомобила, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.12.2021г. до окончателното заплащане на
задължението както и сумата от допълнително 0.43 лева, представляващи
10
медицински разходи до претендирания размер от общо 289.69 лева, на
основание чл.432 вр.чл.429, ал.2 КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която съдът е отхвърлил иска
на М. М. В., ЕГН ********** от гр.Д.Ч. срещу ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, за осъждане на
застрахователя да заплати обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
ищцата от ПТП на 14.05.2021г., за разликата над присъдените общо 18 500
лева до претендираните 28 500 лева, частичен иск от 38 500 лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********,
София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Апелативен съд –Варна, дължимата държавна такса по жалбата в размер на
325 лева както и разликата в дължимата за първа инстанция държавна такса в
размер на допълнително 600 лева /над присъдените 190 лева/, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********,
София, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Я. Д. Д. от САК, дължимото
адв.възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 1750 лева, на
основание чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********,
София, ДА ЗАПЛАТИ в полза на адв.Я. Д. Д. от САК, допълнително сумата
от 646.71 лева, адв.възнаграждение дължимо за първа инстанция /над
присъдените 438.29 лева/, съобразно уважената част от жалбата, на основание
чл.38 от ЗАдв.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН ********** от гр.Д.Ч. да заплати на
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София,
ю.к.възнаграждение за втора инстанция в размер на 120 лева както и
съответна част от разноските за първа инстанция в размер на 486.85 лева, на
основание чл.78, ал.8 вр.ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване
препис на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11