Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Варна,
10.02.2020г
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,Vс-в
в
публично заседание на пети ноември 2019г
в
състав: Председател:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Галина Славова ,
като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 1400/2019г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба вх.№ 30523/25.04.2019 подадена от С.А.А. като Управител на ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ с адрес гр.***** против решението на ВРС-Хс-в № 1559/1`5.04.2019 по по гр.д.№ 9635/2018
в частите му, с които са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от ЕС искове за осъждането на ответника ИЛИАН
Н.И. да заплати сумите, както следва :
разликата над 170лв до претендирания размер от 418,37лв,
представляваща сбор
от месечни вноски за Фонд „Ремонт и Обновление", за времето от м.януари 2017г до м.май 2018г, включително, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на ИМ на 20.06.2018г до окончателното
изплащане на задължението;
сумата от 518,13лв, представляваща разход за
ремонт на общите части на входа, съгласно решение на ОС от 22.11.2015, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното погасяване на задължението.
Счита решението на РС за
незаконосъобразно и необосновано в отхвърлителните му части.
Според въззивника неправилно
РС е приел, че вноските за ремонт следва да бъдат в размер на 10лв месечно, а
не както е било прието с протокол от 4.04.2014г на управителя в размер на
24,61лв месечно съобразно притежаваните общи части. Съдът е изложил мотиви, че
след като първоначално с протокол от
11.01.2011г ОС на ЕС било приело, че всеки етажен собственик следва да заплаща
по 10лв месечно, впоследствие управителят не можело да определя друг размер
независимо, че бил упълномощен за това от ОС.
Не се споделя разбирането на
ВРС, че ОС на ЕС не може да оправомощи управителя да определи размера на
месечните вноски. Нормата на чл.17 ал.2 т.7 ЗУЕС предвижда възможност ОС на ЕС
да делегира свои права на управителя, като му възложи осъществяването на някои
свои правомощия, а чл.23 ал.1 т.13 от ЗУЕС предвижда задължение на управителя
да осъществява правомощията, възложени му от ОС на ЕС.
Неправилно ВРС е отхвърлил
иска за заплащано из сумата 518,13лв представляваща частта, дължима от
ответника /съответстваща на притежаваните от него ид.части/ от разхода за
извършения ремонт на ОЧ на входа в размер на 2737,07лв.
По делото е установено, че с
Протокол № 1/22.11.2015 ОС на ЕС е било взето решение за извършване на ремонт
на ОЧ на входа, какъвто действително бил извършен и възлизал на 2737,07лв.
На 9.01.2018г на таблото във
входа с Протокол било поставено съобщение за извършения ремонт, неговата
стойност и била приложена таблица за разпределение на сумата между етажните
собственици съобразно притежаваните от тях ид.части от ОЧС.
Никой от собствениците не
бил оспорил нито извършването на ремонта, нито неговата стойност. Всички, с
изключение на ответника, са заплатили дължимите суми. Документите за
извършените плащания се съхранявали от касиера.
В тази връзка неправилно съдът
е приел, че не били представени доказателства за стойността на ремонта.
Протоколът и таблицата към него са представени по делото, приети и не са
оспорени от страните. Нешо повече. На 3.05.2018г бил съставен констативен
протокол от управителя, касиера и контрольора, установяващ отказа на ответника
да изплати дължимите суми към ЕС, след като бил поканен за това.
Необосновано ВРС е приел, че
ответникът не дължи суми за ремонт, тъй като в посочената по-горе таблица било
отбелязано, че парите били взети от касата от събран дялов капитал , т.е.
ремонтът бил заплатен от суми, събрани по Фонд“РО“. Това не било така и РС сам
си противоречал. По отношение на вноските към Фонд“РО“ е приел, че такива
ответникът не бил заплащал за претендирания период - факт, който той сам
признава. Спори се само за техния размер. В същото време РС приема, че
дължимата от ответника сума за ремонта била покрита от вноските, които е
направил във Ф“РО“. В действителност, ремонтът е покрит със суми, набрани в
касата от вноски на останалите етажни собственици.
Поради изложеното моли за
отмяната на решението в отхвърлителните му части и за постановяване на ново, с
което да бъдат уважени изцяло предявените искове, като бъдат присъдени на ЕС и
сторените разноски по делото в двете инстанции.
Въззиваемата страна И.Н.И. в срока по чл.263 ГПК е депозирал писмен отговор /л.30/ със становище за
неоснователност на жалбата. Счита същата за неоснователна.
Предявени са два иска, единият
за осъждане на ответника да заплати за ремонт, представляващ боядисване
стълбището на входа и смяна плафоните с фотоклетки и втори - за плащане на
месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване".
По отношение на втория счита
същия за частично недопустим и затова решението, съответно и жалбата, също са
частично недопустими.
1/ искът е предявен спрямо
физическо лице, а са представени доказателства за собственост на обекти на
търговец, което води до недопустимост на иска и жалбата в тази част.
2/ не са налице предпоставките
за възникване на задължение за плащане конкретна сума за конкретен обект
собственост на ответника, отделно за нейната изискуемост. Липсва решение на ЕС
за цената на ремонта, за нейното разпределение или за одобрение на извършеният
ремонт, одобрение на цената, приемане и одобрение на направени разноски от
управителя на средствата от фонда „Ремонт и обновяване".
С решението ма ЕС от
11.01.2011 било взето решение за ремонт на ГРТ и за внасяне на суми при
необходимост от ремонт по 5-10лв, а управителят - да решава за събирането на
сумите, което изключва сумите да са ежемесечни и да е налице делегиране на
права за определяне на размера им.
Не са доказани всички
предпоставки за уважаване на предявения иск за ремонт на входа, а именно:
Ответникът не е собственик на
самостоятелни обект в сграда-ЕС за 18,93%;
Липсва валидно и стабилизирано
решение на ОС на ЕС-ци за ремонт на ОЧ с размер на дължимата сума от
ет.собственик и изискуемо задължение;
Доколкото ищецът не е посочил
и обосновал пасивна материална легитимация за ЕТ-собственик на търговските
имоти, то искът в тази част е недопустим, доколкото липсва и обосновано искане
във връзка с гаража и търговските обекти за ремонт на входа обслужващ жилищата
иска е и неоснователен.
Нормативно е определено
средствата във фонда да се разходват за извършване на дейностите по чл.48,
чл.49, какъвто е ремонтът на входа, като разпореждането със средствата от
сметката се извършва от Председателя на УС/ Управителя въз основа на решение за
тяхното използване, прието от ОС. От посоченото следва изводът, че при наличие
на решение на ОС за ремонт се разходват сумите от фонда, а те се набират с
ежемесечни вноски или други източници, за което следва да е взето решение на
ОС, а такова в случая липсва.
Средства се събират и разходват по специалната
сметка за дейности по чл.48 и чл.49 ЗУЕС, а за управление и поддържане на ОЧ по
друга, различна сметка или в брой от Управителя.
Липсват твърдения и данни да е
взето решение за събиране на сума за ремонта или за одобряване на извършен
ремонт и разходвани средства.
Средства, събрани и разходвани
по начин, различен от посочения в чл.50 ЗУЕС, са за управление и поддържане на
общите части, а такъв иск не е предявен.
По претенцията за фонда, не е
посочена сметка, което изключва същите да бъдат събрани и разходвани по
законово регламентиран начин. Разходи за ремонт, основно обновяване,
реконструкция и преустройство на ОЧ или подмяна на общи инсталации и
оборудване, разходи за конкретен неотложен ремонт и в вноски за фонд
"Ремонт и обновяване", се отнасят до конкретни разходи, които са
необходими или полезни. След изменението на чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС /редакция към
ДВ бр.57/26.07.2011г/ ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на ОС съобразно ид.части на отделните собственици в ОЧ на ЕС, но не
по-малко от 1% от минималната работна заплата за страната, се набират и от
други източници в сметка със специално предназначение, която се открива на
името на Председателя на УС/Управителя/. Т.е. с императивна разпоредба
законодателят е предвидил посочените разходи да се разпределят на
ет.собственици съразмерно с ид.части, а не както е определило ОС - по равни
вноски, по 5 -10лв.
Неоснователен е доводът на
ищеца, че такива права са делегирани на Управителя. ОС няма правомощия да
променя законоустановеният начин за изчисляване на дължимата месечна вноска за
фонд "РО", по арг. от чл.11 ал.1 т.7 от ЗУЕС ОС може само да определи
размера на паричните вноски във фонда, но не и начина им на определяне или да
го делегира.
Счита, че искането на
въззивника за приемането на писмени доказателства следва да бъде оставено без
уважени, тъй като липсват твърдения по чл.260 т.5 и т.6 ГПК. Същите са
недопустими, а при условие, че са допустими, то са неотносими доколкото не
представляват доказателства по чл.50 ал.5 ЗУЕС за дейност по чл.48 или 49 от ЗУЕС съгл. чл.50 ал.4 ЗУЕС.
Представените доказателства
може евентуално да бъдат ползвани като такива за осъществено управление и
поддържане на общите части по чл.51 от ЗУЕС каквото искане липсва.
Договорът от 13.11.2017г не
бил приет от ОС на ЕС, липсвало решение на ОС на ЕС за разходи за цената на
договора, касиерът не бил компетентен да се разпорежда със средства на ЕС,
липсва правна възможност посочените в договора лица да приемат извършената
работа.
ОС на ЕС е проведено на
22.11.2015г по предварително обявения дневен ред и е разгледана т.2 от дневен
ред „Налични пари в касата“, предложения за ремонт (покрив, мази), което било
предложено и прието с 11 гласа при 77% ид.части от ОЧ, приложението към
Протокола не съответствало на взетото решение на ЕС, което било съобразно
дневния ред за разлика от приложението, което било за боядисване стълбище,
смяна плафони с фотоклетки иподмяна на
улуците и ремонт на капандура.
Липсвало приемане на годишния
бюджет за приходите и разходите и одобряване годишните отчети на УС/Управителя,
както и на Контролния съвет/ Контрольора за 2015 или 2016, от които да се
установи включване в бюджета разходите за ремонт или отлагане за следваща
година.
Оспорва датата на договора
13.11.2017г, оспорва компетентността на касиера да се разпорежда със средства
на ЕС за заплащане, оспорва компетентности на Пламен Парашкевов, Милен Мушанов,
Невена Димитрова да приемат извършените работи. Оспорва да е било взето решение
за осъществяване на допълнително възложени работи, както и решение за 2017г за
боядисване на стълбището и замяна на плафоните. Оспорва изпълнителят Венцислав
Стоянов да е професионално компетентен да осъществява „боядисване",
откачане на ел.съоръжение - плафон" и за „работа с гипс и изкърпване на
подпухнало и дупки", оспорвам размера на договорените единични цени.
Частна жалба вх.№ 45716/24.06.2019 е подадена от И.Н.И. срещу Определението на ВРС-Хс-в №
6789/27.05.2019г, с което Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата му с вх.№
31122/30.04.2019г, за изменение на постановеното по делото решение № 1559/15.04.2019г
по гр.д.№ 9635/2018г в частта за разноските, като всички направени от ответника
разноски бъдат възложени върху ищеца.
Срещу
частната жалба не е депозиран писмен отговор
Производството
по делото е образувано по исковата молба
ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адрес гр.****, чрез Управителя й и представител С.А.А. срещу
И.Н.И., като се излага, че ЕС е вписана като такава в регистъра на сградите /отделни
входове в режим на ЕС при район „Одесос" гр.Варна под per.№
189/6.11.2009г, видно от писмо номер Р01-РЕС-189/11.11.2009г.
Ответникът
И.И. притежава недвижими имоти в ЕС, а именно – АПАРТАМЕНТ № 9 на 4ет., МАГАЗИН,
СКЛАД и ГАРАЖ. Като собственик на описаните обекти той притежава 18,93%ид.ч. от ОЧС, определени по
правилата на ЗУЕС и затова с този процент следва да участва в разходите за
поддръжката и ремонта им, като сумите са били определени от ОС на ЕС.
На 11.01.2011г е било взето решение на ОС
на ЕС, всеки един етажен собственик да заплаща ежемесечно сумата от 10лв за
ремонт и поддръжка на общите части, като събранието
е упълномощило управителя да определи дължимата сума за ремонт и поддръжка на ОЧС
на входа.
С
протокол от 4.04.2014г било взето
решение ежемесечно, считано от 01.05.2014г, да се събира сумата от 130лв за Фонд“Ремонт и обновяване“ на
входа. Ответникът, съответно на притежаваните от него 18,93%ид.ч. от ОЧС, следвало
да заплаща сумата от по 24,61лв на месец.
Въз
основа на горното, за периода от м.01.2017г.
до м.05.2018г. същият дължи сума в
общ размер от 418,37 лв.
На
проведено ОС на ЕС на 22.11.2015г било
взето решение за извършване на ремонт на общите части на входа - подмяна на
стълбищното осветление, боядисване на стълбището и други дейности. Посочените
ремонтни дейности били извършени, като общата им стойност била 2737,07лв.
Същата се разпределила между етажните собственици, съобразно размера на
притежаваните от тях ид.части от ОЧС и частта от тази сума за ответника
възлизала на 518,13лв за този
ремонт.
Поради
изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответникът
да заплати дължимите суми от 518,13лв,
представляваща разход за ремонт на ОЧ на входа, съгласно решение на ОС на ЕС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 418,37лв, представляваща сбор от
месечни вноски за Фонд „ремонт и обновление" (ФРО) за времето от м.януари
2017г до м.май 2018г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен
отговор на исковата молба от ответника
И.Н.И.
Оспорва
С.А.А. да е управител на ЕС предвид разпоредбата на чл.19 ЗУЕС във връзка с
per. от 2009г на ЕС, проведените събрания след това и липсата на данни кой е
управителят на ЕС.
Възразява,
че искът за сумата от 418,37лв за Фонд „Ремонт и обновяване" би
неоснователен. Липсвало решение на ОС на ЕС за сума, която да се събира за ЕС и
за идеалните части на собственици на ЕС.
Твърди,
че искът за сумата от 518,13лв за разход за ремонт на общите части на входа бил
неоснователен, доколкото липсва решение за неговото приемане.
Оспорва,
че процентите ид.ч., посочени в документ
от 11.01.2011г, от 4.04.2014г, от 22.11.2015г и от 9.01.2018г да са
съотношението между сбора на площта на самостоятелни обекти и придадените
складови помещения. Твърди, че частният документ от 4.04.2014г е частично
нищожен.
Оспорва
да е бил осъществен разход на ЕС от ФРО.
Признава,
че за периода от м.01.2017г. до
м.05.2018г дължал сумата от 170лв на морално основание.
Оспорва
ремонтът на входа, изразяващ се в подмяна на осветителни тела и боядисване, да
е бил необходим. Освен това, оспорва да е бил отчетен и приет такъв ремонт,
както и че стойността му възлизала на 2737,07лв.
Оспорва,
че дължи сумата от 518,13лв за ремонт, който не бил приет и одобрен, като
липсва заплащане от страна на ЕС.
От
приемане на решението от 2011г за внасяне на 5-10лв за необходи ремонти,
ответникът внасял ежемесечно по 10лв, като до края на 2016г внесената сума била
в размер на 720лв.
Оспорва частично действителността на
обективираното в протокол 1 от 2011г решение за събиране на 5-10лв в зависимост
от необходимите ремонти, като взето в противоречие с материално-правните норми.
Оспорва действителността на протокол 1 от
22.11.2015г.
при липса на протоколчик, евентуално съдържанието на протокола в частта за
взети решения като несъответстващ на дневния ред.
Оспорва, че ремонтът на входа се отнасял до
общите части на цялата сграда, а гаражът и магазинът на ответника били с
отделни входове и нямали общо с входа за жилищата.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, възраженията на
въззиваемата страна, както и всички събрани по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна:
От
представен заверен препис на съобщение от 11.11.2009г, изходящо от Община
Варна, р-н„Одесос", изпратено до С.А., като Управител на ЕС с адрес ***, че
на осн.чл.7 от Наредба № 3/17.06.2009гза създаване и поддържане на публичен
регистър на сградите в режим на ЕС, етажната собственост на посочения адрес е
вписана в регистъра на сградите или отделните входове в режим на при район „Одесос"
под per.№ 189/6.11.2009г.
С
протоколно решение на ОС на ЕС, взето на 25.10.2009г,
С.А. е бил избран за управител на ЕС, а от представената служ.бележка, изд.от Кмета
на р-н„Одесос"-гр.Варна, е видно, че същият е бил вписан като Управител на
ЕС с посочения адм.адрес.
С Протокол
№ 1/2011г на ОС на ЕС е взело
решение за събирането на суми по 5лв или 10лв в зависимост от належащите
ремонти на входа. В същия протокол е обективирано решението на ОС, с което
същото делегира на Управителя правото да взема решения по размера на събираните
суми за ремонт на ОЧС. За изготвянето на същото е бил съставен протокол за
поставено съобщение на таблото и на входната врата.
От
съдържанието на Протокол № 1/4.04.2014г
се установява, че Управителят на ЕС, в присъствието на контрольор и касиер,
взел решение, че от м.май 2014г следва да бъде събрана сумата от 130лв,
разпределена съобразно ид.ч. от ОЧС с 13 броя собственици. Прието е още, че парите,
изразходвани за ФРО и поддръжка, следва да бъдат изчислявани на база % ид.ч. от ОЧС за всеки
собственик.
С решението на Управителя
на ЕС е била изготвена и таблица на собствениците на обекти в ж.к.„Неофит
Рилски" № 16, от която е видно, че отв.И. притежавал собственост върху
обекти в ЕС, даващи общо 18,93%ид.ч.
от ОЧС и затова дължимата от него ежемесечна сумата възлиза на 24,61лв - вноска за Ф“РО“. По делото е
приложено и съобщение за изготвен протокол с взетите от управителя решения,
съобщението за което е било поставено на таблото и входната врата на сградата.
В Протокол
1/22.11.2015г е обективирано
проведеното ОС на ЕС, на което едно от взетите решения било да се боядиса
стълбището, да се сменят фотоклетките, да се сменят улуците и да се ремонтира
капандурата. От Протокол № 1 за поставено съобщение по ЗУЕС е видно, че на
9.01.2016r е било поставено съобщението за направен разход по ремонт обновление
на входа на ж.к.„Неофит Рилски" 16 - гр.Варна и неговото разпределение за
всеки съсобственик, съобразно притежаваните ид.ч. от ОЧС. Пак оттам е видно, че
разходът по ремонта на входа е бил размер на 2737,07лв и затова на ответник се
падала част в размер на 518,13лв
съобразно притежаваните %ид.ч. от ОЧС.
Установява
се от приложеното към протокола разпределение на задължението спрямо всеки
собственик на обект в ЕС, че парите за ремонта са били взети от касата от
събрания дялов капитал на всеки един собственик.
По
делото е представен заверен препис на книга на собствениците в жилищната сграда
в режим на ЕС в гр.Варна ул.„Неофит Рилски" 16, от която е видно, че И.И.
притежава в сградата следните обекти - АПАРТАМЕНТ, ИЗБА, ГАРАЖ и МАГАЗИН-СКЛАД.
Ответникът е положил своя подпис след посочването на имотите, които притежава в
ЕС.
Горната
фактическа установеност обуславя следните
правни изводи
Макар съдът да
е пропуснал да направи доклад по отношение първата част от в.ж. срещу
отхвърлителната част на решението по първата претенция за разликата над 170лв
до общо претендирания размер от 418,37лв, в самата въззивна жалба се съдържат
такива оплаквания, както и искане за отмяната на решението и в тази част,
вместо което да бъде постановено друго за уважаване на двете претенции изцяло.
Ето защо въззивният съд дължи произнасяне и по това искане.
С постановеното
от з.з. определение по доклада на жалбата въззивният съд е приел, че не са констатирани
допуснати от РС процесуални нарушения, обосноваващи приемането на представените
с жалбата писмени доказателства. Затова не се налага и обсъждането на
направените от ответната страна оспорвания.
По правната квалификация на исковете
С доклада на ВРС такава не е
определен, а в диспозитива на постановеното решение претенцията по първия е
квалифицирана като такава по чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС. Посочената правна норма не
сочи на правното основание на иска, а съдържа указания за начина на формиране на
Фонда „РО“ за ЕС.
Въпреки допуснатите опущения, не се налага обезсилване
решението на ВРС, след като правилно е разпределил доказателствената тежест и
събрали доказателствата за правно релевантните за спора факти.
Затова
въззивният съд следва да даде правилната правна квалификация на двата иска, с
които се търси защита на притезателни права за парични вземания.
На първо
място следва да се обсъди какво представляват решенията на ОС на ЕС.
Многостранната правна сделка като
вид договор не цели престирането на нещо. Той се сключва между няколко на брой
лица със съвпадащи интереси, като съдържанието на волеизявлението на всяко едно
от тях е еднопосочно и еднотипно.
Според някои многостранните договори се различават от решенията, които целят да
формират общата воля на лицата или на един различен правен субект.
Многостранният договор е предпоставка за решението, тъй като той е насочен към
възникването на един правен субект, а решението е волеизявлението, насочено към
постигането на една цел на лица – членовете на този правен субект.
Предвид, че
ЕС не е персонифицирана, т.е. не се явява самостоятелен правен субект /за
разлика от юридическите лица/, и по силата на специалния закон–ЗУЕС в чл.41
вр.чл.23 ал.3 и ал.4 изрично е предоставена само представителна власт на Председателя
на УС или на Управителя по искове от и срещу ЕС, то може да се приеме, че всяко
едно решение на ОС на ЕС представлява отделна многостранна сделка, която
обективира общата воля на лицата, насочена към постигането на една цел. Затова
за приемането на решенията и съответно за тяхната отмяна са въведени специални
правила.
На следващо
място.
В нормата на чл.38 ЗУЕС е
посочено, че решенията на ОС на ЕС се изпълняват в посочените в тях срокове.
Когато срокът не е определен, те се изпълняват в 14-дневен срок от
оповестяването им по реда на чл.14 ал.7. Съгл. ал.2 „когато собственик не
изпълни решението в определения срок,
Председателят на УС /Управителят може да подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ал.1 т.1 ГПК.С други думи, на
решенията на ОС на ЕС е придадено качеството на извънсъдебно изпълнително
основание, въз основа на което може да се снабди със заповед за изпълнение и
съответно изпълнителен лист за събирането на това вземане чрез съдебен
изпълнител.
В настоящия случай, очевдино ЕС не
се е възползвала от облекчената процедура на заповедното производство, а
предприела действия за защита на притезателните си права чрез предявяването на
на осъдителни искове.
Затова същите намират правното си
основание в нормата на чл.79 ЗЗД вр.чл.11
ал.1 т.5, т.7 и т.10 от ЗУЕС
Предявените акцесорни искове за
обезщетение за забавено изпълнение намират правното си основание в разпоредбата
на чл.86 ЗЗД.
По основателността на претенциите.
Несъстоятелни са направените от
ответната страна доводи и възражения, касаещи решенията на ОС на ЕС, приети
през 2009 и 2011, както и това на Управителя на ЕС, прието от него през 2014
въз основа на делегирани правомощия от ОС на ЕС на събранието, проведено през
2011г. Аналогично, важи и за решението на ОС от 2015г
На първо място.
Всички оспорени от ответника
решения са били приети отдавна и 30-дневният преклузивен срок, установен в
чл.40 ЗУЕС, който започва да тече от оповестяването на решението по реда на чл.16 ал.7 ЗУЕС, и в който
ответникът е имал право да поиска тяхната отмяна, отдавна е изтекъл. За
удостоверяване влизането им в сила са представените протоколи за обявяване на
решенията. Следователно, същите вече са се стабилизирали и не подлежат на
обсъждане в настоящото производство.
На следващо място.
С решението от 4.04.2014 е бил определен размерът на
вноската на всеки от етажните собственици за Фонд „Ремонт и обновяване“,
изчислена на база притежаваните %ид.ч. от ОЧС по отношение на отв. И., притежаващ няколко
самостоятелни обекта в сградата, а именно АПАРТАМЕНТ, ИЗБА, ГАРАЖ и МАГАЗИН-СКЛАД, на които общият сбор от %-те ид.ч. възлиза на 18,93%ид.ч., което се установява и от записванията в Книгата на етажната собственост. Затова и дължимата
от него ежемесечна вноска за Ф“РО“ възлиза на 24,61лв.
Не подлежи на обсъждане от съда
взетото от ОС решение за делегиране правомощия на Управителя на ЕС да определи
размера на месечната вноска за „Ф“РО“, тъй като това е било в рамките на
неговата компетентност, а определеният размер е бил съобразен със законовите
изисквания, установени в чл.50 ал.2 т.1 ЗУЕС – според %ид.ч. на всеки от
етажните собственици и не по-малко от 1% от установената минимална работна
заплата за страната.
Без значение за настоящия спор е и
възражението на ответната страна, че част от обектите не били притежавани от
него като физическо лице, а били придобити в качеството му на ЕТ. Следва да се
посочи, че ЕТ няма качеството на самостоятелен правен субект, каквото е
юридическото лице, и затова ответникът като физическо лице носи отговорност с
цялото си имущество.
С протокола
от 22.11.2015г е било взето решение за
боядисване на стълбището, подмяна на фотоклетки,
улуци и ремонт на капандурата, и че разходът
по ремонта на входа е възлизал на 2737,07лв. Затова
на ответника се пада част в размер на 518,13лв съобразно притежаваните от него 18,93%ид.ч. от ОЧС.
Както се
посочи и по-горе, след като са стабилизирани, самите решения подлежат на
изпълнение. Поради изложеното ответникът дължи заплащане на посочените суми.
Исковете
като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени изцяло.
Достигането
до правни изводи, различни от тези на РС, налага отмяната на решението в
обжалваната му част и вместо него постановяване на друго за присъждането на
посочените суми.
По разноските:
Предвид изхода на спора в
настоящата инстанция ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
изцяло сторените разноски в производството по първата инстанция, на осн.чл.78
ал.1 ГПК.
Ето защо подлежи на отмяна решението
на ВРС в частта, с която е осъдена ЕС да заплати на ответника разноски в размер
на 239,05лв.
В полза на ищеца следва да се
присъдят разноските за първата инстанция от още 29,68лв за заплатената държавна
такса /останалата част от 20,32лв са присъдени с решението на ВРС съразмерно на
уважената част от иска, в която част решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила/. Доказателства за ползвана адв.защита и заплатен адв.хонорар не
са представени.
За въззивната инстанция разноските
са общо 350лв, от които 50лв -
внесена д.такса и 300лв - заплатен адв.хонорар.
По частна жалба вх.№ 45716/24.06.2019 ва И.Н.И. срещу Определението на ВРС-Хс-в №
6789/27.05.2019г, с което Е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата му вх.№
31122/30.04.2019г, за изменение на постановеното по делото решение №
1559/15.04.2019г по гр.д.№ 9635/2018г в частта за разноските с искане всички
направени от ответника разноски бъдат възложени върху ищеца.
Същата, предвид изхода на спора
във въззивната инстанция, се явява неоснователно и следва да бъде оставена без
уважение, като постановеното от ВРС определение бъда-потвърдено.
Мотивиран от горното СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-Хс-в № 1559/15.04.2019 по
гр.д.№ 9635/2018 в частите му,
с които са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от ЕС искове за осъждането на ответника ИЛИАН
Н.И. да заплати сумите, както следва :
разликата над 170лв до претендирания размер от 418,37лв,
представляваща сбор от месечни вноски за Фонд „Ремонт и
Обновление", за времето от м.януари
2017г до м.май 2018г, включително, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на завеждане на ИМ на 20.06.2018г до окончателното
изплащане на задължението;
сумата от 518,13лв, представляваща разход
за ремонт на общите части на входа, съгласно решение на ОС от 22.11.2015, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до
окончателното погасяване на задължението,
както и в частта, с
която е ОСЪДЕНА Етажната собственост с адм.адрес гр.***, вписана в Регистъра на сградите или отделните входове
в режим на ЕС при район „Одесос" под рег.№ 189/6.11.2009г, представлявана
от Управителя й С.А.А., да заплати на И.Н.И. ЕГН ********** сумата от 239,05лв, представляваща сторени в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част на исковете, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА И.Н.И. ЕГН ********** да
заплати на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ с адм.адрес в гр.Варна ул.„Неофит
Рилски" № 16, вписана в Регистъра на сградите или отделните входове в
режим на етажна собственост при район „Одесос" под рег.№ 189/6.11.2009г,
представлявана от Управителя й С.А.А., за разликата над 170лв до общия размер от 418,37лв или за още 248,37лв /двеста
четиридесет и осем лева и 37ст/, представляващ сбор от месечни вноски за
Фонд „Ремонт и обновление", всяка на стойност от 24,61лв за времето от м.януари 2017г до м.май 2018г, вкл., както
и за сумата от 518,13лв /петстотин и
осемнадесет лева и 13ст/, представляваща разход за ремонт на общите
части на входа, съгласно решение на ОС на ЕС от 22.11.2015rt
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба–20.06.2018г,
до окончателното им изплащане, на осн. чл.79 ЗЗД вр.чл.11 ал.1
т.5, т.7 и т.10 от ЗУЕС, както и на осн.чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Н.И. ЕГН ********** да заплати на Етажна собственост с адм.адрес
в гр.****, вписана в Регистъра на сградите или отделните входове в режим на
етажна собственост при район „Одесос" под рег.№ 189/6.11.2009г,
представлявана от Управителя й С.А.А., сумата от 379,68лв /триста седемдесет и девет лева и 68ст/,
представляваща сторени в производството разноски за държавна такса, на
осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Определението на ВРС-Хс-в №
6789/27.05.2019г, с което е оставена без
уважение молбата на И.Н.И. вх.№ 31122/30.04.2019г с искане за изменение на
постановеното по делото решение № 1559/15.04.2019г по гр.д.№ 9635/2018г в
частта му за разноските.
Решението не подлежи на обжалване, по арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: