№ 222
гр. Перник, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105918 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Л. Й. Т., ЕГН **********, гр. *****, чрез
пълномощника й адв. Ц., срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника
принудително заплащане поради погасяване по давност на сумата 267,15 лв. – главница за
доставени и отведени води за периода 12.08.2008 г. до 10.11.2010 г., за която е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1376/2011 г. на РС – Перник.
Ищецът излага, че срещу него в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от
18.04.2011 г. по ч.гр.д.№ 1376/2011 г. на РС – Перник за посочените вземания и по молба на
взискателя от 28.06.2011 г. е образувано изп. д. № 1080/2011 г. на ЧСИ Стилиян Бадев.
Твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани действия по принудително
изпълнение, поради което вземанията са погасени по давност. С оглед изложеното, моли
предявеният иск да бъде уважен, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД е депозирал
отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрк. Кирилова, с който изразява
становище, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди, че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона с изтичане на две години от последното изпълнително
действие, след което не са предприети действия по принудително събиране на вземанията.
1
Счита, че не са дали причина за завеждане на делото. Възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и моли да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1/5004
г. минимум.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложената за послужване Заповед № 1225/10.03.2011 г. по ч.гр.д. № 1376/2011 г.
на РС-Перник се установява, че е издадена в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД
срещу Л. Й. Т. за заплащане на сумата 267,15 лв., представляваща главница за доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадъчни води за периода 12.08.2008 г. до 10.11.2010 г.
включително, сумата 37,51 лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.10.2008 г. – 08.02.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 09.03.2011 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 25,00 лв. – държавна такса.
Върху заповедта е извършено удостоверяване, че за посочените суми на 18.04.2011 г. е
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.
С молба с вх.рег. № 08095/28.06.2011 г. е отправено искане от "Водоснабдяване и
канализация“ ООД до ЧСИ Стилиян Бадев за образуване на изпълнително дело срещу Л. Й.
Т. за вземанията по изпълнителен лист от 18.04.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 1376/2011 г. на
РС-Перник, като е е отправено искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ –
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Съгласно сметка, изготвена по изп.д. № 01080/2011 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев,
общият размер на дълга към 04.07.2011 г. по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №
1376/2011 г. на РС-Перник, е 553,15 лв., за заплащането на която сума е изпратена покана за
доброволно изпълнение до Л. Й. Т., връчена на 10.10.2011 г.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че по изп.д. № 01080/2011 г. по описа на
ЧСИ Стилиян Бадев не са предприемани изпълнителни действия и делото е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, доколкото
в исковата молба се съдържат твърдения, че процесното вземане е погасено по давност след
издаването на изпълнителния лист в полза на ответника.
Съгласно Определение № 549 по ч.гр.д. № 4317 по описа за 2018 година на ВКС при
действието на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само
когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или
пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или
с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре занапред доставката на стоки
или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск беше
недопустим (поради отсъствие на правен интерес), а ответникът никога не дължи разноски
2
по недопустим иск. Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от
спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на
пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не
е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може
да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше
необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения
установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако
ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си
поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не
може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца,
тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче
може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова
свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на
иска.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е допустим.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност.
Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в
срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи
до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са
могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът
намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени
вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение №
321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник
3
и др./.
В случая липсват данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради
което съдът приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона
петгодишен давностен срок, е 18.04.2011 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение за процесното принудително изпълнение приложение следва да
намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г. Съгласно ППВС №
3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното
дело и не тече докато трае висящността му. С оглед изложеното с образуване на изп.д. №
01080 по описа за 2011 г. на ЧСИ Стилиян Бадев – 28.06.2011 г., давността за вземанията е
прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява
поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е
необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия. В случая е безспорно, че след подаване на молбата от 28.06.2011 г.
по изпълнителното дело не са извършвани действия по принудително изпълнение, поради
което двугодишният срок е изтекъл на 28.06.2013 г. и изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно постановките на
приложимото към процесното принудително изпълнение ППВС № 3/1980 г., от 29.06.2013 г.
е започнал да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок за погасяване на
съдебно признати вземания.
Предвид липсата на доказателства за настъпили прекъсващи давността факти, следва,
че давността за вземанията е изтекла на 29.06.2018 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
Въпреки дадените с доклада указания, ищецът не е заявил ясно, че признава иска. С
оглед изложеното, предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят сторените по делото.
По възражението, направено в отговора на исковата молба, за определяне на
възнаграждението в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г., съдът намира
4
следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при предявенената цена на иска
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300,00 лв., в който размер е
претендираното от ищеца, поради което не е налице основание за намаляването му.
Предвид изложеното, на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер
на 50,00 лв. за държавна такса и 300,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение,
т.е. общо сумата 350,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. Й. Т., ЕГН **********, гр. *****, НЕ ДЪЛЖИ
на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, принудително сумата 267,15 лв. /двеста
шестдесет и седем лева и петнадесет стотинки/ – главница за доставени и отведени води
за периода 12.08.2008 г. до 10.11.2010 г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1376/2011 г. на РС – Перник, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Й. Т., ЕГН
**********, гр. *****, сумата 350,00 лв. /триста и петдесет лева/ – разноски за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението предоставената за послужване Заповед №
1225/10.03.2011 г. по ч.гр.д. № 1376/2011 г. на РС – Перник да се върне в Служба „Архив“.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5