№ 19671
гр. София, 04.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110117630 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо, с изключение на представените от ищеца
документи на л. 25-34, л. 37, л. 41-42 и л. 45-60 от делото, които са представени на чужд
език. На основание чл. 185 ГПК на ищеца следва да се предостави възможност в срок до
първото о.с.з. да представи точен и заверен превод на български език на посочените
доказателства.
Следва да се допусне съдебно-икономическа експертиза по въпросите, поставени в
исковата молба и в отговора на исковата молба.
Основателно е доказателственото искане за задължаване на ответника по реда на чл.
190, ал. 1 ГПК да представи изброените в т. 31 от ИМ документи, тъй като същите са
относими към предмета на делото и предвид твърдяното трудово правоотношение следва да
са на разположение в ответната страна.
Доказателствените искания в т. 21 и т. 22 от отговора на исковата молба са
неотносими към предмета на спора и не са необходими за правилното му решаване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото, с изключение на приложените от ищеца документи на л. 25-34, л. 37, л. 41-42 и л. 45-
60 от делото, които са представени на чужд език.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 185 ГПК в срок до първото о. с. з. да представи
1
точен и заверен превод на български език на документите на л. 25-34, л. 37, л. 41-42 и л. 45-
60 от делото В противен случай, същите ще бъдат изключени от доказателствената
съвкупност.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-икономическа експертиза по въпроси, посочени
в исковата молба, както и по въпросите, зададени в отговора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.А.В.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 500 лв., от които 250
лв., вносими от ответника, в едноседмичен срок от съобщението и 250 лв. от бюджета на
съда.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК в срок до първото о. с. з. ответникът да
представи посочените в т. 31 от исковата молба документи, като му УКАЗВА, че при
непредставянето на документите съдът може да приеме за доказани фактите, относно, които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства съгласно чл. 161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.11.2022 г. от
14,00 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.
Препис от определението да се връчи на страните с призовката за заседанието, а на
ищеца да се връчи и препис от отговора с приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Делото е образувано по искова молба на М. Т. ТР., ЕГН: ********** против
„ФИРМА“ – . АД, извършващо дейност в Р.Б., чрез клон с фирма „ФИРМА – клон Б.“, ЕИК:
.. Предявени са следните обективно кумулативно съединени осъдителни искове и един
установителен иск:
1/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 6 063, 42 лв., представляваща
сбор от неизплатени трудови възнаграждения според изработеното /“секторни плащания“/ в
периода 01.03.2019 г. – 04.05.2020 г.;
2/ иск с правна квалификация чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ за сумата от
7 119,29 лв., представляваща неизплатени командировъчни пари за полети в периода
01.03.2019 г. – 04.05.2020 г.;
3/ иск с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за сумата от 3 068,29 лв., представляваща
сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен
отпуск в периода 01.03.2019 г. – 04.05.2020 г.;
4/ иск с правно основание чл. 264 КТ за сумата от 273, 26 лв., представляваща сбор от
неизплатени двойни трудови възнаграждения за положен труд през официални празници в
периода 01.03.2019 г. – 04.05.2020 г.;
2
5/ иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 2313,21 лв., представляваща
неизплатена част от дължимо от ответника обезщетение за неспазен срок на предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение;
6/ иск с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ за сумата от 771,07 лв., представляваща
неизплатена част от дължимо от ответника обезщетение за оставане без работа повече от
един месец;
7/ иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 816,81 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 19 работни дни.
8/ искове с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, както следва:
8.1/ за сумата от 1 501, 85 лв., представляваща обезщетение за забавени плащания на
трудовите възнаграждения според изработеното /“секторните плащания“/ от датата на
съответния падеж, визиран в колона № 7 от Таблица 1 в исковата молба до 01.04.2022 г.
вкл.;
8.2/ за сумата от 68,63 лв., представляваща обезщетение за забавени плащания на
двойния размер на трудовите възнаграждения за работа през официални празници за
периода от датата на съответния падеж, визиран в колона № 5 от Таблица 4 в ИМ до
01.04.2022 г. вкл.;
8.3/ за сумата от 405,60 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ за периода 30.06.2020 г. – 01.04.2022 г.;
8.4/ за сумата от 135,20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за периода 30.06.2020 г. – 01.04.2022 г.;
8.5/ за сумата от 143,22 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за периода 30.06.2020 г. – 01.04.2022 г.;
9/ иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ за прогласяване
недействителността на клаузата от трудовия договор от 01.01.2015 г., съгласно която
възнаграждението за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита
включено в размера на основната брутна заплата и работодателят няма да прави отделни
плащания за тези сектори, поради противоречието й със законна, а в условията на
евентуалност - поради заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл.
247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Претендира се и законна лихва върху присъдените главници, считано от 02.04.2022 г.
до окончателното им изплащане.
Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 18.06.2013 г. между ищеца и ответника бил
сключен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ/, по силата на който
ищцовата страна заела длъжността „младши член на кабинен екипаж“, считано от 01.08.2013
3
г. Била уговорена брутна заплата в размер на 3500,00 евро, платима на 12 равни месечни
вноски, в зависимост от действително отработените месеци при работодателя. Ищецът
поддържа, че страните се договорили общата брутна заплата да включва и всички
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:
- основна заплата – брутна сума в размер на 2 204,00 евро годишно или 183,66 евро
месечно;
- брутна еднократна сума в размер на 175,00 евро годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа, или в
почивен ден;
- брутна еднократна сума в размер на 350,00 евро годишно за часовете, през които се
полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, или служителят е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване;
- брутна еднократна сума в размер на 525,00 евро годишно за часовете на работа по
време на следобедни и нощни смени;
- брутна еднократна сума в размер на 246, 00 евро за прослужено време от датата на
сключване на договора.
Било уговорено и т. нар. „секторно плащане“ – сума, заплащана след всеки планиран
и приключен сектор, като за първите два такива всеки ден сумата щяла да бъде включена в
размера на основната брутна заплата, без работодателят да прави отделни плащания.
Допълнителните сектори след първите два, приключени в един ден, следвало да се заплащат
допълнително, като била уговорена за тях сума в размер на 10,50 евро месечно.
Поддържа се, че страните се договорили още, че служителят ще има право на
допълнителни командировъчни плащания, определени със заповед на работодателя, при
изпълнение на международни полети. Тези плащания следвало да се извършват съгласно
Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.
Работодателят следвало да удържа суми за задължителни осигурителни вноски и
данъци, като възнаграждението следвало да бъде заплащано до десетия ден от месеца,
следващ текущия месец в български левове по фиксирания обменен курс на БНБ към първия
работен ден на съответното тримесечие.
Твърди се в исковата молба, че на 01.01.2015 г. страните сключили нов трудов
договор съгласно който ответникът наема ищцата на работа за неопределено време, считано
от 01.08.2013 г. Била уговорена брутна заплата в размер на 7237,00 лв., платима на 12 равни
месечни вноски, в зависимост от действително отработените месеци при работодателя.
Ищецът поддържа, че страните се договорили общата брутна заплата да включва и всички
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:
- основна заплата – брутна сума в размер на 4558,00 лв. годишно или 603,05 лв.
месечно;
4
- брутна еднократна сума в размер на 362,00 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа, или в
почивен ден;
- брутна еднократна сума в размер на 742,00 лв. годишно за часовете, през които се
полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, или служителят е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване;
- брутна еднократна сума в размер на 1085,00 лв. годишно за часовете на работа по
време на следобедни и нощни смени;
- брутна еднократна сума в размер на 508, 00 лв. за прослужено време от датата на
сключване на договора.
Било уговорено и т. нар. „секторно плащане“ – сума, заплащана след всеки планиран
и приключен сектор, като за първите два такива всеки ден сумата щяла да бъде включена в
размера на основната брутна заплата, без работодателят да прави отделни плащания.
Допълнителните сектори след първите два, приключени в един ден, следвало да се заплащат
допълнително, като била уговорена за тях сума в размер на 24,45 лв. месечно.
Поддържа се, че страните се договорили още, че служителят ще има право на
допълнителни командировъчни плащания, определени със заповед на работодателя, при
изпълнение на международни полети. Тези плащания следвало да се извършват съгласно
Раздел IV от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/.
Трудовото възнаграждение следвало да се заплаща до десетия ден от месеца, следващ
месеца на положен труд.
Твърди се, че на 01.04.2015 г. към трудовия договор от 01.01.2015 г. било сключено
допълнително споразумение. Съгласно него била определена брутна заплата в размер на 7
530,00 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително отработените
месеци при работодателя. Било уговорено, че общата брутна заплата ще включва и всички
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:
- основна заплата – брутна сума в размер на 4 724,00 лв. годишно или 395,17 лв.
месечно;
- брутна фиксирана сума в размер на 376, 00 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа, или в
почивен ден;
- брутна фиксирана сума в размер на 753, 00 лв. годишно за часовете, през които се
полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, или служителят е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване;
- брутна фиксирана сума в размер на 1 130,00 лв. годишно за часовете на работа по
време на следобедни и нощни смени;
5
- брутна фиксирана сума в размер на 529, 00 лв. за прослужено време от датата на
сключване на договора.
Останалите уговорки, вкл. и тези за секторното плащане, командировъчните и
падежа, останали непроменени.
Ищецът поддържа, че на 01.01.2017 г. към трудовия договор от 01.01.2015 г. било
сключено допълнително споразумение. Съгласно него била определена брутна заплата в
размер на 8 765,19 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително
отработените месеци при работодателя. Било уговорено, че общата брутна заплата ще
включва и всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:
- основна заплата – брутна сума в размер на 5520,00 лв. годишно или 460,00 лв.
месечно;
- брутна фиксирана сума в размер на 438, 10 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа, или в
почивен ден;
- брутна фиксирана сума в размер на 876, 19 лв. годишно за часовете, през които се
полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, или служителят е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване;
- брутна фиксирана сума в размер на 1 314,29 лв. годишно за часовете на работа по
време на следобедни и нощни смени;
- брутна фиксирана сума в размер на 616, 62 лв. за прослужено време от датата на
сключване на договора.
Останалите уговорки, вкл. и тези за секторното плащане, командировъчните и
падежа, останали непроменени.
Ищцовата страна сочи, че на 09.02.2018 г. към трудовия договор от 01.01.2015 г. било
сключено допълнително споразумение. Съгласно него била определена брутна заплата в
размер на 9 714,00 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително
отработените месеци при работодателя. Било уговорено, че общата брутна заплата ще
включва и всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:
- основна заплата – брутна сума в размер на 6 120,00 лв. годишно или 510,00 лв.
месечно;
- брутна фиксирана сума в размер на 485, 70 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа,
или в почивен ден;
- брутна фиксирана сума в размер на 971, 40 лв. годишно за часовете, през които се
полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, или служителят е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване;
6
- брутна фиксирана сума в размер на 1 457,10 лв. годишно за часовете на работа по
време на следобедни и нощни смени;
- брутна фиксирана сума в размер на 679, 80 лв. за прослужено време от датата на
сключване на договора.
Останалите уговорки, вкл. и тези за секторното плащане, командировъчните и
падежа, останали непроменени.
Ищецът посочва, че на 01.01.2019 г. към трудовия договор от 01.01.2015 г. било
сключено допълнително споразумение. Съгласно него била определена брутна заплата в
размер на 10 685,00 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително
отработените месеци при работодателя. Било уговорено, че общата брутна заплата ще
включва и всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:
- основна заплата – брутна сума в размер на 6 720,00 лв. годишно или 510,00 лв.
месечно;
- брутна фиксирана сума в размер на 538, 00 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа, или в
почивен ден;
- брутна фиксирана сума в размер на 1075, 00 лв. годишно за часовете, през които се
полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, или служителят е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване;
- брутна фиксирана сума в размер на 1 613,00 лв. годишно за часовете на работа по
време на следобедни и нощни смени;
- брутна фиксирана сума в размер на 739, 00 лв. за прослужено време от датата на
сключване на договора.
Останалите уговорки, вкл. и тези за секторното плащане, командировъчните и
падежа, останали непроменени.
Поддържа се, че на 01.01.2020 г. към трудовия договор от 01.01.2015 г. било
сключено допълнително споразумение. Съгласно него била определена брутна заплата в
размер на 11 573,00 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително
отработените месеци при работодателя. Било уговорено, че общата брутна заплата ще
включва и всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:
- основна заплата – брутна сума в размер на 7 320,00 лв. годишно или 610,00 лв.
месечно;
- брутна фиксирана сума в размер на 586, 00 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа, или в
почивен ден;
- брутна фиксирана сума в размер на 1 171, 00 лв. годишно за часовете, през които се
полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, или служителят е
7
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване;
- брутна фиксирана сума в размер на 1 757,00 лв. годишно за часовете на работа по
време на следобедни и нощни смени;
- брутна фиксирана сума в размер на 739, 00 лв. за прослужено време от датата на
сключване на договора.
Останалите уговорки, вкл. и тези за секторното плащане, командировъчните и
падежа, останали непроменени.
Считано от 01.04.2020 г. страните постигнали съгласие за изменение на трудовия
договор от 01.01.2015 г., като се договорили брутната заплата да е в размер на 12 288,00 лв.,
платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително отработените месеци
при работодателя. Било уговорено, че общата брутна заплата ще включва и всички
допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, а именно:
- основна заплата – брутна сума в размер на 7 803,00 лв. годишно или 650,25 лв.
месечно;
- брутна фиксирана сума в размер на 624, 00 лв. годишно за допълнителна работа,
извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа, или в
почивен ден;
- брутна фиксирана сума в размер на 1 248, 00 лв. годишно за часовете, през които се
полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване, или служителят е
извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на
повикване;
- брутна фиксирана сума в размер на 1 873,00 лв. годишно за часовете на работа по
време на следобедни и нощни смени;
- брутна фиксирана сума в размер на 739, 00 лв. за прослужено време от датата на
сключване на договора.
Останалите уговорки, вкл. и тези за секторното плащане, командировъчните и
падежа, останали непроменени.
|Твърди се в исковата молба, че трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено на 04.05.2020 г. при условията на чл. 220, ал. 1 КТ, като работодателят не спазил
уговорения между страните срок на предизвестие от три месеца, поради което следвало да
заплати обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за неспазения срок.
Поддържа се, че останали дължими множество суми, изброени от ищеца и подробно
описани в таблици в исковата молба.
Ищцата посочва, че в периода 01.03.2019 г. – 04.05.2020 г. ответникът не е
начислявал и не е заплащал „секторни плащания“, включително и за първите два
международни полета /сектора/, които ищцата е изпълнявала в съответните дни през
посочения период. Твърди се, че ответната страна не е заплатила суми, посочени в колона №
8
6 от Таблица 1, в общ размер от 6 063,42 лв., макар ищцата да е участвала в изброените в
колона № 2 международни рейсове /“сектори“/. Поради това неизпълнение на парични
задължения се дължала според ищеца и лихва за забава върху всяка от главниците, посочени
в колона № 6 от таблицата, за периода от датата на съответния падеж, визиран в колона №
7, до 01.04.2022 г. вкл., в общ размер от 1 501,85 лв. Ищцовата страна поддържа, че клаузата
от трудовия договор от 01.01.2015 г., съгласно която възнаграждението за първите два
планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита включено в размера на основната
брутна заплата и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори, е
недействителна, поради противоречието й със законна, а в условията на евентуалност -
поради заобикалянето му и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4,
ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
На следващо място, се твърди, че не били изплащани и командировъчни съгласно
Раздел IV от НСКСЧ в размерите, предвидени в Приложение № 3А от НСКСЧ, макар
ищцата да е участвала в изброените в колона №2 от Таблица 2 международни рейсове.
Останала дължима сума в размер на 7 119, 29 лв. за периода 01.03.2019 г. – 04.05.2020 г.,
която представлявала сбор от сумите, изброени в колона № 5 на Таблица 2.
По-нататък в исковата молба се посочва, че на ищцата било заплащано и по-малко
възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ за дните, през които е ползван платен годишен отпуск,
тъй като ответникът не е начислявал и не е изплащал дължимите секторни плащания, вкл. за
първите два изпълнени сектора през съответния ден, респ., не е взимал предвид начислените
секторни плащания при определяне на възнаграждението по чл. 177 КТ. Дните, през които е
ползван отпуск за периода 01.03.2019 г. – 04.05.2020 г. са изброени в колона № 2 от Таблица
3, като според ищеца са останали неизплатените сумите, визирани в колона № 8 в общ
размер от 3 068, 29 лв. за цитирания период.
Ищцата твърди, че в периода 01.03.2019 г. – 04.05.2020 г. е работила през дни на
официални празници, изброени в колона № 1 от таблица 4, за което не й е бил заплащан
удвоеният размер на дължимото й трудово възнаграждение, поради което счита, че й се
дължи и сума в общ размер от 273, 26 лв. за всеки един от споменатите дни през
горепосочения период. Поради неизпълнението на тези парични задължения ищцовата
страна счита, че следва да й се заплати и законна лихва за забава върху всяка от главниците,
посочени в колона № 4 от таблицата, за периода от датата на съответния падеж, визиран в
колона № 5 до 01.04.2022 г. вкл. в общ размер от 68, 63 лв.
В исковата молба се поддържа, че след прекратяване на трудовото правоотношение
ищцата е следвало да получи обезщетение по реда на чл. 220, ал. 1 КТ, определено съгласно
чл. 17, ал. 1 от НСОРЗ, като ответникът е изплатил такова, без да вземе предвид общия
размер на „секторните плащания“, които ищцата е следвало да получи за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.
Ищцовата страна поддържа, че брутното й трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец, а именно – м.06.2019 г. е в размер на 1795,07 лв., като ответникът и
заплатил обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3072,00 лв. и следвало да доплати
9
разликата от 2313,21 лв. Поради неизпълнението на това парично задължения, ищцовата
страна счита, че следва да й се заплати и законна лихва за забава за периода от 30.06.2020 г.
до 01.04.2022 г. в размер от 405,60 лв.
Ищецът посочва, че след прекратяване на процесното трудово правоотношение е
останал без работа повече от един месец, като ответникът му е изплатил обезщетение по чл.
222, ал. 1 КТ, без да е взел предвид общия размер на „секторните плащания“, които ищцата е
следвало да получи за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение. Ищцовата страна поддържа, че брутното й трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец, а именно – м.06.2019 г. е в размер на
1795,07 лв. като ответникът и заплатил обезщетение в размер на 1024,00 лв. и следвало да
доплати разликата от 771,07 лв. Поради неизпълнението на това парично задължения,
ищцовата страна счита, че следва да й се заплати и законна лихва за забава за периода от
30.06.2020 г. до 01.04.2022 г. в размер от 135,20 лв.
В исковата молба се твърди, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищцата е имала неизползван платен годишен отпуск в размер на 19 дни,
като ответникът е изплатил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, без да е взел предвид общия
размер на „секторните плащания“, които ищцата е следвало да получи за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.
Ищцовата страна поддържа, че среднодневното й брутното трудово възнаграждение за
предходния календарен месец, през който е отработила най-малко 10 работни дни, а именно
– м.02.2020 г., е 82,17 лв., като ответникът и заплатил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 916,18 лв. и следвало да доплати разликата от 816,81 лв. Поради неизпълнението
на това парично задължения, ищцовата страна счита, че следва да й се заплати и законна
лихва за забава за периода от 30.06.2020 г. до 01.04.2022 г. в размер от 143,22 лв.
В заключение се претендира и законна лихва върху гореизброените главници от
датата, следваща датата на исковата молба /01.04.2022 г./ до окончателното им изплащане.
Иска се от съда да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от дружеството принципал „ФИРМА“,
седалище: ул. К., В, сграда ., гр. Б., У.. Оспорва се допустимостта на исковете с твърдения,
че същите са предявени срещу самото дружество майка, а не срещу клона на „У.Е.“ в Б.,
който бил работодателят на ищцата и надлежен ответник по делото, като излага подробни
аргументи в тази насока.
Оспорва се и основателността на иска с твърдения, че ответното дружеството не било
в трудови правоотношения с ищцовата страна – в такива бил клонът на ответника в Р. Б..
Твърди се, че всички дължими суми към ищеца били изцяло заплатени.
Ответникът оспорва установителния иск за прогласяване на недействителността на
цитираната в исковата молба договорна клауза, като посочва, че същата е законосъобразна и
е резултат от постигнато съгласие между страните „секторните плащания“ да се дължат след
10
втория прелетян сектор за деня.
По отношение на претендираните „секторните плащания“ ответникът твърди, че са
налице неправилни изчисления от страна на ищеца, тъй като тези плащания били дължими
след втория сектор за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Освен
това тези плащания се изчислявали и престирали в периода 21-20 число, а не 1-30 число,
като било възможно направените сектори за един месец да се платят през следващия.
По отношение на претенцията за командировъчни плащания се посочва, че ищцовата
страна неправилно се позовавала на размера, записан в Приложение 3А от НСКСЧ, тъй като
той бил приложим само за екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с
национални и регистрационни знаци на Р. Б.. В тази връзка ответникът твърди, че
самолетите му не летят с такива знаци. Командировъчните плащания се определяли със
заповед на работодателя, без в трудовия договор и анексите към него да има препращания
към Приложение 3А от НСКСЧ. Препращането към Раздел IV от НСКСЧ имало за цел само
да се внесе яснота, че тези престации ще имат характер на командировъчни. Обяснява се
още, че съгласно вътрешните правила на „У.Е.“ командировъчните се изчислявали и
плащали между 21 и 20 число, а не между 1-30 число на месеца. Поддържа, че
работодателят имал право да определя командировъчните плащания, вкл. и в размер, по-
малък от 55 евро/ден, като в тази връзка се позовава и на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ.
По отношение на претенцията по чл. 177 КТ ответникът посочва, че база за
определяне на това плащане бил чл. 17 от НСОРЗ. В случая трудовото възнаграждение се
определяло според времетраенето на работата, а не според изработеното, поради което била
определена фиксирана основна годишна брутна заплата, която не се влияела от броя на
прелетените сектори. Не била налице смесена система за заплащане на труда - трудът на
ищцата бил заплатен изцяло с уговорената основна работна заплата. Ответникът смята, че
„секторните плащания“ не следвало да се включват към базата за изчисляване на
обезщетението по чл. 177 КТ, тъй като не представлявали и допълнително трудово
възнаграждение с постоянен характер. Това било така, защото тези плащания не зависели
само и единствено от отработеното време, както регламентира чл. 15 от НСОРЗ. Те били
зависими от обстоятелства, върху които страните не можели да влияят, а именно – дали през
съответния месец ще има полети и колко ще са те. Поради тази причина добавките за
секторни полети не били включени и в трудовия договор и анексите към него, като част от
годишната брутна заплата. Поради тези обстоятелства ответникът оспорва и претендираните
от ищеца обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Ответникът оспорва и претенцията за заплащане на удвоения размер на трудовото
възнаграждение за работа през дните на официални празници, като посочва, че в трудовия
договор имало изрична клауза /чл. 5а/ за заплащане на фиксирана сума, която покривала и
труда, положен през официални празници.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
11
Доказателствената тежест между страните се разпределя, както следва:
1/ по иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже
съществуването на трудово правоотношение с ответника и полагането на труд за твърдения
период, настъпването на предпоставките за начисляване на т. нар. „секторни плащания“ през
процесния период и техният размер, както и падежа на това задължение. При установяване
на тези факти в тежест на ответника е да докаже плащането на претендираните суми, респ.
основанието за неплащане;
2/ по иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ в тежест
на ищеца е да докаже, че е бил член на екипажа на въздухоплавателно средство с
национални и регистрационни знаци на Р.Б., че е изпълнявал международни рейсове в
посочения период, размерът на командировъчните пари за всеки ден командировка и
падежът на задължението. При установяване на тези факти в тежест на ответника е да
докаже плащането на претендираните суми, респ. основанието за неплащане;
3/ по иска с правна квалификация чл. 177 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
е работил по трудово правоотношение с ответника; ползването на платен годишен отпуск за
съответния период; размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последен
пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е
отработил най-малко 10 работни дни. При установяване на тези факти в тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираните суми, респ. основанието за неплащане;
4/ по иска с правно основание чл. 264 КТ в тежест на ищеца е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника, по което за процесния период е полагал
труд по време на официални празници, както и продължителността на положения от него
труд и размера на възнаграждението. При установяване на тези факти в тежест на
ответника е да установи, че е погасил дълга, респ. основанието за непогасяването му;
5/ по иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено чрез отправяне на
предизвестие, чийто срок ответникът не е спазил, и размера на БТВ за неспазения срок на
предизвестието. При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже
спазването на предизвестието, респ. – плащането на обезщетението.
6/ по иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи,
че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба период,
че трудовото правоотношение е прекратено на някое от посочените в разпоредбата
основания, че в резултат на уволнението е останал без работа, времето през което е останал
без работа, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение – база за
изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ. В тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил обезщетението в пълен размер.
7/ по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
за посочения период между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което в нейна полза е възникнало правото на ползване на платен годишен отпуск и неговия
12
размер, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението. В тежест на ответника е да докаже или ползването на
отпуска, правото за което е възникнало, или заплащането на обезщетение за неползването
му.
8/ по исковете с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на съответните главни дългове в сочените размери, настъпването на забавата и
размерът на обезщетенията за забава. При установяване на тези факти в тежест на
ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
9/ по иска с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ в тежест на
ищеца е да докаже наличието на уговорена клауза в трудовия договор, чиято
недействителност твърди в исковата молба.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Съдът уведомява страните, че за намиране на
решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13