М О Т И В И
към присъда № 64 от 15.03.2017 година
по н.о.х.дело № 557 на Старозагорския районен съд
по описа за 2017 година:
Обвинението
против подсъдимия Д.Л.Т., ЕГН **********, е за това, че на 11.05.2016 год. в
землището на гр.Стара Загора, местността „Гьоновец”, по непредпазливост запалил
чужд имот – едноетажна, двустайна масивна постройка на стойност 15 000 лева,
два ламаринени навеса на обща стойност 300 лева, както и един брой телевизор на
стойност 50 лева, 2 броя дивани на обща стойност 80 лева, 2 броя фотьойли на
обща стойност 60 лева, 1 брой легло на стойност 30 лева, 1 брой печка за дърва
на стойност 80 лева, 1 брой хладилник – фризер на стойност 100 лева, всичко на
обща стойност 15 700 лева, собственост на З.Ж.В. и Г.М.В., в резултат на което
последвали значителни вреди на стойност 14 474 лева – престъпление по чл.331,
ал.3, предложение второ във връзка с ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен,
като му бъде определено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година,
размерът на което на основание чл.58а от НК да бъде намален с една трета, а
изпълнението му – отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
Служебният защитникът
адв.Е.Ж. не оспорва обвинението и пледира на подзащитния му да бъде определено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, размерът на което да
бъде намален с една трета, а изпълнението му – отложено за срок от три години.
Подсъдимият Д.Л.Т. се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение, изразява съжаление за
извършеното деяние и поддържа пледоарията на защитника си.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Д.Л.Т. е жител ***. Същият е
пенсионер и не е осъждан.
Пострадалите
свидетели З.Ж.В. и Г.М.В. са съпрузи, но били и са във фактическа раздяла. По
време на брака си те придобили недвижим имот – сграда, представляваща
едноетажна, двустайна, масивна постройка със застроена площ от 35 кв. м., намираща се в
местността „Гьоновец” в землището на гр.Стара Загора. Сградата била построена
върху земя, общинска собственост. Непосредствено до постройката били изградени
два ламаринени навеса. Единият навес бил предназначен за съхраняване на дърва
за огрев, а под другия навес били разположени диван и два броя употребявани
фотьойли. В едната стая от сградата били поставени печка за дърва, легло и
телевизор. Другата стая била обзаведена с друг диван и хладилник – фризер,
закупен като „втора употреба”.
Подсъдимият
и св.В. били в приятелски отношения от много години. Подсъдимият разполагал с
ключове за гореописания имот и често оставал да нощува там. Според обясненията
му той практически живеел там.
На
11.05.2016 год. подсъдимият отново се намирал в имота на пострадалите в
местността „Гьоновец”. Около 14.00 часа на същата дата на мястото пристигнал
св.В. с други свои познати, като докарал пчелни кошери и две кучета. Подсъдимият
дори им помогнал да разтоварят кошерите, след което пили бира под навеса. Около
18.00 часа св.В. си тръгнал с другите си познати и предложил на подсъдимия да
го откара до града. Подсъдимият отказал, като поискал да остане в имота, защото
имал намерение да гледа футболен мач по телевизията. Тъй като бил останал без
цигари, на тръгване св.В. му оставил пет броя цигари. Подсъдимият отново
останал сам в имота.
Около
21.00 часа на 11.05.2016 год. на подсъдимият му станало студено и решил да
запали печката, която се намирала в едната от стаите. Така и сторил, но
поставил по-голямо дърво, което не позволявало да се затвори капака на печката.
Подсъдимият оставил отворен капака на горящата печка и излязъл навън, където
седнал на дивана под навеса. След няколко минути усетил дим и влязъл в
сградата. Видял, че се било запалило одеялото върху леглото, намиращо се на 20
– 30 см.
от отворената печка. Дървото, което бил поставил в печката, било паднало на
пода, в резултат на което се запалило и дюшемето. Огънят се разгорял бързо. Подсъдимият
съблякъл якето си и с него се опитал да потуши възникналия пожар, но неуспешно.
Получил изгаряния по ръцете и в областта на главата. Уплашил се и напуснал имота.
Подсъдимият имал у себе си мобилен телефон, но ползвал СИМ–карта с предплатени
услуги, а тогава не бил предплатил такива, поради което не се обадил на никой.
Пеш се придвижил до центъра на Стара Загора, където си взел кафе. Тъй като бил
уплашен и притеснен, не споделил за случилото се с никой.
Вследствие
на възникналия пожар, почти напълно изгоряла масивната двустайна постройка,
като от нея останали само 30
кв. м. тухлен зид с единични тухли, 1 куб. м. дървени греди и
около 20 кв. м.
ламарина. Напълно били изгорели двата навеса, както и намиращите се в сградата
и под единия от навесите общо два броя дивани, два броя фотьойли, печка за
дърва, легло и телевизор.
В
22.11 часа на 11.05.2016 год. сигнал за пожара на тел.112 подала св.Д.И.С.,
която живеела във вила в същата местност. На мястото били изпратени екипи на
РСПБЗН–Стара Загора и на полицията. След погасяването на пожара в условията на
неотложност бил извършен оглед на местопроизшествието, за онагледяването на
който бил изготвен албум с цветни фотоснимки.
Видно
от заключението на изготвената в хода на разследването пожаротехническа
експертиза, пожарът възникнал в двустайната постройка вследствие на неправилно
боравене с открит огън – оставена отворена печка с горим материал, а огнището
на пожара се намирало на мястото, където била поставена печката на твърдо
гориво, като предвид местоположението и отдалечеността на имота не е имало
възможност пожарът да се разпространи върху други имоти.
На
12.05.2016 год. подсъдимият бил издирен от органите на полицията и бил
прегледан от съдебен лекар. Видно от заключението на изготвената в хода на
разследването съдебномедицинска експертиза на живо лице № 145 от 12.05.2016 год.,
по подсъдимия били установени изгаряния от I –
II степен на главата, лицето и двете предмищници, на
обща площ около 8 – 10 % от телесната повърхност, причинили му временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, със срокът за възстановяване в
рамките на две седмици, като тези увреждания били причинени от действието на
висока суха (пламъкова) температура и отговарят да са получени при опита на подсъдимия
да угаси възникналия пожар на 11.05.2016 год.
Видно
от заключенията на изготвените в хода на разследването съдебно-оценителни
експертизи, пазарната стойност на запаленото имущество към датата на деянието е,
както следва: едноетажна двустайна масивна постройка със застоена площ от 35 кв. м. – 15000 лева, 2
броя ламаринени навеси - 300 лева, 1 брой телевизор - 50 лева, 2 броя фотьойли -
60 лева, 1 брой легло - 30 лева, 1 брой печка за дърва - 80 лева, 1 брой
хладилник–фризер - 100 лева, всичко - 15 700 лева, като стойността на
причинените с палежа имуществени вреди при отчетена остатъчната стойност на
неопожарените части от постройката възлиза на 14474 лева.
В случая
са налице значителни имуществени вреди, тъй като паричната им равностойност
надхвърля 14– кратния размер (5880 лева) на минималната работна заплата към
момента на извършване на деянието, установен с ПМС № 375 от 28.12.2015 год. –
420 лева. В този смисъл са решение № 312 от 27.06.2008 год. по н. д. № 273/2008
год. на III н. о. и т.1 на Тълкувателно решение № 1/1998
год. на ОСНК на ВКС.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство (показанията на свидетелите З.Ж.В., Г.М.В.
и Д.И.С., обективирани в протоколите за разпитите им, протокол от 12.05.2016
год. за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, протокол за доброволно
предаване от 13.05.2016 год., удостоверение № 371 от 23.10.1990 год. за
предоставяне право на ползване земя, съобщение от Община Стара Загора за
дължими от св.В. данъци, справка от Службата по вписванията по партидата на св.В.,
удостоверение от Агенцията по геодезия, картогеография и кадастър, писмо изх.№
РД-16-1927 от 08.07.2016 год. на ОД „Земеделие” – Стара Загора, писма изх.№
10-11-7449 от 27.06.2016 год. и изх.№ 10-11-7625 от 30.06.2016 год. на Община
Стара Загора, удостоверение изх.№ УД002194БЦ от 30.06.2016 год. на Отдел „МДТ”
към Община Стара Загора, заключение на пожаротехническа експертиза от
30.07.2016 год., заключение на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 145/2016
год., заключение на съдебно-оценителна експертиза от 07.09.2016 год.,
заключение на съдебно-оценителна експертиза от 26.10.2016 год., разписка от
16.01.2017 год., протокол от 14.02.2017 год. за разпит на подсъдимия в
качеството му на обвиняем, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на подсъдимия от 14.02.2017 год.), както и от приетата в хода
на съдебното следствие като писмено доказателство справка за съдимост на
подсъдимия, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че събраните и
изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, поради което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен
и несъмнен начин, че на 11.05.2016 год. в землището на гр.Стара Загора,
местността „Гьоновец”, подсъдимият Д.Л.Т. по непредпазливост запалил чужд имот
– едноетажна, двустайна масивна постройка на стойност 15 000 лева, два
ламаринени навеса на обща стойност 300 лева, както и един брой телевизор на
стойност 50 лева, 2 броя дивани на обща стойност 80 лева, 2 броя фотьойли на
обща стойност 60 лева, 1 брой легло на стойност 30 лева, 1 брой печка за дърва
на стойност 80 лева, 1 брой хладилник – фризер на стойност 100 лева, всичко на
обща стойност 15 700 лева, собственост на З.Ж.В. и Г.М.В., в резултат на което
последвали значителни вреди на стойност 14 474 лева, с което свое деяние той е осъществил
от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.331, ал.3,
предложение второ във връзка с ал.1 от НК.
За да
признае подсъдимия за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление,
съдът прие, че той е извършил деянието си по непредпазливост, тъй като не е
предвиждал настъпването на общественоопасните му последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и начинът
на извършване на престъплението и обстоятелствата, при които то е било
извършено, както и самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК,
тъй като последните обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт – както по отношение на обективните признаци, така и по
отношение на субективните признаци на извършеното деяние.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в
чл.36 от НК;
предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода до пет
години;
изразеното
от подсъдимия критично отношение към извършеното, чистото му съдебно минало и
напредналата му възраст (5 месеца след извършване на деянието подсъдимият е
навършил 70 години), които съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства
(направените самопризнания не биха могли да бъдат отчетени като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като обуславят провеждането на поцедурата по Глава
двадесет и седма от НПК и в този смисъл са взети предвид от законодателя при
определяне на наказанието „лишаване от свобода” при условията на чл.373, ал.2 във връзка с
чл.58 от НК – намаляване на размера му с една трета);
обществената
опасност на деянието с оглед на настъпилия вредоносен резултат, която съдът
отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство;
разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния случай и предвиждаща
задължително приложение на чл.58а от НК;
разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК, предвиждаща намаляване на размера на определеното
наказание „лишаване от свобода” с една трета.
В
случая, видно от гореизложеното, е налице превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, предвид което съдът определи
на подсъдимия Д.Л.Т.
наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година (12 месеца), като на основание
чл.58а намали размера му с една трета (4 месеца) и му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
Имайки
предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и напредналата му възраст, съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не се налага ефективното изтърпяване на наложеното му наказание,
поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на последното
за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Предвид
постановената осъдителна присъда съдът осъди подсъдимия да заплати на Държавата в полза
на МВР по бюджетната сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата от 399,43 лева,
представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: