РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Силистра, 20.07.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 72 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят А.Н.С., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, оспорва решение № 1040-18-21 / 19.03.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-18-00710820 / 28.01.2020 г., издадено главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Силистра, поради нарушения на материалния закон.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра – не изразява становище по предявената жалба.
Съдът прие за установено следното:
Със задължителни предписания № ЗД-1-18-00710820 / 28.01.2020 г. главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ – Силистра е разпоредил на жалбоподателя да извърши следното: 1. да подаде данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за себе си, като: 1.1 заличи декларация образец № 1 за периода 14.07.2017 г. – 31.10.2019 г. с код за вид осигурен „13“; 2. да подаде нови удостоверения по приложение № 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с код „заличаване“ за следните болнични листи: 2.1. № Е20171165841 за периода 15.09.2017 г. – 18.10.2017 г. за временна неработоспособност поради общо заболяване; 2.2. № Е20170458582 за периода 15.11.2017 г. – 29.12.2017 г. поради бременност и раждане; 2.3. № Е20176086220 за периода 14.12.2017 г. – 24.01.2018 г. поради бременност и раждане; 2.4. № Е20140354645 за периода 25.01.2018 г. – 29.03.2018 г. поради бременност и раждане; 3. да подаде нови удостоверения по приложение № 11 от НПОПДОО с код „заличаване“ относно парично обезщетение по чл. 50 и чл. 53 КСО.
С решение № 1040-18-21 / 19.03.2020 г. ответникът е потвърдил гореописаното разпореждане, изтъквайки, че „[...] г- жа С. е регистрирана като земеделски стопанин по съответния ред, но няма данни за произведена продукция, предназначена за продажба, каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Поради това е констатирано, че за лицето не е възникнало основание за осигуряване съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за периода от 14.07.2017 г, до момента и няма право на парично обезщетение по представените удостоверения приложение № 9 и приложение № 11 от НПОПДОО, тъй като не е осигурено лице съгласно изискванията на чл. 40, чл. 48а, чл. 50, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от КСО. [...]“.
В съдебно заседание активно легитимираната страна заяви, че не оспорва фактическите констатации в мотивите на обжалвания акт относно болничните листове, техните периоди и размерите на обезщетенията, получени по болничните листове, но оспорва констатацията, че жалбоподателката не е осъществявала дейност като земеделски производител (л. 49 от делото); оспорва също така, че законът изисква упражняване на дейност от страна на земеделския производител (л. 2 от делото). Ответникът от своя страна, посредством мотивите на обжалваното решение, посочва, че жалбоподателката „[...] се е регистрирала като земеделски стопанин и считано от 14.07.2017 г. същата е декларирала, че започва да упражнява трудова дейност в това си качество, поради което подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО във връзка с чл. 4, ал. 4 от КСО за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, както и за общо заболяване и майчинство по свой избор“. Следователно единственият правнорелевантен факт, нуждаещ се от доказване по делото, е свързан с въпроса дали жалбоподателката е упражнявала дейност като земеделски производител, считано от 14.07.2017 г.
С оглед установяването на гореспоменатия правнорелевантен факт, ответникът е изискал от жалбоподателката – с писмо изх. № 1029-18-4432 / 21.11.2019 г. (л. 26 от делото) – да представи в срок от 5 работни дни, считано от получаването на писмото, следните документи, касаещи периода 14.07.2017 – 31.10.2019 г.: регистрационна карта за регистрациите като земеделски стопанин; копия от анкетните карти и анкетните формуляри към тях; копие от пълномощно, в случай че регистрацията не е извършена лично; копия на документи за собственост на земеделски земи или договори за наем; писмена информация за резултатите от извършвани проверки на място с цел установяване верността на данните от регистъра на земеделските стопани; документи, които установяват естеството на земеделската дейност. Писмото било получено на 25.11.2019 г. от жалбоподателката (л. 28 от делото), но последната не представила изисканите документи.
Отново във връзка с установяването на посочения по-горе спорен правнорелевантен факт ответникът е попълнил преписката с множество документи, съставляващи л. 29 – 33 от делото, от които е видно следното: – на 10.07.2017 г. жалбоподателката е заявила засадени градински домати като основна култура в зеленчукова градина с площ 0,01 ха; – на 21.11.2017 г. жалбоподателката е заявила намерение за засаждане на градински пипер като основна култура в зеленчукова градина с площ 0,01 ха; – на 31.01.2019 г. жалбоподателката е заявила намерение за засаждане на градински краставици като основна култура в зеленчукова градина с площ 0,001 ха; – с договори за наем от 10.07.2017 г. и от 31.10.2019 г. жалбоподателката е наела 0,1 дка земеделски имот съответно за годините 2016 / 17 и 2018 / 19. По делото няма други доказателства, насочени към установяването на това, че жалбоподателката действително е упражнявала дейност като земеделски производител, считано от 14.07.2017 г. Гореописаните доказателства обаче съдът счита за недостатъчни от гледна точка на принципа на пълното доказване. Те установяват само част от предпоставките за упражняване на дейност като земеделски производител, но не доказват самата дейност. Защото, съгласно § 1, т. 5 от ДР на КСО, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В случая става дума за 100 кв.м. зеленчукова градина. Подобна площ, както удачно отбелязва ответникът в мотивите на оспореното решение, по-скоро е насочена към задоволяването на лични потребности и не би могла да послужи за произвеждане на растителна продукция с цел продажба. Освен това няма никакви данни за наличието на произведена растителна продукция и за осъществени продажби на тази продукция от страна на жалбоподателката.
Не би могло да се възприеме възражението на активно легитимираната страна, че „[...] няма реализирана продукция, но всички знаем, че в земеделието не винаги може да се произведе продукция по независещи то производителя причини – природни бедствия и т.н.“ (л. 50 от делото). По делото обаче липсват доказателства за наличието на обективни причини, препятствали през всяка една стопанска година, считано от 14.07.2017 г., произвеждането на растителна продукция от жалбоподателката.
Неоснователен е развитият в жалбата довод, че, щом жалбоподателката е регистрирана като земеделски производител и са заплащани осигурителни вноски през съответния интервал от време, са реализирани всички предпоставки на осигурителното правоотношение, в чийто състав не попада упражняването на дейност. Между страните няма спор относно регистрацията на жалбоподателката и осигурителните вноски. Напълно състоятелно обаче е оспорването на ответника, че, щом жалбоподателката не е осъществявала дейност като земеделски стопанин от 14.07.2017 г. до настоящия момент, то тогава не е възникнало основание за осигуряване. Това е така, тъй като разпоредбите на чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО свързват възникването на осигуряването с деня , в който лицата започнат да упражняват дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО. И след като жалбоподателката не е започнала да упражнява такава дейност, тя не е придобила качеството на осигурено лице и не е имала право на обезщетения по чл. 50 и чл. 53 КСО. С оглед на това, правилен се явява изводът на ответника за законосъобразност на процесните предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение № 1040-18-21 / 19.03.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: