Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260009

 

гр. Елена, 31.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Еленският районен съд - първи състав в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                     Председател: Искра Вараджакова

при секретаря Йорданка Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8 по описа за 2020 г., за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от С.Й.С. ***, чрез адв. М.В., против В.А.Ч. ***. В същата се твърди, че ищецът на 13.03.2018 г. дал заем на ответницата в размер на 2550.00 лв. Уговорката им била последната да върне посочената сума на части ежемесечно до 31.12.2018 г. Ответницата обаче не изпълнила задължението си в уговорения срок, въпреки многократните покани от страна на ищеца. Същият твърди, че договорът за заем не бил заверен нотариално, но бил надлежно подписан от нея.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 2550.00 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

С допълнителна молба ищецът е уточнил първоначалната такава, както следва: Ответницата следвало да му върне дадената в заем сума, считано от 13.04.2018 г. до 31.12.2018 г. на равни месечни вноски – девет по 280.00 лв. всяка една от тях, като последната бъде изравнителна. Доброволно изплащане на сумата обаче не е последвало от нейна страна.

Във визирания едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответницата.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Не взема и писмено становище.

В съдебно заседание ответницата не се явява и не взема писмено становище.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от Договор за заем от 13.03.2018 г., същият е сключен между ищеца, действащ в качеството на заемодател, и ответницата, действаща в качеството на заемател. Съгласно договора, първият предал на втората сумата 2550.00 лв., която последната следвало да му върне на части в срок до 31.12.2018 г.

От правна страна:

Елементите от фактическия състав на договора за заем се установяват в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, която съдържа определение на този вид съглашение. От даденото в тази разпоредба определение е видно, че договорът за заем е реален договор. Реален е договорът, чийто фактически състав включва освен съгласие на страните и предаване на вещите, които са негов предмет. Следователно, елементите от фактическия състав на договора заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът в производството.

В конкретния случай за обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл. 240 ЗЗД, ал. 1 от ЗЗД, ищецът е ангажирал писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Съдът преценява същите като достатъчни, с оглед доказване наличие на валидно сключен договор за заем между страните по делото. Съгласно Договор за заем от 13.03.2018 г. ищецът е предал на ответницата сумата 2550.00 лв., която последната е получила и е поела задължението да я върне в срок до 31.12.2018 г. По делото не са ангажирани доказателства от нейна страна последното да е сторено. Ответницата не депозира писмен отговор на исковата молба, както и не се явява и не взема писмено становище в насроченото съдебно заседание.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 2550.00 лв., представляваща главница по Договор за заем от 13.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 9.01.2020 г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 502.00 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА В.А.Ч. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Й.С. с ЕГН ********** *** сумата 2550.00 лв. (две хиляди петстотин и петдесет лв. 00 ст.), представляваща главница по Договор за заем от 13.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 9.01.2020 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 502.00 лв. (петстотин и два лв. 00 ст.).

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: