Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на четвърти
ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. АДРИАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл. съдия Адриана Атанасова в. гр. д. № 3432 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 520052
от 30.10.2018г., постановено по гр. д. № 24406/2018г. на СРС, ГО, 34-ти състав,
са отхвърлени предявените от „В.и К.” ЕООД срещу „Т.и С.” ООД обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се
претендира признаване спрямо ищеца, че ответникът дължи следните суми: сумата от
724, 70 лв. – главница за доставени ВиК услуги за
периода от 31.03.2016г. до 31.10.2017г. за водоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ул. „********, с ИТН № 110693, ведно със законната лихва от
20.02.2018г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 77, 13 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.05.2016г. до
12.02.2018г.
Срещу така
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „В.и К.”
ЕООД. Излага съображения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в противоречие с материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че исковата претенция е недоказана, като е изложил доводи,
че не е установено по категоричен начин реалното потребление на определеното
количество вода от водоснабдителната мрежа в процесния имот. Излага
съображения, че видно от представения по делото карнет през по- голямата част
от периода не е предоставен достъп на длъжностното лице на ВиК
до водоснабдения имот, в следствие на което служебно е начислено количеството
потребена вода. Сочи като приложими към
конкретния случай разпоредбите на чл. 35, ал. 2 и ал. 4 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Твърди, че през
септември 2016г. е извършено изравняване на реално потребеното
количество вода, което е удостоверено с положен на карнета подпис от
представител на ответното дружество. Поддържа
още, че е налице хипотезата на отсъствие на потребителя съгласно чл. 35, ал. 4
от Наредбата, а не на отказ на същия да осигури достъп на длъжностното лице до
водомера съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредбата. Излага съображения, че ищецът е
изпълнил задължението си съобразно чл. 32, ал. 4 от Наредбата да отбележи в
карнета показанията на водомера и количеството потребена вода, като в графа “Свален” са положени
подписи на лица, които ответната страна не е оспорила. Сочи, че съгласно
установената трайна съдебна практика не подлежат на доказване факти, за които
страните не спорят, какъвто е и този за изпълнението на задължението за
предоставяне на ВиК услуги. Поддържа, че съгласно чл.
33, ал. 2 от Общите условия на ВиК, в сила от 2014г. потребителят
е длъжен да заплаща дължимите суми за
ползвани ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране.
Моли съда да
отмени решението и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
искове, като му присъди направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Т.и С.” ООД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 203 от Закона за водите, вр. с чл.
32 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги като собственик на процесния недвижим имот
находящ се в гр. Плевен, ул. „********, отчитан под клиентски номер 110693,
както и че през процесния период между страните е съществувало облигационно
правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Закона за водите,
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн.,
ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г./, както и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
Плевен.
Поради това, „Т.и С.” ООД, като
потребител на ВиК услуги дължи заплащане на сумата в
размер на 724,70 лв., представляваща стойността на доставена, отведена и
пречистена, но незаплатена вода за периода от 31.03.2016 г. до 31.10.2017г.,
заедно с обезщетение за забава в размер на 77,13 лв. за периода от 01.05.2016г.
до 12.02.2018г.
Във връзка с подадено на 20.02.2018 г. заявление, по ч. гр. д. №
11899/2018 г. по описа на СРС, 34 състав, е постановена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл. 414 ГПК, на
15.03.2018г. ответникът е депозирал възражение.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, на 17.04.2018г., в приложимата към
момента на завеждане на делото редакция ищецът е предявил искове за установяване
на вземанията си по исков ред. Ищецът претендира установяване на вземанията му,
предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото
разноски.
В срока за писмен отговор ответникът е възразил, че не дължи
сумата по издадената заповед на ВиК оператора и
предявените искове са неоснователни, тъй като
от 2015г. никой не е пребивавала в процесния имот и не са ползвани
каквито и да било ВиК услуги, както и не са
получавани никакви фактури, касаещи процесния имот.
Чрез приетата в първоинстанционното производство ССчЕ е установено, че въз основа на издадените от ищеца
фактури в справката за задължения за процесния период 31.03.2016 г. до
31.10.2017г. за клиентски номер 110693 отнасящ се за имот находящ се в гр.
Плевен, ул. „******** за титуляра на партидата „Т.и С.” ООД
са начислени като дължими на ВиК Плевен сумите от
724, 70 лв. – главница - за доставяне на питейна
вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води и 77,13 лв.-
лихви за забава или общо сумата от 801, 83 лв. Освен това според заключението
по съдебно – счетоводната експертиза по процесните фактури не е отразено да е
извършено плащане от страна на ответника. Описаните като неплатени от ответника
фактури , общо 20 броя, 10 бр. за 2016г. и 10 бр. за 2017г. , са надлежно
осчетоводени от счетоводството на „ВиК” ЕООД, гр.
Плевен.
По делото съдът е приел като доказателство представения с молба от
02.10.2018г., депозирана от ищеца, карнетен лист за
процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд, срещу които има доводи.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
С подадената въззивна жалба за първи път пред въззивната инстанция
са наведени твърдения от ищеца, че в
предоставения като доказателство по делото карнетен
лист за процесния период е отразено извършено служебно начисляване на
процесните фактури съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредбата, както и твърдения, че
положеният подпис в графа „Свален” е на представител на ответното дружество. Едва
с въззивната жалба се навеждат освен това и твърдения, че начисляването на
служебното количество вода е станало при хипотезата отсъствие на лицето от адреса
– съгласно чл. 35, ал. 4 от Наредбата. По
силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред
въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е
допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би
означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за
дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в
началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и
възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти.
Предвид това наведените нови твърдения
от въззивника едва на етапа въззивно
производство се явяват ненавременни и не следва да бъдат взети предвид от
настоящата инстанция. Съдът намира същите за преклудирани,
доколкото същите са релевирани едва в подадената въззивна жалба.
Възраженията на ищеца, че същият е успял да докаже по несъмнен
начин изпълнение на задължението си за предоставяне на ВиК
услуги за процесния период, по което е възникнало вземането за цена по
предоставената услуга в посочения размер,
въззивният съд намира за неоснователни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, ВиК услугите се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване
в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или
негов представител. Чл. 5, т. 7 и чл. 21, ал. 4
от Общите условия на “В.и К.” ЕООД- гр. Плевен също изискват отчитането на
индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов
представител. По делото е представено копие от карнетен
лист, като от същия е видно, че в графа подпис на абоната същият не е подписан
от него, а в същото поле са изписани думи и числа, без да става ясно по какъв
начин е станало отчитането и защо няма положен подпис от абоната. Предвид
изложеното, посоченото в чл. 32, ал. 4 от Наредбата изискване за отбелязване в
карнета както отчетните данни, заедно с датата на отчитане на общия водомер и
на индивидуалните водомери и подписа н потребителя или негов представител, не е
спазено. Съдът счита, че приложения карнет не е редовно воден, тъй като видно
от съдържанието му, подписи не са полагани през целия период в графа „Подпис на
абоната”. Там, където са поставени два подписа в графа „Свален”, не е ясно от
кого. Не може да се сподели предположението, че поставените подписи са на
лицата, които са представители на ответното дружество, като няма данни подпис
да е бил поставян лично от ответника или от негов представител. При липса на
подпис на съответния потребител или негов представител относно данните за
водомера, не може да се приеме, че констатирането им, респ. служебното
начисляване именно на посоченото количество, са извършени законосъобразно,
предвид нормата на чл. 32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
От
представените по делото доказателства освен това не се установява и наличието
на отказа на потребителя да осигури достъп до средствата за техническо
измерване за реален отчет в процесния имот на служители на ВиК,
както и достъпът да е обективиран с констативен
протокол по смисъла на чл. 22, ал. 4 от
ОУ.
Предвид недоказването по категоричен начин на точното количество на
начислена вода, дали в действителност е имало предпоставки за служебно
начисляване, на каква база са извършени записванията и предпоставките за това и
предвид, че карйните изводи на двете инстанции
съвпадат, то първоинстанционното решение на СРС на
основание чл. 271, ал. 1, изр.1, I пр. ГПК следва да се потвърди изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора по подадената въззивна жалба страните
нямат право на разноски.
На основание чл. 248, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 520052 от 30.10.2018 г., СРС, 34-ти състав, постановено
по гр.дело № 24406/2018г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.