№ 251
гр. Пловдив, 08.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СтаниС. П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500417 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:47 часа се явиха:
Жалбоподател "Х." ЕАД, редовно призовани, представляват се от
адвокат С. Д..
Ответник "Е." ЕАД, редовно призовани, не изпращат представител.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
Въззивна жалба вх. №23530/08.07.2024 г., подадена от "Х."ЕАД, чрез адв. С.
Д., против Решение №662/22.05.2024 г. по гр.д.№3212/2022 г. на ОС - Пловдив
- XV състав, с което е отхвърлен изцяло предявеният от жалбоподателя против
"Е."ЕАД иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, за сумата от 35 953 лв.,
представляваща обезщетение за ползването от ответника на ел. съоръжение -
външно ел.захранване 20 кV, находящо се в Стопански двор (бившо ТКЗС), с.
В., община М., П. област - за периода от 13.12.2017 г. до 13.12.2022 г., ведно
1
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Първостепенният съд неправилно е приел, че ищецът не е собственик на
процесния обект, като неправилно е приложил Закона за електростопанството
(отм. ДВ, бр.64/16.07.1999 г.), вместо действащият към момента на
въвеждането на съоръжението в експлоатация на 07.09.1999 г. ЗЕЕЕ (обн. ДВ,
бр.64/16.07.1999 г., отм. ДВ бр.18/05.03.2004 г., в сила от 05.03.2004 г.). Със
ЗЕЕЕ е въведен принципът на безвъзмездното ползване от енергийните
предприятия на сгради или части от сгради, собственост на трети лица, за
монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с
доставката на електрическа и топлинна енергия и обслужващи потребителите
в сградата, но правото на безвъзмездно ползване се отнася само за монтиране
на средства за измерване и други съоръжения, но не и за предоставяне на
достъп през собствени на трети лица уредби и съоръжения за преобразуване и
пренос на електрическа енергия до други потребители. За собствениците на
електрически уреди и съоръжения съществува задължение да предоставят
достъп на преносното или разпределителното предприятие през собствените
си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия до други потребители, но предоставянето на този
достъп не е безплатно, на основание чл.117, ал.8 от ЗЕ. Сочи се относима към
тази хипотеза съдебна практика на ВКС, в която е прието, че 1 ползването на
такъв достъп без наличието на сключен между страните договор следва да се
разглежда по правилата за неоснователното обогатяване, на базата на приетата
от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените
им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на ел.енергия, на преноса на топлинна енергия и
на преноса на природен газ. Съгласно чл.17, ал.3 и ал.5 от Конституцията на
РБ, принудителното отчуждаване на собственост се извършва само след
предварително обезщетяване. Всяко задължаване на ползването на определен
обект на частната собственост в полза на дейността на друг правен субект на
частното право предпоставя предварително и равностойно овъзмездяване на
експлоатираната по този начин частна собственост. Нормата на чл.19, ал.2 от
КРБ въвежда забрана за неравнопоставеност на субектите - носители на
2
частна собственост в обществените отношения, осъществяващи стопанска
дейност въз основа на техните притежания. В чл.117, ал.7 от ЗЕ (ред.ДВ
бр.74/2006 г.) и сега действащата норма на чл.117, ал.8 от ЗЕ е въведен
принципът на възмездност в отношенията между
евектропреносното/електроразпределителното предприятие и собствениците
на електрическите уредби и съоръжения, задължени да осигурят ползването
им за дейността по преобразуване, пренос и доставка на ел.енергия до
крайните потребители. При липса на договор разпоредбата препраща към
нормативно определените цени, съгласно Методиката на енергийния
регулатор. Изграденото от ищеца съоръжение не е изкупено от ответника,
въпреки отправените покани. То се използва от ответника и за достъп и
пренос на ел.енергия и до други 580 броя абонати. Съоръжението е
заприходено от ищеца в сметка 203 Съоръжения, и има посочена балансова
стойност в инвентарните книги, която определя и стойността му. Само ДСТЕ,
приета в о.с.з. на 11.04.2024 г., е правилно изготвена, тъй като по нея вещото
лице е ползвало тази стойност и в съответствие с методиката е определило
цената за достъп по години, като общо за целия исков период тя се изчислява в
размер на 35 954,40 лв. Първоначалното заключение е изготвено в
противоречие с методиката и дава погрешни отговори, базирани на погрешно
въведена величина във формулата за изчисление на цената за предоставения
достъп.
Наред с неправилното приложение на материалния закон, се сочи и
допуснато от съда процесуално нарушение - без да даде указания на ищеца по
реда на чл.146, ал.2 от ГПК, съдът е приел за релевантен факта, че още две
дружества са посочени като възложители по договора за изработка, чиито
права според съда следвало да се считат за "равнопоставени" с правата на
ищеца, до установяване на обратното, като в мотивите на съдебния акт съдът е
отхвърлил иска именно поради недоказване на това обстоятелство. В случая
съдът е процедирал със съдебната практика на ВКС, инкорпорирана в изрично
посочени във въззивната жалба решения. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение, и постановяване на ново такова, с което предявеният
иск да бъде уважен изцяло. Заявява се претенция за присъждане на
направените за производството разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по
3
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№28140/22.08.2024 г., подаден от "Е." ЕАД, чрез юрк. С. Р., надлежно
упълномощена за всички инстанции с пълномощно на л.114 от делото на ПОС.
Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Процесният
енергиен обект е собственост на "Е."ЕАД - видно от представените
извлечения от инвентарните книги, същият е заведен в баланса на
дружеството от 1992 г. Трафопостът, към който е присъединено външно
ел.захранване 20 кV, находящ се в ПИ 11845.59.246 от КК на с. В., също е
собственост на "Е."ЕАД, като неговите праводатели са извършвали
рекунструкция и подмяна на съоръженията или части от тях през годините, за
които действия са били издадени съответни строителни книжа. Правото на
собственост е възникнало на основание настъпило правоприемство от
"Н."ЕАД, което дружество е собственик на съоръжението от 1992 г., от която
дата е заведено в баланса му.Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
електростопанството (обн.ДВ бр.95/1975 г.), електрическите централи за
производство на ел.енергия и ел.уредбите за пренос (щкаквото е външното
захранване 20 кV, което предмет на исковата молба) и разпределение
(площадковите обекти, каквото е ТП"ДЗС 1") на ел. енергия, са държавна
собственост. От момента на построяването си тези обекти са станали
изключителна държавна собственост, като са предоставени за управление и
стопанисване на "Н."ЕАД. Ето защо е правилен изводът на съда, че от
събраните доказателства не се установява ищецът да е собственик на
процесното съоръжение. Вписването на ищеца като инвеститор в
разрешението за ползване, както и представените във връзка с това разходи по
строителството, не го правят собственик на съоръжението. Въпросите дали са
претендирани и възстановени от собственика направените от ищеца разходи за
строителството и ремонта на съоръжението са несъотносими към спора.
Правилен и съобразен със събраните доказателства е изводът на съда, че
процесното съоръжение е стопанисвано през годините именно от ответното
дружество и е реконструирано от него през 2014 г. От събраните по делото
доказателства не се установява от една страна ищецът да е собственик на
съоръжението, а от друга страна - да е извършвал разходи за поддръжката му ,
извършени в периода 13.12.2017 г. - 13.12.2022 г., поради което не са налице
предпоставките за уважаване на предявения иск за обезщетение за ползването
на процесната вещ - ищецът да е собственик на вещта, вещта да се ползва от
4
ответника, да липсва основание за ползването на вещта, да е настъпило в
резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. В
настоящия случай ищецът не е направил разходи за поддръжка на
съоръжението, нито каквито и да е други разходи, които да касаят
компонентите, участващи във формулата за изчисляване на цената за
предоставен достъп. В конкретния случай се касае за енергиен обект, който не
би могъл да се ползва от собственика или от трето лице за друго, освен по
предназначение, поради което правото на компенсация няма как да възникне,
защото липсват направени разходи от ищеца. При условията на евентуалност,
в случай,че се приеме, че е налице основание за заплащане на цена за остъп,
основателен би бил искът единствено в размера, посочен в приетата по делото
комплексна техническа експертиза - само за тази част от съоръжението, която
е съществувала в процесния период, а именно - до размера от 45,58 лв./месец,
тъй като останалата част от съоръжението след 2014 г. е била бракувана и не е
съществувала в процесния период, поради изграждането на нова заместваща
кабелна линия средно напрежение, с инв. №********* и разрешение за
ползването й от 18.03.2014 г. Експертизата е посочила, че тази част от
съоръжението, изградено през 1999 г., която не е била погинала през 2014 г., е
220 м. кабел, и определената за ползването й цена за достъп е 45,58 лв./мес., до
който размер евентуално искът би могъл да се приеме за основателен. По
изложените съображения въззиваемата страна счита, че решението на
първостепенния съд е правилно и законосъобразно, и настоява да бъде
потвърдено. Заявява претенция за присъждане на разноските за въззивното
производство, включително и определяне на юрисконсултско възнаграждение,
съгласно приложен към отговора списък по чл.80 от ГПК. Релевира
евентуално възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, направени от жалбоподателя, в случай че същите се
претендират в размер по-висок от еднократния минимален размер, определен
съобразно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови
доказателства и не са направили доказателствени искания.
Адв. Д.: Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Оспорвам подадения отговор.
5
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии, ще бъда максимално кратък, тъй
като въззивната жалба е изключително подробна.
Искам да акцентирам само върху три пункта по отношение
неправилността на съдебното решение, което обжалвам.
На първо място окръжният съд е приел, че не сме собственици. По
делото има изключително много по брой доказателства именно за
собствеността.
На следващо място собствениците, съгласно ЗЕ следва да предоставят и
достъп на собствениците. Те не предоставят нито владение, нито достъп. За да
придобие обаче правото на достъп Енергоразпределение трябва да ги
овъзмезди, иначе се получава неоснователно обогатяване, което е закрепено
със съответната съдебна практика.
Не на последно място процесуалното нарушение, за което твърдим, че
съдът излага доводи, че макар и да е допустимо възникването на правото на
собственост върху енергиен обект, то собствеността е била разпределена
между тези дружества. Никъде в доклада не ни е указано да представим
доказателства в тази връзка, което също считаме, че е процесуално
нарушение.
В тази връзка ще ви моля да отмените изцяло обжалваното решение и
постановите ново, с което уважите предявения иск.
Претендирам направените разноски, вкл. и пред настоящата инстанция.
Представям списък с разноски и договор за правна защита.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 09.12.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
6
Заседанието се закри в 9,50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7