Решение по дело №3006/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл.208 и следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано по жалба на директора на Регионална дирекция – Комисия за защита на потребителя – Пловдив /РД – КЗП/ за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, против Решение № 879/23.05.2023 г., постановено по АНД 1431/2023 г. по описа на РС - Пловдив, XXII н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 001162/06.02.2023 г., издадено от директора на /РД – КЗП/ за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 001162/06.02.2023 г., с което на „Турс клуб Елада“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Мездра, обл. Враца, ул. Св. св. Кирил и Методий“ № 52В, представлявано от управителя Г.Н.Б., са наложени следните административни наказания: - „имуществена санкция в размер на 550 лв., на основание чл.190 от Закона за туризма /ЗТ/ за извършено нарушение по чл.73 ал.5 т.3 от ЗТ, както и „имуществена санкция“ в размер на 550 лв., на основание чл.194 от ЗТ за извършено нарушение по чл.84 ал.1 т.4 от с. з.

В жалбата се сочи, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено. В този смисъл се излагат подробни доводи. Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение .

Ответникът по касационната жалба – „Турс клуб Елада“ ООД, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния представител на ответника, адв. С.П. е постъпило е възражение по касационната жалба, с което същата се оспорва и се излагат доводи относно законосъобразността на решението на РС – Пловдив. Претендират се разноски по делото.

Участващият по делото прокурор изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

Административен съд - Пловдив, XXVI касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок и като такава, се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, тя се явява неоснователна.

Съображенията за това са следните: С Решение № 879/23.05.2023 г., постановено по АНД 1431/2023 г. РС - Пловдив е отменил НП № 001162/06.02.2023 г., издадено от директора на /РД – КЗП/ за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което на „Турс клуб Елада“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, са административни наказания: - „имуществена санкция в размер на 550 лв., на основание чл.190 от Закона за туризма /ЗТ/ за извършено нарушение по чл.73 ал.5 т.3 от ЗТ и „имуществена санкция“ в размер на 550 лв., на основание чл.194 от ЗТ за извършено нарушение по чл.84 ал.1 т.4 от с. з.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е приел, че описаната фактическа обстановка е безспорно установена от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност с всички събрани писмени и гласни доказателства, и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина. Приел е обаче, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по касацията са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

Този извод на решаващия съд напълно се споделя от касационната инстанция. В чл.42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които трябва да съдържа актът за установяване на административното нарушение. В т.3 от посочената законова разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението.

Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на наказателното постановление - чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Видно от приложените към делото доказателства, в акта за установяване на нарушението е посочена една дата на извършване и на двете нарушение – по чл.73 ал.5 т.3 от ЗТ /т.1 от АУАН/ и по чл.84 ал.1 т.4 от ЗТ /т.2 от АУН/, а именно: - 21.12.2021 г., а в наказателното постановление е посочено различно време на извършване на всяко едно от нарушението – „Нарушението по т.1 е извършено на 09.06.2022 г., а нарушението по т.2 – на 21.12.2022 г.“, като в е уточнено, че „В АУН № 001162/19.10.2022 г. поради техническа грешка погрешно е посочено дата 21.12.2022 г., като дата и на двете нарушения“.

Това обстоятелство има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, съгласно която, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и на НП е съществено и налага отмяната на последното само на това основание.

Безспорно е налице разминаване между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН и тази, посочена в НП, което съществено опорочава административнонаказателната процедура.

Изричното вписване на дата 21.12.2021 г. като дата на извършване на нарушенията действително влиза в противоречие с останалите изложени в АУАН фактически обстоятелства.Става въпрос за две нарушения,които са извършени на различни дати.Дори ,обаче ,разминаването да се дължи на техническа грешка, то тя не е поправена от актосъставителя, поради което не е установен безпротиворечиво един от основните елементи на нарушението, а именно датата на неговото извършване, която е и задължителен реквизит от съдържанието на АУАН по смисъла на чл.42, т.3 от ЗАНН. Тази нередовност е съществена и е непреодолима по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Неправилното (погрешно) посочване на тази дата в АУАН нарушава правото на лицето, по отношение на което е съставен акта, да разбере ясно и недвусмислено какво нарушение му е вменено да е извършил.А и датата на второто нарушение в НП е посочена отново погрешно-вместо 21.12.2021 г. е посочено 21.12.2022 г.

В тази връзка се споделя изложеното в процесното решение заключение, че констатираната неяснота ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере какво конкретно нарушение му е вменено да е извършил. Разминаването между датите, посочени в АУАН и НП, от друга страна ,води и до невъзможност за преценка по същество относно осъществяването на останалите обективни и субективни признаци на нарушението.

Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна процедура, завършила със законосъобразни актове. Допуснатото съществено нарушение при издаването на наказателното постановление се явява формално основание за неговата отмяна.

Като е достигнал до същия краен резултат и е отменил наказателното постановление изцяло, районният съд е приложил правилно закона, а касационните оплаквания не могат да бъдат споделени.

Предвид изложеното, Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав, намира, че обжалваното решение на РС – Пловдив е напълно законосъобразно и, като такова, следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 22.06.2023 г., според който договореното възнаграждение по делото пред Административен съд – Пловдив е в размер на 500.00 лева. От страна на жалбоподателя е отправено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно ,поради което на ответната страна ще се присъдят разноски в размер на 500 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 879/23.05.2023 г., постановено по АНД 1431/2023 г. по описа на РС - Пловдив, XXII н.с.,

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителя – Пловдив /РД – КЗП/ за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, да заплати на „Турс клуб Елада“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. Мездра, обл. Враца, ул. Св. св. Кирил и Методий“ № 52В, представлявано от управителя Г.Н.Б., сумата от 500 (петстотин) лева, разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: