Номер 15804.11.2020 г.Град Сливница
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – СливницаIII-ти граждански състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Съдия:Боряна К. Иванова Гащарова
Секретар:Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Боряна К. Иванова Гащарова
Административно наказателно дело № 20201890200288 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба депозирана от И. Е. Г. , чрез пълномощника адв. А. И. - САК,
срещу наказателно постановление № 18-1204-001836 от 13.07.2018 г., издадено от И. П.Г. -
началник група към ОДМВР - София, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София, с което
на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лв., за извършено нарушение на чл.
157, ал. 8 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което
са развити подробни съображения. Сочи се, че в случая неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, поради което издаденото наказателно постановление се
явява постановено в противоречие със закона.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не изпраща представител и не
ангажира доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема писмено
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.04.2018 г., в 10 часа, 15 мин, жалбоподателят Г. е управлявал лек автомобил
марка „БМВ“, модел 750Д Хдрайв, с рег. № ***, на територията на община Сливница, на
път Първи клас № 8, ПП 1-8, 26 км. с посока на движение гр. Драгоман. Жалбоподателят
бил спрян за извършване на проверка от свидетелите И. Х. И. на длъжност мл.
1
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София и Д. С. П. на длъжност мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София. При извършена проверка
контролните органи установили самоличността на водача, както и че управлява
горепосоченото моторно средство след като не е заплатил в срока за доброволно плащане
наложената му глоба с фиш серия М/16575 от 14.09.2017 г. В хода на проверката
жалбоподателят не е представил контролен талон към СУМПС, а връчено наказателно
постановление за нарушени по ЗДвП е с изтекъл срок за плащане.
Свидетелят Иван Иванов след като установил, че жалбоподателят управлява
горепосоченото моторно средство без да е заплатил в срока за доброволно плащане
наложената му глоба издал заповед за налагане на принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, буква „Д“ от ЗДвП (ЗПАМ) № 878/14.04.2018 г.
При така установените факти свидетелят Иван Иванов съставил срещу жалбоподателя
АУАН № 479809/14.04.2018 г. за това, че на ПП 1-8, 26 км. с посока на движение гр.
Драгоман управлява моторно средство с рег. № *** след като не е заплатил в срока за
доброволно плащане наложената му глоба с фиш серия М/16575 от 14.09.2017 г., като
квалифицирал нарушението по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на
свидетеля - очевидец Драган Петров и на жалбоподателя.
Въз основа на така съставения АУАН и при идентичност на фактическата обстановка и
посочване правната квалификация на нарушението, И. П.Г. - началник група към ОДМВР -
София, сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София, оправомощена със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на МВР, издала процесното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя на основание на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лв., за нарушение на чл. 157, ал. 8
ЗДвП. Обжалваното постановление е връчено лично на жалбоподателя на 29.05.2020 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от анализ на събраните в хода на
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: гласните
доказателствени средства- показанията на свидетелите И.И. и Д. П. писмените
доказателства- наказателно постановление № 18-1204-001836 от 13.07.2018 г., картон на
наказателно постановление, АУАН № 479809/14.04.2018 г., заповед за налагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „Д“ от ЗДвП № 878/14.04.2018
г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на МВР, заповед № 8121К-
1385/21.04.2015 г. на министъра на МВР, акт за встъпване в длъжност, справка за
нарушител/водач.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на
основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, същите са относими към предмета на доказване по
делото и са издадени от длъжностни лица в кръга на функциите им.
Въз основа на показанията на свидетелите И.И. и Д. П. преценени в съвкупност с
АУАН, който съдът цени като писмено доказателство, се установи времето, мястото и
фактическата обстановка, при която е извършена проверка на жалбоподателя. Настоящият
съдебен състав кредитира гласните доказателствени средства, като ги намира за логични,
последователни и достоверни. Съставения АУАН удостоверява извършената проверка на
14.04.2018 г., при която са проверени самоличността на водача и документите за
2
управлявания от него автомобил. Описаната в него фактическа обстановка се подкрепя от
показанията на свидетелите, които лично са възприели посоката на движение на спрения за
проверка водач, както и че управлява моторното превозно средство след като не е заплатил
в срока за доброволно плащане наложената му глоба с фиш серия М/16575 от 14.09.2017 г.
От свидетелските показания се установява, че полицейските служители са иззели
СУМПС, като въз основа на АУАН и ЗПАМ с № 878/14.04.2018 г. може да се направи извод,
че тази мярка е наложена поради неизплатено задължение по влязло в сила наказателно
постановление на водача.
Съдът кредитира Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед № 8121К-
1385/21.04.2015 г. издадени от министъра на МВР и акт за встъпване в длъжност, като
доказателство за компетеността на актосъставителя и административнонаказващия орган.
Посоченият доказателствен материал е непротиворечив, поради което съдът му даде
вяра изцяло, като не се явява необходим допълнителният му анализ, доколкото доводите,
развити в жалбата, не касаят фактическата обстановка, а допуснати нарушения на
процесуалните правила, респ. приложимостта на разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП.
Останалите представени от въззиваемата страна писмени доказателства са неотносими
към предмета на делото, поради което съдът не ги обсъжда.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е било връчено на жалбоподателя на 29.05.2020 г., видно от разписката, а
жалбата е подадена на дата 03.06.2020 г.), до съответния родово и местно компетентен съд
(съобразно мястото на извършване на нарушението), от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, с оглед което жалбата
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в
голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
Компетентността на контролния орган и на административнонаказващия орган се
установява от представените по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповед №
8121К-1385/21.04.2015 г. издадени от министъра на МВР и акт за встъпване в длъжност.
В хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон, които накърняват правото на защита на
санкционираното лице. От текста на съставените и приложени по делото АУАН и НП не
3
става ясно в какво се изразява твърдяното нарушение, тъй като задължението по чл. 190, ал.
3 ЗДвП за заплащане на наложената глоба в едномесечен срок от влизане в сила на НП не
съдържа състав на административно нарушение. Ако водачът не е изпълнил задължението
си да заплати наложената глоба в едномесечен срок от за него настъпват негативните
последици, заключаващи се в налагане на ограничителна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП
до заплащане на дължимата глоба, която подлежи и на принудително събиране, но фактът
на неплащане не е обявен от закона за наказуем.
Посочената в наказателното постановление като нарушена разпоредба (чл. 157, ал. 8 от
ЗДвП) предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон към СУМПС за
период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на
съда при обжалване. Същата не съдържа диспозиция, която императивно да въвежда
конкретно правило за поведение на водачите на МПС, при неизпълнението на която да се
носи административнонаказателна отговорност. Видно от разпоредбите на чл. 190, ал. 3 и
чл. 157, ал. 8 ЗДвП, в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление
или съдебното решение или определение на съда при обжалване се дължи заплащане на
наложеното наказание „глоба“, като за този едномесечен период наказателното
постановление заменя контролния талон. След изтичането на визирания едномесечен срок
водачът на превозното средство няма право да управлява същото, легитимирайки се с
наказателното постановление вместо с контролния талон, т.е. фикцията, която нормата на
чл. 157, ал. 8 ЗДвП създава, придавайки удостоверителната сила на контролния талон по
смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗДвП на влязлото в сила наказателно постановление, е обвързана
със срок от един месец, поради което след неговото изтичане лицето, управляващо превозно
средство, не притежава документ, потвърждаващ валидността на свидетелството за
правоуправление (в този смисъл решение № 3760 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. №
15891/2014 г., VII о., решение № 5835 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2030/2013 г., VII
о. ). Респективно лицето неправомерно няма да носи контролния си талон, с което би
осъществило нарушение на чл. 183, ал. 1, т. 1, вр. чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че наказателно постановление № 18-
1204-001836 от 13.07.2018 г., издадено от И. П.Г. - началник група към ОДМВР -София,
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-София, с което на основание чл. 185 от Закона за
движение по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 20,00 лв., за извършено нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, следва да бъде
отменено, тъй като е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 18-1204-001836 от 13.07.2018 г.,
издадено от И. П.Г. - началник група към ОДМВР -София, сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-София, с което на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата на И. Е. Г.
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лв., за извършено
нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред
Административен съд – София област, в 14-дневен срок, считано от получаване на
съобщенията за неговото изготвяне.
4
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5