Решение по КНАХД №1675/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/

Образувано по касационна жалба от М. В. Д. с [ЕГН], представляван от адвокат Н. Г. от САК, срещу решение № 52/30.07.2025г., постановено по АНД № 132/2025г. на Районен съд Царево, в частта, с която е преквалифицирано наложеното с Наказателно постановление № 24-0302-000058/06.05.2024г. на Началник на РУ – Царево при ОД на МВР Бургас, административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. от основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП, както и в частта, с която е потвърдено наказателното постановление в останалата му част, както и в частта, с която на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Касационният жалбоподател излага твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на и при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.

Ответникът - Началник на РУ – Царево при ОД на МВР Бургас не се явява, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Окръжна прокуратура Бургас не изпраща представител.

Производството пред Районен съд – Царево се е развило, след като с решение 3916/28.04.2025г., постановено по КАНД № 256/2025г. по описа на Административен съд – Бургас е отменено решение № 90/02.12.2024г., постановено по АНД № 214/2024г. на Районен съд Царево и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Царево при съобразяване с указанията, дадени в мотивите.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение № 52/30.07.2025г. по АНД 132/2025г. Районен съд – Царево е изменил Наказателно постановление № 24-0302-000058/06.05.2024г. на Началник на РУ – Царево при ОД на МВР Бургас, в частта, с която на М. Д. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137е от ЗДвП, като е преквалифицирал основанието за налагане на глобата по чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 2 от ЗДвП и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част, както и в частта, с която на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 16.04.2025г. около 14:35ч. при извършван обход на [населено място], полицейски служители при РУ на МВР Царево видели мотоциклетист, който не носел предпазна каска, не се съобразил с подадения сигнал за спиране със „стоп“ палка от контролен орган и вместо да спре плавно на посоченото място, увеличил скоростта си с цел да се укрие и осуети проверката. След като го последвали, установили мотоциклета спрян пред къща на [улица], от която жалбоподателят излязъл. При извършената проверка се установило, че мотоциклетът е без табела с регистрационен номер поставена на превозното средство, както и че водачът нямал сключена задължителна застраховка гражданска отговорност и превозното средство било с изтекъл годишен технически преглед. Д. не отрекъл, че е управлявал мотоциклета. Съставен бил АУАН в присъствието на жалбоподателя, бил му връчен лично, като той не е подал възражение.

С НП № 24-0302-000058/06.05.2024г. на Началник на РУ – Царево при ОД на МВР Бургас, на жалбоподателя са наложени следните наказания: на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл. 137е от ЗДвП; на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Административните наказания са наложени за това, че 16.04.2024г. около 14:35г. в [населено място] по ул. Б. пред хотел „Белависта“ в посока към [улица]управлява собствения си мотоциклет Хонда ЦБР 600 с рег. № СА0999А, и е извършил следните нарушения : 1/управлява МПС без поставена на обозначеното място табела; 2/по време на движение мотоциклетистът не е поставил защитна каска; 3/водачът управлява МПС без валиден годишен технически преглед; 4/при подаване на сигнал за спиране със стоп-палка от контролен орган водачът не спира за проверка, а увеличава скоростта, с цел да осуети проверката.

За изясняване на фактическата обстановка по делото, съдът събрал гласни доказателства-свидетелски показания.

От правна страна съдът приел, че подадената срещу НП жалба е неоснователна. Разгледал отделно всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, в изпълнение на чл. 224 от АПК и съгласно дадените с решение № 3916/28.04.2025г. по КАНД 256/2025г. на АС Бургас указания.

Приел, че безспорно е установено извършването от страна на касатора на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, управление на МПС, което е регистрирано, но е без поставени табели регистрационни номера, като посочил, че АНО не допуснал нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение нарушението на чл. 137е от ЗДвП въвеждащ изискване водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди да използват защитни каски, съдът приел, че в НП непрецизно е посочена санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, тъй като тя касае неизползване на предпазен колан. Позовал се на т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ВАС и преквалифицирал описаното в наказателното постановление изпълнително деяние.

Приел за безспорно установено и нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП във връзка с липсата на преминат задължителен технически преглед за 2024г. на мотоциклета на касатора, като отхвърлил като неоснователни оплакванията, че АНО не е приложил нормата на чл. 181, т .1 от ЗДвП, посочвайки, че е неотносима към конкретния случай.

На последно място приел за установено и нарушението на чл. 103 от ЗДвП, като посочил, че касаторът в настоящото производство безспорно не изпълнил задължението си да спре при подадения сигнал със „стоп“ палка, придружен със звуков и светлинен сигнал. Посочва, че като не е изпълнил указанията да спре плавно след подаване на сигнала, е направил опит да осуети проверката, като избяга от полицейските служители.

При така установените факти по делото съдът е формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно постановление. Коментирал е, че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

При постановяването му и с оглед разпоредбите на чл. 224 и чл. 226, ал. 1 от АПК преценката на първоинстанционния съд е правилна, като същият се е съобразил с указанията, дадени от касационната инстанция.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и анализирани доказателства по делото, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на районния съд и препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Настоящата инстанция намира, че относно посочените обстоятелства не е била налице неяснота в оспореното НП, водеща до накърняване на правото на защита на касатора. Фактическите констатации на органа са били потвърдени въз основа на самостоятелната преценка, която първоинстанционния съд е направил на база на събраните по делото доказателства, обосноваващи правилни изводи относно факта на извършване на посочените в НП нарушения.

По отношение на обжалваното решение в частта, с която обжалваното НП е потвърдено, настоящата инстанция приема, че Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин, нарушителят е индивидуализиран и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против Д., което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. НП съдържа ясно и недвусмислено описание на отделните нарушения, датата и мястото, където са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, доказателствата, които ги потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени, т. е. налице са както фактическите, така и правните основания, послужили като основание за неговото издаване.

По отношение на обжалваното решение, в частта, с която е изменено наказателното постановление и е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 2 от ЗДвП, настоящата инстанция приема, че решението е правилно. Правомощие на първата съдебна инстанция е да измени наказателното постановление на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗАНН, тъй като при еднородност на фактите и обстоятелствата по нарушението и наличие на установено такова нарушение, първата съдебна инстанция има правомощието да измени НП и преквалифицира нарушението.

Настоящата инстанция не споделя и наведените с касационната жалба доводи за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Неоснователно касаторът счита, че първоинстанционният съд не е взел предвид целите на наказанието, както и не е отчел тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на административното нарушение. Районният съд е изложил мотиви относно наличието на множество извършени нарушения, навеждащи на извод за трайно незачитане на правилата за движение по пътищата, които настоящата инстанция споделя. Не е налице "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във връзка с § 1, т. 4 от ДР на закона, доколкото обществената опасност на извършените деяния е типична за нарушения от този вид. Преценката на районния съд за отсъствието на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, настоящият касационен състав намира за правилна и съответна на фактите по делото. Нарушение на установения ред на държавно управление от категорията на процесното, което има за последица пряко и непосредствено нарушаване на уредените в ЗДвП правила за движение по пътищата и е свързано с опазване живота и здравето на участниците в това движение, не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай".

Отделно от горното, във връзка с доводите на касационния жалбоподател, следва да се посочи още, че районният съд е положил дължимата грижа за изясняване на релевантните за спора факти, като е събрал по надлежния процесуален ред всички относими, допустими и необходими доказателствени средства, и след тяхната съвкупна преценка и анализ, е достигнал до обосновани и съответни на приложимия закон правни изводи.

Според настоящата инстанция районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При касационната проверка на същото по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52/30.07.2025г., постановено по АНД № 132/2025г. на Районен съд Царево.

Решението е окончателно.