Р Е Ш
Е Н И Е
София, 22.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав,
в открито заседание на тринадесети
май през две хиляди и
деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д.№ 11055/2016 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Б.М.Н.,
ЕГН **********, чрез адв. М.М.
- САК, със съд.адрес:***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. ”******, с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконни действия
на ответника ведно със законна лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на нея до
окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба се
твърди, че на 22.10.2008 г. ищцата е бил привлечена като обвиняема по ДП № ЗМ
5235/2006 г., по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №
52882/2006 г., по описа на СРП, за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т.
3, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК, с постановление за привличане на
обвиняем и определяне на мярка за неотклонение на прокурор М.Б.при СРП. С
посоченото постановление на ищцата е била определена мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 5 000 лв.
С Постановление за привличане на обвиняем от 19.05.2009
г. обвинението било прецизирано с правна квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 3,
пр. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
На 22.06.2009 г. бил внесен обвинителен акт по ДП № ЗМ
5235/2006 г., по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №
52882/2006 г., по описа на СРП.
На 18.01.2010 г. повторно бил внесен обвинителен акт,
след разпореждане на съда, с което е бил върнат първоначалният обвинителен акт
от 22.06.2009 г. за отстраняване на съществуващи процесуални нарушения.
Било е образувано НОХД № 953/2010 г. по описа на СРС, НО,
95 с-в. С Присъда от 16.06.2014 г., постановена по същото дело, съдът я е
признал за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й обвинение.
След протест на наблюдаващия прокурор е било образувано
ВНОХД № 2121/2015 г. по описа на СГС, НО, 16-ти въззивен
с-в.
Повече от 7 години след първоначалното й привличане като
обвиняема, с Решение от 14.01.2016 г. Н. е била окончателно оправдана, като СГС
е потвърдил оправдателната присъда на СРС.
Ищцата заявява, че, вследствие на незаконно повдигнатото
и поддържано срещу нея обвинение, тя е изпаднала в продължително стресово
състояние, свързано със силно негативни психически преживявания в продължение
на повече от 7 години. Претърпяла е сериозни и многобройни болки и страдания.
Спрямо нея било създадено силно негативно отношение сред близки, познати,
колеги и клиенти. Била сериозно дискредитирана и злепоставена, което е повлияло
на психическото й равновесие и на самочувствието й в обществото и семейството
й.
В тази връзка тя е предявила настоящата претенция срещу П.на
Р.Б. за заплащане на обезщетение в посочения по – горе размер за причинените й неимуществени
вреди вследствие незаконно повдигнатото и поддържано срещу нея обвинение, ведно
със законна лихва, считано от 14.01.2016 г. – датата на окончателното й
оправдаване, до окончателното изплащане, както и сторените по делото
разноски.
От нейна
страна по делото са представени писмени доказателства, поискани са гласни
такива, както и назначаване на съдебно – психологическа експертиза.
В хода по същество на делото ищцата моли съда да уважи
иска изцяло,
с всички законни последици. Претендира разноски.
Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявения
иск изцяло –по основание и размер.
Счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на
твърдените вреди и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и
воденото наказателно производство.
Твърди, че липсват доказателства за датата на
постановяване на въззивното решение, поради което
възразява относно основателността на иска и датата от която се претендира
законна лихва върху вземането.
Заявява, че през същия период спрямо ищцата се е водило и
друго наказателно производство, като не са ангажирани доказателства претърпените
неимуществени вреди да са последица именно от посочените в исковата молба
обвинения и основания.
Оспорва претендираното
обезщетение като прекомерно завишено и несъответстващо на принципа на
справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика.
Моли да бъде изискано и приложено НОХД № 953/2002 г. по
описа на СРС, НО, 95 с-в.
В хода по
същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло, като
неоснователен и недоказан, по съображения в писмения отговор.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, че
с Постановление от 22.10.2008 г. на СРП ищцата е бил привлечена като обвиняема
по ДП № ЗМ 5235/2006 г., по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр.
№ 52882/2006 г., на СРП, за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3, пр.
1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК , като й е била определена мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000 лв.
С Постановление за привличане на обвиняем от 19.05.2009
г. обвинението било прецизирано с правна квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 3,
пр. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
Безспорно се доказа че с присъда
от 16.06.2014 г. по н.о.х.д. № 953/2010 г. по описа на СРС, 95 –ти с-в, Н. е
била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
Присъдата на първоинстанционния
съд е потвърдена и влязла в сила с от 14.01.2016 г. по в.н.о.х.д. № 2121/2015
г. на СГС, НО, 16-ти въззивен с-в.
По искане на ищцата съдът допусна и разпита двама свидетели.
Свидетелят С.Ц.има
служебни взаимоотношения с ищцата, тъй като е адвокат, а тя – нотариус и я
познава в това й качество от 2008 г. Имал е сделки при нея, по повод свои
клиенти, поради което има преки наблюдения от работата й. През 2009 – 2010 г.
му е направило впечатление, че тя е започнала да става много мнителна, да
извършва множество проверки, дори е забавяла сделките си. Споделила му е за воденото
срещу нея наказателно производство и го е изтъкнала като причина за поведението
си. Според свидетеля това е продължило до 2015 – 2016 г., дори до сега, въпреки
че Н. му е споделила, че въпросът е приключил благоприятно за нея. Освен това
свидетелят забелязал, че ищцата през този период се променила и физически – много
напълняла, което се дължало на хормонални проблеми вследствие преживявания
стрес, знае че е вземала успокоителни. Освен това мнението сред обществото за
нея е започнало да става негативно, дори и клиентите на свидетеля започнали да
си задават въпроса дали да не сменят ищцата като нотариус, тъй като тя не е
добър нотариус. До този момент тя е била запален планинар – което се е
променило, защото дори е спряла да ходи в планината..
Свидетелят Б.Н.е
син на ищцата.
В
показанията си той заяви, че след развода на родителите се е живял само с майка
си и двамата са много близки, двамата са като приятели. Знае за водените срещу
нея дела, това е било преди 8 – 10 години, тогава е бил още ученик. Знае, че
няколко пъти тя е билавикана на разпит, всичко е
приключило 2016 г., тъй като пълномощникът си признал, че бил притиснат в
полицията. Според него станалото се е отразило зле на майка му – както
здравословно, така и психически. Откакто я помни, тя е била много лъчезарен,
активен и здрав човек, но с течение на времето, през което са продължили тези
проблеми, свързани с воденото срещу нея дело, са започнали различни заболявания
– язва, гастрит, липса на сън, пиела е приспиван
Телни
и успокоителни, качила е килограми., спряла е да прави нещата, които най –
много обича – да ходи по планини. Споделила е със свидетеля, че се чувства
много зле, защото е човек, който много добре си върши работата, отделно и
роднините й са се държали лошо с нея. Според свидетеля Н. помага много усилия,
за да се чувства добре, но някои процеси са необратими, и до ден днешен,
въпреки че ходи на лекар, има стомашвни проблеми,
страда от безсъние.
По
искане на ищеца по делото бе изслушана и приета съдебно – психологична
експертиза, изготвена от вещо лице – клиничен психолог.
Съгласно
заключението на вещото лице, прието от съда и неоспорено от страните, последиците
от повдигнатото обвинение могат да се опишат в няколко отделни етапа:
непосредствено въздействие обвинението, периодът по време на водените дела във
връзка с обвинението; периодът след оправдаването на ищцата и към настоящия
момент.
Б.Н. остава спокойна при
първоначалния разпит, уверена и сигурна в собствените действия, но съдържанието
на повдигнатото обвинение я поставя в ситуация да преживее шок, реакция на ступор, безизходица и безнадеждност.
По време на
разследването и водените дела Н., мотивирана от необходимостта да продължи да
полага грижи за близките си (основно за сина си и в определен период и за баща
си), както и от своята характерна личностна нагласа и качества, взима
съзнателно решение да продължи да се бори, като работи, организира защитата си
и продължава да бъде активна и справяща се. Тази крайна мобилизация на
физически и психически сили („живот на автопилот”), продължава около 8 години.
На несъзнателно ниво тази привидна мобилизация е съпроводена от множество
реакции на дистрес, които се отразяват върху
психическото и физическото й състояние (плачливост; нарушения на съня; промяна
на теглото; здравословни проблеми, отключващи се последователно във времето).
Според експерта, след
окончателното й оправдаване, последствията върху психическото й състояние са обективизирани при проведените консултации с психолог (през
2017 г.) и с психиатър (през 2018 г.). Тревожността, емоционалната
нестабилност, продължаващите нарушения на съня, физическият дискомфорт
от поредица здравословни проблеми, са типични реакции на дистрес
(в резултат на хроничния стрес, на който е била подложена по време на процесного събитие).
Към настоящия момент Б.Н.
продължава по активен и ефективен начин да управлява последиците от стресовото
събитие, като въпреки наличието на следи, трайно повлияли върху поведението и
начина й на живот и работа, тя възстановява до голяма степен емоционалната си
стабилност. Проблемите със съня; периодичните „пристъпи” на безпокойство;
последиците от влошеното здравословно състояние са налице и към днешна дата.
Към настоящия момент
вече не е налице постоянна тревожност и депресивно състояние. Продължителността
на симптомите, последица от хроничния стрес, е по време на целия период на
повдигнатото обвинение и водените дела, до окончателното оправдаване (около
8-години), като след това събитие, в продължение на още около 2 години,
продължават да са на,лице изброените по- горе емоционални последствия. Към
днешна дата те са с намаляващ интензитет, проявяват се в по-слаба степен.
Към момента тя е
емоционално стабилна. Тя активно и ефективно управлява живота и състоянието си
(психическо и физическо), като това е целенасочен избор от нейна сграна, а за неговата реализация тя полага ежедневни
усилия, воля и дисциплина. По време на целия процесен
период (а и известно време след това, през последващите
около две години), състоянието й е било емоционално нестабилно, с пълна
мобилизация на съзнателно ниво, но с редица негативни последици и реакции на дистрес.
По – нататък в заключението си вещото
лице прави извод за наличието
на пряка причинно-следствена връзка между процесното
събитие и регистрираните реакции на дистрес, повлияли
върху емоционалното и психическото състояние на ищцата. Според експерта,
основна фигура на опора в емоционален план за Б.Н. е бил синът й, който,
прекомерно за възрастта си, е бил в ситуация да оказва на майка си подкрепа и
да се ангажира с действия от своя страна, с които да й окаже помощ.
Майка й е продължила също да бъде опора и помощ по
начина, по който винаги го е нравила. Баща й е получил сериозни здравословни
проблеми (довели в крайна сметка до неговата смърт), които, с известна степен
на вероятност, могат да се отдадат и на преживените от него стрес и притеснения,
свързани с обвиненията спрямо дъщеря му. Част от разширения семеен кръг се е
дистанцирал от взаимоотношения та си с Б.Н. в резултат на публичността и
характера на станалото.
От страна на ответника по делото бе представенописмо, изх. № А-01-1107/01.12.2017 г. от ИВСС, в
което е отразено, че ищцата не е депозирала в Инспектората заявление по реда на
чл. 60а и сл. ЗСВ за нарушаване правото й за разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, което, според ищцовата страна, е неотносимо към настоящото производство.
Съдът приема тезата на ищцата Б.Н. и счита, че
посоченото писмо не следва да бъде обсъждано по делото, пред вид неговата неотносимост, поради факта, че предявеният иск е с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за неговото разглеждане и приключване е
без значение дали е претендирано такова обезщетение
по административен ред от ИВСС.
Изложеното
се доказва от приетите от съда и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертиза.
Други релевантни доказателства по делото не са
представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3
от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 26 000 лв. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконни действия
на ответника, ведно със законната лихва от датата на
постановяване на влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на
ищцата, до окончателното изплащане на сумите.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление в
следните хипотези: - ако лицето бъде оправдано, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не съставлява престъпление, - поради това, че наказателното
производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Безспорно се доказаха в хода на настоящото дело фактът на
привличането на ищцата като обвиняем през 2008 г. за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3,
пр. 1 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и постановяването на оправдателна
присъда по отношение на нея през 2014 г. ,влязла в сила на 14.01.2016 г.
Доказа се, следователно, че за период от седем години и
половина – от момента на образуване на наказателното производство до окончателното
му приключване по отношение на ищцата с влязла в сила присъда, тя е била
обвиняема за сериозно престъпление, за което се предвижда сериозно наказание.
Съдът приема, че
така установените действия на органите на държавното обвинение противоречат на
основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана
от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу нея, ищцата
Б.Н. е понесла неимуществени вреди - болки и страдания, изразяващи се в уронване на престижа и
доброто си име пред обществото, пред колегите, семейството и приятелите, довели
до психологически и, в крайна сметка, физически проблеми, свързани с
неудобство, стрес, ст,пор, липса на сън, проблеми със
стомашно – чревния тракт и т.н. - психически и физически травми, които не са
отшумели и до настоящия момент и всичко това – в резултат на действията на
органите на прокуратурата, които са образували по отношение на нея наказателно
производство, повдигнали и поддържали неоснователно обвинение в извършване на
престъпление.
Вредите,
претърпени от ищцата съдът намира за доказани с представените от него доказателства – както писмени, така и
гласни такива и експертиза. Доказано беше в хода на настоящото производство и наличието
на разстройство на психиката, което понастоящем вече отшумява, но все още не е
изцяло затихнало.
Неимуществената
вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице,
както и физическо и психическо разстройство, причинени от съответните действия,
и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва
да бъде съобразено с личността на пострадалия, начина по който е преживял
случилите се събития и отраженията, които те са оказали върху него, включително
върху обкръжаващата го среда, професионалната такава и близките му.
То има за цел да
репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен
паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху
увреденото лице.
По делото бе
доказано от представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка
причинна връзка между причинените неимуществени вреди на ищцата и действията на
органите на Прокуратурата, а при определяне размера на обезщетението следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Пред вид всички
обстоятелства по делото, времето, през което срещу Н. се е водело наказателно
производство, впоследствие приключило с влязла в сила присъда, както и
съобразявайки показанията на разпитаните двама свидетели, съдът приема, че
претърпените от нея неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по
справедливост с обезщетение в размер 26 000 лв. – така, както са предявени, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда по отношение на нея – 14.01.2016 г., до окончателно
изплащане на сумите, като, пред вид изхода на делото, на ищцата бъдат присъдени
разноски така, както са поискани и по представения списък – общо 2 656 лв.
– адв. възнаграждение с ДДС, държавна такса за
производството пред СГС и депозити за експертизи.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА
НА РБ, с адрес: София, бул. ******, да
заплати на Б.М.Н., ЕГН **********,
чрез адв. М.М. -
САК, със съд.адрес:***, сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконни действия
на ответника представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконни действия
на ответника, на основание чл. чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда по отношение на нея – 14.01.2016 г., до окончателно
изплащане и разноски по компенсация в размер 2 656 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в
четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: