Решение по дело №672/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 137
Дата: 16 март 2023 г.
Съдия: Веселка Велкова Златева
Дело: 20227150700672
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

     137/16.3.2023г.

 

В       И  М  Е  Т  О           Н  А           Н  А  Р  О  Д  А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VІІІ административен състав, в открито съдебно заседание на 16.02.2023г. в състав:

 

                          СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

при секретаря  Янка Вукева и с участието на прокурора ………като разгледа докладваното от съдия Златева адм.дело № 672 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК  във връзка с чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ във вр. с § 70 от ПЗР на ЗУСЕФСУ.

Образувано е по жалба на ЕТ “Мария Радиловска-2012“, с ЕИК *********,  представлявано от М.З.Р., чрез адв. К. против решение №13/312/02567/3/01/22/01 на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в размер на 11 666,87 лв., определена въз основа на т. 18, предложение първо от приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г.,  като предвид това, че към 06.04.2020г. е възстановена сума в размер на 11 666,87 лв във връзка с издаден АУПДВ №13/312/02567/3/01/04/01 с изх. № 01- 6500/8809 от 11.03.2020г. дължимата сума е в размер на 0,00 лв, съгласно таблица № 1.

         Твърди се, че решението е  издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за отмяната му по чл.146, т.З, 4 и 5 от АПК. Изложени са подробни съображения. Моли да се отмени обжалваното решение, претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител гл.юрк. И., оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение. Претендира разноски. Не излага съображения по съществото на спора.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е решение №13/312/02567/3/01/22/01 на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция в размер на 11 666,87 лв., определена въз основа на т. 18, предложение първо от приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г.

Актът е издаден от материално и териториално компетентен административен орган – по силата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ Държавен фонд „Земеделие“ изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация.  Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и в правомощията му е да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на чл. 27 ал.3 от ЗПЗП

Актът е издаден в писмена форма при спазване изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК.

Административният орган е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването му и е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и представяне на доказателства.

Оспореният административен акт е връчен на ЕТ “Мария Радиловска-2012“ на 29.04.2022г., съответно жалбата е подадена чрез органа на 09.05.20220г.  В този смисъл е допустима - подадена е в срок срещу подлежащ на оспорване административния акт от лице, имащо правен интерес да оспорва.  

Установява се от събраните по делото доказателства, че между ДФ "Земеделие" - РА и ЕТ“Мария Радиловска-2012“ е сключен договор за подпомагане № 13/312/02567 от 23.10.2014г. по мярка 312 "Подкрепа  за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007 - 2013 г., предмет на който е проект № 13/312/02567 - "Преустройство на вилна сграда в семеен хотел".

По силата на този договор ползвателят се е задължил да извърши инвестицията, предмет на договора, до 15.09.2015 г. (т. 3.1 от договора), като задълженията му са разписани в т. 4.12 и следващите. В т. 4.12 е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а т.4.18 вменява на ползвателя задължение да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. В раздел VІІІ е предвидено, че ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ или е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива, вкл. когато тази декларация и/или документ са представени при или по повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на всички изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и 47 от Наредба №29 от 11.08.2008г. В раздел IХ "Други условия" в т. 9. 1. б. "г" изрично е посочено, че по смисъла на този договор "одобрен проект" е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 29 от 11.08.2008 г. документи (включително и представения и одобрен бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312. В последствие е подписан Анекс от 24.06.2015г.

На ЕТ “Мария Радиловска-2012“ е извършена проверка на място на 21.20.2015г., за което е съставен контролен лист ОП1 - ПМ, в който е отразено, че изграденият/модернизиран туристически обект не е с повече от 20 помещения за настаняване. Сградите, земята, помещенията и др. се ползват съобразно одобрения проект; машините, съоръженията, оборудването са налични и функционират съобразно одобрения проект; видимо са нови и няма следа от външна намеса върху фабричните номера; транспортните средства и активите, обект на инвестицията, са налични и в експлоатация. Проверката е извършена на извадков принцип, като резултатът от извършеното посещение на място бил положителен. Контролният лист е подписан от извършилите на 21.10.2015г. проверката експерти и от ползвателя.

Прието е по делото уведомително писмо за одобрение № 13468312 с изх. № 01-6500/230 от 06.01.2016г. и писмо за оторизация на плащане №13/312/02567/3/01N01 от 08.12.2015г.

Безспорно е между страните, че на ЕТ“Мария Радиловска-2012“е изплатена субсидия в общ размер на 233 337,46лв при одобрена такава в размер на 255 182,65лв - в изпълнение на сключения договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Извършена е редукция в размер на 20284,20лв във връзка със заложения в бизнес-плана автомобил. Издадено е и уведомително писмо за отказ да се сключи анекс с изх. №02-6500/808/16.09.2015г.

През периода 15.06.2019г. - 26.06.2019г. е извършена проверка на място, като в издадения контролен лист е отразено "Ползвателят по мярка 311 и 312 е изпълнил задължението си за създаване на нови работни места и/или запазване на съществуващи" - "да";  в раздел „Административен контрол на място на заложени параметри/показатели в бизнес плана“ е посочено „Кандидатът не е изпълнил заложените показатели само за 2016г, като при изчислението им са включени приходи от ресторант и нощувки. За всички останали години са достигнати прогнозните стойности по БП“. На проверката е присъствал законен представител на ЕТ“Мария Радиловска-2012“, контролният лист е подписан както от експертите, които са я извършили, така и от Мария Радиловска. 

Надлежно е изпълнена процедурата по уведомяване на жалбоподателя за откриване на производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за това, че при извършване на проверка на място след плащане в периода 15.06.2019г.-26.06.2019г. по проект № 13/312/02567 и след извършени допълнителни административни проверки е констатирано неизпълнение на заложените по план работни места, - в бизнес-плана са заложени 6 броя работни места, като за 2016г. те са средносписъчно 4, за 2017г. - 6, за 2018г. - 4. За трите проверявани години се установило общо изпълнение на постоянната трудова заетост  78, 24%. Това неизпълнение на заложените в одобрения бизнес-план параметри по отношение на устойчива заетост представлявало нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договора. Нарушена била и разпоредба чл.46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.  Така в изпълнение на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г. общият размер на задължението, представляващо публично държавно вземане, е 11 666,87 лв. или 5 % от получената субсидия.

Издаден е съответно от Изп.директор на ДФ "Земеделие" Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/312/02567/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8809 от 11.03.2020г.

По жалба на ЕТ “Мария Радиловска-2012“ е образувано  адм.д.№442/20г. по описа на Административен съд – Пазарджик, като с решение №173 от 01.03.2021г. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 13/312/02567/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8809 от 11.03.2020г.

С решение №1062 от 07.02.2022г. по адм.д.№5767/21г. на ВАС е оставено в сила решение №173 от 01.03.2021г. по адм.д.№442/20г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

След постановяване на горния съдебен акт е издадено решение №13/312/02567/3/01/22/01 на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, изх.№01-6500/8809 от 27.04.2022г., предмет на оспорване в настоящото производство.

Освен посочените норми от ЗПЗП, договора за подпомагане № 13/312/02567 от 23.10.2014г., Наредба № 29 от 11.08.2008г.  и ЗУСЕСИФ, то изрично е отбелязано, че решението е издадено и на основание решение №1062 от 07.02.2022г. по адм.д.№5767/21г. по описа на ВАС.

Съответно в мотивите също е записано, че административното производство е открито с писмо уникален номер 13/312/02567/3/01/22/02, изх. № 01-6500/8809# 14 от 22.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” на основание 73, ал.2 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ и в изпълнение на влязло в сила съдебно решение №1062 от 07.02.2022г. по адм.д.№5767/21г. по описа на ВАС – тъй като в мотивите на решението на ВАС било прието, че отмяната на административния акт се дължала на това, че според съда неизпълнението на показателите, заложени в бизнес-плана, представлявало неизпълнение на индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и обуславяло издаване на решение за налагане на финансова корекция на основание чл.27, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, а не на акт. Според оспорения акт съдът не бил приел липса на предпоставки за постановяване на подлежаща на възстановяване помощ, а бил указал друг процесуален ред за издаване на акта.

Отразено е също,  че при извършена през периода от 16.06.2019 г. - 26.06.2019г. проверка на място след плащане по проект № 13/312/02567 от 23.10.2014 г. и след извършени допълнителни административни проверки, било констатирано неизпълнение на задължения съгласно одобрения бизнес-план по договор № 13/312/02567 от 23.10.2014г. За трите проверявани години се установило общо изпълнение на постоянната трудова заетост  78, 24%. Това неизпълнение на заложените в одобрения бизнес-план параметри по отношение на устойчива заетост представлявало нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договора. Нарушена била и разпоредба чл.46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008г.  Така в изпълнение на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските  райони 2007 - 2013г. на ЕТ „Мария Радиловска - 2012”, ЕИК ********* е наложена финансова корекция, в размер на 11 666,87лв, представлява 5% от получената субсидия -в размер на 233 337,467 лв.

Съдът приема, че оспореното решение 13/312/02567/3/01/22/02 за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” изх. № 01-6500/8809#19 от 27.04.2022г. е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила - основание за отмяна по чл. 146, т.3 от АПК.

С писмо уникален номер 13/312/02567/3/01/22/02, изх. №01- 6500/8809#14 от 22.03.2022г. е открита нова процедура за твърдяни нарушения, установени от адм.орган при извършена проверка на място през периода от 16.06.2019г. - 26.06.2019г. след плащане и след извършени допълнителни административни проверки по проект № 13/312/02567 от 23.10,2014г. Горното е сторено след изтичане на мониторинговия период по договор № 13/312/02567 от 23.10.2014 г., съответно след изтичане на уредените в АПК срокове и в този смисъл е незаконосъобразно.

На следващо място - въз  основа именно на посочените в оспореното решение констатации, направени при извършване на цитираната проверка на място през периода от 16.06.2019г. - 26.06.2019г. след плащане, вече е бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 13/312/02567/3/01/04/01 изх. № 01-6500/8809 от 11.03.2020г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. Този акт, обаче, е отменен с решение № 173 от 01.03.2021г. по адм.д. №442/2020г. на Административен съд - Пазарджик, оставено в сила с решение №1062 от 07.02.2022г. по адм.д.№5767/21г. на ВАС

Нито в мотивите, нито в диспозитива на решението на ВАС, с което е оставено в сила решение №173 от 01.03.2021г. по адм.д.№442/20г. по описа на Административен съд – Пазарджик, няма указания за откриване на ново производство по издаване на нов индивидуален административен акт за същото твърдяно неизпълнение на поети в бизнес-плана задължения за разкриване на нови работни места, респ. за запазване на вече разкрити такива. И в двете решения не е указано връщане на преписката на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” за издаване на нов индивидуален административен акт. В случай, че съдът е счел това да бъде сторено, то щеше да е постановил изричен диспозитив, както напр. в решение №1048 от 22.01.2020г. на ВАС по адм. д. №709/2019г., IV о, докладчик съдията Владимир Първанов; решение №3184 от 28.02.2020г. на ВАС по адм. д. №7468/2018г. IV о., докладчик председателят Татяна Хинова; решение № 4533 от 15.04.2020г. на ВАС по адм. д. №3078/2019 г., IV о, докладчик съдията Владимир Първанов; решение №4540 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. №5462/2019г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева, решение №17597 от 20.12.2019г. на ВАС по адм. д. №1319/2018 г., IV о., докладчик съдия Галина Матейска и др. Във всички тези случаи новообразуваното с писмото на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” административно производство е продължение на предходното такова, по което издаденият индивидуален административен акт е бил отменен от съда и преписката е върната на административния орган за издаване на нов индивидуален административен акт, каквато хипотеза не е налице в случая. С издаване на оспореното решение недопустимо е пререшен правен спор, който вече е решен с влязло в сила съдебно решение. Последното съгласно чл.177, ал.1 от АПК се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, участвали в съдебното производството, по повод на което е постановено. Както страните в двете съдебни производства, така и исканията и основанията / фактите, на които се основават двата акта, предмет на съдебните производства по настоящото и по адм.д. №442/2020г. на Административен съд – Пазарджик / са напълно идентични. 

На следващо място съдът приема, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019г. в сила от 28.06.2019г./ - производството по издаване на процесния акт е открито с писмо уникален номер 13/312/02567/3/01/22/02, изх. № 01-6500/8809# 14 от 22.03.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а решението е издадено на 27.04.2022г. Предвидено е в пар. 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018г., че започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая договорът е сключен на 23.10.2014 г. Според пар. 1, т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ "мониторингов период" за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. В случая мониторинговият период е изтекъл на 23.10.2019 г., т. е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения акт - 22.03.2022г. / В този см. решение № 844 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5740/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева/.

Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила, обсъдени по-горе, са достатъчно съществени и даващи основание за отмяна на акта само на това основание.

Независимо от това съдът счита, че следва да се изложат съображения и по същество за противоречие на оспорения акт с материалноправните разпоредби - основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК.

Обжалваното решение 13/312/02567/3/01/22/02 за налагане на финансова корекция на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” изх. № 01 -6500/8809#19 от 27.04.2022 г. е издадено на основание чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване към неземеделски дейности” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г.,  съответно т.8.1 във връзка с неизпълнението на т.4.12 и т.4.18, във вр. с т.9.1, б.”г” от договор № 13/312/02567 от 23.10.2014 г. и чл.70, ал.1, т.7 във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4. ал.3 от ЗУСЕСИФ. Производството е открито въз основа на същите констатации, довели до откриване на производство и издаване на акт за установяване на публично държавно вземане №13/312/02567/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8809 от 11.03.2020г., отменен с влязло в сила решение №173 от 01.03.2021г. по адм.д.№442/20г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

Основание е описаното нарушение на показател устойчива заетост, което е идентично с това, предмет на акт за установяване на публично държавно вземане №13/312/02567/3/01/04/01. И с двата акта е наложена финансова корекция по договор № 13/312/02567 от 23.10.2014г. Нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ указва, че финансовата корекция се определя по основание и по размер. На ЕТ „Мария Радиловска - 2012" е определена финансова корекция за допуснато нарушение на посочените по-горе разпоредби на нормативни актове и на сключения с ДФ „Земеделие” договор № 13/312/02567 от 23.10.2014г. За това нарушение вече е бил издаден отменения акт за установяване на публично държавно вземане № 13/312/02567/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8809 от 11.03.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Размерът на финансовата корекция съгласно оспорения административен акт е определен на основание т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г. , т.е. на същото основание, както по  акт № 13/312/02567/3/01/04/01.

Визираното нарушение и в двата акта е неразкриване на нови и/или незапазване на броя на съществуващи работни места, в какъвто смисъл е чл.18 от Правилата. Установи се от заключението на приетата ССчЕ, че ЕТ „Мария Радиловска - 2012” е разкрил предвидените в бизнес-плана шест броя работни места и през трите проверявани години не са били извършени съкращения на щата и разкритите шест работни места са запазени.

Според административния орган задължението не било изпълнено, тъй като по данни на НАП за изпратените през 2016г., 2017г. и 2018г. уведомления по чл.62 от КТ се установявало изпълнение както следва: за 2016г. - 4.08 броя работни места, за 2017г – 6 работни места и за 2018г. - 4 работни места. Размерът на изпълнението за 2016г. е определено като 49 – те броя уведомления по чл.62 от КТ за сключени трудови договори през периода са разделени на броя месеци в годината и е получено като резултат числото 4,08. Неправилно, обаче, административният орган приема това число за брой работни места. Броят разкрити работни места е един и същ през целия период – шест работни места, а числото 4,08 не отразява тях, а средно годишна заетост на разкритите работни места. Затова не обуславя извода за  неизпълнение на поетото задължение да се открият нови шест работни места. Това поето задължение е изцяло изпълнено, като са разкрити шест нови работни места, поддържани са, като са  назначавани по трудов договор работници през целия процесен период. Жалбоподателят не е поемал задължение  през целия период на действие на договора да има назначени на трудов договор шест работници на разкритите работни места. Освобождаване на някое от работните места поради прекратяване на даден трудов договор не се отъждествява с неподдържане на това работна място. Нещо повече, установява ВЛ, че  през 2016г. е в ТД на НАП –Пловдив са подадени общо 49 уведомления по чл.62 от КТ за сключени трудови договори. В резултат на изпълнението на ангажимента по договора жалбоподателят е реализирал доходи от дейността, за която са усвоени средствата по предоставената безвъзмездна финансова помощ. Затова съдът приема, че не е налице нарушение на т.18 от приложение към раздел I „Общи положения” от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г., което касае неспазване от ползвателя на параметрите, заложени в одобрения бизнес-план по отношение на устойчива заетост. Понятието „устойчива заетост” е нормативно определено в § 1, т.26 от Наредба №29 от 11.08.2008г. и  има предвид запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.

Административният орган, издал акта, неправилно приема, че разходите за персонал и социални осигуровки са част от инвестицията, за която е била предоставена безвъзмездната финансова помощ по договор №13/312/02567 от 23.10.2014г. Инвестицията е изграждането на хотел и ресторант към него. Последващите разходи за трудови възнаграждения, задължителните осигуровки по ДОО и задължителното здравно осигуряване за работниците не представляват инвестиция. Инвестицията е изпълнена със заемни средства, а финансовата субсидия е изплатена по банков път на 14.12.2015г. - след въвеждане в експлоатация на хотела. Изрично е записано  в приложение № 1 към договора, че  финансовата помощ не включва средства за заплащане на работни заплати и осигуровки. В този смисъл е и заключението на приетата ССчЕ – показателите приходи, персонал и разходи за възнаграждения и социални осигуровки не са оценявани отделно при одобряването на проекта. Заложените в Таблица 5 към БП разходи за персонал и социални осигуровки като размер не са взети предвид при оценката на проекта. Предмет на същата е било изграждането на СМР, съгласно Приложение № 1 към договора.

Оспореното решение е издадено и при несъответствие с целта на закона - основание за отмяна по чл.146, т.5 от АПК. Твърдението в него, че изпълнението на проекта не доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, не отговаря на обективната действителност. Показателите на икономическата жизнеспособност са изпълнени, тъй като ползвателят на средствата след построяването на активите /хотела и ресторанта към него/ генерира доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието, който факт е безспорен в настоящото производство.  и по този въпрос не се спори. Целите на мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” са изпълнени, като твърдяното неизпълнение на бизнес-плана в частта за създаването и поддържането на работните места не нарушава тези показатели.

Съгласно чл.16, ал.2 от Наредба № 29, който текст е цитиран в писмо уникален номер 13/312/02567/3/01 /22/02, изх. № 01-6500/8809# 14 от 22.03.2022г., бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период не по-малък от пет години. В конкретния случай бизнес-планът отговаря на тези изисквания, предвид че е довел до реализиране на целите по чл.2 от Наредбата - насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони, насърчаване на предприемачеството в селските райони, насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони. Безспорно е по делото,  че инвестицията е била извършена от ЕТ „Мария Радиловска - 2012”, впоследствие е получена помощта. Този факт налага извода, че проектът е изпълнен изцяло във всичките си части.

Поради изложеното съдът приема, че решение №13/312/02567/3/01/22/01 на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция  е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

В тежест на ответника по жалбата следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски в размер на 1693,34лв, от които 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 93,34 лв. държавна такса и 600 лева депозит за вещо лице.

Предвид изрично направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, съдът съобрази Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес (в случая 11666,87 лв.) за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв. С оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева не е прекомерно.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК Административен съд - Пазарджик

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ решение №13/312/02567/3/01/22/01, изх. №01-6500/8809 от 27.04.2022г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на ЕТ “Мария Радиловска-2012“, ЕИК ********* сумата от 1693,34 лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

     

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/