РЕШЕНИЕ
№ 6916
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110100004 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от П. Н. Г., ЕГН
**********, с която се иска издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН в нейна полза
срещу К. А. Б., ЕГН **********, за когото се твърди, че е живеел на семейни начала с
молителката, видно от представената по делото молба. Изложени са в молбата твърдения за
извършени актове на домашно насилие на 01.01.2023 г., изразяващи се в следното: на
посочената дата между 14:00 ч. и 15:00 ч. от телефонен номер .....молителката е получила
телефонно повикване; вдигнала е телефона и е чула гласа на ответника, който е отправил
следните реплики: „ Ще ви убия, искам си детето, да го видя“, „Лъжкиня, курва,
нещастнице, ей сега, като се кача горе, ще ти еба майката, тъпа курво, аз знам, че си
тука!“; на разговора по телефона е присъствал Д. Б. Ге., с когото молителката живее на
семейни начала; след словесните нападки по телефона заедно с Д. Б. Г.се прибрали вкъщи на
адрес гр. ...., кв. „....” ул. ......№ ..., където установили счупено стъкло на входната врата; от
записите от камерите за видеонаблюдение са видели ответника заедно с още трима души да
блъска по вратата и да чупи стъклото, за да влезе в къщата; подаден е сигнал на телефон
112. Молителката твърди, че случилото се представлява психическо насилие.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява
становище по молбата за защита.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
1
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена
от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на
основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице.
Ответникът е лице, от което молителката има дете и с което е живяла на семейни начала,
предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 3 ЗЗДН.
Описаният в молбата акт на 01.01.2023 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено психическо насилие спрямо
молителката. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното
съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно актът на насилие от 01.01.2023 г. по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за
молителката.
В случая на акта на домашно насилие не се спори, че е присъствал очевидец, предвид
което декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е достатъчно доказателство, тъй като тя е такова
единствено когато по делото няма други събрани доказателства. При тези обстоятелства
молителят следва да проведе пълно и главно доказване на твърдения акт на насилие.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г. като обективни и последователни.
Изложеното от свидетеля изцяло потвърждава съдържанието на декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН. Същият заявява, че е присъствал на телефонния разговор, проведен около 14:30 ч. на
01.01.2023 г., чул е гласа на ответника, чул е изразните средства както следва: „курва,
боклук“, „Ще ти еба майката“, „Ще дойда да ви заколя и да ви избия“. Според показанията
на свидетеля, след като той и молителката са се прибрали вкъщи, лично е възприел
счупеното стъкло на входната врата и заедно с молителката са проверили записите от
камерите и са видели, че ответникът, придружен от три други лица, е бил извършителят.
Показанията на свидетеля напълно си кореспондират с останалите доказателства по делото,
поради което съдът им дава вяра
Предвид разгледаните поотделно и в съвкупност доказателства и с оглед декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът намира, че се установява по делото ответникът да е осъществил
спрямо молителката на процесната дата твърдения акт на домашно насилие, като е
използвал гореописаните изразни средства и е разбил стъкло на входната врата на дома , с
които е осъществил психическо насилие върху молителката.
Показанията на разпитания по делото свидетел, доведен от молителката, потвърждават
твърденията в сезиращата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Ето защо съдът намира
2
молбата за доказана, поради което същата следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал.
1 ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът
намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата и забраняване на
ответника да се доближава до молителката на разстояние, по-малко от 200 м. Посочените
мерки (освен задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е
постоянно негово законово задължение) следва да се наложат за срок от 12 месеца от
постановяване на настоящото решение за издаване на заповед за защита (по арг. от чл. 19
ЗЗДН), който ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние,
така и своето бъдещо поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът,
като съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителя от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в
размер на 400,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, но предвид
обстоятелството, че същата не претендира такива, не следва и да й бъдат присъждани. При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25, 00 лв. на основание чл. 11,
ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу К. А. Б., ЕГН **********,
като:
3
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН К. А. Б., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на П. Н. Г., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на К. А. Б., ЕГН
**********, да се доближава до П. Н. Г., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200
метра за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН на К. А. Б., ЕГН
**********, да доближава жилището, което обитава П. Н. Г., ЕГН **********, находящо се
на адрес: гр. ...., кв. „....“, ул. „......“ № ..., на разстояние по-малко от 200 метра за срок от 12
месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН К. А. Б., ЕГН **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на К. А. Б., ЕГН **********, глоба в размер
на 400, 00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН К. А. Б., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4