Решение по дело №220/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 3
Дата: 15 януари 2021 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20207130700220
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 15.01.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                           МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 220/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 260056/26.10.2020г., постановено по н.а.х.д. № 302/2020г., Ловешки районен съд, втори състав е потвърдил като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2268038, издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на И.Х.Н. с ЕГН ********** *** е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 600 лв. за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – И.Х.Н., страна по н.а.х.д. № 302/2020г. по описа на Ловешки РС.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон. Доводите за това са, че не е било доказано от административнонаказващия орган с пълно и главно доказване наличието на пътен знак с посочено ограничение на скоростта от 60 км/ч, който факт е бил оспорен от жалбоподателя. Твърди се, че в ЕФ не са посочени обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, както и че не му е връчена електронната снимка от заснетото нарушение, като последното е ограничило правото му на защита. Иска се отмяна на решението на Ловешки районен съд и на процесния ЕФ.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата и ангажира становище за нейната основателност с подробно изложени доводи.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на оспореното решение, като излага доводи по същество на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

 Административен съд Ловеч, втори касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 08.07.2018г. в 19:12 ч. на ПП І-4, км 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/ч с МПС „Алфа Ромео 159” с регистрационен номер ****** било извършено нарушение за скорост, установено и заснето със стационарно автоматизирано техническо средство SITRAFFIC LYNX № 003059047ВВВ. След справка в централната база данни на КАТ, било установено, че собственик на автомобила е дружеството „Евролийз Ауто“ ЕАД гр. София със законен представител А.Е.А.. Въз основа на така констатираното нарушение, на 22.08.2018г. срещу представляващия дружеството А.А. бил издаден електронен фиш серия К № 2230609. След връчване на фиша, на 03.09.2018г. от дружеството представили декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочили, че на 08.07.2018г. са предоставили лекия автомобил на И.Х.Н.. Предвид това, за нарушението на 11.09.2018г. бил издаден електронен фиш серия К № 2268038 на И.Х.Н. за това, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 112 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 52 км/ч, след като е отчетен толеранс минус 3%. В ЕФ наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което наложил на И.Х.Н. предвидената в чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 600 лева. ЕФ бил връчен на касатора на 06.03.2020г.

При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че стационарната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното от Н. нарушение АНО основателно е ангажирал административнонаказателната му отговорност на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер. Районният съд отговорил подробно и мотивирано на всички възражения, изложени от жалбоподателя. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалвания пред него ЕФ като законосъобразен.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна, а доводите на касатора в тази връзка са неоснователни. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението ясно и непротиворечиво е посочено в обжалвания ЕФ.

В чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП са изброени реквизитите и съдържанието на електронния фиш: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, а съгласно изречение последно от същата алинея, образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. В разпоредбата са посочени изрично реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, измежду които не са обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Законодателят е предвидил такава регламентация, тъй като нарушението се установява чрез техническо средство за измерване на скоростта и без спиране на водача, респективно на МПС. В ЕФ се съдържа ясно и непротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за конкретния пътен участък, сигнализиран с пътен знак, поради което тези оплаквания на касатора са неоснователни.

Възраженията за нарушение на чл.16, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата не се доказват, тъй като не е протоколирано искане за предоставяне на отпечатано статично изображение във вид на снимков материал на жалбоподателя, нито са налице каквито и да е други доказателства за това. Неоснователно е и възражението на касатора, че в процесното административнонаказателно, респ. съдебно производство е недопустимо представянето на доказателствен материал, ако същият не е бил посочен изрично в електронния фиш. Снимковият материал е представен към преписката и жалбоподателят е имал възможност да се запознае с него, поради което няма нарушаване на правото му на защита. От друга страна снимков материал се дължи на лицето, участващо в административнонаказателното производство, но при неговото поискване, за каквото лицето не представя доказателства да е направило или да му е било отказано (чл.16, ал.3 от Наредба № 8121з-532/2015г.).

Противно на възраженията на касатора, в първоинстанционното производство от АНО е представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния участък от пътя, от която е видно, че за този участък са поставени п.з. Е24 и е въведено ограничение от 60 км/ч с п.з. В26. От цитираната схема се доказва както разположението на техническото средство, така и конкретното място за всяка от двете посоки на движение, на което са поставени пътните знаци, указващи осъществяване на видеоконтрол по спазване на правилата за движение, включително е посочено и разстоянието им от средството за контрол на скоростта. Касаторът не ангажира доказателства в деня на нарушението тези пътни знаци да не са били налични в пътния участък, докато органът е доказал наличието им. Противно на доводите в касационната жалба, в ЕФ ясно е посочено ограничението на скоростта – 60 км/ч, същото ведно с наличието на съответния пътен знак В26 е отразено и в представената схема на участъка при бензиностанция „Петрол“ на ПП I-4.

По отношение на авторството на административното нарушение, в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е предвидена специална процедура за възразяване с представяне на писмена декларация с данни за действителния нарушител. Тази правна възможност изрично е отбелязана и в ЕФ. По делото не са налични доказателства касаторът да се е възползвал от тази законова възможност, след като представляващият дружеството – собственик на автомобила е посочил именно Н. като лице, управлявало процесното МПС на посочените в ЕФ дата, час и място и е представил неговото СУМПС. Самото авторство на нарушението не се и отрича от касатора, напротив – той сам посочва, че е управлявал МПС на посочените дата и час с твърдения, че не е видял да има знак В26.

От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260056 от 26.10.2020г., постановено по н.а.х.д. № 302/2020г. по описа на Ловешки районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

                                                                           2.