Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр.
Свищов, 11.07.2019г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 28.05.2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Т. Луканова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 121
по описа за 2016год., за да се произнесе, взема предвид:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по постъпила е жалба срещу
наказателно постановление №РД-05-5/19.03.2019г. на Директора на РЗИ-Велико
Търново.
Жалбоподателят
„Е.К.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Р.Д.Б. - управител чрез процесуалния
си представител адв. Н.Б. от ВТАК обжалва наказателното постановление, с което
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл.
218, ал.3вр. ал.1 от Закона за здравето в размер на 3000лв. за извършено
нарушение по чл.56, ал.1 от същия закон. Счита, че е неправилно като постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, необосновано и противоречащо на закона. Моли съда да го
отмени. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответникът
по жалбата – РЗИ –В.Търново, редовно призован, се представлява от адв. М.
Същата поддържа атакуваното наказателно постановление
и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че установеното нарушение
осъществява признаците на такова по чл.56, ал.1 от ЗЗ. Счита, че нарушението е
доказано безспорно. За извършеното тютюнопушене в закрито обществено място е
предвидена санкция в разпоредбата на чл.218, ал.3 вр. ал.1 от Закона за
здравето, като в случая на жалбоподателя е наложена такава в минимален размер.
Излага, че с тези разпоредби се бранят важни обществени интереси, засягащи
здравето на хората, поради което не става въпрос за маловажен случай. Счита, че
в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила до степен нарушаващи правото на защита на
жалбоподателя.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
На 07.01.2019г. постъпил по
телефон сигнал в РЗИ- Велико Търново за тютюнопушене в няколко заведения в
гр.Свищов, едно от които заведение „Б.“, стопанисвано от дружеството
жалбоподател „Е.К.“ ЕООД. Сигналът бил входиран с №96-00-2/07.01.2019г. На
24.01.2019г. била извършена проверка на заведението от свидетелките Н.Г. на
длъжност ****** и д-р Х.Х.
–Г. – ******. Още с влизане в заведението, което било с
капацитет от 60 места, свидетелките установили, че клиентите пушат. Свидетелките се легитимирали на бармана
на заведението и поскали да говорят с управителя на заведението. Барманката им
казала, че управителката в момента отсъства и извикала лице, което се
представило да счетоводител на фирмата. Свидетелките поискали удостоверението
за категоризация на заведението, тъй като от него следвало да се установи
точната бройка на масите. След това пристъпили към проверка на обекта. Установили,
че на единадесет от общо деветнадесетте маси в търговската му част, били
поставени стъклени и порцеланови пепелници. Свидетелките установили още, че в
седем от пепелниците има угарки от тютюневи изделия. Освен това на една от
масите с клиенти на заведението на нея, имало поставена картонена кутия с
цигари, марка „Dunhill“, а клиентката от масата пушела
от същите цигари и пелирала в стъкления пепелник. След това свидетелките
съставили протокол в присъствие на З.Т.. В протокола св. Поканила в определен
ден и час управителката на заведението. В посочения ден Р.Б. се увила в РЗИ –Велико
Търново и представила трудов договор на барманката, саморъчни обяснения от
същата и заповед на управителя на заведението. Б. била поканена отново да се
яви в РЗИ на 18.02.2019г., като в този ден бил съставен и предявен на същата акт
за установяване на административно нарушение на юридическо лице. В
обстоятелствената част на същия била посочена фактическа обстановка, установена
по делото от разпита на свидетелите. На нарушението била дадена правна
квалификация по чл.56, ал.1 от Закона за здравето. В акта Р.Б. посочила, че има
възражения, като в срока по чл.40 от ЗАНН изложила писмени такива. В тях
посочила, че юридическото лице стопанисва няколко търговски обекта и управителя
няма физическа възможност непрекъснато да контролира всички обекти. Посочено е,
че има издадена Заповед №13/13.12.2017г. за забрана за тютюнопушене в процесния
обект и отговорник за това е бармана Т. И.-А.. Ето защо следвало да бъде
санкционирана отговорника в обекта, определен в същата заповед, а именно
бармана А.. Посочено е, че от друга страна не са санкционирани пушещите в
заведението. Към възражението били представени цитираната заповед, трудов
договор №178 на управителя на обект „Б.“, писмени обяснения от 24.01.2019г. от
управителя на обекта.
Въз основа на съставения акт на 19.03.2019г.
Директора на РЗИ Велико Търново д-р Е. Н. Н.-Г. издала обжалваното наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е
възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на
административно нарушение и правна квалификация посочена в акта. На основание
чл. 218, ал.3 вр. ал.1 от Закона за здравето на дружеството жалбоподател,
представлявано от Р.Д.Б. за извършеното нарушение била наложена имуществена
санкция в размер на 3000лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства, от разпита на свидетелите Н.Г., Х.Х. –Г. и Л.Б..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , подадена
е в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и е
изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.
При извършената от съда проверка на
обжалваното НП съдът констатира, че в административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е изготвен от длъжностно
лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, изброени в
чл. 42 от ЗАНН, и е предявен надлежно по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. НП е
издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчен. Също така наказателното постановление съдържа описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Установената в акта
фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, кореспондира
със събраните в хода на производството доказателства.
Разгледана по същество е неоснователна по
следните аргументи: Визираната като нарушена разпоредба на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ
налага забрана за тютюнопушене в закритите обществени места. Доколкото процесното
заведение „Б.“ отговаря на критериите, очертани в разпоредбата § 1а б. в от ДР
на ЗЗ, същото е място, достъпно и предназначено за обществено ползване. Така е,
защото тази норма предвижда, че "обществени места" по смисъла на чл.
56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за
обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп,
включително и търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните
разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност. Безспорно, при
извършената от здравните инспектори от РЗИ Велико Търново, съгласно
предоставената им компетентност в чл. 231, ал. 2 от Закона за здравето, от
събраните доказателства се установява, че
в това закрито обществено заведение клиентите пушат тютюневи изделия, на 11 от 19-те маси са
поставени пепелници, налице са угарки в седем от масите, а една от клиентките
пуши по време на проверката цигари марка „Dunhill“ и
пелира в пепелник поставен на масата. Съдът дава вяра на показанията на
разпитаните по делото свидетели, като непротиворечиви и обективни. Анализът на същите установява
безспорно, че в процесното заведение се нарушава забраната за тютюнопушене и
установява извършено от обективна страна нарушение на чл.56, ал.1 от Закона за здравето. В тази
връзка несъстоятелно се явява възражението, че угарките е възможно да бъдат не
от тютюневи изделия, а от друго съдържание. Наред с това нарушението е описано с всичките съставомерни
признаци от обективна страна, поради което възражениети за допуснати нарушения
по чл. 57 ЗАНН, не намират опора в събраните по делото доказателства.
На следващо място възражението за наличие на
допустителство в конкретния случай също е неоснователно. Съгласно чл. 10 от ЗАНН, при административни
нарушения допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния
закон или указ. Безспорно в разпоредбата на чл. 218 от ЗЗ, такава възможност не
е предвидена за физическите или юридическите лица, които допуснат нарушение на разпоредбата
на чл. 56. Разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН обаче, следва да бъде тълкувана във
връзка с нормата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която за административни
нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и
организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както
и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Смисълът
на посочената правна норма, която е в Раздел IV, Глава Втора: "Административно-наказателно
отговорни лица", изведен от нейното буквално, систематично и логическо
тълкуване е, че параметрите на административно-наказателната отговорност за
допустителство са лимитирани и последната възниква единствено при извършени административни
нарушения от физически лица при осъществяване на дейността на съответното
предприятие, учреждение или организация. В настоящия случай това не е така. С
обжалваното НП не е ангажирана отговорността на управителя на процесния обект,
а на самото дружество по реда на чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 218, ал. 3 от ЗЗ,
поради което за допустителство по чл. 10 от ЗАНН, не може да става дума, тъй
като, то може да бъде осъществено само от физически лица. В тази връзка
ирелевантно е какви са били отношенията между управителя на обекта и
юридическото лице, както и че отговорността следва да се носи от управителя на
заведение „Б.“, тъй като търговеца разполагал с много обекти и физически не
можел а контролира всички. Ирелевантно е и обстоятелството, че проверяващите не
са санкционирали клиентите на заведението, които по време на проверката са
пушили тютюневи изделия.
Санкционната
разпоредбата на чл. 213, ал.3 от ЗЗ предвижда за нарушения по ал. 1, извършени
от юридически лица, да се налагат имуществени санкции в размер от 3000 до 5000
лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв. Доколкото нарушението е
извършено за първи път, което не се спори по делото и предвид, че наложената
санкция е в минимален размер, съдът не намира за необходимо да обсъжда
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът
намира, че не са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени по делото обстоятелства, които да сочат
значително отклонение от обществената опасност на нарушението, различна от
типичната за случая. Независимо, че деянието е извършено за първи път и
независимо от представената Заповед №13/13.12.2017г. на управителя на Кафе „Б.“
за забрана за тютюнопушене на в закритата част на обекта, предвид мястото,
където е осъществено нарушението, съдът намира, че са засегнати във висока
степен обществените отношения, осигуряващи закрила на здравето на клиентите на
заведението. Тези
обстоятелства не сочат на по-ниска степен на обществена опасност на соченото
нарушение и не дават основание за извод
за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №РД-05-5/19.03.2019г. на Директора на РЗИ-Велико
Търново, с което на „Е.К.“ ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Р.Д.Б. -
управител е наложено административно наказание "имуществена санкция"
в размер на 3000 лева на основание чл. 218, ал.3, пр.1 от Закона за здравето за извършено
нарушение на нормата на чл.56, ал.1 от Закона за здравето, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред
Административен съд –Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: