РЕШЕНИЕ
№260216/8.10.2020г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд
двадесет и трети състав
На двадесет и първи септември Година две хиляди
и двадесета
В публично заседание в
следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 2756 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Н.К. –
ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 20-0433-000121 / 16.06.2020г. на Началника на
І РУ при ОД-МВР -Варна, с което му е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 50 лв.
на основание чл.178 „е“ от
ЗДП.
В
жалбата се оспорва фактическата
обстановка, като се твърди, че неправилно е било прието, че мястото на което се
е намирал мотора, представлява „ тротоар“
по смисъла на ЗДП. Навеждат се доводи и за това, че при издаване на акта
и постановлението са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила като не е било посочено , че мястото не е било определено за паркиране
от собственика на пътя или администрацията, че липсва описание какво разстояние
е имало за преминаване на пешеходци и др.
В заключение се иска отмяна на
постановлението.
В
съдебно заседание , въз. К., редовно призован, не се явява , не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява
представител.Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди
се, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството
не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение
се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. .
След преценка на доводите на жалбоподателя и
с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2020г.
въз.К. бил паркирал собственият си
мотоциклет „Хонда“ с рег. № В 33 22 В на тротоара на
ул.“Михаил Колони“ № 21. До него имало и още един мотоциклет, собственост на
въззивника. На същата дата, около 12,20ч. при обход на района, св. Г.Г.- полицейски инспектор при І РУ-Варна, визуално
възприел паркираните превозни средства.Той извършил проверка за техния собственик и за това дали се
издирват.по този начин св.Г. установил, че собственик на мотоциклета с рег. № в
33 22 В е въз.К..За това и съставил против него глоба с фиш за това, че на
ул.“Михаил Колони“ № 21, е паркирал мотоциклета на тротоара. За въззивника било
оставено уведомление за наложената глоба. На 02.06.2020г. въз.К. депозирал
декларация, в която посочил, че мотоциклетите са се намирали на улицата, тъй
като се е извършвало рязане на клони от дървета в двора на кооперацията, където
те обичайно стоели. Въззивникът
посочил, че ги е поставил успоредно на осевата линия на улицата и възможно
най-близо до сградата, като по този начин е било осигурено разстояние от повече
от 2 метра за преминаване на пешеходците , които не са били затруднени. В
заключение било формулирано искане за отмяна на наложените с фиш глоби.Била
приложена и снимка с местоположението на мотоциклета.
Поради депозираната декларация, в която извършването на
нарушението било оспорено, издадения против въз.К. фиш бил анулиран.На 04.06.2020г.
св.Г. съставил против него акт за установяване на нарушение, за това че на
31.05.2020г. около 12,20ч. в гр.варна, на ул.“Михаил Колони“ до № 21 върху
тротоара е паркирал собствения си мотоциклет „Хонда“
с рег. № В 33 22 В.Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.94 ал.3 от ЗДП . При личното предявяване на акта и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.
Въз
основа на съставения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което наказващият орган приел изцяло описаните в него
фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.94 ал.3 от
ЗДП.За него на основание чл.178 „е“ от ЗДП на въз.К. било наложено наказание
„Глоба“ в размер на 50 лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан Г.Г.
-актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението на въз. К. е било установено при извършен обход на района
и че на тротоара са били паркирани два мотора, които са пречели на движението
на пешеходците . Св.Г. посочи още, че въззивникът
обяснил, че се извършвал ремонт в някакво помещение и поради това моторите били
изкарани навън.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 20-0433-000121/ 16.06.2020г е издадено от
компетентен орган - от Началника І
РУ при
ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № Iз-
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи . Актът също е
съставен от компетентно лице на основание Заповед № 365з-4328 /01.11.2017г. на
Директора на ОД на МВР-Варна. Копие от тези заповеди, заедно с копие от
протокол за резултат от проведен изпит по ЗДП са приложени по преписката,
поради което и възраженията, свързани с компетентността на актосъставителя и
наказващият орган се неоснователни. Постановлението е издадено в шестмесечния
преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушението и в акта, и в
постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. При предявяване
на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени възражения, в
които да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване.Поради това съдът намира, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е констатирал нарушение по чл.94 ал.3 от ЗДП,
като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. От доказателствата по
делото по безспорен и категоричен начин се установява, че въз.
К. е паркирал собственият си мотоциклет на тротоара
пред сградата на ул.“Михаил Колони“ № 21 , където той живее. Това обстоятелство
се доказва от всички доказателства по делото, включително и от приложената към
декларацията снимка, а и не се оспорва. Разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП
предвижда, че престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите се допуска само на определените
от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста
на пътя, ако откъм страната
на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Нормата на § 6 т.6 от ДР на ЗДП пък
дава легална дефиниция на понятието „
тротоар“ и това е
изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от
пътя, ограничаваща платното за движение
и предназначена само за движение на
пешеходци.Доказателствата по делото са категорични, че на
ул.“Михаил Колони“ № 21 има тротоар, като независимо от това каква е неговата
настилка и дали има бордюри, то очевидно е това е място, предназначено за
движение само на пешеходци. В този смисъл
въз.К. не е следвало да паркира притежавания от него мотоциклет на
тротоара. При анализ на разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДП може да се направи извод, че тази норма не
разрешава паркирането на тротоара, а само указва, че това е допустимо само за
местата, определени от собствените на пътя при условията на разпоредбата,
какъвто настоящия случай не е ./ В този смисъл е Решение по к.а.н.д. №
2139/2018г. на Административен съд-Варна./Поради това съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че въз.К. е нарушил чл.94 ал.3 от ЗДП, като е
паркирал мотоциклета си на тротоара, а липсата на посочване на това, че няма определено място от собственика на
пътя или администрацията, по никакъв начин не ограничава правото му на защита.
Правилно е била приложена и
санкционната норма- чл.178 „е“ от ЗДП, тъй
като именно в нея е предвидена санкция за водач на МПС , който паркира
на тротоари в населените места извън разрешените за това места.
Съобразно събраните по делото доказателства
съдът намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Нарушението, което въз. К. е извършил не се отличава по своята степен на
обществена опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че
същата е явно незначителна .Самият той не е с ниска обществена опасност,
доколкото от приложената по преписката справка за нарушител се установява, че
въз. К. е допускал и други нарушения
на ЗДвП, за което са му били налагани и
съответните наказания. Поради това съдът
намира, че не следва да прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно
наказващият орган е наложил на въз. К. административно наказание „Глоба” в минималния предвиден от
закона размер на 50лв . Това наказание е съответно на извършеното нарушение и в
цялост ще изпълнят целите на ЗАНН.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на ОД на
МВР-Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в
размер определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63 ал.5
от ЗАНН.Съгласно
чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото продължи в
едно съдебно заседание и не е с фактическа
или правна сложност.Поради това съдът намира, че на ОД на МВР-Варна следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80лева.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
20-0433-000121 / 16.06.2020г. на
Началника на І РУ при ОД-МВР -Варна, с което на Д.Н.К. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50
лв. на основание чл.178 „е“ от ЗДП.
ОСЪЖДА Д.Н.К. – ЕГН ********** ,
да заплати на ОД на МВР-Варна , сумата
от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: