Р Е Ш Е Н И Е

№ 260011

гр.Дряново, 26.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Дряновски районен съд, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

                                                              Председател: Емилия Дишева

при участието на секретаря Кремена Димитрова и прокурора ........, разгледа докладваното от съдия Дишева АНД № 95 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от адв. Г.Н., в качеството ѝ на представляващ Адвокатско дружество „***“, Булстат ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***, чрез пълномощник адв. Р.Р., съдебен адрес гр. ***, ул. ***, против Електронен фиш серия К, № 1182107 на ОДМВР Габрово, с който за осъществено на 31.12.2015 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето чрез автоматизирано техническо средство № TFR1-М 625, в гр. Дряново, по ПП-5, км. 129 + 300 м., до “Еврогаз“, в посока гр. Габрово, на жалбоподателя Г.Н., в качеството ѝ на управител на Адвокатско дружество „***“, е наложена “Глоба” в размер на 200 лева, на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е неправилен и незаконосъобразен, тъй като не била спазена законовата процедура при издаването му, не било ясно дали АТТС е мобилно или стационално, както и не била приспадната допустимата грешка при измерване на скоростта. На следващо място се излагат доводи, че към датата на връчване на електронния фиш е изтекъл предвиденият в закона тригодишен погасителен давностен срок.

Иска се отмяната на издадения електронен фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното:

На 03.08.2020 г. в ДРС е постъпила молба от адв. Г.Н., в която се излага, че обжалваният електронен фиш е бил връчен на 20.02.2019 г. Жалбата е изпратена по пощата в срок и е получена от контролния орган на 28.02.2019 г., но административнонаказателната преписка все още не била изпратена от ОДМВР-Габрово в Дряновския районен съд. Направено е искане ОДМВР-Габрово да бъде задължено изпрати цялата преписка по жалбата. Към жалбата са представени заверени копия от: електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 1182107 на ОДМВР-Габрово, разписка за връчване на електронния фиш, жалба срещу електронния фиш, известие за доставяне и пълномощно.

С разпореждане от 03.08.2020 г. по настоящото дело, препис от жалбата е изпратена на ОДМВР Габрово с указания същата да се окомплектова с административно-наказателната преписка и да се изпрати по делото. Изпратено е и копие от приложеното известие за доставяне с указания да се посочи какъв документ е бил изпратен и получен от тях и ако това е жалба против Електронен фиш серия К, № 1182107 на ОДМВР Габрово, същата да се представи по делото.

Въпреки указанията на съда административнонаказващият орган не уточни какъв документ е бил получен от тях съгласно приложеното известие за доставяне, както и не представи жалба срещу процесния електронен фиш.

 

От приложеното писмо изх. № 258р-9857/01.09.2020 г. от ОДМВР Габрово до РУ Дряново, се установява, че в ОДМВР Габрово не е получена обратна разписка, удостоверяваща връчването на обжалвания електронен фиш, но след справка в АИС “АНД“ е установено, че същият е връчен на 20.02.2019 г. 

Макар жалбата да не е представена по делото от административно-наказващият орган, съдът намира, че същатата е допустима, тъй като от приложеното известие за доставяне се установява, че е подадена по пощата и получена от ОДМВР Габрово на 28.02.2019 г., т. е. в предвидения в чл. 189 ал. 8 от ЗДП 14-дневен срок от връчването на електронния фиш на 20.02.2019 г. 

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

На 31.12.2015 г. в 11.25 ч. в гр. Дряново, по ПП-5, км. 129+300 м., до “Еврогаз“, в посока гр. Габрово, с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 625, е било заснето движението на лек автомобил „Фолксваген Туарег“ с peг. № ***, със скорост от 84 км./ч. при въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч.  Посочено е превишаване от 34 км/ч. Изготвен е клип № 4123, приложен по делото.

Въз основа на заснемането е издаден атакувания електронен фиш серия К, № 1182107 на ОДМВР Габрово, в който като нарушител е вписана жалбоподателката Г.М.Н., в качеството ѝ на управител на Адвокатско дружество „***“, гр. ***, собственик на регистрираното МПС. В описателната част на електронния фиш е посочено, че скоростта на движение на автомобила при ограничение от 50 км./ч. е била 81 км./ч. с превишение от 31 км./ч. – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което на осн. чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер в размер на 200 лв.

От представеното удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010 г., издадено от Председателя на БИМ, се установява, че типът средство за измерване - мобилна система за видеоконтрол от типа TFR1-M е одобрено и вписано в регистъра на  одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835. Видно от приложения Протокол от проверка № 1-14-15 от 10.03.2015 г. използваното автоматизирано техническо средство за измерване - мобилна система за видеоконтрол от типа TFR1-M 625, вписано в регистъра на  одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835, е преминало последваща проверка на 10.03.2015 г. и според резултата от проверката процесната МСВК няма механични дефекти и съответства на стандарта за одобрения тип.

По делото е изискан и приет Протокол за използване на автоматизирано средство или система № TFR1-M 625 от 31.12.2015 г. на ОД на МВР Габрово, представляващ Приложение № 1 към чл. 10 на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В него изрично е отбелязано мястото за контрол – гр. Дряново, ПП-5, км. 129+300 м., до “Еврогаз“, в посока гр. Дряново - гр. Габрово. Посочено е, че ограничението на скоростта е 50 км/ч. В протокола е посочено, че е извършван контрол за времето от 10.50 ч. до 12.00 ч. като са изготвени клипове от № 4125 до № 4128, т.е. процесният клип № 4123 очевидно не е сред тях, макар да е посочено, че е заснет в 11.25 ч., като са установени четири нарушения и свалени четири статични изображения.  

Изложената фактическа обстановка се установава от представените по делото писмени доказателства, както и приложения снимков материал от заснет клип № 4123 с техническо средство № TFR1-М 625, който снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от от ЗДвП, като изготвен с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава максимално разрешената скорост в населено място от 50 км/ч. По силата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, действащ към момента на извършване на нарушението, за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 31 км/ч до 40 км/ч, водачът се наказва с глоба от 200 лева.

Сам по себе си електронният фиш не е доказателство за извършено нарушение. В тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Съдът намира, че в конкретния случай това не е сторено.

Към датата на заснемане на нарушението – 31.12.2015 г. е действала разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП /отменена ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г./, съгласно която при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, отменен на 16.01.2018 г., но действащ към датата на извършване и заснемане на нарушението - 31.12.2015 г., местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му се документира със снимка. Следователно към датата на нарушението - 31.12.2015 г. чл. 7 от Наредбата е бил приложим и за контролните органи е било налице задължение при използване на мобилна камера за установяване на нарушения на правилата за движение по пътищата да обозначат мястото на контрол с пътен знак Е24.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, а в ал. 3 е посочено, че при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Това изискване е свързано именно с установяване на мястото, където е била разположена мобилната система за контрол, за да може да се установи дали на съответното място е налице ограничение на скоростта и какво.

В конкретния случай макар по делото да беше представен Протокол за използване на Автоматизирано средство или система № TFR1-M-625 от 31.12.2015 г., към него не е представена снимка къде е бил разположен уредът за измерване, съгласно и сега действащият чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Не беше представена и снимка, която да удостоверява, че конролираният участък е бил обозначен с пътен знак Е24, съгласно действащият към 31.12.2015 г. чл. 7 от Наредбата.

Поради изложеното съдът намира, че при установяване на нарушението не са спазени действащите изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., свързани с обозначаване на конролирания участък с пътен знак Е24, както и относно установяване на мястото, на което е бил разположен уредът за измерване на скоростта. В тази връзка нарушаването на разписаните правила в Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., доколкото ЗДвП препраща към тази наредба, винаги ще води до незаконосъобрасност на електронния фиш, тъй като ще е налице порок при измерването на скоростта и регистрирането на нарушението от мобилни АТСС. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че в представения Протокол за използване на автоматизирано средство или система № TFR1-M 625 от 31.12.2015 г. на ОД на МВР Габрово не е посочено, че е заснет процесния клип № 4123, а клипове от № 4125 до № 4128, поради което не може да се приеме, че нарушението е безспорно установено.

Основателно се явава и възражението за изтекла давност, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на това основание.

 Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, касаеща обстоятелствата, изключващи отговорността в административнонаказателното производство, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Относно давността за погасяване на административно-наказателното преследване ЗАНН не съдържа разпоредби, поради което приложение намират текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. В конкретния случай административното нарушение е извършено на 31.12.2015 г. Към датата на връчване на електронния фиш на жалбоподателя, узнаването му от жалбоподателя на 20.02.2019 г., предвиденият в закона тригодишен погасителен давностен срок е изтекъл, като по делото липсват данни този срок да е спирал или прекъсвал. За яснота следва да се посочи, че към датата на депозиране на допълнителната молба, ведно с жалбата пред ДРС на 03.08.2020 г. вече е бил изтекъл и предвиденият в закона срок на абсолютната погасителна давност, който е общо четири години и шест месеца. С неговото изтичане правомощието на държавата да възбуди административно-наказателен процес срещу дееца и да му наложи административно наказание следва да се счита за погасено по давност. По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен.

Относно разноските.

Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С допълнителна писмена молба е направено изрично искане за присъждане на сторените по делото разноски. Представено е адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 21.08.2020 г., от който е видно, че уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 300 лв.  е заплатен изцяло и в брой, поради което сторените разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р    Е    Ш    И:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 1182107 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОДМВР Габрово, с който на Г.М.Н., с ЕГН **********,***, в качеството ѝ на Управител на Адвокатско дружество „***“, гр. ***, Булстат ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за осъществено на 31.12.2015 г. нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.Н., ЕГН **********, Управител на Адвокатско дружество„***“, Булстат ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ул. ***, СУМАТА от 300 (триста) лева, разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: