Решение по дело №362/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2866
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 6 юли 2020 г.)
Съдия: Евгения Димитрова Мечева
Дело: 20203110100362
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№ ................/06.07.2020 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                               

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА

 

при участието на секретаря Величка Велчева,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 362 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 ГПК.

Производството по делото е образувано по предявен от С.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер от 775.80 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 13098/2009 г. по описа на ВРС, ХIV състав, в това число: 520.64 лв. – дължима главница по договор за кредит от 07.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2009г. до окончателното й изплащане; 104.97 лв. – обезщетение за забава за периода 01.10.2008 г. – 16.10.2009 г., 25.19 лв. – неустойка за забава за периода 01.10.2008г. – 16.10.2009 г., както и 125 лв. – сторени в заповедното производство разноски, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20127180403226 по описа на ЧСИ Станимира Данова, с район на действие – ВОС, с рег. № 718 на КЧСИ, поради погасяването по давност на вземанията, които са прехвърлени от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД по силата на договор за цесия от 23.02.2015 г.

В исковата си молба ищецът С.Т.И. излага, че срещу него има образувано изпълнително производство въз основа на издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 13098/2009 г. по описа на ВРС, ХIV състав. Твърди, че изпълнителният процес е образуван от кредитора „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД. Предприети са действия по налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и на 27.03.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата 50 лв. за погасяване на задълженията. Поддържа, че след тази дата не са предприемани каквито и да е действия от взискателя за събиране на вземанията до 20.05.2016 г., когато е депозирал молба за налагане на запор. Счита, че образуваното срещу него изпълнително производство е прекратено на 27.03.2016 г. по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Същото обаче все още е висящо и не е издадено постановление за неговото прекратяване. Посочва, че ответникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД е подал молба от 31.08.2015 г. с искане да бъде конституиран като взискател по делото въз основа на сключен догово за покупко-продажба на вземания. Поддържа, че принудителното изпълнение е перемирано по силата на закона, а сумите, които са негов предмет, са недължими като погасени по давност. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Първото по настоящото дело открито съдебно заседание е проведено на 25.06.2020 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на образувано срещу него изпълнително производство и издаден срещу него изпълнителен лист за сумите, предмет на иска.

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства и изисканото изпълнително дело № 20127180403226 по описа на ЧСИ Станимира Данова, с район на действие – ВОС, с рег. № 718 на КЧСИ.

Видно от материалите по последното, на 21.01.2020 г. /след датата на подаване на исковата молба в съда – 14.01.2020 г./ е постановено Постановление за перемпция, съгласно което ЧСИ е констатирал, че в период по-дълъг от 2 години не са искани и не са извършвани изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Това налага преквалифицирането на предявения иск от такъв с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК на такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, без ново разпределение на доказателствената тежест, доколкото съдът приема, че в случая за ищеца е налице правен интерес от воденето на този иск за установяване, че вземанията са погасени по давност, предвид обстоятелството, че ответникът разполага с изпълнителен титул /изпълнителен лист/ и затова в бъдещ момент може да осъществи принудително изпълнение срещу длъжника. Видно от протокол за връщане на изпълнителен лист, на 29.01.2020 г. издаденият изпълнителен лист срещу С.Т.И. по ч. гр. д. № 13098/2009 г. по описа на ВРС, XIV състав, е върнат на ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД.

Предвид процесуалното поведение на ответника, направеното искане за постановяване на неприсъствено решение и ангажирания доказателствен материал, съдът приема, че предявеният иск е вероятно основателен. Следва да се отбележи, че и след датата на прекратяване на процесното изпълнително дело ответникът не е представил доказателства и не е въвел твърдения за извършвани срещу длъжника изпълнителни действия.

В случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което исковата претенцията следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият представя доказателства за извършени такива в размер на 50 лв. – държавна такса, която сума следва да му бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 24.01.2019 г., в който е посочено, че е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – осъществена е безплатна адвокатска защита в полза на материално затруднено лице. В производството ищецът е представляван от адв. К.Т.. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при осъществяване на безплатна адвокатска защита и съдействие, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В този случай съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Предвид посоченото, съдът приема, че сумата 300 лв., представляваща минимално дължимото адвокатско възнаграждение, следва да бъде присъдена в полза на адв. Т., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА /в случая съдът определя възнаграждението в минималния размер и не е обвързан от посоченото в договора, че сумата 350 лв. следва да бъде заплатена при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА, тоест посочването на сума в договора за правна защита и съдействие, която не е реално заплатена, не обвързва съда със задължението да присъди в полза на адвоката тази сума, доколкото размерът следва да бъде определен по закон/.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** общ размер от 775.80 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 13098/2009 г. по описа на ВРС, ХIV състав, в това число: 520.64 лв. – дължима главница по договор за кредит от 07.01.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2009 г. до окончателното й изплащане; 104.97 лв. – обезщетение за забава за периода 01.10.2008 г. – 16.10.2009 г., 25.19 лв. – неустойка за забава за периода 01.10.2008 г. – 16.10.2009 г., както и 125 лв. – сторени в заповедното производство разноски, които вземания са прехвърлени от „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД по силата на договор за цесия от 23.02.2015 г., поради погасяването на вземанията по давност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 50 лв. /петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. К.Т., Адвокатска колегия – гр. Варна, със съдебен адрес:***, офис 1, сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие на ищеца С.Т.И., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: