Р Е Ш Е Н И Е

13.09.2019 г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 19 август

Тринадесети наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1537 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на А.Г.А., с ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 19-0938-001568 от 05.04.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на А.Г.А. административно наказание – глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

В жалбата са наведени доводи, че издаденото наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и неспазване на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателката А.Г.А. се явява лично и с адв. ***от АК – Плевен, като молят съда да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен – редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. Не е взето становище по постъпилата жалба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление № 19-0938-001568 от 05.04.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен.

Административно – наказателното производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение № 1568 от 25.03.2019 г., съставен от М.С.М. на длъжност мл. автоконтрольор  при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Плевен, в присъствието на И.В. Д., свидетел при съставянето на АУАН-а.

В АУАН е отразено, че на 15.03.2019 г. около 15:45 часа в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“, паркинга на магазин „Кауфланд, като водачът управлява собственият си лек автомобил „***“, с рег. № ***, като предприема маневра за навлизане между паркирани автомобили, удря паркиран от дясната й страна лек автомобил „*** ***“,с рег. № ***, като същият се самозадвижва и удря паркираният пред него лек автомобил „***“, с рег. № ***. Настъпва ПТП с материални щети по трите автомобила. Напуска местопроизшествието без да спре, за да се увери какви са последиците от ПТП-то и без да уведоми компетентните органи.

При така установените факти и обстоятелства, актосъставителят е приел, че е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Актът е връчен лично на жалбоподателката, като същата в графа възражения е отразила „Не съм съгласна“.

След запознаване с материалите по административно – наказателната преписка, административно наказващият орган е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушени и е издал сега атакуваното наказателно постановление.

От формална страна, съдът намира, че както АУАН, чрез който е започнало административно – наказателното производство, така и сега атакуваното наказателно постановление, са издадени от компетентните за това лица, поради което в тази насока липсват допуснати съществени процесуални нарушения.

Съдът не споделя изложената фактическа обстановка, която не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, които установяват фактическа обстановка, различна от отразената в акта и в крайна сметка даваща на съда основание да приеме, че жалбоподателката не е извършила посоченото в акта нарушение или поне това нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, а никой не може да носи никаква отговорност по предположения или по презумпция, защото точно обратното, той е невинен по презумпция до влизане в сила на наказателното постановление.

При проведеното съдебно следствие актосъставителят М.С.М. дава показания, че на посочената в акта дата е бил изпратен заедно с  колегата му И.В.Д. на ПТП на паркинга на магазин „Кауфланд“.

Актосъставителят не е установил автомобил, който е пострадал при ПТП, като заявява, че е имало още един автомобил, на който водачът не е останал на паркинга на магазин „Кауфланд“. В показанията си, същият заявява, че не е очевидец на ПТП-то. В показанията си актосъставителят М. заявява, че с колегата си Д. са извършили съпоставяне на автомобилите, били са измерени следите от ПТП-то с ролетка, и са били съвпаднали с обясненията дадени от свидетел очевидец на ПТП-то.

 В тази насока са и показанията на свидетеля И.В.Д., който също заявява, че не е свидетел на настъпилото ПТП. В показанията си същият заявява, че с колегата му М. са измерили с техническо средство ролетка, драскотините, които са предполагали че са били от въпросното ПТП, тъй като по автомобила на жалбоподателката е имало следи и от други стари ПТП-та. Направените измервания не са записани абсолютно никъде.

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила:

Чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изисква наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, обстоятелствата при които то е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая тези изисквания на ЗАНН не са изпълнени. Предвид посочената разпоредба на ЗАНН, в наказателното постановление следва да фигурират всички факти и  обстоятелства обосноваващи обективните признаци на нарушението, като само възпроизвеждането на съдържанието на санкционната норма е недостатъчно.

В наказателното постановление липсват данни и за последиците от  ПТП-то, които данни са необходими най-малкото, за да се прецени дали деянието не покрива признаците на престъпление и респ. дали същото е съставомерно по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Констатираните непълноти в наказателното постановление се отнасят до задължителни негови реквизити.

Чл.57, ал.1 от ЗАНН определя задължителното минимално съдържание на всяко наказателно постановление.

Това са реквизити, чието вписване в наказателното постановление не е самоцелно, а е гаранция за пълната индивидуализация на административното нарушение, която от своя страна гарантира основното право на наказания - правото на защита.

Поради това и неизпълнението на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН сочи наличието на съществени процесуални нарушения. Нарушено е и правото на защита на жалбоподателя. За да реализира адекватно правото си на защита, жалбоподателят следва да е запознат за какво конкретно нарушение му е потърсена административнонаказателна отговорност, а посоченото в наказателното постановление не дава необходимата  фактическа и правна яснота.

Съдът прие, че ангажираната административна отговорност спрямо наказаното лице следва да отпадне като обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно в тази му разглеждана обжалваема част.

Като основание за този извод на настоящата инстанция са допуснатите в хода на административното производство нарушения, преценени като съществени, засягащи правото на защита на жалбоподателя – нарушения на актосъставител по чл.42 т.4 от ЗАНН и на административно – наказващ орган по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – да изложат всички обстоятелства на нарушението, които са от значение за преценката за съставомерност, които са част от състава на деянието като административно нарушение в случая по см. на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП.

Съгласно чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;”. Част от обективната страна на състава на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДВП, видно от цитираната норма, е дължимото от страна на адресата поведение, да е изпълнимо при условие - без да се създава опасност за движението по пътя.

Никъде, нито в АУАН, нито в НП при излагане на обстоятелствата на приетото за осъществено административно нарушение съответно актосъставител и административно – наказващ орган са изложили такива, които да сочат за наличие или не и съответно да допълват задължението за спиране при условието за дееца да стори това без да се създава опасност за движението по пътя. След като спрямо лицето нарушител се вменява с наказателното постановление извършването на определено административно нарушение, но без да са изложени всички елементи от обективна и субективна страна на самото нарушение, то и субектът на административната отговорност се явява ограничен в правото си на защита – поставен в положение да не е наясно с пълния обем на повдигнатото му с НП обвинение за извършено административно нарушение. Засягането на правото на защита до степен да бъде ограничено това право съставлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление и налагащо отмяната му като незаконосъобразно.             

Съдът счита, че неправилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 25 ал.1 от ЗДвП. Посочената от административнонаказващият орган  разпоредба съдържа в себе си задължителни правила за водачите на ППС, като участници в движението. При предприемане на каквато и да е маневра, преди да започне маневрата те трябва да се убедят, че няма да създадат опасност за участниците в движението, които се движат, след тях, преди тях или минават покрай тях и да извършат маневрата, като се съобразяват с тяхното положение, посока и скорост неа движение.

Както се вижда от самия текст, разпоредбата е относима към участниците в движението по пътищата и извършените от тях действия като водачи на ППС при което са длъжни да осигурят безопасността на останалите участници в движението.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установи, че към момента на придвижване на управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало движение на други МПС-та, имало е паркирани автомобили. Наистина има извършено нарушение, но не и вмененото му като такова. Нарушението което е извършила жалбоподателката съставлява друго самостоятелно административно нарушение – такова по чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5, съдържащо в себе си и санкционната разпоредба. При така установеното съдът приема, че като е квалифицирал нарушението като такова по чл. 25 ал.1 от ЗДвП наказващият орган е издал акт в нарушение на материалния закон, поради което същият е незаконосъобразен.

От друга страна, чл. 179 ал.2 от ЗДвП, на основание който е санкционирана жалбоподателката предвижда глоба за този, който поради нарушение по ал.1 причини ПТП, ако деянието не представлява престъпление.

Съгласно §6 т.30 от ДР на ЗДвП, „ПТП е събитие възникнало в процеса на движение на ППС  и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети“.

Следователно, за да се установи налице ли е ПТП и дали деянието не представлява престъпление /което се изисква от обективна страна/, следва в НП да се посочени последиците от удара.

Такива сведения в НП не се съдържат, като е отбелязано единствено, че лекият автомобил управляван от жалбоподателката удря паркираният от дясната й страна лек автомобил, като същият се самозадвижва и удря паркиран пред него автомобил.

Посоченият пропуск представлява съществено процесуално нарушение, явяващо се също основание за отмяна на наказателното постановление.

На следващо място, от свидетелските показания на актосъставителя М.С.М. се установява, че АУАН-а е съставен от неочевидец, и че вписания като свидетел по акта – свидетелят И.В.Д., също не е очевидец на нарушението.

 Актът е съставен, без да са посочени свидетели очевидци на нарушението и без същите да са разпитани и да са им снети обяснения. Нарушена е и разпоредбата на чл.40, т.9 от ЗАНН, като не са посочени имената и точните адреси, както и ЕГН на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението.

С оглед обстоятелството, че е реализирано ПТП, безспорно имуществени вреди са настъпили, обаче не е ясно за кого и какви са те.

Съдът констатира, че  грубо е нарушена процедурата по съставяне на АУАН.

Чл.40 ал.1-4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя всеки акта.

 Освен нарушителят/или респективно негов представител/, следва да присъства в този момент и :

- свидетелите присъствали при извършване или установяване на нарушението.

Това е първата хипотеза, и тя предвижда присъствие на свидетел/свидетели – очевидци, било на извършване на административното нарушение, било на констатирането му от актосъставителя, без да се изисква някакъв специален брой на тези свидетели.

Когато липсват такива свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН, се отразява изрично в самия акт.

Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/ какъвто не е настоящият случай.

Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН-та, като поне един от свидетелите да подпише акта.

При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението.

         Водим от горното,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  изцяло наказателно постановление  № 19-0938-001568 от 05.04.2019 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Плевен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложил на А.Г.А., с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 200 лв., глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: