Р Е Ш
Е Н И Е
№……211……/20.07.2020г.,гр.П.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,
в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове:Димитър Бозаджиев
Мариана Димитрова
при участието на
секретаря Галина Младеновакато разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова
в.гр.дело №59 по описа на Съда за 2020 година,и за да се произнесе,взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1632/10.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 1470/2019 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил предявения от „К.Б.“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., с. Л., С. община, ул. „Л.“ №
6, представляван от управителя М.Ц., против „Р.С.“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.“ № 2, представляван от управителя И. Д.Н.,
иск за заплащане на сумата от 2 088 лв. с ДДС, заплатена без основание през
периода от месец октомври 2016 г. до месец февруари 2019 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Осъдил е „К.Б.“ АД да заплати на „Р.С.“ ООД разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е
постъпила въззивна жалба от „К.Б.“ АД с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. Процесуалният представител на дружеството твърди, че районният
съд неправилно е тълкувал договора относно неговия срок и удължаването му. Било
установено от чл.26 от договора, че той е сключен за 2 години, а съгласно ал. 2
ако никоя от страните не уведоми другата, че го прекратява, той се счита
продължен за още 2 години при същите условия, което според жалбоподателя
означавало още две години спрямо първоначалния срок, а не след всеки 2 години
за още две до безкрайност. Т.е. страната счита, че договорът може да бъде с
максимален срок от 4 години при същите условия. Твърди се също, че изпълнителят
не изпълнявал задълженията по договора, тъй като в обекта нямало ток от м.
октомври 2016 г. и охранителната и пожароизвестителната техника не работели. От
свидетелските показания се установявало, че патрул от време на време наминавал
край обекта, но физическата охрана не била предмет на предмет на договора.
По делото било налично писмо от EVN, от което било видно, че електрическото захранване било преустановено та
28.09.2016 г. – 10 дни след изтичането на срока на договора според
жалбоподателя. Поради това издаването на фактури за извършена доставка на
услуги, които реално не били извършени, представлявало злоупотреба с право с
цел набавяне на имотна облага. Било установено от разпита на свидетеля Л., че
той не бил поемал задължение за възстановяване на електрическото захранване.
Изненадващ бил изводът на съда, че наличието на неработеща и занемарена
сигналноохранителна техника в обекта било доказателство за поето от възложителя
задължение да възстанови електрозахранването. Жалбоподателят посочва, че
свидетелят Р. никога не бил възприемал лично поемане на някакъв устен
ангажимент за възстановяване на електрозахранването. Дори обаче да било налице
неизпълнение на договора по вина на ищеца, по-важното било, че бил налице
невъзможен предмет и нямало предоставена услуга по охрана със СОТ. Дори и
договорът да бил валиден, при липсата на насрещна престация заплащането се явявало
неоснователно и с него изпълнителят по договора щял да се обогати без
основание.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен с
присъждане на разноските за две инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от „Р.С.“
ООД чрез неговия процесуален пълномощник с искане решението на районния съд да
бъде потвърдено. Излагат се съображения относно правилността на обжалваното
решение и е взето становище по всички повдигнати от жалбоподателя въпроси.
Претендират се разноски за въззивна инстанция.
Районният съд от фактическа страна е установил следното:
В исковата си молба против „Р.С.“ ООД ищецът „К.Б.“ АД е твърдял, че с
договор, влязъл в сила на 18.09.2012 г., чийто срок бил изтекъл на 18.09.2016
г., ищецът възложил на ответника „Р.С.“ ЕООД да извършва охрана със СОТ на
негов обект в гр. Б.. В чл.26, ал.2 от договора било посочено, че ако в едномесечен
срок преди изтичането на първоначалния договор никоя от страните не го е
прекратила, той се считал за автоматично продължен за още 2 години при същите
условия или крайния срок се удължавал до 18.09.2016 г. Ищецът е твърдял, че
след тази дата ответникът нямал задължение да охранява обекта, а ищецът нямал
задължение да заплаща за услугата.
Въпреки прекратяване на договора ответникът продължил да издава фактури за
извършена услуга, а ищецът продължил да заплаща фактурираните суми. Твърди, че
извършването на услугата по договора не било възможно след 28.09.2016 г., тъй
като електрозахранването в обекта било преустановено. На 18.02.2019 г. ищецът
изпратил до ответника уведомление за възстановяване на недължимо заплатени суми
за периода от 01.01.2014 г. до 01.01.2019 г. Известието било получено от ответника
на 20.02.2019 г., но до датата на предявяване на иска сумите не били
възстановени.
Ищецът изпратил запитване до EVN във връзка с
наличното електрозахранване на обекта, в резултат на което узнал, че
електрозахранването било преустановено още на 28.09.2016 г. и до момента не
било възстановявано. Това според него означавало, че ответникът е получил
възнаграждение за услуга, която не е предоставил и се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца. По изложените
съображения счита, че заплатената от него сума за периода от месец октомври
2016 г. до месец февруари 2019 г. в общ размер на 2 088 лв. с ДДС (след
направеното уточнение на иска) е недължимо платена, поради което моли да бъде
осъден ответникът да му върне сумата, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното й плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът „Р.С.“ ЕООД чрез своя процесуален пълномощник е оспорил иска по
основание и размер. Твърдял е, че действието на договора е продължено след 2016
г., тъй като никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на
договора, както и че приложение намира разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ, тъй
като ищецът не само, че не е възразил при получаване на фактурите, но дори е ги
е заплащал. Твърдял е още, че прекъсването на електрозахранването в обекта не
води до автоматично прекратяване на договора, както и че след прекъсване на
електрозахранването между страните е осъществен контакт и охраната на обекта е
продължила с използване на охранителната техника, чиито акумулатори били
зареждани от ищеца, а впоследствие охраната се извършвала с автопатрулни екипи.
Не е спорно между страните,
а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че с договор
за охрана и пожароизвестяване със сигнално-охранителна техника и
пожароизвестителна техника, сключен между страните, „К.Б.“ АД е възложил на
изпълнителя „Р.С.“ ООД да извърши охрана със СОТ на обект: завод за минерална
вода в гр. Б. срещу заплащане на месечна цена от 30,61 евро без ДДС или
равностойността им в български лева към деня на плащането. В чл. 26, ал. 1 от
договора страните са уговорили, че същият се сключва за срок от две години и
влиза в сила на 18.09.2012 г., а в чл. 26, ал. 2 е уговорено, че ако в едномесечен
срок преди изтичането на договора, никоя от двете страни не е уведомила другата
за прекратяването му с писмено уведомление, договорът се счита автоматично
продължен за още две години при същите условия. В чл.4 от договора било
уговорено, че възложителят се задължава да осигури непрекъснато
електрозахранване на охраняемия обект с ел. енергия 220V. В чл.13 пък страните се споразумяват, че
в случай на прекратяване на договора възложителят се задължава да осигури
възможност за безпрепятствен достъп до охраняемия обект с цел демонтаж на
охранителната техника или да заплати равностойността й в срок от 5 работни дни.
С протокол за предаване-приемане на
сигнално-охранителна система от 18.09.2012 г. изпълнителят е предал на
възложителя сигнално-охранителна система за експлоатация, включваща подробно
описана в протокола техника.
За изясняване на спора от
фактическа страна пред районния съд е назначена и изслушана счетоводна
експертиза, от която се установява, че през периода от месец октомври 2016 г.
до месец март 2019 г. ответникът е издал на ищеца общо 29 броя данъчни фактури,
всяка от които на стойност 72 лв., които са заплатени от ищеца по банков път.
Първата фактура е издадена на 04.10.2016 г. и е заплатена от ищеца на
16.11.2016 г., а последната фактура е издадена от ответника на 04.02.2019 г. и
е заплатена от ищеца на 12.02.2019 г. Общата стойност на заплатените фактури е
2 088 лв. с включен ДДС. Плащането на фактурите се установява и от
писмените доказателства по делото – платежни нареждания и извлечения от
движение по сметка.
С уведомление, достигнало от ответника на
20.02.2019 г., ищецът го е уведомил, че счита договора за охрана за прекратен
на 18.09.2016 г., когато е изтекъл срокът му и че за в бъдеще няма да приема и
заплаща издадените от ответника фактури. Заявил е, че през 2014 г. е спряно
електрозахранването на обекта, след която дата услугата не е извършвана от
ответника, а издадените фактури са платени без основание. Поканил е ответника
да възстанови стойността на тези фактури.
В отговор ответникът е уведомил ищеца, че
не счита договора за охрана за прекратен, тъй като липсва писмено едномесечно
предизвестие от ищеца, а след прекъсване на електрозахранването охраната на
обекта е продължила като първоначално акумулаторите са били зареждани от ищеца,
а след това са извършвани регулярни посещения с автопатрулни екипи. Приел е
уведомлението на ищеца за предизвестие за прекратяване на договора и е поканил
ищеца да осигури достъп до обекта за демонтиране на техниката.
Установява се от електронна кореспонденция
между страните по делото, че ищецът е уведомил ответника по електронен път за
предоставената от „Електроразпределение Юг“ ЕАД информация за прекъсване
захранването на обект в с. Малко Б., считано от 28.09.2016 г.
Видно е от констативен
протокол № 179857, че на 24.09.2019 г. от обекта в гр. Б. е демонтирана техниката,
подробно описана в протокола, и е предадена на представител на „Р.С.“ ООД.
Пред районния съд са
допуснати и разпитани свидетелите Л.К. Л. и В.Н. Р..
От показанията на свидетеля
Л. се установява, че работи при ищеца от 2000 г. В обекта нямало
електрозахранване от 2016-2017 г. Свидетелят не знаел да е имало уговорка с
охранителната фирма за осигуряване на автономно захранване. След като обектът
спрял работа, свидетелят имал задължение от време на време да минава покрай
него и да го проверява. Свидетелят посещавал обекта един-два пъти в месеца,
като през това време не е виждал физическа охрана.
Свидетеля Р. пък установява,
че работи в „Р.С.“ ООД на длъжност „консултант сигурност и охрана“. Отговарял
за охранителите във фирмата и познавал обектите, които се охраняват. Заявява,
че знае, че в обекта, собственост на ищеца, токът бил спрян. Уведомили за това
собственика, тъй като охранителната техника не можела да работи, ако
напрежението спадне под 220 V, но собственикът не предприел мерки за
възстановяване на електрозахранването. Това наложило обектът да се охранява
физически – всяко денонощие, обикновено през нощта, поне по веднъж патрул
посещавал обекта и проверявал да няма проникване в сградите. Това продължило до
преди месец, когато техниката от обекта била свалена, а договорът прекратен.
Така установената
фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивният съдебен състав. Съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество
въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на дадено без основание. За уважаване на
иска в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил исковата сума на отпаднало
основание, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за
плащане или връщането на сумата на ищеца.
Спорен между страните е въпросът дали
срокът на договора, в сила от 18.09.2014 г., е бил продължен и дали новият срок
е изтекъл окончателно на 18.09.2016 г., както е твърдял ищецът в исковата си
молба. Както беше посочено по-горе, в чл.26, ал.1 от договора между страните е
посочено, че той се сключва за срок от 2 години, а в ал.2 е предвидено, че ако в едномесечен срок преди изтичането на договора, никоя
от двете страни не е уведомила другата за прекратяването му с писмено
уведомление, договорът се счита автоматично продължен за още две години при
същите условия. В договора липсва изрично договорено ограничение колко пъти
срокът на действието му може да бъде удължавано с още 2 години при същите
условия, което означава, че до 20.02.2019г., когато ответникът е получил
изпратеното му от ищеца уведомление за прекратяване на договора, същият е
продължавал да действа, тъй като до този момент никоя от страните не е била
направила изрично изявление за прекратяването му съобразно условията на чл.26,
ал.2 от него. Следва да се посочи, че последната фактура, издадена от
ответника, е заплатена от ищеца без възражения преди тази дата, а именно на
12.02.2019 г., което е косвено доказателство, че към тази дата договорът между
страните не е бил прекратен. Тъй като липсват твърдения, а и доказателства за
това, че условията на договора са били предоговорени, следва да се приеме, че
неговото действие е продължило до посочената дата при първоначалните условия.
При тези данни следва да се приеме, че възражението, изложено във въззивната
жалба, че действието на договора е изтекло към 18.09.2016 г. е несъстоятелно, а
изводът на районния съд по този спорен въпрос е правилен.
Спорен между страните е и въпросът за изпълнение на
задълженията на ответника за охрана на обекта със СОТ. Както беше посочено
по-горе, в чл.4 от договора страните са се
споразумели, че възложителят се задължава да осигури непрекъснато
електрозахранване на охраняемия обект с ел. енергия 220V. Това е така, защото охранителната
техника може да работи само при наличието на постоянно ел. захранване от 220 V и това обстоятелство не е спорно между
страните. Това означава, че изпълнението на задълженията на изпълнителя са
поставени в пряка зависимост от изпълнението на задълженията на възложителя,
т.е. изпълнителят ще охранява обекта със СОТ при условие, че възложителят
осигури постоянно ел. захранване. Безспорно е по делото, че ел. захранването е
било прекъснато на 28.09.2016 г. и не е било възстановявано, следователно със
своите действия възложителят е възпрепятствал изпълнението на договорните
задължения на изпълнителя. Налице е забава на кредитор по смисъла на чл.95 от ЗЗД, но забавата на кредитора не освобождава длъжника от
задължението да изпълни. Договорът, сключен между страните по делото, е
двустранен, т.е. всяка от страните дължи на другата насрещна престация, поради
което заплащане по договора ще се дължи само срещу извършена работа. Основен
принцип на облигационното право е сключените договори да бъдат реално изпълнени
с оглед постигането на тези реални цели, които страните са преследвали със
сключването на договора. В конкретния случай това е охраната на обекта, предмет
на договора. Тъй като възложителят не е изпълнил своето задължение да осигури
необходимото ел. захранване, за да може изпълнителят да охранява обекта със СОТ
– така, както е договорено, последният е предприел действия по физическа охрана
на обекта с автопатрули, което се установява от показанията на свидетеля Р.. Не
може да се приеме, че показанията на този свидетел са оборени от показанията на
свидетеля Л., тъй като Л. сам е заявил, че е ходил до обекта от време на време
/без да уточни кога и колко пъти е станало това/, за да види какво става, като
самият свидетел не твърди, че е ходил там всеки ден или всяка нощ, за да може
да се направи извод, че след като не е виждал автопатрул на СОТ, то ответникът
не е охранявал обекта.
Въз основа на така приетото за установено следва да се приеме, че въпреки липсата на съдействие от страна на възложителя, изпълнителят е изпълнявал своите договорни задължения. Независимо от това, доколкото ищецът претендира заплащането на сумата на извъндоговорно основание, а безспорно се установи по делото, че през релевантния период страните са били обвързани от валидна облигационна връзка, само на това основание предявеният иск се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение и се присъединява към тях.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 360 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1632/10.12.2019 г., постановено по гр.д. № 1470/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА „К.Б.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., с. Л., С.
община, ул. „Л.“ № 6, представляван от управителя М.Ц., да заплати на „Р.С.“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.“ № 2,
представляван от управителя И. Д.Н., разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: