Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.02.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10051 по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10051/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „А.-96“
ЕООД ЕИК*******от с.Чепинци-СО срещу решение №107084 от 05.05.2019 г постановено
по гр.д.№86612/17 г на СРС , 145 състав , в частта , с което е признато за установено по искове с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.372
ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД на „М.Т. „ ЕООД *** ЕИК*******срещу въззивника , че
последният дължи сумата от 11 930,65 лв ,
представляваща сбор от изискуеми
и непогасени вземания
за заплащане на възнаграждение за
извършени международни превози на стоки
от Руска Федерация до Република България, съгласно шест товарителници от 25.07.2012г.,
07.08.2015г., 07.10.2015г., 08.10.2015г., 09.10.2015г. и фактури №0..1654 от 14.08.2012г.,№0..5344
от 14.08.2015г., №0..5345 от 14.08.2015г., №0..5664 от 19.10.2015г., №0..5665
от 19.10.2015г. и №0..5667 от 19.10.2015г.,
ведно със законната лихва от 03.05.2017 г. до изплащане на задължението,
както и лихви за забава върху посочената главница от 2207,87 лв. за периода от 02.05.2014г. до 02.05.2017г., за които
суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 15.05.2017г. по ч.гр.д.№27501/2017г.,
съгласно описа на СРС, 145-ти с-в .
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС , тъй
като при превоза на
стоката /строителни материали/ значителна част от нея е била повредена и за
това носи отговорност ищецът по чл.17 §1 CMR. Страните са били в трайни търговски
отношения и по товарителници № 470/24.04.2015 г. за сумата от 3 539,66 лв., №
512/02.06.2015 г. за сумата от 1 901,07 лв., № 540/06.08.2015 г. за сумата от
563 лв., № 805/06.07.2015 г. за сумата от 245,34 лв., № 6050241/05.06.2015 г.
за сумата от 1 009,21 лв., № 449/07.08.2015 г. за сумата от 2 465,32 лв., №
456/07.08.2015 г. за сумата от 1 637,42 лв ; и е констатирано от въззивника , „Х.“
ООД и от „Б.“ АД причината за щетите. Същият факт се установява и от разпитания
свидетел на въззивника , а „Х.“ ООД е удържало сумата от 11361,02 лева за
щетите . Въззивникът е заплатил суми по посочените товарителници , но е в
правото си да прихване вземанията от възнагражденията за процесния превоз .
Въззивникът е вписал рекламации в товарителниците и е изпратил по имейл
документите на ищеца , но последният не е възстановил сумите . Ищецът като
превозвач не е възразил срещу начина на пакетиране на стоките и е приел стоката
без забележки , поради което носи отговорност за настъпилите щети по чл.17 §4
„и“ и „в“ от Конвенцията . Превозът на стоката е извършен с хладилни
полуремаркета , в които няма колани или необходимите укрепващи елементи , в
противоречие с уговореното между страните . В случая няма грешка , нито
нареждане на правоимащия , нито присъщ недостатък на стоката , който да е довел
до повреждането й . Ищецът не е изпълнил
задълженията си по чл.17 §3 „в“ от Конвенцията да следи за натоварването и да
вземе мерки за укрепване на товара с грижата на добрия търговец . Евентуално
СРС е следвало да уважи възражението за съдебно прихващане ,
респ.възражението за погасителна давност за сумата от 2100 лева по
фактура №1654 от 14.08.2012 г . Вземането за лихви за забава е погасено изцяло
по давност /и след 02.05.2014 г / , а и не е установено в процесния размер с
оглед чл.303а ал.3 ТЗ . Липсата на протоколи за брак от третото лице „Х.“ ООД е
неотносима , а при процесните стоки е установена 50 % липса на търговски и
технологични качества .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба като нередовна и неоснователна . Недоказано е твърдението , че превозваната
стока е била увредена и не е ясно в каква степен . Освен това според
неоспорената от ответника СТЕ причина за щетите е неправилното опаковане на
стоката , а не самият превоз. Превозите са извършени с хладилни камиони и
укрепването е извършено по обичайния начин – със стабилизиращи и укрепителни
алуминиеви елементи – като ответникът не е възразил срещу това . Съгласно
чл.370 ал.1 ТЗ и чл.17 т.4 б.б,в от Конвенцията овародателят е длъжен да
предаде товара в състояние да издържи превоза , а според ал.3 ако опаковката е
явно неподходяща превозвачът приема товара ако товародателят заяви писмено , че
евентуални вреди ще са за негова сметка. Не е настъпило извънсъдебно прихващане
с вземания на ответника за рекламации за повредени стоки , защото липсват
такива вземания , а и последните не са изискуеми и ликвидни . Споразуменията
между ответника и „Х.“ ООД не обвързват въззивника и вземанията не са доказани
. Вземането по фактура №1654 от 14.08.2012 г не е погасено , защото не е
изтекъл 5-годишен давностен срок .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.05.2019 г и е обжалвано в срок на 27.05.2019 г.
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
По делото е
установено от фактическа страна следното .
Ищецът представя
процесните фактури и товарителници (CMR) , според които по заявки на ответника е
извършил международен транспорт на товари на хидроизолационни материали от
Руска Федерация до РБ с изпращач в гр.Рязан и получател „Х.“ ООД , като договореното навло за всички
превози е било в размер на 15 008,48 лв. без ДДС. Тези обстоятелства не се
оспорват от ответното дружество, както и твърдението на ищеца, че по фактури №0..5344
от 14.08.2015г. и №0..5664 от 19.10.2015 г има частично плащане на задълженията
от ответника в общ размер на 3077,82 лв. От товарителница от 07.08.2015г. е
видно, че получателят на стоката е имал възражение относно целостта на 7 от
доставените палета.
Видно от
Договор за превоз на товари от 04.03.2015 г ответното дружество в качеството
на превозвач и „Х.“ ООД като товародател са сключили договор за превоз на
товари, съгласно който задължение на товародателя
е да натовари стоките в подходяща за съответния вид превоз опаковка, както и да
я укрепи със свои средства и за своя сметка. Съгласно чл.17 от него
превозвачът няма право да предава товара на друг превозвач за извършване на
превоза, освен с изричното съгласие на товародателя, а в противен случай
отговаря за действията им до доставянето на товара солидарно с тях.
От заявки за транспорт, товарителници (CMR), фактури,
аварийни протоколи и Рекламации се
установява, че през 2015 г между страните по делото са съществували трайни
търговски взаимоотношения във връзка с възлагане извършването на международни
превози на товари за сметка на „Х.“ ООД ,
при осъществяването на които са констатирани повреди на транспортираните стоки,
предизвикани от изместване и приплъзване на товара в палетите, предвид наклон
на пътя при шосейния превоз, въпреки, че товарът е бил осигурен със
стабилизиращи и укрепителни елементи.
Според разпитания пред СРС свидетелГ., същият е извършил
дейността по приемане на товарите,
предназначени за „Х.“ ООД и при приемане на транспортираната стока от ищцовото
дружество през лятото на 2015г. са констатирани паднали ролки битумна
хидроизолация. Разтоварването на камиона се преустановило до пристигането на
служители на „Б. “, които са направили оглед
на щетите. Огледите са извършени в присъствието на шофьорите на камионите,
които уведомявали за това незабавно управителя на ищеца . Ищцовото дружество
извършвало превозите предимно с хладилни камиони, а стоката е следвало да бъде
укрепена с минимум 10 колана. Между представители на дружеството, в което той работи и страните в
процеса, през лятото на 2015г. била проведена среща за уреждане на проблема с
щетите, но нямало резултат, поради което
„Х.“ ООД преустановил съвместната си работа с ищеца .
Според разпитания пред СРС свидетел М.същият е
служител на ищеца на длъжността „координатор спедиция“ , като ищецът разполага
с 30 камиона, от които 25 - хладилни и 5- брезентови. Ищцът извършвал услуги по
транспорт на хидроизолация от Русия до България
по поръчка на ответника . Последният предявил рекламации спрямо ищеца за
паднали при транспорта палети, като това е ставало след уведомяване на
свидетеля М.от свидетеляГ., който приемал стоките. Договорката между ответника
и ищеца била , че дори да има подобни щети, предвид характеристиката на
превозваните материали, спрямо превозвача да не бъдат предявявани претенции.
Според свидетеля проблемите при тези
превози възниквали от некачествената опаковка на товара. За този проблем
били уведомени управителите на „Х.“ ООД “ и на ответника при среща , на което
свидетелят е присъствал заедно с управителя на ищеца . Той сочи, че повредената
стока са отбелязва на мястото на разтоварване на адреса на „Х.“ ООД и се съставил
протокол от „Б. “ .
Според изслушаната пред СРС съдебно-счетоводна експертиза процесните фактури са осчетоводени
както в счетоводството на ищеца , така и в това на ответника , а размерът на
непогасеното задължение по тях и в двете счетоводства е отразен на стойност от 11
930,65 лв. Размерът на мораторната лихва върху главниците по фактурите за
периода от 02.05.2014г. до 02.05.2017г. е 2 207,87 лв.
Според изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза за транспортирането на хидроизолация
няма специфични изисквания, не е необходимо тези стоки да бъдат превозвани при
температурен режим, но при екстремно високи температури хидроизолационният
материал се размеква и става по-гъвкав, а при по-ниски е крехък и чуплив. На
вещото лице не са били предоставени
съответните протоколи за бракуване на повредените стоки след
транспортирането им от ищеца , поради което вещото лице не може да отговори
дали има съставени протоколи за обезценка на стоката. В представените от ответника
заявки-договори е посочено, че превозното средство следва да разполага с минимум 10 колана, чрез които стоката да бъде
укрепена, но не е посочено кой следва да я укрепи.За осъществяваните от ищеца
превози са били използвани пет камиона с
хладилни полуремаркета и един с бордово полуремарке. Според вещото лице
тези товари е следвало да бъдат укрепени със стабилизиращи и укрепителни
алуминиеви елементи за хладилните полуремаркета и / или укрепващи колани за
бордовите полуремаркета. Подготовката на товара за транспорт при производителя
е също толкова важна, колкото и укрепването й в товарното помещение. В конкретния случай, всяка една ролка
хидроизолация не отговаря на правилата за стабилност на преобръщане на
товарната единица, защото диаметъра на основата й , разделен на височината, е
по-малко от 0,5. Затова ролките са били укрепени от производителя към пале и
обвити с дебелостенен, непрозрачен термосвиваем полиетиленов пакет. Така
подготвено всяко пале, представлява една транспортна единица. Според вещото
лице, предвид посоченото в аварийните протоколи, проблемът с повреждането на
материала може би възниква в самата
транспортна единица, а не поради нейното укрепване, защото фиксирането на
ролките към палето се извършва посредством поставения от производителя
дебелостенен термосвиваем полиетиленов пакет. В голяма част от хладилните
полуремаркета поставянето на укрепващи колани е невъзможно, затова товарът
следва да бъде укрепен със стабилизиращи и укрепителни алуминиеви елементи,
които се контрират в страниците на полуремаркето или в тавана и пода. В хладилните
полуремаркета при равни други условия с бордовите и без товарното помещение да
е на температурен режим, температурата би била по-постоянна. В процесните
случаи стоките са били укрепвани с колани, когато са превозвани с бордови
полуремаркета и със стабилизиращи и укрепителни алуминиеви елементи, когато е
превозвана с хладилни, като причина за уврежданията й са по-скоро пропуски в
подготовката им за превоз.
При така установеното от фактическа страна ,
СРС е приел от правна страна следното :
Правоотношението, възникнало между ответника и „Х.“ ООД по договора за
превоз на товари от 04.03.2015 г е между
спедитор и доверител по спедиционен договор, по който ответното дружество
се е задължило срещу възнаграждение да
сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. Самите договори
за превоз на товари са сключени от спедитора-ответник , като в този случай има
правата и задълженията на товародател, и ищеца като превозвач .
Товарните
превози, осъществявани от ищцовото дружество и възложени му от ответното, са
международни, поради което по отношение на тях приложение намира Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR). Съгласно чл.17, параграф 4, б.“б“ и „в“ превозвачът
се освобождава от отговорност, когато липсата или повредата произтичат от
особените рискове, дължащи се на липса
или дефект на опаковката, при стоки, които поради самото си естество са
изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са лошо
опаковани, пакетиране, натоварване,
подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица,
действащи за сметка на изпращача или получателя. Според чл.18, параграф 2 от
Конвенцията,когато превозвачът установи, че предвид конкретните фактически
обстоятелства липсата или повредата е могла да произлезе от един или повече от
особените рискове, предвидени в чл. 17, параграф 4, каквито са липсата или
дефект в опаковката и пакетирането й от изпращача, се счита, че тя произлиза от
тях.
От заключението на вещото лице по приетата и
неоспорена съдебно-техническа експертиза се установи, че повредата на
превозваните хидроизолационни ролки вероятно е произлязла от недоброто
фиксиране на ролките към палето посредством поставения от производителя
дебелостенен термосвиваем полиетиленов пакет. Това означава, че вредите най-вероятно са произлезли от дефект на
опаковката или лошото опаковане на превозваните стоки, при което
превозвачът не отговаря за повредата на товара. Неоснователни са възраженията
на ответника , че преди завеждане на делото то е осъществявало прихващания
на претендираните вземания за навло със свои насрещни вземания за рекламации
във връзка с повреди на превозвани стоки от Русия до България по други договори
за превоз. След като подобни вземания не са съществували, не е възможно с тях
да бъде извършвано прихващане, най-малкото защото не са били ликвидни и
изискуеми. Отделно от това, от представените и приети доказателства,
включително и приложената по делото имейл кореспонденция, не се установи, че
ответното дружество е отправяло подобни волеизявления за прихващане спрямо
ищцовото дружество. Превозвачът не отговаря за настъпилите повреди на стоката
при транспортирането й , поради което неоснователно е и съдебно предявеното
възражение за прихващане от ответното дружество на насрещни вземанията на
ответното дружество по предявени рекламации от
ответника към ищеца във връзка с увредена стока при превоз на товари
през 2015г. , със сумата от 11 361,02 лв.
По отношение на вземането , възникнало във връзка
договор за превоз от 2012г., не е налице
посочена в отговора на исковата молба привидно основателна причина, поради
която ответното дружество не е заплатило до 2015г., когато са осъществени
останалите превози, дължимото навло. Предвид това, а и поради обстоятелството,
че СРС кредитира показанията на
свидетеля М., при сключването на договорите за превоз между страните по делото,
поради специфичните свойства на стоките, които е следвало да бъдат превозвани,
между тях е постигната договореност,
превозвачът да не носи отговорност за евентуалната повреда на стоките при
превоза им. И на това основание, СРС е счел за неоснователни възраженията
за прихващане, въведени в процеса от ответното дружество.
Според СРС неоснователно е и възражението за погасяване по давност на вземането в размер на 2 100 лв.,
претендирано от ищеца по Фактура № 1654/14.08.2012г., тъй като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е депозирано в съда на 02.05.2017г., т.е.
преди изтичане на 5 годишния срок от настъпване на изискуемостта на това
вземане. Основателно е
възражението за погасяване по давност на вземането за мораторна лихва върху
главницата от 2100 лв. за периода от 29.08.2012г. до 01.05.2014г. в размер на
358,25 лв.
Решението на
СРС е частично неправилно .
Настоящият съд споделя водещите мотиви на
първоинстанционния съд . Недоказани са възраженията на ответника по чл.17 §1 CMR , че по процесните и по други превози значителна част
от нея е била повредена , като за това носи отговорност ищецът. Съгласно чл.17,
параграф 4, б.“б“ и „в“ превозвачът се освобождава от отговорност, когато
липсата или повредата се дължат на липса
или дефект на опаковката на стоката . Тези обстоятелства са установени в
случая от СТЕ , според която предвид посоченото в аварийните протоколи,
проблемът с повреждането на материала по-скоро е възникнал от товара , защото фиксирането на ролките към палето се
извършва посредством поставения от производителя дебелостенен термосвиваем
полиетиленов пакет , който не е достатъчно здрав и устойчив . Същото се твърди
и от свидетеля М., според който проблемите
при превозите е възникнала от некачествената
опаковка на товара. Ответникът е бил наясно с вида на превозните средства ,
както и многократно са установявани проблеми при транспорта , но въпреки това
ответникът е настоявал за извършваните превози и заплатил много от тях /от
визираните във възраженията му други превози / . Не следва друго от това , че ищецът-превозвач
не е възразил срещу начина на пакетиране на стоките и е приел стоката без
забележки . Дефектите на опаковката не са били очевидни и трябва да се приеме ,
че ищецът е положил дължимата грижа при превоза , включително при натоварване и
усрепване на товара .
Освен изложеното , възраженията на ответника за
извънсъдебно и съдебно прихващане не са
доказани и като размер . Съставените между ответника и „Х.“ ООД частни
документи за стойността на увредената стока са изрично оспорени от ищеца
и не обвързват последния. Стойността на щетите не е установена нито от СТЕ ,
нито с други доказателствени средства .
Неправилно СРС е отхвърлил възражението за погасителна давност за
сумата от 2100 лева по фактура №1654 от 14.08.2012 г . Видно от мотивите на
решението в случая е приложима Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз (CMR). Същата е специален закон и урежда
специална кратка погасителна давност за вземанията чл.32 ал.1 б.В от
Конвенцията , която е едногодишна и тече от сключване на договора .
Давността е приложима и по отношение на превозното възнаграждение – решение
№81 от 27.05.2010 г по т.д. № 851/2009 г, ТК , І ТО на ВКС и решение №62 от 25.01.2002
г по гр.д. № 891/2001 г, V ГО на ВКС . До подаване на процесното заявление
за издаване на заповед за изпълнение искът за тази сума е погасен по давност .
След частична отмяна на решението на СРС исковете за главница трябва да се
отхвърлят за разликата над 9830,65 лева до 11 930,65 лева .
С оглед погасяване на
главницата погасена по давност е и лихвата за забава върху сумата от 2100 лева
за периода 02.05.2014 г – 20.04.2017 г в размер на 633,74 лева . Неоснователни
са доводите на въззивника , че погасени по давност са всички претендирани лихви
. В отговора на исковата молба липсва подобно възражение и същото е
преклудирано – изрично е посочено в отговора , че се възразява само за периода
29.08.2012 г – 02.05.2014 г .
Що се касае до посочване от
ищеца на лихви претендирани от 02.05.2014г. до 02.05.2017г., то е налице посочване
на общ период на претенция за лихвите по отделните фактури , което не
означава , че са претендирани лихви от 2014 г за фактурите издавани през 2015 г
. Само за пълнота трябва да се отбележи , че СРС не е съобразил , че
заявлението за издаване по пощата е подадено по пощата на 21.04.2017 г ,
поради което не са погасени по давност суми от 21.04.2014 г до 25.01.2017 г , а
не от 02.05.2014 г до 25.01.2017 г . Липсва обаче жалба на ищеца в тази част и
не следва да се влошава положението на жалбоподателя .
След частична отмяна на
решението на СРС исковете за лихви за забава трябва да се отхвърлят за
разликата над 1574,13 лева до 2207,87 лева . Решението на СРС трябва
да се измени в частта за разноските , като на ищеца се присъдят общо 2170,20
лева разноски пред СРС и в заповедното производство , а не 2690,19 лева ; а на
ответника се присъдят още 359,21 лева разноски пред СРС . В останалата част решението на СРС трябва да
се потвърди . С оглед изхода на делото
пред СГС разноски по компенсация се дължат от въззивника в размер на 913,23
лева . Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на въззиваемата страна в размер на 1200 лева , тъй като делото е с фактическа и
правна сложност .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №107084 от 05.05.2019 г постановено
по гр.д.№86612/17 г на СРС , 145 състав , в частта , с което е признато за установено по искове с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.Конвенция за договора за международен автомобилен превоз (CMR) , чл.372 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД на „М.Т. „ ЕООД *** ЕИК*******срещу
„А.-96“ ЕООД ЕИК*******от с.Чепинци-СО , че последният дължи разликата над 9830,65
лева до 11 930,65 лева сбор
от вземания за
заплащане на възнаграждения за извършени международни превози
на стоки от Руска Федерация до Република България, съгласно шест товарителници от 25.07.2012г.,
07.08.2015г., 07.10.2015г., 08.10.2015г., 09.10.2015г. и фактури №0..1654 от
14.08.2012г.,№0..5344 от 14.08.2015г., №0..5345 от 14.08.2015г., №0..5664 от
19.10.2015г., №0..5665 от 19.10.2015г. и №0..5667 от 19.10.2015г., ведно със законната лихва от 03.05.2017 г до
изплащане на задълженията ; както и дължи разликата
над 1574,13 лева до 2207,87 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода от
02.05.2014г. до 02.05.2017г., за които суми е издадена /частично/ заповед за
изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
15.05.2017г. по ч.гр.д.№27501/2017г., съгласно описа на СРС, 145-ти с-в ; както
и в частта , в която „А.-96“ ЕООД ЕИК*******от с.Чепинци-СО е осъдено да
заплати разноски пред СРС и в заповедното производство над 2170,20 лева до 2690,19 лева; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ искове с
правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.Конвенция за договора за международен автомобилен превоз (CMR) , чл.372 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД на „М.Т. „ ЕООД *** ЕИК*******срещу
„А.-96“ ЕООД ЕИК*******от с.Чепинци-СО , в частта , че последният дължи разликата
над 9830,65 лева до 11 930,65 лева сбор от вземания за заплащане на
възнаграждения за извършени международни
превози на стоки от
Руска Федерация до Република България,
съгласно шест товарителници от 25.07.2012г., 07.08.2015г., 07.10.2015г.,
08.10.2015г., 09.10.2015г. и фактури №0..1654 от 14.08.2012г.,№0..5344 от
14.08.2015г., №0..5345 от 14.08.2015г., №0..5664 от 19.10.2015г., №0..5665 от
19.10.2015г. и №0..5667 от 19.10.2015г.,
ведно със законната лихва от 03.05.2017 г до изплащане на задълженията ;
както и разликата над 1574,13 лева до 2207,87 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода от
02.05.2014г. до 02.05.2017г., за които суми е издадена /частично/ заповед за
изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
15.05.2017г. по ч.гр.д.№27501/2017г., съгласно описа на СРС, 145-ти с-в .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
по-горе решение на СРС в частта , в която исковете за главници са уважени за
размера от 9830,65 лева възнаграждения за извършени международни превози на стоки
от Руска Федерация до Република
България , ведно със законната лихва от 03.05.2017 г до изплащане на задълженията
, както и в частта , в която исковете за лихви за забава са уважени за размера
от 1574,13 лева за периода от 02.05.2014г. до 02.05.2017г., за които
суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 15.05.2017г. по ч.гр.д.№27501/2017г.,
съгласно описа на СРС, 145-ти с-в ; както и в частта , в която е
отхвърлено възражението за прихващане на ответника „А.-96“ ЕООД ; на ищеца за присъдени 2170,20
лева разноски пред СРС и в заповедното производство и на ответника са
присъдени 5,15 лева разноски пред
СРС.
ОСЪЖДА „М.Т. „ ЕООД
*** ЕИК*******да заплати на „А.-96“ ЕООД ЕИК*******от с.Чепинци-СО допълнително
още 359,21 лева разноски пред СРС ; както и сумата от 913,23 лева
.
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.