МОТИВИ по
НОХД №736/2016. на СГС,
НК, 12 състав
Повдигнато е и е внесено в съда обвинение срещу К.К.И., за това, че на 18.08.2015г.
около 13,50ч. в гр.С., на бул.’’М.Л.” в близост до №88, отнел чужди движими
вещи - две златни висулки: златна висулка с оранжев камък с крушовидна форма,
14 карата, с тегло 6 гр., на обща стойност 300 лв. и златна висулка във формата
на четирилистна детелина, 14 карата, с тегло 7 гр., на стойност 350 лв., всичко
на обща стойност 650 лв., от владението на Н.Н.Ц.-К. с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила - сграбчил за дрехите Ц.-К. в
областта на гърдите и я повалил на земята, след което отнел /издърпал/ златните
висулки от врата й, като грабежът е придружен със средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на пета предкиткова /дланна/ кост на дясната ръка,
което е причинило на пострадалата трайно затруднение в движението на десния
горен крайник – престъпление по чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1, пр.1 НК.
В
съдебното производство, пострадалата Н.Н.Ц.-К. е конституирана като ГИ и ЧО, като е приет за
съвместно разглеждане граждански иск за причинените на пострадалата имуществени
и неимуществени вреди на обща стойност от 30 650 лева, от които
30 000 лева, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от нея болки и страдания, в следствие на причинената й средна
телесна повреда, която е в пряка причинна връзка с престъпното деяние и 650
лева, за причинените от престъплението имуществени вреди.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия, счита, че деянието е доказано по безспорен начин,
пледира на подсъдимия И. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от 5 години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим съгласно
разпоредбите на ЗИНЗС.
По
отношение на гражданския иск, моли да бъде уважен в пълня му предявен размер,
тъй като е налице причинно-следствена връзка между престъпното деяние и
причинения с него престъпен резултат.
Повереникът
на ЧО и ГИ – адв.А., пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по
обвинението, за което е предаден на съд, намира обвинението за доказано по
изискуемия от закона несъмнен начин, не излага становище по наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия в случай, че бъде признат за виновен по
възведеното му обвинение, намира, че гражданският иск, предявен от
доверителката й трябва да бъде уважен изцяло, като бъдат взети предвид претърпените от пострадалата болки и
страдания, както и че лечението й е продължило дълго във времето, а и към
момента, доверителката й продължава да изпитва болки и неудобства от
причиненото й нараняване, изпълващо признаците на средна телесна повреда.
Защитникът на подсъдимия – адв.Х., пледира за
недоказаност на обвинението от обективна страна, излага доводи за недоказаност
досежно авторството на деянието, прави подробен анализ на доказателствената
съвкупност, като намира, че разпознаването, извършено в досъдебното
производство е опорочено и същото не съставлява годно доказателствено средство,
счита, че от изготвената СМЕ не се установява нанесеното на пострадалата
нараняване да съставлява средна телесна повреда, тъй като не е налице трайно
затруднение на движението на горен десен крайник, съответно деянието е
неправилно квалифицирано по чл.199, ал.1, т.3 от НК, намира, че изготвената
съдебно-морфологична и антропологична експертиза е некомпетентно изготвена, не
е отговорено в пълен обем на поставените в съдебно заседание въпроси към вещите
лица, не са посочени използваните научни методи и източници на информация,
сочи, че изследваните по делото записи от охранителни камери са
незаконосъобразно приобщени по делото, съответно същите не могат да бъдат годно
доказателствено средство, поради което намира, че обвинението е недоказано, а
подзащитният й следва да бъде оправдан.
За предявения и приет за съвместно разглеждане в
наказателното производство, гражданския иск, намира, че е неоснователен и
недоказан.
Подсъдимият К.К.И.,
не дава обяснения в хода на съдебното следствие, в лична защита заявява, че не
се признава за виновен по предявеното му обвинение, отрича да е извършил деянието,
описано в обвинителния акт.
В последната си дума, моли за нещо по-леко, по преценка
на съда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намери за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К.К. И. е роден на ***г. в гр.Г.О., българин, български
гражданин, с начално образование, осъждан, неженен, безработен, с постоянен
адрес:***, с ЕГН: **********.
На 18.08.2015г. свидетелката Н.Н.Ц.-К. била по работа в гр.С.. Около 13.40ч., свидетелката К., се била отправила към Централна автогара, за да се качи на автобус до гр.В.,
като се движела пеш по бул.”М.Л.”. На врата си носела два тънки златни
синджира, като на всеки от тях имало по една златна висулка. Едната златна
висулка била с
оранжев камък с крушовидна форма, 14 карата, с тегло 6 гр., а другата била във формата на четирилистна детелина, 14 карата, с
тегло 7 гр.
Тъй като автобусът за гр.В., тръгвал в 14.00ч., свидетелката
често поглеждала часовника си. Около 13.50ч., Н.К. ***, когато подсъдимият И.
се нахвърлил върху нея ляво-странично откъм гърба й и пресягайки се, с лява
ръка сграбчил дрехата й в областта на гърдите заедно със златните синджири,
като при сграбчването завъртял свидетелката в посока към себе си и я съборил на
тротоара. В момента на падането, подсъдимият скъсал и издърпал златните
синджири от врата на К., която викала за помощ, а И. заедно с отнетите вещи
избягал от местопрестъплението.
При завъртането и преди да падне на земята, свидетелката
успяла да възприеме подсъдимия в лице, от близко разстояние и впоследствие го
описала като млад мъж от ромски произход, среден на ръст, с тъмна коса,
остригана отстрани и надигната отгоре и тъмни очи, леко удължено лице с малка
брадичка отстрани на устните, облечен с черна тениска с къс ръкав и бели
надписи отпред /реклама на марково уиски/, с долнище на дълъг черен анцуг с
бели кантове отстрани, обут с черни маратонки с бели кантове.
В следствие на събарянето, причинено от подсъдимия,
свидетелката получила счупване на пета предкиткова /дланна/
кост на дясната ръка, което причинило на пострадалата трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период повече от 30 дни.
След бягството на подсъдимия, свидетелката се изправила,
огледала се и видяла единият от синджирите, закачен на бронята на джип,
паркиран в близост до мястото на падането й, а другият бил под бронята на същия
джип. Подсъдимият И. успял да отнеме само двете златни висулки.
След деянието, свидетелката К. била отведена във второ
РУ-СДВР, където подала жалба за случилото се, след което се върнала на
местопрестъплението, придружена от полицейски служител и посочила точно мястото,
на което било извършено деянието.
Още същия ден, пострадалата Н.К. посетила УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов”, където около 16.20ч. бил извършен преглед, при който били
констатирани описаните наранявания, получени от пострадалата.
На 28.08.2015г., пострадалата К. разпознала подсъдимия по
снимки.
От заключението на СОЕ се установява, че отнетите от
свидетелката Н.-К., движими вещи са на обща стойност 650 лева.
По доказателствата:
Изложената по-горе
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите Н.Н.Ц.-К., И. П. Г., Л.А.М., Д.А.Е. и И.Б.П., дадени в хода на
съдебното следствие, приетите и приобщени заключения на СОЕ /л.28-29 ДП/, СМЕ
/л.32-33 ДП/, ВТЕ /л.44-47 ДП/, съдебно-морфологична и антропологична
експертиза и фотоалбум към нея /л.168 -182 от съдебно дело/, допълнителна съдебно-морфологична
и антропологична експертиза и фотоалбум към нея /л.209-214 от съдебно дело/,
снимка на подсъдимия от криминалистическа регистрация от 04.09.2015г. /л.208
съдебно дело/, както и от писмените доказателства и доказателствени средства,
събрани на досъдебното производство и в хода на съдебното производство - протокол
за разпознаване /л.9 ДП/, фото-албум за разпознаване на лица /л.10-15 ДП/, копие
от ежедневна книга за погребения за гробищен парк „Драгалевци” /л.18 ДП/, копие
от амбулаторна книга /л.36-39 ДП/, лист за преглед на пациент /л.39 – 41 ДП/,
справка за работни дни, издадена от „С.” ЕООД /л.48 от съдебно дело/, копие на
ежедневна книга за погребения в гробищен парк „С.” /л.51 от съдебно дело/,
рентгенови снимки /л.93-94 от съдебно дело/, веществено доказателство – оптичен
носител /л.47 ДП/, предявен на страните по реда на чл.284 НПК и извършен оглед
по реда на чл.285 НПК, придружително писмо от О.Б. АД с изх.№3087/20.08.2015г.
/л.51 ДП/, справка за съдимост, ведно с бюлетини /л.12-14 от съдебно дело/.
От посочения доказателствен материал не се констатират съществени
противоречия.
Съдът, за да възприеме описаната фактическа обстановка и при
изграждане на правните си изводи, не взе предвид показанията на свидетелите А.Н.Н.,
М.Я.Д., В.Т.С. и Л.М.А., тъй като от техните показания не се установиха факти и
обстоятелства от предмета на доказване по делото.
От показанията на свидетелката Н.Н.Ц.-К., се установяват
времето, мястото, начинът на извършване на инкриминираното деяние, установява
се по кои признаци и белези е разпознала подсъдимия, както и как е било
извършено разпознаването. Установяват се още претърпените от нея болки,
страдания и неудобства, причинени й в следствие на счупването на
пета предкиткова /дланна/ кост на дясната ръка, периода на лечение и състоянието й към момента на
провеждане на разпита й пред съдебния състав. В съдебно заседание свидетелката
дава подробни и последователни показания относно времето, в което е извършено
деянието, като посочва, че заявеният от нея час е точен, тъй като е отивала към
автогарата, за да се качи на автобуса за гр.В., който трябвало да тръгне в
14.00 часа, подробно описва действията на извършителя по отнемане на
инкриминираните вещи, упражнената от него сила за отнемането им, начинът по
който я е завъртял, падането й на земята в следствие на оказаната сила, в кой
момент визуално е възприела лицето, осъществило процесното деяние, както и
какво й е направило впечатление във външния му вид, а също и по какво го е
разпознала на ДП, сочи че разпознаването е било извършено по снимки, като
потвърждава, че извършителят на деянието и подсъдимият са едно и също лице.
По реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 НПК, са прочетени показанията на
свидетелката, в частта, в която описва извършителя, съдържащи се в протокол за
разпит на л.8 от ДП.
На основание чл.283 НПК, съдът е предявил на свидетелката
протокол за разпознаване на лица, находящ се на л.9 от ДП, като на основание
чл.284 НПК, е предявен фотоалбум, по който е извършено разпознаването, находящ
се на л.10-15 от ДП.
След извършване на посочените процесуално-следствени
действия, свидетелката К. категорично потвърждава описанието на извършителя,
което е дала пред разследващия орган, категорично заявява, че предявеният й
фотоалбум е същият, по който е разпознала подсъдимия.
Съдът изцяло кредитира показанията на пострадалата К.,
тъй като са последователни, не съдържат вътрешни противоречия, подробни са и се
подкрепят от останалите доказателства по делото, свидетелката пряко и
непосредствено е възприела извършителя на инкриминираното деяние, възприела го
е от близко разстояние и макар и за кратко, дава подробно описание на външния
му вид, сравнително точно определя височината му, като описанието, което дава е
идентично с даденото от нея пред разследващия полицай, непосредствено преди да
бъде извършено разпознаването. Посочва и каква е причината за не толкова
подробното описание на извършителя, което е дала при първоначалния разпит,
проведен непосредствено след деянието, като твърди, че това се дължи на шока от
преживяното и уточнява, че след като се е поуспокоила си е спомнила как
изглежда нападателя.
В отговор на възраженията на защитника, че именно при
този първи разпит, свидетелката не описва подробно извършителя, а описанието
става по-детайлно преди разпознаването на подсъдимия, следва да се посочи, че в
съдебно заседание пострадалата К. изтъква като причина първоначалния стрес, в
който все още е била след деянието, като съвсем логично обяснява, че след като
се е поуспокоила, си е спомнила как изглежда извършителя, когото е възприела в
лице и от близко разстояние. По тази причина, наведените от защитника съмнения,
че пострадалата не е разпознала сама подсъдимия, а е била по някакъв начин
насочена от разследващите органи, се явяват неоснователни и ненамиращи опора в
материалите по делото.
Свидетелката И. П. Г. работи на длъжност „главен
специалист погребална дейност” към гробищни паркове „С.” и „Драгалевци”.
Свидетелката е разпитана в това си качество, както в ДП, така и в съдебната
фаза на процеса. Свидетелката Г. не е сред лицата, възприели факти и обстоятелства, свързани пряко
с инкриминираното деяние. Разпитът й в качеството на свидетел е бил наложителен
с оглед твърденията на привлечения към наказателна отговорност К.И., че на
инкриминираната дата е бил на работа в гробищния парк „Драгалевци” заедно с
баща си. В тази връзка свидетелката Г. още в ДП е представила копие от графика
на погребенията, извършени през м.август 2015г. Видно от представения график на
процесната дата в гробищен парк „Драгалевци” не е имало погребения. Разпитана в
съдебно заседание, свидетелката Г. дава подробни показания във връзка с
дейността на работниците, които изкопават гробовете и начина на работа в двата
гробищни парка, за които отговаря. Посочва, че познава подсъдимия като син на
техен служител, който е идвал периодично да помага на баща си при изкопаването
на гробове. Сочи още, че гробовете се изкопават в деня на погребението.
По делото е представен график на погребенията за м.август
2015г., извършени в гробищен парк „С.” /л.51 от съдебно дело/. Видно от
представения график, на инкриминираната дата не е имало погребения и в гробищен
парк „С.”.
Съдът изцяло кредитира като истинни и правдиви
показанията на свидетелката Г., тъй като същите са подробни, не съдържат
вътрешни противоречия, свидетелката не е сред кръга на лицата, които биха били
заинтересовани от изхода на делото, а и показанията й се подкрепят от
представените от нея писмени доказателства. Ето защо, съдът ги възприе изцяло и
ги използва при изграждане на правните си изводи.
Свидетелката Л.А.М. се намира в близки интимни отношения
с подсъдимия. В разпита си пред съда, свидетелката излага твърдения, че във
времето, в което не е на работа е винаги с подсъдимия. Посочва още, че при
разпита си в ДП, връщайки се назад във времето, била направила сметка, че на
инкриминираната дата е почивала и е била с подсъдимия. За проверка
достоверността на показанията на тази свидетелка, съдът е изискал график от
предприятието, в което свидетелката М. е трудово ангажирана. Служебната бележка
се съдържа на /л.48 от съдебно дело/.
Видно от цитираната справка, на 18.08.2015г. свидетелката Л.М. е била на
работа, следователно не е имало как да бъде с подсъдимия.
Съдът прие показанията на тази свидетелка с резерви,
изхождайки от отношенията, в които се намира с подсъдимия. Освен това,
изложените от нея твърдения, че на инкриминираната дата е била с подсъдимия,
категорично се опровергаха от приетата като писмено доказателство справка за
работни дни, издадена от „С.” ЕООД /л.48 от съдебно дело/, поради което съдът
не ги възприе при изграждане на правните си изводи. Съдът кредитира показанията
на свидетелката М. единствено в частта, в която сочи, че подсъдимият И. от
време на време ходи с баща си да копае гробове, като показанията й в тази им
част напълно съвпадат с показанията на свидетелката Г..
След преценка и анализ на показанията на свидетелките Г.
и М., съдът намери, че от показанията им и събраните във връзка с тях писмени
доказателства, по категоричен начин се установява, че на инкриминираната дата
подсъдимият не е бил нито на работа, нито е бил с приятелката си – свидетелката
М.. Направените от него първоначални твърдения, че на 18.08.2015г. е бил на работа,
а впоследствие, че е бил с приятелката си, са плод на усилията му да си създаде
алиби и по този начин да опровергае твърденията на свидетелката К., че именно той е автор на
инкриминираното деяние. В хода на цялото наказателно производство не се събра
нито едно доказателство в подкрепа на версията, лансирана от подсъдимия, че по
време на извършване на процесното деяние се е намирал на друго място, което да
изключи възможността именно той да е извършител на това престъпление, за което
е предаден на съд.
Като свидетели в съдебната фаза на процеса бяха разпитани
двете помени лица, присъствали при извършеното от пострадалата разпознаване.
Това са свидетелите Д.А.Е. и И.Б.П..
В показанията си пред съдебния състав, свидетелят И.П.
сочи, че през лятото на 2015г. е бил задържан за 24 часа в сградата на 02
РУ-СДВР, като на другата сутрин е бил качен в стая, в която е било извършено
разпознаване по снимки. Възприел е, че разпознаващото лице е жена, пострадала
от кражба или грабеж, като при влизането му в стаята пред жената не е имало
фотоалбум. Посочва, че фотоалбума е представен на жената впоследствие и е бил
на хартиен носител, както и че в стаята е присъствало при разпознаването и
друго лице, което е изпълнявало същите функции като него. Свидетелят заявява,
че с оглед на изминалото време не си спомня жената, която е разпознала извършителя по снимка, дали е
направила някакъв коментар, когато е посочила лицето.
От разпита на свидетеля Д.Е. се установява, че е участвал
като поемно лице през 2015г., но свидетелят твърди, че само се е подписал под
съответния документ, без да е разбрал пострадалата кой по какви белези е
разпознала. При разпита на този свидетел се установи, че същият говори трудно, изразява
се лошо и неразбираемо, което съдът отдава на ниското ниво на интелектуалното
му развитие. От показанията, дадени пред съдебния състав не се установи
свидетелят да е възприел по какъв начин е извършено съответното
процесуално-следствено действие и какъв е резултата от самото разпознаване.
Свидетелят сочи, че е бил извикан единствено, за да се подпише. След
предявяване на протокола за разпознаване на лица и предмети, свидетелят
посочва, че подписа за поемно лице под №1 е негов.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля И.П. в
цялост, тъй като са последователни и не съдържат противоречия. Свидетелят
изложи подробно фактите, за които има ясен спомен, като чистосърдечно заяви, че
не си спомня дали разпознаващото лице е направило коментар, когато е посочило
снимката на извършителя.
По отношение показанията на другото поемно лице –
свидетелят Д.Е., съдът ги възприе с резерви и частично, имайки предвид
непосредствено придобитите лични впечатления от този свидетел и липсата на
достатъчен набор от изразни средства, с които борави. Показанията на този
свидетел съдебният състав възприе като истинни и достоверни единствено по
отношение на обстоятелството, че подписът под №1 в протокола за разпознаване е
негов, като не кредитира показанията в останалата им част, тъй като са в
противоречие с изложеното от свидетеля П., че заедно с него в стаята, в която е
извършено разпознаването е имало и друго лице, което е изпълнявало същите
функции. Показанията на свидетеля П., съдът намери за последователни и
безпротиворечиви по отношение на фактите и обстоятелствата лично възприети от
свидетеля, за които е съхранил спомен.
Във връзка с показанията на свидетеля Е. са и
възраженията на защитника, че след като свидетелят не е възприел изцяло, лично и
непосредствено извършеното процесуално действие, то разпознаването е опорочено
и не следва да се приема като годно доказателствено средство, посредством което
се установяват факти и обстоятелства от значение за делото.
Съдът не споделя възраженията на защитника, че липсата на
възприятие от страна на едното поемно лице досежно отделните елементи на извършеното
процесуално действие, е съществен недостатък, водещ до опорочаване на
разпознаването. По-новата съдебна практика е категорична, че наличието и само
на едно поемно лице, което в цялост да е възприело извършеното от разследващия
орган процесуално-следствено действие, е напълно достатъчно, за да бъде спазена разпоредбата
на чл.137, ал.1 НПК и най-вече духа и смисъла на цитираната разпоредба, които
се изразяват в участието на незаинтересовани от изхода на делото лица, представители
на гражданствеността, които с присъствието си от започването до приключване на съответното
действие, да гарантират провеждането на процесуално-следственото действие при
стриктно спазване на процесуалния закон, който контрол следва да бъде
осъществен от тях, като в този смисъл е и възможността, дадена на поемните лица
да правят бележки, искания и възражения, свързани с действията, извършени от
разследващия орган.
Следващото възражение на защитата е, че разпознаването е
извършено в присъствието на помни лица, които не биха могли да се считат
непредубедени и незаинтересовани, тъй като свидетелят П. е бил задържан за 24
часа в същото полицейско управление, в което е извършено разпознаването, поради
което според защита е бил заинтересован да съдейства на разследващите органи.
Съдебният състав не възприе и това възражение за основателно
и намиращо някаква опора в доказателствата по делото. В показанията си пред
съда, свидетелят П. най-чистосърдечно заяви, че е бил задържан за 24 часа през
лятото на 2015г., във 02 РУ-СДВР и че именно тогава, след изтичане на срока на
задържането е бил изваден от арестните помещения и е бил качен, за да вземе
участие в разпознаване. Свидетелят не е имал друго процесуално качество в
производството, в което е взел участие като поемно лице. Твърденията на защита,
че само поради факта на задържането си, свидетелят следва да се счита
предубеден, не могат да бъдат споделени, тъй като П. не е бил в каквито и да
било отношения с пострадалата, нито е имал някакво процесуално качество във
връзка с това разследване. Нещо повече, в съдебно заседание свидетелят
добросъвестно посочва кои обстоятелства си спомня от извършеното следствено
действие и за кои вече няма спомен, поради което съдът намери, че твърденият от
защитника порок, свързан с предубеденост на поемното лице не е наличен.
По делото беше изготвена и приета съдебно-морфологична и
антропологична експертиза и фотоалбум към нея /л.168 -182 от съдебно дело/,
допълнителна съдебно-морфологична и антропологична експертиза и фотоалбум към
нея /л.209-214 от съдебно дело/. Съдът прие, че експертните заключения са
изготвени от компетентни вещи лица. Доктор А.А. е доктор на медицинските науки,
със специалност „съдебна медицина“, а вещото лице П.В. е специалист в областта
на криминалистиката. Както основната, така и допълнителната
съдебно-морфологична и антропологична експертизи са изготвени компетентно,
извършени са изключително подробни измервания на подсъдимия и на пострадалата,
направен е задълбочен анализ на записа от видеокамерите, респ. на заснетите на
записа лица, на установените от записа отличителни белези на лицата и на
установените резултати при прегледа и измерването на подсъдимия и на пострадалата.
Подробно са посочени всички общи белези и сходства, открити при прегледа на
подсъдимия и тези, установени от записа на лицето, което е заснето да извършва
инкриминираното деяние. Според съдебния състав, експертните заключения са подробни
и задълбочени, отговорено е на всички поставени въпроси, поради което и следва
да бъдат кредитирани в цялост.
От посочените експертизи се установяват изключително
много сходства и прилики между лицето от видеозаписа, извършител на деянието и
подсъдимия, които са подробно посочени в експертните заключения. От основната
съдебно-морфологична и антропологична експертиза се установява, че и
подсъдимият и лицето от видеозаписа са на възраст около 25 години, като
подсъдимият към датата на деянието е бил на навършени 26 години, и двете лица
имат слабо атлетично телосложение, и двете лица са с по-тъмен цвят на кожата от
пострадалата, което заключение съвпада с твърденията на пострадалата, че
извършителят на деянието е от ромски произход, и подсъдимият и лицето от
видеозаписа са с продълговато лице и изпъкнали скули, средно високо чело, и изразени несключени вежди, и двете лица са с
„орлова“ форма на носа, и при двете лица е налична характерна по-триъгълна
форма на дясната ушна мида, при лицето от видеозаписа е установено по-тъмно
оцветяване на кожата с форма на равнобедрен триъгълник, с връх насочен нагоре,
достигащ до основата на шията, а при подсъдимия е установена индигово синя
татуировка, наподобяваща крила на птица с върхове, насочени нагоре и достигащи
основата на шията, като при съпоставка на тези две констатации, както и
положението на канта на тениската в областта на шията на лицето от записа,
могат да причинят установената от записа „пигментация“, ръстът на лицето от
видеозаписа е малко по-висок от ръста на пострадалата, като с допълнителната
съдебно-морфологична и антропологична експертиза, се установява, че ръстът на
подсъдимия с обувки е с 1-1.5 см. по-висок от ръста на пострадалата. В
заключение вещите лица посочват, че между подсъдимия и лицето от видеозаписа са
налични редица сходства и прилики, което води експертите на извода, че с много
голяма вероятност, лицето от видеозаписа и подсъдимият са един и същи индивид.
Съдът изцяло даде вяра на тези експертни заключения,
които заедно с извършеното от пострадалата разпознаване, водят на извода, че
именно подсъдимият е автор на деянието, за което е предаден на съд. В подкрепа
на този извод на съда, са и събраните в хода на производството доказателства,
че на инкриминираната дата подсъдимият не е бил на работа, не е бил и с
приятелката си. С други думи, не се събраха доказателства, които да подкрепят
последователно изложените от подсъдимия И.
в ДП версии, че на процесната дата е бил на работа или с приятелката си, поради
което не е било възможно да се е намирал на местопрестъплението.
Съдът кредитира в цялост и СМЕ /л.32-33 ДП/, като
компетентна и пълна, изготвена от специалист – лекар със специалност „съдебна
медицина“. От заключението на СМЕ се установява по категоричен начин, че
причиненото на пострадалата нараняване представлява счупване на пета
предкиткова /дланна/ кост на дясната ръка и е
причинило на пострадалата трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за период повече от 30 дни. В подкрепа на това
заключение са и приетите като доказателство по делото рентгенови снимки /л.93-94 от съдебно дело/, които бяха
прегледани, преценени и подробно обсъдени от вещото лице в съдебно заседание.
Така описаното в заключението на СМЕ нараняване
представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, респ. се
явява квалифициращо обстоятелство по чл.199, ал.1, т.3 от НК. Възраженията на
защита, че в периода на възстановяване пострадалата е можела да хваща предмети
с трите си пръста, поради което не е налице трайно затруднение на крайника,
съответно не е налично квалифициращото обстоятелство по чл.199, ал.1, т.3 от НК,
е несъстоятелно и се оборва от изложеното от вещото лице в съдебно заседание,
че в периода, в който счупването е прясно, с тази ръка не може да се работи и
тя е физиологично непълноценна.
От приетите като писмени доказателства копие от
амбулаторна книга /л.36-39 ДП/, лист за преглед на пациент /л.39 – 41 ДП/, се
установява, че на инкриминираната дата пострадалата е посетила УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, установяват се извършените прегледи и съответните констатирани
наранявания.
Съдът кредитира изцяло и останалите експертизи - СОЕ /л.28-29 ДП/, и ВТЕ /л.44-47 ДП/. И двете експертни
заключения са пълни и компетентно изготвени, поради което съдът основа и на тях
правните си изводи.
От СОЕ се установява стойността на отнетите вещи, а от ВТЕ
се установява начинът на извършване на инкриминираното деяние, като записът от
оптичния носител, въз основа на който е изготвено заключението не е с
достатъчно добро качество, за да може да се направи лицева идентификация на
извършителя. Това бе и причината да бъде допусната и назначена съдебно-морфологична
и антропологична експертиза. Възражението на защита, че веществено
доказателство – оптичен носител /л.47 ДП/, предявено на страните по реда на
чл.284 НПК и извършен оглед по реда на чл.285 НПК, е незаконосъобразно
приобщено в ДП, е неоснователно.
Видно от придружително писмо от О.Б. АД с
изх.№3087/20.08.2015г. /л.51 ДП/, прието като писмено доказателство по делото, веществено
доказателство – оптичен носител, е предоставено на разследващия орган от О.Б.
АД и представлява видеозапис от външна охранителна камера на офис на банката,
находящ се на местопрестъплението. Вещественото доказателство е запечатано с
картон серия А 0283993, върху който е подробно описано и е приложено на л.47 от
ДП. За да бъдат надлежно приобщени веществените доказателства по делото не е
нужно да бъдат описани в нарочен протокол за оглед на веществени доказателства.
Приобщаването им може да стане и чрез прилагането им в кориците на делото,
както е станало в настоящия случай, още повече, че оптичният носител е описан
подробно върху картона, с който е запечатан. Видно от описаното придружително
писмо, става ясно от кого е предоставено конкретното веществено доказателство и
какво представлява. Не е нужно всеки път веществените доказателства да бъдат
предавани с протокол за доброволно предаване или да бъдат иззети с протокол за
претърсване и изземване. В чл.110, ал.1 НПК е предвидено, че веществените
доказателства трябва внимателно да бъдат огледани, подробно описани в съответен
протокол и по възможност фотографирани. Тази разпоредба касае преди всичко
веществените доказателства, които поради размерите или естеството си не могат
да бъдат приложени в кориците на делото. Ал.2 на чл.110 НПК, указва как се
прилагат веществените доказателства към делото, а именно като при прилагането
им се вземат мерки да не се повредят. В случая, от писмото на О.Б. АД, се
установява от кого е представено конкретното веществено доказателство и какво
представлява, подробно е описано върху картона, с който е запечатано, приложено
е в кориците на делото, като е надлежно номерирано и запечатано по начин да не
се допусне повреждането му, като по този начин е извършено приобщаването му към
доказателствата по делото. В този смисъл са спазени всички изисквания на
чл.110, ал.1 и ал.2 НПК за приобщаване на веществени доказателства. В съдебно
заседание въпросното веществено доказателство, представляващо оптичен носител,
находящо се на л.47 ДП, е предявено на страните по реда на чл.284 НПК и е
извършен оглед по реда на чл.285 НПК, поради което възраженията на защитника,
че вещественото доказателство не е приобщено по предвидения в НПК ред, респ.
всички изготвени въз основа на него експертни заключения, не са изготвени по
надлежния ред, се явяват неоснователни и не могат да обосноват изключване на
това веществено доказателство и изготвените въз основа на него експертизи от
доказателствената съвкупност по делото.
От справка за съдимост, ведно с бюлетини /л.12-14 от
съдебно дело/, се установява, че подсъдимият е осъждан двукратно за
престъпления против собствеността, като деянието по настоящето дело е извършено
в изпитателния срок на предходните му осъждания.
От така описаните и възприети от съда доказателства, се
установява по безспорен начин авторството на деянието в лицето на подсъдимия. С
най-голяма стойност в тази насока са показанията на свидетелката К., която е
пострадала от престъплението и пряко и непосредствено е възприела подсъдимия в
лице и от близко разстояние, извършеното от нея разпознаване, както и
заключенията на основната и допълнителна съдебно-морфологична и антропологична
експертизи и фотоалбумите към тях.
Причиненото на пострадалата нараняване се установява по категоричен
начин от СМЕ и разпита на вещото лице в съдебно заседание, а също и от
показанията на свидетелката К., от които се установяват и преживените от нея
болки, страдания и неудобства от нанесената й средна телесна повреда, която е в
пряка и непосредствена връзка с престъпното деяние.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка съдът счете, че
подсъдимият К.К.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1, пр.1 НК.
От обективна страна - на 18.08.2015г. около 13,50ч. в гр.С., на
бул.’’М.Л.” в близост до №88, отнел чужди движими вещи - две златни висулки:
златна висулка с оранжев камък с крушовидна форма, 14 карата, с тегло 6 гр., на
обща стойност 300 лв. и златна висулка във формата на четирилистна детелина, 14
карата, с тегло 7 гр., на стойност 350 лв., всичко на обща стойност 650 лв., от
владението на Н.Н.Ц.-К. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила - сграбчил за дрехите Ц.-К. в областта на гърдите и я
повалил на земята, след което отнел /издърпал/ златните висулки от врата й,
като грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
на пета предкиткова /дланна/ кост на дясната ръка, което е причинило на
пострадалата трайно затруднение в движението на десния горен крайник.
Грабежът е придружен със средна телесна повреда, тъй като
причиненото на пострадалата К. счупване на пета предкиткова /дланна/
кост на дясната ръка е причинило на
пострадалата трайно затруднение в движението на десния горен крайник, като според трайната съдебна практика, затруднението на движението на
крайниците е трайно, ако е продължило за срок по-дълъг от 30 дни. Описаното
счупване осъществява признаците на средна телесна повреда съгласно чл.129, ал.1
от НК, поради което и деянието на подсъдимия изпълва правната квалификация по
чл.199, ал.1, т.3 НК.
След употребата на сила и причиняването на телесните
повреди на пострадалата К., подсъдимият И. е установил своя фактическа власт
върху отнетите вещи и се е отдалечил от местопрестъплението.
От субективна страна – подсъдимият е действал при пряк
умисъл, като е знаел, че отнема вещи, които са чужда собственост – на свидетелката
Н.К., съзнавал е обстоятелството, че отнемането не е въз основа на закона и е
без съгласието на К. и за това отнемане подсъдимият К.И. е използвал сила – сграбчил
за дрехите Ц.-К. в областта на гърдите и я повалил на земята, след което е отнел вещите с намерението да ги присвои и да се разпореди с
тях, като със свои вещи, което е и сторил. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици от това свое деяние и е искал
настъпването на тези последици - да присвои и да се разпореди с предмета на
престъплението.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.199, ал.1,
т.3 вр. чл.198, ал.1, пр.1 НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години
и по преценка на съда конфискация на до една втора от имуществото на виновния.
За да определи наказанието за извършеното от подсъдимия престъпления, съдът прецени всички смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства. Като отегчаващо вината обстоятелство, прецени обремененото
съдебно минало на подсъдимия, както и обстоятелството, че настоящето деяние е
извършено в изпитателния срок на предходни осъждания, а като смекчаващи вината
обстоятелства прие ниската стойност на отнетите вещи и изключително младата
възраст на дееца. Съдът прие, че не е налице изключително смекчаващо вината
обстоятелство или многобройни такива,
които да обосноват приложението на чл.55 от НК. По тази причина наказанието бе
определено при условията на чл.54 НК, като съдът намери, че най-вече с оглед
младата възраст на подсъдимия, следва да определи наказанието в минималния предвиден
от законодателя размер и не следва да бъде налагано наказанието конфискация до
1/2 от имуществото на виновния, тъй като съобрази тежкото материално положение
на подсъдимия. Така определеното наказание и в посочения размер, съдът прие, че
в най-голяма степен ще въздейства на подсъдимия, на първо място възпиращо от
други подобни посегателства, а след това и към спазване на законите и правовия
ред в страната, тъй като младата му възраст позволява да бъде успешно
превъзпитан към зачитане правата и интересите на останалите правни субекти и
законовите предписания.
Съдът намери, че са налице условията на чл.25
ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК, тъй като и двете предходни деяния, за които е осъден
подсъдимият с влезли в сила присъди, са извършени преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е от тях, поради което бе определено едно общо
наказание за осъжданията по НОХД
№21412/2013г. на СРС, 7 състав, влязло в законна сила на 14.05.2014г. и по НОХД
№16187/2011г. на СРС, 23 състав, влязло в законна сила на 24.09.2014г., в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от
свобода за срок от 2 /две/ години, като и за двете деяния са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 НК, поради което отложи изпълнението на така
определеното общо най-тежко наказание за изпитателен срок от 4 /четири/ години,
считано от 24.09.2014г., датата на последната влязла в сила присъда.
Настоящето деяние е извършено в изпитателния срок на така
определеното общо най-тежко наказание, поради което съдът намери, че са налице
условията на чл.68, ал.1 от НК и постанови подсъдимият К.И. да изтърпи отделно наложеното
общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от две години.
Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.2, б.“в“ от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода се изтърпява при
първоначален строг режим, когато деецът е осъден за умишлено престъпление,
извършено в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания
надвишава две години. В настоящия случай, сборът от двете наказания, които
следва подсъдимият И. да изтърпи поотделно, е седем години и надвишава
определения от законодателя минимален размер от две години, поради което съдът
определи и двете наказания да бъдат изтърпени при първоначален строг режим.
По гражданския иск:
С оглед признаване на подсъдимия К.К.И. за виновен в грабеж
на вещи от владението на свидетелката Н.К. чрез употреба на сила, съдът счете,
че е доказана основателността на иска на гражданския ищец К. за претърпени от
престъплението имуществени вреди. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от него
деликт по отношение на имуществото на ищеца. Деянието на подсъдимия е
противоправно и виновно. На гражданския ищец са причинени имуществени вреди в
размер на 650 лв., поради което предявеният граждански иск за тази сума
следва да бъде уважен.
Налице са и основанията за уважаване частично и на
предявения граждански иск за претърпени от престъплението неимуществени вреди.
На пострадалата са причинени увреждания, които покриват признаците на средна
телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 НК, като тя е претърпяла в резултат
на употребената спрямо нея сила болки и страдания и е била продължително време в
невъзможност да извършва обичайни действия с десния горен крайник, като и към
момента на съдебното производство продължава да изпитва неудобства от
причиненото счупване. Поради това и доколкото всички тези страдания и болка са
в пряка и непосредствена причинна връзка с извършеното от подсъдимия И., той
дължи обезщетение на пострадалата К.. Относно размера на това обезщетение,
съдът изходи от изискването за справедливост, установен в чл.52 ЗЗД и от
критериите на съдебната практика и като отчете вида на увреждането, и срока на
лечение, както и затрудненото движение на крайника, счете, че справедливата
сума е в размер на 7000 лева, като в останалия предявен размер над тази сума, до
сумата от 30 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание
чл.189, ал.3 от НПК, и с оглед изхода от делото, съдът осъди подсъдимия К.К.И. да заплати направените по делото разноски, от които сумата от 206.39лв.
(двеста и шест лева и тридесет и девет стотинки) по сметка на СДВР, сумата от
3487.12 /три хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и дванадесет стотинки/
по сметка на СГС, сумата от 306 лв. /триста и шест лева/, представляваща
държавна такса в размер на 4% върху уважения размер на предявения граждански
иск, както и сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на 3 броя
изпълнителни листове.
По изложените съображения съдът постанови своята присъда.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: