Районна прокуратура Пловдив
е внесла с мотивирано постановление с предложение обвиняемият С.Х.К. да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание глоба по чл. 78а НК за
това, че на 05.08.2020 г. в гр. С., обл. Пловдив е управлявал МПС – лек
автомобил матка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № **** в срока за
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, наложена ми със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с № 20-6207-000083/24.04.2020 г. на
Началника на РУ Труд при ОД на МВР Пловдив, влязла в сила на 14.05.2020 г. –
престъпление по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Производството
пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава
XXVIII НПК.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение като пледира доказването авторството и субективната страна на
деянието и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
инкриминираното деяние по реда на чл. 78а от НК, като му се наложи
административно наказание глоба в средния размер на санкцията предвид
завишената обществена опасност на деянието – отказът да спре на подадения
сигнал, съпротивата при ареста и лошите характеристични данни.
Защитникът на
обвиняемия пледира да бъде да се наложи наказание в минимален размер като се
отчете съдействието му на досъдебното производство, финансовото и трудово му
положение.
Обвиняемият К. поддържа
становището на защитника си, като в последната си дума моли да му бъде наложено
наказание в минимума, като желае това да бъде в размер на 500 лв.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият С.Х.К. с ЕГН **********
е роден на *** ***, ****, български гражданин, със средно образование, работещ,
неженен, неосъждан /реабилитиран /, живущ ***.
Обвиняемият бил правоспособен
водач на МПС и притежавал свидетелство за управление на МПС № **
/Великобритански образец/. Той бил наказван за нарушения по Закона за движение
по пътищата. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
с № 20-6207-000083/24.04.2020 г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Началника
на РУ Труд при ОД на МВР Пловдив свидетелството за управление на моторно
превозно средство на К. временно било отнето до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/ месеца, за извършени от него
нарушения на чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро от ЗДвП и по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Заповедта му била връчена лично на 29.04.2020 г. и на 14.05.2020 г. влязла в
законна сила.
По отношение на извършените от
обвиняемия нарушения на чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро от ЗДвП и по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП било издадено наказателно постановление № 20-6207-000292/15.05.2020 г.,
което обаче не било връчено на К., поради което и въпросът за отговорността по
смисъла на процесната ЗППАМ по отношение на тези нарушения, не бил решен с
влязъл в сила акт.
Въпреки че съзнавал, че
изтърпява принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството
му за управление на МПС и не разполагал със СУМПС, на 05.08.2020 г. обвиняемият
се качил в лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с peг. № **** и го
привел в движение по ул. „**“ в гр. С., обл. Пловдив в посока дома си.
Движението на управлявания от него лек автомобил било възприето от полицейските
служители при РУ-Труд при ОД на МВР-Пловдив Й. П. и К. Г.. Те предприели
действия за спиране на автомобила, чрез подаване на светлинен и звуков сигнал с
патрулния им автомобил. Обвиняемият възприел подадените му сигнали от
полицейските служители, но вместо да спре продължил да управлява моторното
превозно средство в посока дома си в гр. С.. Пред дома си обвиняемият преустановил движението на лекия автомобил,
слязъл от него и влязъл в двора на имота. Междувременно полицейските служители
без да изпускат движението на управлявания от К. лек автомобил, го последвали и
също слезли от патрулния си автомобил. Разпоредили на К. да спре, на което той
не се подчинил. Преди да успее да влезе в дома си, свидетелят П. успял да го
настигне и предвид това, че обвиняемият започнал да буйства и обижда полицейските
служители, му поставил помощни средства - белезници. При извършената от
свидетелите П. и Г. проверка в информационните масиви на МВР, двамата
установили, че свидетелство за управление на МПС на К. било временно отнето със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 20-6207-000083/24.04.2020
г. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Началника на РУ Труд при ОД на МВР
Пловдив. К. бил поканен от полицейските служители да бъде изпробван за употреба
на алкохол и наркотични вещества, но същият категорично отказал. За извършените
от обвиняемия нарушения по смисъла на ЗДвП му бил съставен АУАН серия АА, бл. №
606703, а впоследствие К. бил задържан и за срок до 24 часа на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от показанията дадени на досъдебното
производство от свидетелите И. П. (л. 23), К. Г. (л. 24), както и писмените
доказателства – АУАН бл. № 606703/05.08.2020 г. (л. 25), талони за изследване №№
0066357 и 0066356, листа за преглед на пациент, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка с № 20-6207-000083/24.04.2020
г., справка в централна база данни на КАТ за собственост
на автомобил, писмо рег. № 9780/06.08.2020 г., справка
за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства събрани по
досъдебното производство и прочетените от съда.
Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите П. и Г.. От показанията на свидетелите, които лично са възприели
събитията, се установяват датата, на която са извършили процесната проверка,
при която са се опитали да спрат обвиняемия, действията на водача и проведеното
преследване, както и констатациите им след проверката. Като достоверни се
приеха и показанията им за поведението на обвиняемия след като е изпълнен светлинен
и звуков сигнал с патрулния автомобил и последвалото преследване. Установява се
категорично водачът на автомобила да е бил обвиняемият, доколкото един от
полицейските служители е осъществил задържане със специални технически средства
– белезници. Съдът приема за доказани посочените факти, доколкото свидетелите
лично са възприели събитията и добросъвестно са възпроизвели известните им по
делото обстоятелства. Съдът констатира и че между показанията на свидетелите
няма противоречия, същите са взаимно кореспондиращи си, оценени по отделно са
последователни и вътрешно непротиворечиви. Показанията им намират подкрепа в
отделни свои части и от събраните по делото писмени доказателства и най-вече
съответната ЗППАМ.
В посочените доказателствени материали, включително
и писмените доказателства и доказателствените средства, не се съдържат
противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка,
изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление. Показанията на
всички свидетели са достатъчно подробни, логични и последователни, като всеки
един от тях допринася за изясняване на фактическата обстановка и подкрепя
показанията на другите, което потвърждава тяхната достоверност. Обстоятелствата
от постановлението се подкрепят от извършената справка в база данни на КАТ,
съставените актове за установяване на административни нарушения и ЗППАМ.
Съгласно приложеното заверено копие на последната, заповедта е връчена лично на
обвиняемия на 29.04.2020 г. и съгласно писмо рег. № 9780/06.08.2020 г. е влязла
в сила на 14.05.2020 г. поради необжалването й.
От правна страна:
С
оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че от обективна
страна на 05.08.2020 г. в
гр. С., обл. Пловдив обвиняемият С.К. е управлявал МПС – лек автомобил матка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № **** в срока за изтърпяване на
принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, наложена ми със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с № 20-6207-000083/24.04.2020 г. на Началника на РУ Труд
при ОД на МВР Пловдив, влязла в сила на 14.05.2020 г.
От обективна страна извършените от дееца
действия по придвижване с процесното МПС представляват управление на такова,
доколкото е безспорно установено, че спрямо обвиняемият е бил направен опит да
бъде спрян за проверка, докато е шофирал, и е последвало преследване с
автомобилите. На следващо място съдът приема за доказано, че за обвиняемият е
действала принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, наложена със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка с № 20-6207-000083/24.04.2020 г. на Началника на РУ Труд
при ОД на МВР Пловдив, влязла в сила на 14.05.2020 г. за нарушение на чл. 174, ал.
3, пр. 2-ро от ЗДвП. След като не са събрани данни за окончателното решаване на
отговорността за нарушаването на посочената разпоредба, то спрямо обвиняемия е
била в действие принудителната мярка от датата на влизане на заповедта в сила –
14.05.2020 г., и към момента на извършване на деянието също.
В конкретния случай
доказателствата по делото сочат, че обвиняемият се е опитал да избегне проверка
и е участвал в преследване, като окончателно е установен и задържан след
употреба на сила и помощни технически средства.
От субективна страна обвиняемият
е извършил деянието виновно и при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал,
че управлява МПС в срока на наложена и действаща принудителна административна
мярка, предвиждал е, че с действията си ще наруши обществения ред, регулиращ
транспорта, и е целял настъпването на тези, съзнавани и желани от него
последици, а именно въпреки отнетото му право да управлява МПС.
По
наказанието:
Разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При
индивидуализирането на административното наказание „глоба“ съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия чистото съдебно минало,
предвид настъпилата реабилитация по право за преходното му осъждане. От друга
страна съдът отчете наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства в
оказаното от него поведение в осуетяване на проверка от надлежни органи,
последвалото преследване. Въпреки това обаче съдът отчете относителна им тежест
и се съобрази с трайното становище, че при ценене на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по отношение и на обвиняемия при индивидуализацията
на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. Така Решение № 144/20.02.2019 по н.д. № 598/2018 г. на ВКС, Решение №
37 от 28.03.2017 г. по н.д. № 93/2017 г. на ВКС, III н.о., Решение №
208/29.11.2018 г. по н.д. № 600/2018 г. на ВКС, I н.о. и др.
Затова наказанието бе определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства в предвидения в закона минимален размер.
Предвид горното съдът наложи на обвиняемия административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева, като счете, че именно така определеният размер, се явява
справедлив, съответен на имотното състояние на обвиняемия и в най-голяма степен
ще допринесе за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, ще му
въздейства по оптимален начин предвид преимуществото на индивидуалната
превенция.
Доколкото същият лишен от право да управлява МПС с
наложената ЗППАМ, не може да бъде лишен по съответния ред от това отново,
поради което съдът не приложи разпоредбата на чл. 343г вр. ал. 78а, ал. 4 от НК.
По
разноските:
Разноски в настоящото производство не бяха сторени,
поради което и съдът не се произнесе в същия смисъл.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: И.П.