Определение по дело №1051/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1377
Дата: 28 май 2020 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20202100501051
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

   1377                               28.05.2020 г.                         град Бургас

                                               

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  първи въззивен  граждански състав, на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                            Членове:      1. Пламена Върбанова                                                                                                                                                                         1.Пламена Върбанова

                               2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 1051 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е съгласно въззивна жалба, подадена от А.З. Динкова, ЕГН **********, с адрес: Федерална Република Германия, гр. Вертах 87497, ул. «Игелсбах» №2  чрез адв. И.К. (пълнм.л. 5 от първа инстанция) с адрес за връчване гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 70, ет. 1 против Решение № 387/28.01.2020г. по гр.д. № 7350/2018г. по описа на РС Бургас, в частта относно квотите, при които е допусната делба между А.З. Динкова и Г.Д.Г., по отношение на следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.612.168.1.44 /нула, седем хиляди седемдесет и девет, точка шестстотин и дванадесет, точка, сто шестдесет и осем, точка, едно, точка четиридесет и четири/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Бургас, с адрес на имота в гр.Бургас, ул. «Левски» № 16, ет.7, ап.711, представляващ апартамент на едно ниво, с площ от 56,32 /петдесет и шест цяло и тридесет и две стотни/ кв.м., състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня-тоалетна, антре, склад и тераса, ведно с 7,74 /седем цяло седемдесет и четири стотни/ кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответния процент от правото на строеж, който имот е разположен в сграда №1 /едно/ със смесено предназначение, многофункционална, построена в имот с идентификатор 07079.612.168, при граници на самостоятелния обект: на същия етаж - 07079.612.168.1.43, под обекта - 07079.612.168.1.34, над обекта - 07079.612.168.1.52,

а именно: за А.З. Динкова – 1/10 идеална част и за Г.Д.Г. – 9/10 идеални части.

Въззивницата намира решението за неправилно и необосновано относно определените квоти като счита, че вътрешното убеждение на съда не е изградено въз основа на събраните доказателства, твърденията и възраженията на страните. Възприетата фактическа обстановка не съответствала на събраните доказателства и въз основа на нея били направени необосновани и неправилни правни изводи. Не спори, че процесния имот е придобит по време на брака в режим на СИО, както и че продажната цена била изплатена чрез банков превод от банкова сметка, ***ционна банка на името на Г.. Спорен бил въпросът относно средствата постъпили по сметката и приносът на всеки от съпрузите. Оспорва се, че приносът за покупка на имота е изцяло на Г. и че е изцяло със средства от негови авторски права. Сочи, че по делото се съдържат доказателства, че сметките на двамата съпрузи по време на брака им са общи и на името на двамата съпрузи. Ответникът заявил, че доверието между съпрузите по време на брака било голямо и въпреки, че всички средства от трудови и нетрудови доходи на двамата съпрузи са постъпвали по общи сметки, именно ответникът е извършвал разплащания за всички нужди на семейството като от такава сметка била заплатена и сумата за покупна цена на процесния имот. От декларацията за произход на средствата било видно, че средствата са от трудови доходи, а не от приходи от авторски права. Намира, че РС не е обсъдил доказателствата и е постановил делбата да се извърши при квоти 1/10 за Динкова и 9/10 за Г.. По делото липсвали доказателства, че плащането чрез разплащателна сметка представлява личен паричен банков влог. Моли да се отмени решението на БРС в обжалваната част и делбата да се допусне при квоти ½ идеална част за А. Динкова и ½ идеална част за Г.Г..

Няма искания за събиране на доказателства пред въззивна инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от Г.Г. чрез адв. Е.К. от БАК (пълнм. л. 13 от настоящото) с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 11, ет. 1, с който решението на РС Бургас се намира за правилно и обосновано в обжалваната част. Не се спори, че страните са бивши съпрузи и по време на брака в режим на СИО са придобили процесния недвижим имот. Имотът бил придобит на името на ответника, тъй като сумата за закупуването била предоставена от него, била негови лични средства от композиторска дейност и авторски права. Било предявено в този смисъл възражение за трансформация на лично имущество и въпреки, че ищцата не доказала своя принос в закупуването на имота Г. се съгласил да уреди спора по доброволен начин при постановените квоти. Поддържа, че от събраните писмени доказателства не може да се направи извод съпругата да е имала принос за придобиване на имота като твърди, че е закупен със средства от неговата творческата дейност, от която е реализирал личен доход, с който е закупен имота. Относно паричните влогове счита, че средствата по тях стават собственост на съпруга, на чието име са придобити и не се прилагали правилата на чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 СК. Счита за несъществен момента сочен във въззивната жалба кой е титуляр на сметката, а това на кой от двамата съпрузи е приносът за придобиването на финансови средства по тези сметки и от каква дейност. Моли да се потвърди обжалваното решение. Представя се договор за правна защита и съдействие и пълномощно. 

Не се правят искания за събиране на доказателства пред въззивна инстанция. Претендира разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е редовна и допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

Предвид изложеното и на основание чл. 267 ГПК, съдът

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от А.З. Динкова, ЕГН **********, с адрес: Федерална Република Германия, гр. Вертах 87497, ул. «Игелсбах» №2  чрез адв. И.К. с адрес *** против Решение № 387/28.01.2020г. по гр.д. № 7350/2018г. по описа на РС Бургас, съобразно настоящото определение.

ВНАСЯ в.гр.д. № 1051/2020 г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 08.07.2020 г. от 10,00 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                   2.мл.с.